Мегън Марч
Под тези сенки (15)

Глава 15

Ейдън

ФОКУСИРАХ СЕ ВЪРХУ ВЪЛНЕНИЕТО, бълбукащо през вените ми, когато отворих вратата на лобито и излязох на Бърбън Стрийт. Рецепционистът бе написал списък с магазини, които трябва да се посетят, ако искаш да имаш истинско шопинг изживяване в Ню Орлиънс, заедно с карта. За щастие бях запаметила списъка. В него имаше и мястото, което бе споменала Дилайла… „Мръсното куче“. Едва устоях на изкушението да размахам юмрук във въздуха от вълнение, че разпознах едно от имената на магазините. Малка победа.

На дневна светлина, разходката по Бърбън Стрийт бе напълно различно изживяване. Не беше празно, в никакъв случай, и имайки предвид, че Марди Гра е след броени дни, не се изненадах ни най-малко. Очевидно все още имаше партита, които или не бяха приключили от мината нощ, или бяха започнали рано сутрин, но като цяло изглеждаше, че купонджиите вече се бяха прибрали да поспят.

Рецепционистът бе така добър да ми каже и къде днес ще има няколко парада, всеки организиран от различни групи организиращи паради и партита за Марди Гра. Скътах информацията настрани за по-късно.

Първата спирка от списъка ми се намираше само на пресечка и половина от хотела и въздъхнах облекчено, когато видях черно-червената табела върху тухлената сграда. АНГЕЛИ ОТ АДА. Посегнах към дръжката на вратата и натиснах.

Заключено.

Погледнах работното време и простенах. Отваряше в два. Е, това беше разочароващо. Надникнах през прозореца, за да видя какво предлагат и дали ще пропусна нещо, ако не остана, докато отворят.

Всичко изглеждаше или черно, или червено, или покрито с черепи и шипове… или всичко изредено на едно. Като черно-червения корсет с черепи на гърдите покрити с шипове.

— О, уау — промърморих. — Може би трябва по-късно да се върна, за да погледна това. — Улових отражението си в огледалото. Очите ми бяха разширени, все едно бях открила нова планета.

Може да успея да намеря нещо… по-практично. Това не беше неразумно, нали? Имам предвид, колко често човек би носил корсет с шипове?

„Мръсното куче“ бе по-обещаващо, особено ако съдим по стила на обличане на Дилайла. След като взех решението, завъртях картата така, че да отговаря на мястото на улицата, където се намирах. Не беше далеч. Само няколко завоя и няколко пресечки. Дори и аз не можех да се загубя в толкова добре подредени улици. Или поне така се надявах.

На картата пишеше къде мога да намеря Anthropologie и H&M, но в момента не търсех да купя същите дрехи, които имах и у дома в Ню Йорк. Исках нещо местно. Нещо, което не е масово производство и което може да се открие на още сто места в света.

Тръгнах надолу по улицата, само за да бъда разсеяна от сладкия мирис на кафе и на прясно изпечени кифлички. Краката ми на практика се насочиха сами на там и аз пристъпих в малкото кафене, поръчвайки се пресни кроасани и най-голямата чаша кафе, която имат.

Нектарът на боговете, помислих си, като погълнах кроасана на три хапки и почти си изгорих езика със сладкото лате. Тотално си заслужаваше.

С чаша кафе в ръка се обърнах надолу по улицата и продължих да вървя.

Започнах да се разсейвам от прелестната архитектура и минах през цели три пресечки, преди да осъзная, че май съм се изгубила.

Магазините и сградите около мен се бяха променили, а пред очите ми имаше булевард и парк. За щастие, много лесно открих табелки на улиците и измъкнах картата, въртейки я в ръце, за да разбера къде се бях отклонила от пътя.

Скапаното кафе. Намираше се на ъгъл и ако не бях влязла през едната врата и не бях излязла през другата, щях да продължа да вървя в правилната посока. Но всеки може да се обърка, нали?

Но не позволих малкото ми отклоняване от маршрута да ме обезкуражи, затова се обърнах и тръгнах обратно към кафето, за да открия отново пътя си.

Тридесет минути по-късно се озовах пред висока голяма бяла табела с надпис „Мръсното куче“, а между двете думи бе нарисуван бял булдог. Предната част на магазина бе боядисана във весел жълт цвят, а на витрината върху старинни пластмасови модели бяха облечени най-сладките ретро рокли, които бях виждала. Едната бе розова с бели фигурки, в причудливи форми и бял колан около кръста, а другата бе със същата кройка, но бе ярко лилава на цвят, а шарките бяха в черно.

На мига, се зачудих, дали мога да облека една от тях и още сега да си тръгна с нея. А може би и с двете.

Моля те, бъди отворен. Моля те, бъди отворен.

Молитвите ми бяха чути, когато вратата се отвори и се чу дрънчене на звънче, докато едно момиче пъхаше главата си навън.

— Хей! Аз съм Джей Пи. Влизаш ли?

— Ако е отворено. Много искам да си купя рокля или две — направих жест към дънките, жилетката и мокасините си. — Всъщност, имам нужда от повече от просто рокля.

Момичето ми се усмихна.

