Мегън Марч
Под тези сенки (37)

Глава 37

Бишъп

ДОРИ С ПОЛО И ДЪНКИ, Ейдън привличаше всички погледи към себе си, докато я изпращах към дома й от „Любимата ви дупка“. Тя се отличаваше в тълпата от жени облечени с пъстри рокли, дори без да полага усилия.

Както обикновено, тя въобще не осъзнаваше факта, че е напълно разкошна. Не беше само заради русата коса, хваната на рошав кок или блестящите й кафяви очи, или пък адски прелестните й устни, които молеха за целувка. Не, беше енергията, която я обграждаше. Щастлива, позитивна и на практика вибрираща с желание за живот. Хората бяха привличани към нея, докато минавахме между тях.

И ето ме мен, следвайки я като куче, извисявайки се като сянка с табела гласяща: „Мамка му, стой настрани ако искаш да живееш“. Всеки мъж, отворил уста и посегнал към нея млъкваше и отдръпваше рязко ръка, когато го поглеждах намръщено, докато продължавахме да вървим. Ейдън дори не забелязваше какво се случва.

Тълпата започна да оредява, когато завихме към нейната улица.

— Това е просто лудост. Никога не съм виждала толкова много хора да пълнят улиците.

— Тук е така всяка година, от това, което са ми казвали.

Застанахме пред портата и Ейдън извади ключа от чантата си.

— Никога ли не си идвал на Марди Гра преди?

— Тук съм само от няколко години, но никога не съм си падал по тълпите, затова стоя настрани.

Тя завъртя ключа в ключалката и отвори вратата.

— Никога ли не си искал да хвърляш гердани на Бърбън Стрийт? — попита тя, докато влизахме навътре.

Затворих вратата след себе си.

— Някои мъже имат нужда от гердани, за да видят женски цици.

Тя завъртя глава към мен, докато минавахме през двора към стълбището на апартамента й.

— О, да, забравих, че си от мъжете, които не могат достатъчно бързо да прогонят жените, които сами им се хвърлят в ръцете.

— Това, което забравяш, е фактът, че поначало не съм искал да видя която и да е от тях.

— Дааа беее. — Ейдън проточи думите, докато се качваше по извитото стълбище пред мен, за да отключи вратата, преди да се плъзнем в малкия апартамент.

И тогава й се нахвърлих, последвах я вътре, затръшнах вратата и я улових, приковавайки я към стената.

Устните на Ейдън се раздалечиха, а очите й се разшириха, когато ме погледна.

— Ти си първата женя, която е влязла във „Вуду Инк“, и която не съм си пожелал да си тръгне. Още тогава, ако можех, щях да те завлека в апартамента си, да те съблека гола и да те хвърля на леглото си.

— Тогава защо чака толкова дълго, за да ме докоснеш? — Думите й бяха задъхани.

— Защото за някои неща си заслужава да изчакаш, и ти си едно от тях.

— Защо все още чакаш?

— Не чакам. Наслаждавам ти се. — Устните ми се снижиха към нейните и ги покриха, преди да е могла да ми отговори. Когато езикът ми помилва устните й, тя ги разтвори и аз се възползвах на мига. — Адски сладка си. По-сладка отколкото всичко, което съм си позволявал в живота си.

— Млъкни и ме целуни. — Ръцете на Ейдън се впиха в косата ми и тя дръпна лицето ми надолу, за да ме целуне.

Колкото и да ми се искаше да я вдигна на ръце и да я отнеса в леглото, исках да й дам повече от това. Исках да й дам всичко, което някога е желала, което значеше, че трябваше да изпълним нещата от списъка й.

Когато се отдръпнах от нея, очите й бяха замъглени.

— Защо спираш?

— Защото сега ще си облечеш рокля и ще се заемем със списъка ти.

— Но…

— Не се тревожи, кексче. Смятам да те вкуся всеки път щом ми се открие шанс тази вечер, и преди утре слънцето да изгрее, членът ми ще бъде заровен дълбоко в теб.

С това обещание висящо във въздуха направих крачка назад и погледът й се насочи към дънките ми.

— Мога да…

Мисълта за устата й върху члена ми, го накара да се притисне толкова силно към ципа, че се притесних да не го скъса.

— Знам, че можеш да ме подлудиш с тази твоя сладка уста, но няма да е сега. Влизай под душа. И да не си посмяла да се докоснеш. Искам да ме желаеш толкова много, колкото ме желаеш сега, защото реших да добавя нова точка към списъка ти. Всеки път щом отмятаме точка от списъка ще добавяме по едно напълно различно изживяване.

— Какво имаш предвид? — макар въпросът й да бе тих, знаех, че съм я заинтригувал.

— Имам предвид, че когато седнем в сепарето, за да вечеряме, мога да пъхна пръст в малкото си стегнато котенце и да си играя с клитора ти, докато свършиш. Или ако отидем за питие при Пат О’Брайън, може да те завлека в склада отзад, за да обвиеш сладките си устни около члена ми.

Не мисля, че очите й можеха да станат по-големи след обяснението ми.

— Навита ли си за това? Искаш ли да бъдеш порочна в Ню Орлиънс, кексче?

— Да. — Шокът се изпари и на негово място застана предизвикателство.

Това е моето момиче, помислих си аз. И осъзнах точно как мисля за нея… като за моя.

С тази разлика, че нямах никаква идея дали ще мога да я задържа или не.

Но тази вечер щях да направя всичко по силите си да се пристрасти към мен, така както аз вече бях пристрастен към нея.