Мегън Марч
Под тези сенки (64)

Глава 64

Бишъп

ВИНСЕНТ ЗАТВОРИ ТЕЛЕФОНА и погледна към Дом.

— Той ще ни се обади, когато тя се събуди. Все още спи, много е рано.

Дом наведе глава настрани, с подозрителен поглед.

— Не ме е грижа кое време е. Обади му се веднага и му кажи да я доведе в офисите. Ще си направим една малка среща.

Винсент избухна.

— Трябва да се качиш на шибания самолет, Дом, иначе федералните ще ти закопчаят задника.

Очаквах криминалния бос да размисли и да реши, че е по-важно да спаси собствения си задник, но той поклати глава.

— Няма да се качвам на никакъв проклет самолет, докато не съм сигурен, че дъщеря ми е в безопасност. Ако нещо от това, което казват тези господа е истина, значи съм имал прекалено голямо доверие в семейството си и е време да разчистя дома. Все пак, няма ли точно по тази причина федералните да опитват да ме окошарят?

Винсент погледна от мен към Дом.

— Ще повярваш на някакво хлапе, което те иска мъртъв, вместо на мен?

— Той няма друг мотив. А ти имаш доста. — Дом извика охранителите си. — Връщаме се обратно в града. Гледайте самолета да е в готовност — той ми кимна. — Ти идваш с нас. Хората ти може да те последват, но ако изстрелят дори един куршум, ти си мъртвец.

— Добре.

— Плътно зад теб сме, Биш — каза Тайтън.

Кимнах и се качих в СУВ-а заедно с Доминик Кассо.

* * *

Нещо не бе наред. Последния път, когато дойдох в този квартал, имаше СУВ паркиран на тротоара и въоръжен мъж вътре, както и един пред вратата. Днес паркоместата бяха празни и наоколо нямаше никой. Не би трябвало да е така, само заради ранния час. Мафиотите не работят точно от осем до пет.

— Къде са всички, мамка му? — Кассо попита Винсент, когато завихме по улицата.

— От къде да знам аз?

— Тъй като ти си главата на шибаната ми охрана.

— Шефе, мисля, че трябва да продължим да шофираме — обади се охранителя на седалката до шофьора, докато минавахме по улицата пред сградата.

— Паркирай и остави двигателя включен. Няма да си тръгнем от тук, докато Анджело не се появи с дъщеря ми.

Винсент вдигна телефона си.

— Той каза, че е на път.

Чувахме само частта на Винсент от разговора, но ми беше трудно да повярвам на каквото и да е излизащо от устата на бащата на онова мазно копеле. Още един СУВ паркира зад нас и забелязах Лорд на шофьорското място.

Сега щяхме чакаме.

Или поне така мислех, докато едно такси не спря пред нас и Ейдън не скочи от задната седалка.

Отворих вратата и в следващия миг Винсент притисна пистолет до главата ми.

— Мамка му, не мърдай.

Дом видя Ейдън в същия миг, в който и аз.

— Ето я. Къде е хлапето ти?

Ейдън се затича към сградата, но само за да бъде сграбчена от мъж, който се показа измежду две коли.

— Той е точно там.

Мъжът с коженото яке, за който предположих, че трябва да е Анджело, вдигна пистолет към главата й, и Дом на мига се завъртя, опирайки своя в главата на Винсент.

Винсент се разсмя.

— Това тук трябва да е прецедент. Не можеш да ме застреляш, без да убиеш нея. И определено ще убия този тук, защото адски много ме ядоса. Готов ли си за всичко това, Дом?

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Вин? Пусни шибания пистолет или ще ти изтръгна скапания гръклян с голи ръце. А Анджело най-добре да я пусне, иначе ще набутам в гърлото му шибаната му пишка, докато умре от загуба на кръв.

— Не мисля така. Ти ще бъдеш в белезници до броени минути, а аз ще поема контрола над семейството. Ако искаш дъщеря ти да те надживее, ще тръгнеш мирно и кротко.

Докато те говореха, Анджело задърпа Ейдън към една кола.

— Чу ли това, Ейдън? Баща ти трябва да реши, дали ще умреш или той ще отиде в затвора. Какво си мислиш, че ще избере той? — подигравателно попита Анджело. — Никога не си значила за него, толкова, колкото значиш за мен. И всеки път щом побегнеш, аз ще те намирам.

Лицето на Ейдън пребледня… докато не ме видя и замръзна.

— Бишъп — прошепна тя — О, Боже мой, ти си тук.

Следващ проговори Дом.

— Не биваше да идваш тук, Ейдън.

Думите му направо я смазаха.

— Съжалявам.

— Този живот винаги е бил прекалено опасен за теб. Ти заслужаваш нещо по-добро. Бях егоист и исках да те държа близо до мен, вместо да те изпратя далеч. Прости ми.

Всичко застина за миг и аз се възползвах от положението. Посягайки зад главата си, грабнах дулото на пистолета на Винсент и го насочих към тавана на колата. Той инстинктивно дръпна спусъка и куршумът проби тавана.

Настана хаос.

Замахнах с лакът назад с такава сила, че счупих носа на Винсент, преди да изскоча от колата. Един от охранителите се обърна и стреля.

Аз хукнах към Ейдън, но Анджело вдигна пистолета си, целейки се в главата ми. Не забавих бяга си, не спрях. Куршумът така и не улучи тялото ми, тъй като Анджело се разтресе и се срина на земята.

Не чух звука на пушката, преди мъжа да падне покосен. Хвърлих се към Ейдън, сграбчвайки я през кръста и хвърляйки и двама ни на земята, докато я прикривах с тялото си. Над нас свистяха куршуми и аз се изтърколих под една кола заедно с нея, щастлив да усетя силните удари на сърцето й.

Останах така, прикривайки я, докато изстрелите не престанаха и над улицата не се спусна тишина. Отдръпвайки лицето й от гърдите си, аз погледнах надолу към нея.

— Добре ли си, кексче?

— Ти дойде за мен.

— Ти сама се спаси.

Очите на Ейдън се напълниха със сълзи.

— Баща ми? Той нали не е…

— Хайде, човече. Да ви измъкнем от там.

Разпознах татуираната китка на Кон и му позволих да измъкне Ейдън изпод колата. Аз я последвах.

— Кассо? Той…

Черния СУВ изчезна надолу по улицата, свистейки с гуми, докато завиваше. Тялото на Винсент лежеше неподвижно на улицата, както и това на Анджело.

Ейдън вдигна ръка, за да покрие устата си.

— Той ме остави. Той ме остави. — Думите се чуваха заглушено под пръстите й.

— Да се разкараме от тук — каза Кон и двамата с Тайтън забързаха към СУВ-а, който Лорд подкара надолу по улицата.

Никой не каза нито дума, докато пътувахме към летището. Всички знаехме, че ще имаме конфронтация веднага щом стигнем до там. Самолетът на Кассо чакаше в готовност. Федералните идваха за него. Той имаше всички причини да бяга… и само една причина да остане.

Лорд се обади на Саймън, когато направихме последния завой. Част от мен се надяваше Кассо поне да изчака да се сбогува с дъщеря си, но гърдите ми се свиха, когато видях, че самолетът го няма.

Никой не каза на Ейдън.