— Е, скъпа, дошла си на правилното място. Аз и Айви ще те оборудваме още сега. Тя има най-сладките неща в целия град.

Последвах Джей Пи в магазина.

— Благодаря. Оценявам го.

Тя кимна и плесна с ръце.

— Айви! Имаме клиентка.

Високият й писклив глас отекна в магазина, силно и неочаквано, и една жена надникна от задната част на магазина с ръце пълни с рокли.

— Спри да крещиш така, като влязат клиенти, момиче!

— Само една клиентка е и няма нищо против.

Прехвърляйки дрехите на едната си ръка, великолепната жена със златиста кожа и тъмна коса пристъпи към мен.

— Не й обръщай внимание. Тя все още няма никакви маниери. Работим върху това. — Тя протегна ръка към мен. — Добре дошла в „Мръсното куче“. Аз съм Айви и това е моят магазин.

— Ейдън. Аз съм… нова в града. Дилайла от „Вуду Инк“ ми препоръча магазина ви.

Погледът на Айви блесна и тя каза.

— Ах, ти си момичето, което тя спомена, че може да се отбие. Тя каза, че не е виждала Бишъп да се държи така… никога. Той обикновено е много мълчалив, освен ако не става въпрос за татуировките, които слага върху кожите на хората.

Джей Пи възкликна.

— О, Господи не ми казвай, че ти си жената, която ще е отговорна за разбиването на сърцето ми, убивайки всичките ми брадати-грамадно-татуирани мъжки мечти.

— Моля?

— Не обръщай внимание на Джей Пи. Легендарна е с това, че си пада по Бишъп.

— А Бишъп постоянно ме реже. Казва, че не докосва клиенти. Кой би помислил, че най-добрият артист, който съм срещала, и мъж на мечтите ми, ще има толкова глупаво правило? — Тонът на Джей Пи беше разочарован, но и очевидно драматичен.

Трупах малкото информация, която имах като наркоман. Защото това е нормално за мен.

— Срещали сме се само няколко пъти. — Не исках да споменавам факта, че снощи вероятно той ме спаси от изнасилване. Днес денят бе прекалено хубав и щях да се фокусирам върху това. По тази причина, реших да сменя темата. — Е, надявах се, че може да ми помогнете да си намеря някоя рокля. Всъщност, търся нещо, което да не ме кара да изглеждам толкова много като турист. Аз просто… имам нужда от промяна.

Айви огледа дрехите ми и кимна.

— Знам какво имаш предвид. Да започваме. — Тя се завъртя в слънчевата си жълта рокля, точно като цвета на сградата отвън, насочвайки се към един рафт.

Джей Пи вече бе пред нея.

— Колкото и да е гадно да знам, че можеш да изпълниш това по начин, по който аз никога не бих могла, и че Бишъп вероятно ще падне в краката ти, щом те види в нея, трябва да пробваш тази рокля. — Тя подаде към мен бяла рокля на розови точки с разкроени поли. — Имам и идеалните обувки за нея, ако бюджета ти не е ограничен.

Замислих се за кредитната карта в чантата ми. Нямах идея какъв й е лимитът, но познавайки баща си, не можеше да е по-малко от пет цифрен.

— Може ли да я пробвам?

— Абсолютно. Ще започна да нося неща от склада. Обещавам, ще искаш да пробваш повече от една.

— Нека пробва също така тюркоазената и червената. И двете са много хубави. — Айви държеше по една закачалка във всяка ръка. Тюркоазената беше с високо деколте и изглеждаше едновременно секси и класна, а червената бе с триъгълно деколте, което показваше повече, но не достатъчно, че да ме кара да се чувствам неудобно.

Тя понесе роклите към пробната и аз я последвах. Или поне опитах. Направих само три стъпки, преди погледа ми да бъде уловен от лавандулова рокля с леопардов десен. Напомни ми на онази, която Дилайла носеше предишния ден, но цветът бе по-блед, не така наситен и все пак много хубав.

— О, обичам онази. Дилайла имаше неоновата й версия. Каза, че е прекалено кротка за вътрешната й котка. — Джей Пи издаде котешки рев след думите ми, свивайки пръсти като нокти на хищник, и можех да си представя Дилайла да прави точно същото.

А и с Дилайла нямаше да се обличаме по един и същ начин на едно и също място, тъй че…

— Ще пробвам и тази, ако нямате против.

— Разбира се, че не. Пробвай всичко, което искаш. Имаме и много сладко бельо, както й страхотни поли, винтидж блузи и пантофки.

Айви излезе от пробната и взе лавандуловата рокля от Джей Пи.

— Не затрупвай момичето, просто й занеси някои неща в пробната и тя ще пробва каквото пожелае. — Тя се засмя. — Имам среща за обяд, затова ще ви оставя, за да си оправя грима.

— Ооо, нима твоя секси съпруг ще дойде да те вземе и да те хапне за обяд днес? И под „да те хапне за обяд“, имам предвид да те изчука на масата.

Бузите на Айви пламнаха леко и нямаше как да не се ухиля на откровения коментар на Джей Пи.

