Метаданни
Данни
- Серия
- Под тези (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beneath These Shadows, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ralna, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 72 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мегън Марч
Заглавие: Под тези сенки
Преводач: Ralna
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149
История
- — Добавяне
Глава 51
Бишъп
ПРИКЛЮЧИХ СЪС ЗАВИВАНЕТО НА ТАТУИРОВКАТА и заключих студиото, проверявайки телефона си. Беше почти един часа и не бях чул вест от Ейдън. Бях изгубил представа за времето, докато довършвах татуса, и не бях осъзнал колко е часът, докато не приключих.
Писах й.
Реши ли дали ще си останеш у дома?
Надявах се, че не е. Тази вечер беше идеалната нощ да отметне блекджека от списъка си. Надявах се да не я хване треската и да иска да ходи често там. Не беше нещо, което можехме да правим заедно, защото ако си покажех носа в някое казино, миналото ми щеше да излезе наяве.
Но сега, когато имах нещо за губене, нямаше да рискувам.
Телефонът ми извибрира и вниманието ми бе привлечено към текстовото съобщение. Не беше от Ейдън.
КОН: Момичето ти е заседнало на масите. Майстор на картите ли е?
БИШЪП: Никога през живота си не е играла.
КОН: Нещата не изглеждат наред. Шефът на залозите я гледа отблизо, но не е моя работа да се намесвам.
В мен се надигна неприятно чувство. Мамка му. Какво става, по дяволите?
БИШЪП: Късмет на начинаещия?
КОН: По-скоро късмет на брояча на карти.
Стомахът ми се сви. Мамка му, Ейдън не беше брояч на карти. Няма начин. Грабнах ключовете за мотора си и забързах навън.
Когато паркирах мотора си на паркинга пред казиното, забързах нагоре по стълбите. Погледнах телефона си и видях, че имам две съобщения от Кон. Последното бе от преди две минути.
КОН: Ще се намеся. Шефът на залозите изглежда така, сякаш всеки момент ще повика охраната.
Показах личната си карта на охраната на вратата и се втурнах покрай него. Ако провереше картата ми имаше голям шанс да изскоча в системата.
— Хей, трябва да я видя по-добре — той се изправи и ме последва, но аз не спрях.
Огледах масите, търсейки Ейдън. Щях да я взема и да се изнесем от тук преди охраната да ме настигне.
Върнах съобщението на Кон.
БИШЪП: Тук съм.
Но преди да открия Ейдън, забелязах двама мъже в костюми да приближават масите за блекджек. Русата коса на Кон се отличаваше в тълпата.
Мамка му.
— Тя приключи. Тръгва си. Това е просто късмета на начинаещия — казваше Кон, заставайки между мъжете и Ейдън. Лорд, Тайтън и Саймън също се насочиха към тях.
— Не съм направила нищо. Г-н Тайтън ми показа как се играе и започнах да играя. Този дилър просто ми дава хубави карти.
— Трябва да дойдете с нас, госпожице. Имаме да ви зададем няколко въпроса, както и на сътрудника ви. Имаме нужда от личната ви карта.
— Сътрудник? Нямам сътрудник.
Един от охранителите хвана мъж с бяла блуза и кафяв панталон за ръката.
— Гледахме внимателно и двама ви. Очевидно е, че работите заедно. И двамата трябва да дойдете с нас.
Тя обърна глава и вниманието и изражението й бе шокирано щом ме видя. Не ме беше грижа дали ще се ядоса, защото нямаше начин, да оставя охраната на казиното да заведе момичето ми където и да е.
— Господа, мисля, че правите от мухата слон. Тя никога преди не е играла. Освен това не познава този мъж — това дойде от Тайтън. — Да предполагате друго е направо смехотворно.
Шефът на залозите разпозна Тайтън.
— Г-н Тайтън, оценяваме, това, че се застъпвате за нея, но трябва да се заемем с това лично — на дилъра той каза — Вземи чиповете й.
Дилърът посегна към тях.
— Сериозно? Наистина ли искате да стигнете до там? — намеси се Кон.
— Сама ги спечелих — възрази Ейдън, когато дилърът взе чиповете й.
Още един мъж се присъедини към групата.
— Проблем ли има? Всичко, което искаме, е да сътрудничите. Моля, елате с нас.
— Добре, но не съм направила нищо нередно — Ейдън се изправи и пристъпи към тях, все едно бе готова да ги последва.
Хванах ръката й.
— Няма начин. Тя си тръгва от тук. Задръжте проклетите чипове. Тръгваме си.
