Мегън Марч
Под тези сенки (29)

Глава 29

Бишъп

НЕ Е КАТО ДА ИМАХ ПЛАН, когато реших да се върна в дома на Хариет. Всичко, което имах бяха резервните ключове и решението, че няма да си тръгна от тук, без да науча какво крие Ейдън и мислех, че ще е лесно като детска игра.

Когато я видях в басейна и осъзнах, че е гола, реших да се възползвам от възможността, която ми се предоставяше.

Ако разиграваше някакво представление, бях сигурен, че ще използва тялото си, за да ме разсее от отговорите, които исках. Ако не… е тогава реших, че ще видя как ще реагира.

Тръгнах към нея, докато тя се дърпаше назад към стената и изчаках да опре в нея, за да няма къде да бяга.

— Какво искаш от мен? — прошепна тя.

— Искам истината.

Но не исках само това. Членът ми бе твърд като скала и не се боеше да ми напомни, че искам и тялото й.

— Нека просто ти дам парите. Направих огромна грешка. Изплаших се от нещо глупаво. Съжалявам. — Тя погледна настрани, докато говореше.

Осъзнах, че се е концентрирала върху ръба на басейна и вдигнах ръка, хващайки брадичката й, за да обърна лицето й към себе си.

— Не е достатъчно. Това са глупости и двамата го знаем.

Тревога блестеше зад погледа й и ми се искаше просто да каже всичко, и да спра да се чудя дали бяга от престъпник или от нещо друго.

Тя преглътна и очите й срещнаха моите, когато каза най-после.

— Казаха ми, че кредитната ми карта е блокирана, заради подозрения за измама и тъй като мисля, че видях полицаи пред рецепцията се изплаших, че ще ме арестуват или нещо такова. Затова избягах.

Обяснението й звучеше достатъчно добро, че да е истина, но усещах, че не е просто това. Имаше още нещо и исках да го науча.

— Да не си откраднала картата, която използваше?

Очите на Ейдън се разшириха шокирано.

— Не. Разбира се, че не.

— Тогава защо реши, че полицията ще те арестува ако има проблем с нея?

Погледът й се откъсна от моя.

— Паникьосах се.

Нещо не се връзваше, но нямах никаква скапана представа какво може да е.

— Значи се боиш от полицията, така ли?

За момиче като Ейдън, не можех да си представя, че има причина да смята, че полицаите са нещо по-различно от най-услужливите хора на планетата. За мъж като мен, беше адски важно да ги избягвам винаги, когато е възможно, дори и след като половината полицейски участък бе решил, че именно аз трябва да им направя татуировките.

— Не ги харесвам особено — каза тихо Ейдън.

— Някога нарушавала ли си закона, Ейдън?

Очаквах бързо и рязко не, но то не дойде така скоростно, както очаквах.

— Не мисля. Имам предвид, сигурно има случаи, в които без да искам съм нарушила закона. Пресичала съм, където няма пешеходна пътека. Но не съм някакъв престъпник.

Да, но това значи, че поне един от нас не е, помислих си аз.

Гневът ми от по-рано започна да изчезва заменен от горещината, която се надигаше в мен от знанието, че голите гърди на Ейдън са на сантиметри от гръдния ми кош, скрити под вода, през която можех да виждам без никакъв проблем. Последния път, когато ги видях изпод розовия й сутиен, тя беше прекалено пияна, за да се възползвам… но тази вечер, бе абсолютно трезва.

Вдигнах поглед от гърдите й, очаквайки да видя, че лицето й е поруменяло, задето зяпах зърната й, но тя не гледаше към лицето ми. Не, тя гледаше надолу към тялото ми.

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Ето сега привлякох вниманието й.

Ейдън вдигна рязко глава, за да срещне очите ми и по лицето й се разля руменина.

— Ти си… голям.

От гърдите ми се изтръгна смях, заради неочаквания й отговор, а бузите й пламнаха още по-силно.

— Не, не това имах предвид. Исках да кажа… навсякъде. Не просто… — тя погледна надолу, преди да стрелне поглед към очите му. — Сега смятам да млъкна.

Подобно неудобство и бъбрене не можеше да се изфабрикува и защитническите чувства в мен се надигнаха отново. Ейдън не беше добра актриса. Тя беше момиче, което дори не може да каже думата член, без да се изчерви до корените на косата си.

— Няма нищо срамно в тази игра.

Тя се пресегна и покри устните ми с пръсти.

— Спри. Правиш нещата още по-зле. Не ти гледах… пакета. Имам предвид, погледнах, преди да влезеш в басейна, но само защото нямаше никакво бельо, а кой не носи бельо? — Несвързаното бъбрене продължи, затова и смехът ми отново изригна.

По дяволите, не се бях смял така, откакто Дилайла се предаде пред желанието на един клиент и му татуира покрит с вени анимиран патладжан, така че да може да праща снимки на патладжана, вместо на пениса си.

Ейдън отдръпна ръка и покри лицето си.

— Сега ще спра да говоря. Наистина не мога да си имам доверие да кажа нещо, което не е напълно унизително, когато стоиш толкова близо до мен, напълно гол.

— Не съм съгласен, и тъй като не съм готов да изляза и да се облека, ще ти се наложи да го преживееш.

Тя промърмори нещо.

— Я пак?

Ейдън стисна устни, преди да каже на един дъх.

— Не знам как да се справя с това. Никога не съм правила нещо подобно.

Една луда мисъл изпълни ума ми.

— Да не си девствена?

Ако имаше нещо по-ярко червено от огъня, то това сега бяха бузите на Ейдън.

— Не! Разбира се, че не. Наистина. И преди съм докосвала член. Имам предвид, само един, но все пак се брои. Е, не точно съм го докосвала. С изключение, нали се сещаш, вътре в мен. О, Боже, сега просто ще си млъкна.

Осъзнаването се изля върху мен, когато бъбрещият й протест заглъхна.

— Правила си секс само с един мъж? Веднъж? На колко години си?

Ейдън се опита да избяга, но всичко, което постигна бе да набута циците си в ръцете ми. Аз пристъпих по-близо, така че ни деляха само няколко милиметра вода.

Погледът й се вдигна към небето.

— Това е толкова унизително.

Ето тук двамата с нея имахме коренно различно мнение.

— Защо? Защото не си се чукала с всеки мъж, когото срещнеш? Какво лошо има в това?

Погледът на Ейдън се смъкна рязко към моя.

— Хей, я чакай малко. Още сега можеш да метнеш тези двойни стандарти в кофата за боклук. Какво ако съм чукала всеки мъж, когото срещна? Това ще ме направи ли по-малко личност? Имам предвид, ти вероятно си бил с дузини жени. Но аз не те съдя. Освен може би за Кити. Имам предвид, сериозно ли? Би трябвало да имаш някакви стандарти.

Смехът ми експлодира отново, огласяйки двора.

— Кексче, само защото мога да имам всяка пичка, която ми се предложи, не значи, че ги приемам.

— И все пак, двойните стандарти…

Когато тя поде нова тирада, реших да я накарам да замълчи по единствения начин, който ми дойде на ум.

Наведох се и покрих устните й със своите.