— Трябва да те уволня — Айви присви очи. — Кажи ми отново защо не съм те уволнила до сега?

— Защото съм незаменима.

— Имаш късмет, че те обичам, хлапе.

Джей Пи подскочи и прати въздушна целувка на Айви.

— И аз те обичам, Айви.

Айви се обърна и ме погледна.

— Насам. И се подготви да удариш тавана на лимита на кредитната си карта, защото обещавам ти, ще се влюбиш в тези.

Петнадесет минути по-късно, знаех, че е права. Всичките рокли бяха на закачалката в пробната, която определях като купчината с „да“. Бельото се появи мистериозно в пробната и скоро се озова на куката с да, върху която имаше тениски и поли. Единствените, с което нямаше да си тръгна от магазина, бяха трите хлебчета с пълнеж, които ми предложиха, и тениските с щамповани имена на групи, за които не бях чувала. Бяха супер сладурски, но щях да се чувствам като идиот, ако някой започне разговор за тях, а аз не знаех нито кои са, нито нещо за музиката им, и просто не ми се виждаше редно.

Излязох от пробната с ръце пълни с дрехи и се блъснах директно във високия мъж, идващ от страничния коридор на магазина.

— О, Боже, много се извинявам!

— Изглежда така, сякаш имаш нужда от малко помощ. — Той вдигна дрехите от ръцете ми и ги отнесе до касата, изсипвайки ги на плота.

— Джей Пи, ще се справиш ли с това, за да мога да открадна жена си?

Мъжът бе облечен в перфектен костюм. Всичко в него… от небрежно подстриганата коса и френската синя риза, до тежкия часовник и дизайнерските обувки, крещеше пари.

— Лукас, подранил си — Айви погледна към часовника си. — Имам още седем минути.

— И кое те кара да мислиш, че изведнъж съм добил умението да бъда търпелив?

Кожата ми настръхна от гладния поглед, с който той гледаше към Айви. Джей Пи определено беше права… Айви щеше да е част от менюто за обяд. Ако той я вдигне, метне я на рамо и я изнесе от тук, щеше да ми е трудно да се направя на изненадана. Беше наистина странно мъж в толкова цивилизован костюм да излъчва толкова примитивни вибрации.

— Дай ми само пет минути да видя сметката на Ейдън и идвам.

— Искаш ли просто да те изнеса от тук?

Повдигнах вежди, тъй като той бе изрекъл на глас мислите ми от преди миг.

— Ето, това искам. Мъж, който да ме изнесе отнякъде, просто защото няма търпение да остане насаме с мен. Но неее. Бишъп вместо това точи лиги по Ейдън.

Вниманието на Лукас се насочи от Айви към мен.

— Бих се извинил, че се държа грубо, но не съжалявам, че погледът ми не се откъсва от жена ми. Успех с онзи дървар.

— Той не е дървар! — Джей Пи скочи да защитава Бишъп, докато аз едва се сдържах да не се разсмея.

— Достатъчно близо е. Айви, давам ти пет секунди да отстъпиш от касата, преди цялата сграда да чуе виковете ти, докато те изнасям от тук.

Той започна да отброява, а Айви се обърна към мен с усмивка, която ми казваше, че тя няма нищо против да бъде изнесена от тук.

— Много се радвам, че се запознахме, Ейдън. Ела пак, за да кажеш дали дрехите ти са харесали. Ако ще ходиш на парада тази вечер, кажи на Джей Пи да ти намери джуфка. Да, определено ще имаш нужда джуфка.

Лукас приключи с броенето си, обви ръка около кръста й и я задърпа към вратата.

— И време е да тръгваме.

Двете с Джей Пи гледахме към задната врата на магазина, когато се затръшна зад тях.

— Е, това беше интересно.

Джей пи въздъхна.

— Това беше алфа-мъжкар. — Тя се завъртя и ме погледна. — Сега, да ти намерим джуфка.

— И какво точно е джуфка?

— Нещо подобно на малките сладки шапчици на принцеса Кейт, които не са наистина шапчици. Трябва да ти намерим една.

Представих си се с ретро кола и тази малка не-шапка. Тотално стил Ню Орлиънс.

— Да ги видим.

* * *

Върнах се в Роял Сонеста с две огромни чанти, с логото на „Мръсното куче“ отстрани, и огромна усмивка на лицето. Бях решила да се върна, без да гледам непрестанно картата и направих само три погрешни завоя. Смятах това за успех и бях супер доволна от себе си.

Улиците вече започнаха да се пълнят с хора, които възнамеряваха да започнат от рано със запоя си, но това не ме тревожеше.

Виждаш ли? Може да се справиш. Не е кой знае какво.

Лобито на Роял Сонеста беше пълно с народ, а рецепционистът раздаваше карти с програмата на следващия парад и купони за обиколката на духовете в гробище Лафайет с теглена от коне карета.

Точка за мен.

Официално имах планове за деня и вечерта. Щях да отметна и две неща от списъка си… да гледам парад на Марди Гра, без да ме нападат мъже или да се изгубя, и след това щях да ходя на обиколка на гробища с карета. И щях да нося една от великолепните си нови рокли и джуфка.

Идеално.