— Сър, решението не е ваше.
Ейдън се обърна, за да ме погледне.
— Няма проблем. Ще им обясня и ще разберат, че всичко това е едно голямо недоразумение.
Тя наистина ли си мислеше, че ще й позволят да си тръгне? Стиснах ръката й и я дръпнах зад себе си.
— Ще ме подкрепите ли, момчета?
Тайтън, Лорд, Кон и Саймън формираха стена между мен и Ейдън и охраната на казиното.
— Във ваш интерес ще е да ги пуснете да си вървят — каза Тайтън, а тонът му ги предизвикваше да опитат да направят друго.
— Г-н Тайтън, не търсим проблеми.
— Тогава трябва да се върнете отново на работа. Тази вечер има благотворително събитие за събиране на средства и привличате вниманието на дарителите по много погрешен начин.
Около нас започваше да се събира тълпа, включително Айви, Ванеса, Чарли и Ел. Цялото място беше като минирано поле, което щеше да избухне при първата грешна крачка.
Възползвах се от ситуацията и се обърнах, повличайки Ейдън към най-близкия изход.
— Какво правиш? Спри. Те няма да ми направят нищо.
— Мамка му, нямаш никаква проклета представа какво се случва в задните стаички и мазетата на казината, кексче, и, мамка му, докато дишам няма да го разбереш.
Тя се дърпаше от хватката ми, затова я вдигнах и я метнах на рамо. Виковете й едва привлякоха няколко любопитни погледа, но не ме беше грижа за това, или за начина, по който тя удряше с ръка и с малката си чанта по гърба ми. Когато стигнахме до мотора ми, аз я пуснах на крака и една вбесена Ейдън, такава, каквато не бях виждал преди, се озъби насреща ми.
— Ти шибан неандерталец! Какъв ти е проблемът, по дяволите?
Взех каската и я нахлупих на главата й, пускайки покрай ушите си думите й.
— Качвай се на мотоциклета и ще говорим за това у вас.
Трима мъже в костюми изскочиха тичешком от казиното, когато я метнах на седалката.
— О, Боже, нима ще ни преследват?
— А ченгетата вероятно ще ги последват.
Един мъж вдигна телефон към ухото си и Ейдън най-после осъзна положението и се хвана за мен, а аз подкарах по улицата.
Никой нямаше да може да ни настигне, когато съм на мотора си, и все пак направих няколко заблуждаващи завои, в случай че ни проследят. Когато най-после спрях пред къщата на Хариет, Ейдън слезе от мотоциклета ми и изтича до портите, за да ги отвори. Аз забутах мотора напред, надявайки се вратата да е достатъчно широка, че да успея да го вкарам. Успях, но едва — едва.
Когато го оставих на циментовата пътека и свалих стъпенката, Ейдън изтича, за да заключи вратата.
— Какво се случи, по дяволите?
Цялото ми тяло гореше от адреналина и започнах да обикалям из двора.
— Върви горе. Вътре. Ще дойда, когато се успокоя, за да не ти кажа нещо, за което ще съжалявам.
Лицето на Ейдън пребледня на лунната светлина, а устата й се опъна в тънка линия. Тя не каза нищо, преди да се качи по извитото стълбище и да отключи вратата.
Обзалагах се, че Ейдън искаше да я затръшне след себе си, но не го направи от притеснение да не събуди Хариет.
Телефонът ми извибрира и аз го извадих от джоба си, докато крачех.
КОН: Това беше адски лудо. Те се затичаха навън след нея. Искаха имената и на двама ви. Не им ги казах.
БИШЪП: Благодаря, човече. Оценявам, че й се притече на помощ. Не знам какво се случи тази вечер, мамка му, но няма да се повтори.
КОН: Мисля, че ще е най-безопасно, ако никой от вас не се мярка повече тук.
БИШЪП: Никакъв проблем, по дяволите. Извинявай, че прекъснахме събитието.
Пъхнах телефона обратно в джоба си и си поех дълбоко дъх.
Видения на това, което можеше да се случи с Ейдън, преминаваха през ума ми, докато пътувах към казиното и след това обратно до дома. Знаех по-добре от всичко, че няма да се усъмнят във вината й, само защото е жена.
Вина и болка за всичко, в което се издъних, се изляха върху мен. Не бях успял да ги спра, когато заедно с мен, завлякоха и братовчедка ми Аби в задната стаичка. Мамка му, нямаше начин да позволя същото да се случи и с Ейдън, без значение нуждата й да бъде независима.