Мегън Марч
Под тези сенки (27)

Глава 27

Бишъп

— О, БОЖЕ МОЙ. ТОВА Е НЕВЕРОЯТНО — очите на Ейдън се разшириха, докато обикаляше в кръг из двора.

— Чарли наричаше тази градина оазис и двамата с Хък се чувстваха много добре тук. — Хариет не криеше, че й липсва последната наемателка. Обикновено стоманено сивата коса на Хариет, сега бе във всички нюанси на розовото и лилавото, като момичетата облечени като русалки, които дойдоха във Вуду. Не беше точно външността, която човек може да очаква от жена над седемдесет годишна възраст, но Хариет бе единствена по рода си.

— Хък? — попита Ейдън.

— Кучето на Чарли. Грамаден звяр. Тези дни трябва да го видиш — Хариет въздъхна. — Е, мисля, че ще станеш, момиче. Ако имаш някакви въпроси, насреща съм, само кажи. През повечето време съм на долния етаж и ще оставя бележка на задната врата, ако реша да напусна неочаквано страната.

Тя се наведе и прошепна.

— Понякога трябва да избягам от федералните. Те винаги наблюдават.

Лицето на Ейдън пребледня и Хариет се засмя.

— Само се шегувам. Горе-долу. Може да плъзваш парите за наема под вратата, когато пожелаеш. Нямам претенции да е в точно определен ден.

— Много ви благодаря. Не мога да изкажа с думи колко оценявам това, което правите. — Гласът на Ейдън беше тих, а Хариет махна с ръка.

— Ха. Трябва да благодариш на този момък тук. Вероятно ще е най-добре да му се отплатиш в натура.

Тя ми намигна, хилейки се, а аз прикрих смеха си с покашляне, когато тебеширено бялото лице на Ейдън изведнъж стана аленочервено. Понякога Хариет нямаше филтър между мозъка и устата си.

— Не отварям това място, за който и да е — каза тя. — Особено без никаква предварителна уговорка. Държа чисто мястото само в случай че Чарли има нужда да избяга от Саймън за през нощта. Но това така и не се е случвало до сега, затова най-добре някой да го ползва.

— Наистина благодаря.

— Никакъв проблем, мила. Тази вечер съм на опера. Ще се прибера с един точно определен джентълмен, който е добре запознат с функциите и слабите места на клитора, затова не ме чакай. — Хариет се обърна и нагласи бутилката с шампанско в ръката си, преди да изчезне в къщата.

Ейдън ме погледна, а лицето й бе дори по-червено от преди.

— Е… тя е голям образ.

— Това е мек начин да я опише човек. — Поклатих глава, за да избия мисълта как някакъв стар пич завира глава между бедрата на Хариет. — Имаш ли нужда от още нещо, преди да тръгна? Трябва да се върна на работа.

— Не. — Тя ме погледна с поглед, който не бях виждал преди в очите й. — Но наистина оценявам това, което правиш за мен. Много. Дори не знам как да ти се отблагодаря истински. Първо хотела, сега това. Повечето хора не биха си създавали толкова грижи за някого, когото не познават.

Но не ме гледаше само с благодарност, а с… благоговение. Почти… все едно бях герой.

Но, мамка му, дори в най-добрите си дни, не бях герой и да я видя да ме гледа по този начин, ме накара да осъзная всички неща, които не съм и които никога няма да бъда.

Отговорът ми бе малко по-рязък, отколкото възнамерявах.

— Не се тревожи за това. Не ми дължиш нищо. Просто не се забърквай в неприятности.

И малка част от благоговението изчезна, а аз се опитвах да си кажа, че не ми дреме, дори когато на негово място се появи разочарование.

— Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности — Ейдън обви ръце около себе си и аз започнах да осъзнавам, че това е вид защитна реакция от нейна страна. — Ще се оправя. Отново, благодаря.

Безразлична маска се плъзна на лицето й. Думите й звучаха крайно, сякаш никога повече нямаше да я видя, което вероятно за нея щеше да бъде много по-добре.

