Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под тези (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beneath These Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 72 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Под тези сенки

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Ейдън

ТОЙ МЕ ЦЕЛУВАШЕ. И БЕШЕ ГОЛ. АЗ БЯХ ГОЛА. И ръцете, устните, цялото ми тяло, решиха, че това е най-добрата идея, която някой някога е имал. Това беше единственото обяснение, защо вече не ни разделяше горещата вода на басейна и защо горещата твърда ерекция на Бишъп се притиска към стомаха ми.

Пръстите ми се впиха в раменете му, когато ръцете му откриха задните ми части и ме вдигнаха от водата, притискайки члена си директно към клитора ми, местенце, което изпитваше удоволствие само като използвах някоя от играчките си.

Простенах в устата му и се хванах по-здраво. Един тих гласец ми казваше, че това ще ескалира прекалено бързо, но аз го заглуших, защото копнеех за истински оргазъм, такъв, до който не съм достигнала сама.

Ръцете на Бишъп, без съмнение доста сръчни, имайки предвид, че ги използва по цял ден, стиснаха дупето ми и той простена.

Едно движение. Точно толкова бе нужно, за да се зарови в мен. Това, което ме изумяваше, дори повече от факта, че се бях обвила около него, докато сме в басейна, беше, че го желаех толкова силно.

Горещина обля тялото ми и знаех, че ако не спра скоро, по-късно няма да имам волята да го отблъсна въобще. Преди да прекъсна целувката, Бишъп се отдръпна и ръцете му пуснаха дупето ми. Щом краката ми докоснаха дъното на басейна той се оттласна назад, опирайки се до стената чак в другия край.

— Мамка му, кексче. Само още две секунди и щях да съм дълбоко в теб.

Той го казваше все едно беше нещо, което сама не знаех.

Какъв беше правилният отговор за това? Вероятно не можех да кажа „Знам“, нали?

Вместо това избъбрих.

— Нямам кърпа. Защо не си взех кърпа?

Устните му трепнаха в порочна усмивка.

— Не си смятала да плуваш гола? Просто се поддаде на инстинкта?

— На практика.

За щастие Хариет държеше апартамента пълен с чаршафи и кърпи, но това значеше, че трябва да изляза от този басейн, гола, докато Бишъп ме гледа.

Ъмм. Не, мерси. Това няма да стане. Изглежда щях да остана в басейна завинаги… или поне докато той не си тръгне, за да изляза, без да види целулита на дупето и бедрата ми, и липсата на стегнати мускули, тъй като не бях ходила на фитнес поне от век.

Бишъп изглежда разчете дилемата изписана на лицето ми.

— Ще вземеш ли нещо, с което да се подсушиш?

— Евентуално.

— Сега ще е идеалния момент.

Погледнах надолу към водата, преструвайки се, че си изучавам ноктите.

— Предпочитам да изчакам.

— Е, тогава предполагам, че получиш страхотен изглед към задника ми, защото аз отивам да взема кърпи. — Разплисквайки вода, той се оттласка от басейна и вниманието ми на мига се насочи към задника му.

От къде мъжете получават такива задници? Неговият беше перфектен. Заоблените мускули трепваха, докато вървеше.

Той изтича по извитото стълбище и просто нямаше как да не го гледам. Мисля, че дори проточих някоя друга лига.

Татуировки. Мускули. Истински мъж.

Мислите ми, че бях напълно извън категорията му, отново се върнаха в ума ми. И сега той знаеше точно колко неопитна бях всъщност.

Бишъп влезе в апартамента ми и се появи след няколко минути с кърпа увита около кръста му и една в ръката му.

Слизайки долу, той спря на ръба на басейна и протегна ръка.

— Хайде, кексче, ще се сбръчкаш.

Сериозно? Той се тревожеше, че ще се сбръчкам, докато аз проследявах линията на ерекцията му надигаща кърпата и мечтаех да се притисне отново към мен. Очевидно аз бях единствената сексуално незадоволена от нас двамата.

Но дори сексуално незадоволена, нямаше начин да изляза от басейна пред него, чисто гола.

— Може да я оставиш на земята и да се обърнеш.

Отново дълбокият му смях огласи двора.

— Кексче, не знам от къде ти е дошла идеята, че съм джентълмен или нещо от сорта, но досега би трябвало да си разбрала, че не е така. Единствената причина да не съм открил колко стегнато е котенцето ти, е, че нямам гума в себе си.

Колко глупава бях, че дори не се замислих за презерватив? Изпълни ме срам и заех защитна позиция.

— И защото не искам да откриеш.

— Глупости. — Той сви рамене. — Но ако това те кара да се чувстваш добре, нямам против да си го мислиш.

Бишъп не пусна кърпата и бях изправена пред избора да остана в басейна или да се предам.

— Просто се обърни.

— Вече почувствах всеки милиметър от теб и няма нито едно проклето нещо, което да не харесвам, затова какво значение има?

— Има значение — изкрещях. — Ясно? За мен има значение.

Вместо да ми се присмее отново или да ми откаже, той се обърна, протягайки ръка назад, за да взема кърпата.

Заплувах до стълбите, качих се по тях и я дръпнах от ръката му. Веднага щом я обвих около тялото си, Бишъп се обърна, а изразителните му зелени очи се насочиха към моите.

— Желая те. Нямам намерение да го крия, но сега ще чакам, докато не признаеш, че и ти ме желаеш също толкова силно.

На върха на езика ми бе да му кажа, че не го отричам, но нещо ме спря. Може би същото неудобство, което ме бе парализирало в басейна. Не знаех как да действам в подобна ситуация и определено нямах идея как да реагирам.

Когато запазих мълчание, Бишъп също не проговори. Вместо това махна кърпата от кръста си и я метна настрани, преди да посегне към дънките си.

Погледът му остана прикован към очите ми, все едно ме предизвикваше да сведа поглед, както бях направила първия път. Аз бях решена да му покажа, че притежавам самоконтрол въпреки това, което мисли.

Чу се плъзването на ципа и той се наведе, за да вдигне тениската си.

— Ти си изтъкана от противоречия. Упорита, невинна, любопитна и адско много други неща, за които все още не съм се досетил. — Той нахлузи блузата през главата си. — Но ще го направя.

Не бях сигурна дали е заплаха или обещание, но и в двата случая, не бях сигурна дали ще успея да устоя. Би трябвало да се скатавам, не да привличам вниманието върху себе си, или да повдигам въпроси, докато чакам да ме повикат обратно. Вместо това бях привлякла вниманието на мъж, който имаше инстинктите на булдог. Нямах нужда да става любопитен около мен, но мисълта той да не мисли въобще за мен, някак не ми харесваше.

Гледах го мълчаливо, докато обуваше чорапите и след това ботите си. Когато приключи, той се изправи.

— Ще се виждаме наоколо, Ейдън. Това е обещание.