Мегън Марч
Под тези сенки (63)

Глава 63

Ейдън

— ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С БАЩА СИ — казах на Анджело, когато той отвори вратата на новата ми клетка.

Той се намръщи на мига.

— Казах ти да се изкъпеш преди закуска.

Знаех, че ходех по тънка линия.

— Не се чувствам добре, реших да не се къпя.

Анджело влезе в стаята и едва се сдържах да не повърна, когато посегна и хвана ръцете ми, стисвайки ги.

— Не исках да те дрогирам, но ти не ми даде избор. Трябва да се научиш да следваш заповедите ми, Ейдън. Така ще се случват нещата.

Насилих се да се усмихна леко.

— Наистина искам да говоря с татко.

— Ще говориш, когато кажа, че си готова.

— И кога ще е това?

Анджело не ми отговори, а вместо това пусна ръцете ми и се насочи към вратата.

— Ела да ядеш, ще се почувстваш по-добре. И след това ще се изкъпеш. Имаме нужда да измием онзи град от теб. Трябва да съм сигурен, че момичето ми е чисто, преди да й дам члена си.

Потреперих и едва спрях гаденето, което почти ме задави. Успокоих чертите си, за да не види отвратеното ми изражение и да не реши, че няма да чака, аз го последвах в дневната на това, което изглежда бе апартамент. Но къде?

— Къде сме?

— Няма значение, стига да сме заедно, бебчо. — Анджело посегна към кутиите с храна, които бе оставил на плота заедно с портфейла си. — Взех ти яйца Бенедикт и двойна порция бекон. Любимите ти.

Наистина ми бяха любими, но точно сега само мисълта да ги изям ме караше да искам да изтичам до тоалетната, за да си изповръщам червата.

Но не се наложи да се залавям с тях, защото телефонът на Анджело иззвъня.

— Сър? — каза той и на мига изпитах надежда, че говори с баща ми.

— Той иска да говори с Ейдън? Това не е възможно точно сега. Тя спи — отговорът на Анджело бе явна лъжа и трябваше да предположа, че говори с Вин.

— Не, не спя! Той ме държи тук против волята ми! — изкрещях колкото глас имах.

Анджело вдигна ръка и ме зашлеви през лицето.

— Не я слушай. Все още е дрогирана. Преживяла е много ужасии в Ню Орлиънс.

Бузата ми гореше от удара, но не ме бе грижа.

— Шибан лъжец!

Той отдръпна телефона от ухото си.

— Ти ще…

— Тате! Помощ!

— Ще ти звънна пак.

Анджело затвори и тръгна към мен.

— Какво, по дяволите, ти става? Още не го осъзнаваш, нали? Жива си само защото аз те искам жива. Баща ми скоро ще е глава на фамилията, а той не те харесва особено.

Поклатих глава, без да мога да повярвам.

— Мислиш ли, че беше съвпадение кредитната ти карта да бъде спряна за измама? Аз го направих. А замразената ти банкова сметка? Отново мое дело. Федералните изяждат всяка информация, която им снеса и ще окошарят Дом до живот. Сега мамка му, сядай и си изяж закуската, а аз ще продължа разговора с баща си.

Той се насочи към спалнята, вдигайки телефона към ухото си. В мига, в който затвори вратата, аз хукнах към нея.

Макар Анджело да беше луд, той определено не бе особено умен. Предположих, че ще забрави, че вратата на спалнята се заключва отвън. Завъртях ключа и щом Анджело осъзна грешката си, започна да блъска по вратата.

— Пусни ме от тук, Ейдън. Не си в безопасност без мен!

— Майната ти! — изкрещях аз.

Грабнах портфейла му и хукнах към вратата. Адреналин и замаяност туптяха във вените ми, докато отключвах и отварях вратата.

Свобода. Мога да се спася и сама. Аз съм героят в тази шибана история. Майната му на Анджело и откачените му планове. Нямах нужда от него, за да съм в безопасност. Всичко, което ми трябва, бе да се отдалеча от него.

Хукнах надолу по стълбите, четири етажа до лобито на сграда, която не беше особено лъскава. Забавяйки крачка, аз излязох на тротоара, надявайки се да успея да хвана такси, толкова рано сутринта.

Вероятно бях някъде в Джърси, защото това определено не бе Манхатън. От ъгъла зави такси и аз му махнах. Когато се плъзнах на задната седалка, някой извика името ми. От четвъртия етаж чух Анджело да крещи.

— Някой да я спре!

Таксиджията погледна нагоре, преди да се обърне към мен.

— Добре ли си, хлапе?

Видях лицето си в огледалото за обратно виждане и потреперих виждайки червения белег от ръката му, върху лицето си.

— Била съм и по-добре. Можете ли да ме откарате до „Кухнята на Ада“? — дадох му адреса на кръстовището срещу офисите на баща ми. Не знаех къде другаде да отида, а апартаментът ми не ми се струваше най-удачното място. Трябва да стигна до Дом.

— Разбира се, скъпа.

Направих го. Мамка му наистина го направих.

Изпънах рамене и вдигнах високо глава.

Мамка му, успях да се спася сама.