Но ако наистина бе така защо имах чувството, че в стомаха ми все едно натежа камък?

* * *

Улица след улица се ритах, задето не се бях справил по-добре с разговора си с Ейдън. Тя ме изваждаше напълно от баланс и ме караше да искам да бъда повече от това, което съм… в което нямаше никакъв шибан смисъл, тъй като аз дори не я познавах.

Но искаш да я познаваш.

Вътрешният ми глас казваше истината, макар самия аз да не исках да го призная.

Тя криеше тайни и ако бе някоя друга, нямаше да ме е грижа. Нямаше да си правя труда да дълбая. Но по някаква причина, исках да знам какво се крие зад тези пластове невинност, които ме притегляха неимоверно.

И това ме вбесяваше. Защото аз не бях такъв. Освен това, как можех да изисквам отговори от нея, когато нямаше никакъв начин да споделя това, което се криеше в миналото ми? Освен с Дилайла, от години се стараех да бъда дистанциран от всички и това нямаше да се промени скоро.

Стигнах до Canal, когато телефонът ми иззвъня, откъсвайки ме от пътуването назад в спомените. Името на Леон се появи на екрана ми.

— Какво става, човече?

— Мамка му, Биш. Да не би да се опитваш да направиш така, че да ме уволнят? Какво става да му се не знае?

— За какво говориш?

— За момичето ти, помниш ли я, онази, която даде картата си за стаята, която ти бях запазил? Картата й беше блокирана за измама и тя се изнесе, без да плати за допълнителната нощ, която остана в хотела. Изнесла се, докато шибаният ми мениджър я чакал долу. Не се е вяснала повече.

— Мамка му, какво говориш? Сериозно ли?

— Адски сериозно.

— Ще се погрижа да бъде платено. Ако се налага сам ще платя и, мамка му, ще разбера какво се случва. — Гневът, който се надигна в мен, пролича в гласа ми.

— Ще платиш на мен, тъй като ще ми го удържат от заплатата. Мениджърът ми искаше да говори с полицията, но го убедих, че грешката е моя. Имам късмет, че не ме уволни, мамка му.

— Човече, съжалявам, че ти натресох това. Ще се погрижа. Ще ти върна парите и следващото посещение в студиото ще е от мен.

— Не е нужно да го правиш. Просто ми обещай, че ще дадеш урок на кучката. — Гласът на Леон стана нисък — Обади ми се, ако искаш аз да се погрижа за това.

Вълна от защитническо чувство премина през гнева ми към Ейдън за това, което бе сторила… и че не си направи труда да ми каже.

— Мамка му, да не си посмял да я докоснеш и с пръст. Ще си получиш парите и ако искаш да не плащаш за следващото посещение добре, но мамка му, не я намесвай.

— Добре, добре. Извинявай, Биш. Не знаех, че нещата стоят така. Мислех, че вече ще си приключил с кучката. Между другото, Кити е бясна, че си й изхвърлил задника от стаята. Няма да имаш втори шанс с нея.

— Ще говорим по-късно, човече. — Не си направих труда да изчакам отговора му и затворих.

Не можеше да ми дреме по-малко за Кити в момента. Исках да се обърна, да се върна при Ейдън и да я разтърся, за да науча истината. Мамка му. Нима тази невинност, която излъчваше, подобно на розовия й пуловер, бе само фасада? Да не бягаше от някакво престъпление?

Не ме бяха изигравали от години и дори не можех да си представя, че едно наивно момиче може да го направи.

Защо ще избяга от хотела, без да плати, а в същото време веднага бе извадила пари за наема? Нищо от това не се връзваше, но, мамка му, щях да науча цялата истина, по един или друг начин.

Погледнах часа. Ако нямах уговорка след десет минути, щях вече да вървя към вратата й, за да искам отговори.

Не можеше да е толкова добра актриса. Можех да надуша измамник от километри, благодарение на младите ми години, и Ейдън просто не излъчваше такива вибрации.

Превъртах всичко отново и отново в ума си, докато се връщах към студиото, и след това по време на уговорения час. Мамка му… тази вечер щях да се върна при нея.