Мегън Марч
Под тези сенки (16)

Глава 16

Бишъп

— ПАРАДЪТ ЩЕ ЗАВИЕ НА ДЯСНО покрай дома на Валентина, затова тя ще прави парти днес. Трябва да дойдеш и да се позабавляваш.

Приключих с почистването на станцията си и погледнах към Константин Лейхи.

— Ти си ми шеф. Би трябвало да ме караш да се захващам за работа, а не да ме измъкнеш от студиото.

— Ще затворим за останалата част от деня. Накарах теб и Ди да работите всяка нощ, откакто започна сезона, за да оберем парите на всичките тези туристи, но и двамата имате нужда от почивка, мамка му. Приеми го като новата си задача. Не приемаме не за отговор и Дилайла вече се съгласи.

Под „ние“ вероятно имаше предвид Ванеса.

— Жена ти няма да се опитва да ме сватоса с някоя, нали? Защото няма да идвам ако случаят е такъв.

Кон ме изгледа криво.

— Не си падам по тези сватовнически простотии. Кой има време за това? Каквото прави Ван, прави го сама, и нямам идея какво може да е. Знам само, че ще има ядене и пиене.

Прибрах последната част от машината си и се изправих.

— Добре. Ще дойда. Къде ще се срещнем?

Той ме изгледа криво.

— Тръгваш с мен. Ако изляза от тук без теб и двамата знаем, че въобще няма да се появиш.

Мамка му, беше прав и нямаше как да се измъкна.

— Добре. Да вървим.

— Не че ми дреме, но не искаш ли да си смениш блузата?

Погледнах надолу към черната тениска с емблемата на „Вуду Инк“ и вдигнах поглед към Кон.

— Мамка му, нима ме караш да го направя?

Кон се засмя.

— Забрави. Заключвам и си тръгваме.

Последвах до към задната врата на студиото и излязох в алеята зад сградата.

— Нямам търпение Марди Гра да свърши. Аз ли така си мисля или тези туристи стават все по непоносими с всяка изминала година?

Погледнах към групата хлапета, които не изглеждаха достатъчно възрастни да пият, да минават през алеята с тениски с надписи „ТЪП 1“, „ТЪП 2“, „ТЪП 3“ и неонови слънчеви очила. На шиите им висяха бирени чаши заедно с мънистените гердани.

— Всяка шибана година. Защото са все по-млади, по-тъпи и по-пияни. — Кон тръгна надолу по улицата и го последвах. Мотоциклетът ми бе прибран в малкия гараж, в задната част на сградата.

Настаних се удобно на пасажерското място в колата му и се насочихме към Garden District по черните пътища, за да избегнем трафика.

— Нещо да трябва да знам за студиото?

След като Кон бе спрял да работи там, аз поех юздите като неофициален мениджър. Дилайла не искаше да има нищо общо с „какъвто и да е мениджмънт“ макар да работеше по-дълго там от мен. Дори с омразата й към всичко нехудожествено, тя приемаше повече административна работа, отколкото признаваше, но самата титла я караше да възразява.

— Не, добре сме. Парите постоянно валят, тъй че да се надяваме, че и ти си добре.

Кон кимна.

— Нямам тревоги по този въпрос. — Той изчака пешеходците да се махнат от пътя, преди да завие на следващия ъгъл — Мислиш ли, че би искал някой ден да купиш мястото?

Да купя мястото? Думите му отекнаха в главата ми и в ума ми се появи спомена за студиото за татуировки на чичо ми в „Кухнята на Ада“ в Ню Йорк. Там се научих и обикнах бизнеса. Където всичко, което имаше значение за нас, бе семейството, докато той не закъса за пари и започна да прави лоши избори… като да вземе пари от лихвар.

Когато трябваше да плати, той не успя и акулите започнаха да се навъртат, за да съберат парите си, затова аз опитах да събера парите, играейки на блекджек. Какво си мислих, по дяволите? Броях карти и бях много добър в това.

Докато не станах прекалено самоуверен и не унищожих всичко…

— Ако не се интересуваш, само ми кажи.

Примигнах, тъй като бях забравил да отговоря на Кон.

— Извинявай, просто се замислих върху въпроса. Никога не съм мислил за това.

Кон вероятно не осъзнаваше, че въпреки че сестра ми бе тук, никога не бях мислил за Ню Орлиънс като място, на което да се установя. Трябваше да съм готов да се преместя по всяко едно време. Може да бяха минали десет години откакто всичко се разпадна, но това не значеше, че демоните все още не ме преследваха.

— Помисли си и ми кажи дали имаш някакъв сериозен интерес. Ако не, ще продължим както досега.

Думите на Кон ме преследваха, докато спирахме пред желязната порта, която се отвори и той паркира до Hemi Cuda-та на брат му. Лорд управляваше Чейнс, най-добрата заложна къща в града, със своята червенокоска Ели.

— Мамка му, целият екип ли ще дойде тук?

— Мислиш ли, че Ели ще позволи на Лорд да го пропусне, за да работи?

— Имаш право.

Вратата на къщата се отвори и Ванеса пристъпи навън, очевидно чакайки да се появим.

— Идвате ли? Ели вече налива шотове, затова всички сме прецакани.

— Идваме, принцесо — извика Кон.

Аз отворих вратата на колата.

— Предполагам, че това значи, че всички ще се прибираме пеша.