Мегън Марч
Под тези сенки (33)

Глава 33

Ейдън

НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ, че ще да прекарам вечерта с Бишъп. Е, не да прекарам вечерта, но част от нея, затова не знаех как точно да го нарека. Заключих магазина, все още удивена, че Фабиана ми даде ключа още първия ден и наместих чантата на рамото си.

Бишъп беше прав. Не се бях замисляла как ще се прибера у дома във вечерите, когато работя до късно през нощта. Както сама много добре знаех, да се разхождам през нощта из Френския квартал напълно сама, обикновено не бе най-умния ход. Но щом влязох през вратата на „Вуду Инк“ и Бишъп и клиентът му вдигнаха глави към мен, се зачудих дали идването ми тук не бе по-тъпият избор.

Както Бишъп вече знаеше, нямах почти никакъв опит и нямах идея какви са очакванията му за тази вечер.

— Здрасти — гласът ми бе така тих, че самата аз едва чух поздрава си. — Искаш ли аз да…

Думите ми бяха прекъснати щом зад мен вратата се отвори шумно и по пода се чу тропане на токчета.

— Хей, бейби. Помниш ли ме от снощи? Исках татус и член, но ако си зает, ще се задоволя само с члена.

Завъртях се рязко към похотливия дрезгав глас, за да видя момиче с яркочервена коса и без почти никакви дрехи върху себе си. Тялото й беше невероятно.

Дали е стриптийзьорка? Имайки предвид миниатюрното горнище, микроскопичните алени шорти и почти петнадесет сантиметровите токове, не мислех, че предположението ми е нечестно спрямо жената.

Тонът на Бишъп бе безразличен, когато отговори.

— Нямаш късмет за нищо от тези неща, Стар. Прибирай се у дома.

Тя се засмя дрезгаво.

— Знаеш, че си заинтересуван. Все едно имаш ли по-добри планове за по-късно?

Изражението на Бишъп остана безизразно.

— Може да си вземеш чаша кафе, докато се прибираш.

Изражението на лицето й стана от самодоволно и щастливо, в разярено и направо грозно, и тя се обърна към мен.

— Какво? С тази ли имаш планове? Кралица примерна и превзета? Ще си облече ли униформа на ученичка, за да се прави на малка мръсница за теб? Знам, че харесваш такива неща.

Мускулите на челюстта на Бишъп се стегнаха, но нищо от това, което изпитваше не пролича, когато каза.

— Следващия път, когато имаш нужда от татуировка, ще ти се наложи да намериш някое друго място, защото това студио вече не съществува за теб.

— Никога не си виждал нещо хубаво, когато ти е пред очите. Майната ти, Бишъп. — Тя се обърна на високите си токове и замарширува навън, без да пропусне да блъсне рамото ми, докато минаваше покрай мен. — Уличнице, няма да можеш да го задържиш. Никоя не може.

Когато вратата се затръшна след нея, се обърнах към Бишъп и само с устни казах „Уау“.

— Извинявай за това, човече — каза той първо на клиента.

— Няма проблем, пич. Не е нужно да ми обясняваш за лудостта. Имам бивша жена, която е дори още по-зле.

— Връщам се след секунда.

Бишъп остави пистолета за татуиране и свали ръкавиците си, преди да дойде към мен.

— Какво ти каза тя?

Поклатих глава.

— Не е важно.

— Какво ти каза?

— Нещо против да се кача горе и да се изкъпя?

Ръката на Бишъп улови брадичката ми, вдигайки лицето ми, за да срещна погледа му.

— Какво ти каза тя, Ейдън?

— Наречи ме уличница и ми каза, че няма да мога да те задържа, защото никоя друга не е успявала. Това е. Сега ме пусни.

Той не помръдна, но мускулът на челюстта му се стегна отново.

— Ако Дилайла беше тук, щеше да отиде след нея и да й срита задника. Стар е пияна и вероятно дрогирана, а онова, което каза, беше много грешно.

Кимнах.

— Знам. Не съм уличница.

Изражението му омекна.

— Тя не грешеше само за това.

Сърцето ми заблъска лудо при думите му и вероятните последствия.

— Отиди горе и си вземи душ. Ще се кача след малко — Бишъп пусна брадичката ми и вплете пръсти в моите. — Ела. Вратата е от тази страна.

Той ме поведе към задния коридор на студиото и спря до вратата, която бе от едната страна на стаята за почивка на служителите. Мислех, че е килер или нещо подобно, но когато Бишъп я отвори, разбрах, че съм грешала. Вътре имаше стълбище водещо към друга врата.

— Отключено е. В шкафа в банята би трябвало да има чисти кърпи. Може да вземеш тениска от гардероба ми, ако не искаш да обличаш отново дрехите, с които си работила. Дори може да ги изпереш, ако искаш. Горе има пералня и сушилня, в големия вграден гардероб до вратата.

— Ъм… добре. Ще се оправя. Извинявай, че те прекъснах, докато работеше.

— Никога не си прекъсване, кексче. Ти си глътка свеж въздух. Качвай се. Скоро ще дойда.

С тези негови думи, аз тръгнах нагоре по стълбите, а той затвори вратата след мен.

* * *

Стоях пред душа, чудейки се как ще мине тази вечер. Истината бе, че нямах очаквания, но нещо между нас се бе променило. Бишъп вече не бе нацупеният, ръмжащ и мълчалив мъж, по който си бях паднала. Сега той ме гледаше, сякаш имах значение за него. Сякаш това не е само от моя страна и само в моята глава.

Какво трябва да правя с това?

Не знаех колко дълго ще бъда тук и реших, че това е добре. Да не зная ми даваше възможност да изживея това приключение пълноценно, но с него идваше и тревогата да не губя ценно време.

Планът в ума ми се изграждаше, докато не осъзнах нещо. Исках да остана тук. Исках да бъда част от този малък свят, който открих тук. Харесвах хората и обичах града, макар все още през половината време да се губех в него.

И Бишъп? Ами ако това е повече от съня, който имах нощем, и увлечението, което изпитвах през деня? Какво ако това можеше да е истинско? Честно казано нямах идея какво е да имаш истинска връзка.

Но за това щях да се тревожа някой друг път. Когато няма да ми предстои да се съблека гола в апартамента на Бишъп.

Събличам се гола в апартамента на Бишъп. Майко мила.