Мегън Марч
Под тези сенки (13)

Глава 13

Бишъп

„ЖИВЕЯ.“ ДУМАТА ОТЕКНА В УМА МИ, докато тялото на Ейдън се отпускаше срещу моето.

Мамка му. Вдигнах я на ръце.

— По дяволите, пияна си. Колко изпи?

Главата й се отпусна на рамото ми.

— Достатъчно. Но само малко от последното. Ти го изля.

— Без майтап. Защото бяха на път да те дрогират, мамка му. Мислех, че си си научила урока, когато онези се опитаха да те сграбчат пред „Вуду Инк“. Трябва да бъдеш умна, ако ще кръстосваш сама града.

— Съжалявам, че според теб не се справям достатъчно добре.

Тръгнах към хотела. Тя имаше нужда някой да я пази, а както изглеждаше, аз май нямах друга работа.

— Къде е ключът за стаята ти?

Тя вдигна ръка, показвайки малка чантичка, люлееща се на китката й.

Щом стигнахме до лобито я сложих на крака и тя обви ръце около тила ми.

— Не ме пускай. Ухаеш хубаво — лицето й се зарови в шията ми, докато отварях чантичката й, търсейки ключа. — Наистина хубаво.

Поклатих глава, казвайки си, че тя просто бе пияна и няма представа какво говори.

— Ела. Нека те отведем вътре.

Ейдън отдръпна леко глава от мен и ме погледна.

— Идваш ли вътре?

— Мислиш ли, че можеш да се справиш сама?

Тя сви замислено вежди.

— Не знам. Какво имаше в онези питиета? На вкус бяха като грозде и не усетих никакъв алкохол.

От начина, по който се препъваше, предположих, че е пила Лилав Цитрусов Пунш смесен с Евърклиър. И доколкото виждах, Ейдън нямаше никаква идея какво е това.

Плъзнах картата по ключалката и влязох в лобито. Притискайки я към себе си й помогнах да върви, отбягвайки странните погледи, които ни хвърляха хората в лобито, докато се придвижвахме към асансьора.

За щастие си спомнях точно в коя стая бе настанена тя, защото Ейдън беше на ръба да припадне, докато асансьорът стигне до третия етаж. Вдигнах я на ръце и я понесох на ръце през коридора.

— Никога не съм се чувствала така… не дори и когато нападнах колекцията с вина на леля ми, щом отиде за уикенда на спа.

Ако имах нужда от още доказателства за това колко закриляно е било това момиче през целия си живот, току-що ги получих.

Нагласяйки я в ръцете си, използвах ключа, за да отворя вратата на стаята и влязох вътре. Тя не я бе превзела както правиха повечето жени… разхвърляйки дрехи навсякъде и покривайки всяка плоска повърхност с момичешки неща. Чаршафите на леглото бяха намачкани, а таблетът й стоеше на нощното шкафче.

Сложих я на леглото и тя се опъна по гръб на него.

Изпълних се с гняв към мъжа, който сипа дрога в питието й. Исках да се върна и да го спукам от бой. Но тъй като знаех добре какви са охранителите в баровете на града, бях убеден, че на мъжа няма да му се размине. Тук не приемахме добре подобни простотии.

Какво, по дяволите, щеше да се случи с нея, ако не се бях оказал на Бърбън Стийт? Ако бях отишъл на едно от обичайните си места?

Дори не исках да мисля, какво щеше да стане. Когато пристъпех в бар, инстинктите ми изискват да огледам всичко, преди да поръчам питие. Дори в края на бара Ейдън не бе успяла да се скрие. В морето от пиянска лудост, тя се открояваше. Не знаех какво беше, но в нея имаше нещо.

И сега, виждайки я почти изпаднала в безсъзнание, не можех да спра да мисля колко адски уязвима беше щом е сама.

Тя изрита пантофките си и седна, посягайки назад към гърба си.

— Не мога да го стигна. Ще ми помогнеш ли?

Вероятно говореше за ципа на роклята. Седнах до нея на леглото, когато се обърна с гръб към мен. Но там нямаше никакъв цип.

— Какво се опитваш да достигнеш?

— Искам да сваля тази рокля.

— Е как се пъхна в нея?

Ейдън изпръхтя раздразнено, преди да се усмихне.

— Божке. Страничен е. Забравих. — Тя вдигна ръка, но й беше трудно да улови малката кукичка.

— Спри. Аз ще го направя. — Хванах кукичката на ципа и той се плъзна леко надолу по ребрата й.

Мамка му, кожата й бе дори по-нежна отколкото мислех, докато си представях как татуирам рамото й.

Трябваше да отстъпя, но тя продължаваше да се бори с роклята. Това сигурно бе наказание за нещо, което бях направил в миналото. Казвах си, че ще държа погледа си към лицето й, макар да знаех, че съм кофти лъжец.

Гърдите й бяха адски перфектни. Сутиенът й бе бледо розов с бяла дантела по краищата и напълно прозрачен. Зърната й бяха няколко нюанса по-тъмни и тя изглеждаше по-сладка отколкото бих могъл да си представя.

Трябваше да спра.

Насочих поглед към очите й и видях, че ме гледа. Изражението й не бе ужасено, а леко колебливо.

Харесваше й, че я гледам. Езичето й се показа, за да навлажни долната й устна, и комбинацията от тази похот и невинността й, накара члена ми да стане по-твърд отколкото някога помня да е бил. Тогава погледът й се сведе надолу и знаех, че не е пропуснала начина, по който реагира тялото ми.

Тя преглътна и след един дълъг миг вдигна поглед нагоре, но не успя да срещне напълно очите ми. Хванах брадичката й и я повдигнах, за да ме погледне.

Само едно вкусване, казах си аз. Това е всичко.

Сведох устни към нейните, а ръцете й се притиснаха към гърдите ми, сграбчвайки блузата ми и дърпайки ме по-близо до себе си.

Толкова адски сладка. Тя простена, а членът ми запулсира, напомняйки ми, че съм готов за действие.

Откъснах устни от нея и отстъпих назад.

Какво правя, по дяволите? Тя беше пияна. Дори в момента тялото й може да циркулира GHB, дрогата на изнасилвачите. Нямаше да се възползвам от това, защото щеше да ме направи също толкова голям боклук, колкото онзи, който подправи питието й.

Преди тя да каже каквото и да е било, аз се изправих и отидох до куфара й. Върху него имаше клин за йога и тениска.

— Ето, облечи това — хвърлих ги към нея.

Изчаках цели шестдесет секунди, надявайки се, че съм й дал достатъчно време да се покрие, преди да се обърна.

Грешка.

Явно до сега се бе борила със сутиена си, както се мъчеше с роклята, защото в момента стоеше напълно гола от кръста нагоре.

— Исусе, жено. Облечи някакви дрехи.

Болка премина през изражението й, но аз се насилих да потисна нуждата да й кажа, че е напълно перфектна, и че едва успявам да задържа контрола си.

Ейдън намъкна тениската си и се срина назад на леглото, преди да се свие на едната си страна.

— Просто си върви. Знам, че не искаш да бъдеш тук.

Долових болка в гласа й и се разярих, задето глупавата ми преценка я бе довела до това състояние.

— Някой трябва да остане при теб тази нощ и съм адски сигурен, че няма да позволя на друг да го направи.

Част от мен очакваше тя да ми каже да се разкарам, но единственият й отговор бе тихо похъркване.

Отпуснах се на един стол, все още с вкуса й на езика си. Щеше да бъде адски дълга нощ.