Джоан Рос
Завръщането (64)

64.

Два месеца по-късно

Лятото вървеше към края си. Туристите се бяха върнали по градовете и във въздуха се усещаше първият полъх на есента.

След годините, прекарани в Южна Калифорния, Кара преоткриваше красотата на четирите годишни сезона. И макар че есента винаги й е била любима, тази година тя беше още по-прекрасна — заради присъствието на Сакс в нейния живот и в живота на Трей.

Въпреки вече напредналата си бременност, Кейт Маккейд дойде отново в Шелтър Бей — този път заедно със съпруга си, който бдеше над нея като огромна квачка — за да даде показания в процеса срещу Джералд Гарднър. Претъпканата съдебна зала избухна в аплодисменти, когато съдебните заседатели го обявиха за виновен в непредумишлено убийство на Силия Върнън, умишлено убийство на Бен Бланшар и нападение със средна телесна повреда и опит за убийство срещу Кара.

Същият адвокат, който се беше явил с Флечърови преди време, успя да постигне споразумение с прокуратурата, поради което първото убийство беше класифицирано като непредумишлено. Според твърденията си Гарднър случайно причинил смъртта на Силия при скандал между двамата в пещерата на плажа, след като й казал, че няма намерение да се жени за нея.

Според неговата версия, в която Кара изобщо не вярваше, бременното момиче посегнало да го удари в яда си. Той избегнал нападението, тя залитнала, паднала и ударила главата си в скалата. Паникьосан, осемнайсетгодишният Гарднър погребал тялото й в пясъка и натрупал отгоре изхвърлени от морето дървета и камъни.

Кара не беше доволна от това споразумение, понеже беше дълбоко убедена, че всичко е лъжа. Беше й много неприятно, че Гарднър толкова години е живял безнаказано след престъплението. Въпреки това чувството на доволство от добре свършена работа беше налице, когато гледаше как бронираната кола го откарва към щатския затвор в Салем.

— Вие двамата ще се жените ли? — попита Трей един ден, след като се бяха прибрали от пазаруване за предстоящата учебна година.

— Ами аз мислех да говоря с теб — отговори Сакс. — Да видя дали ще можеш да ме посъветваш нещо, понеже хич не е лесно да задам на мама такъв важен въпрос.

— Тя обича цветя — отговори веднага момчето. — И ще трябва да й вземеш пръстен. Обаче не обича диаманти.

— Тя по една случайност е в стаята — възпротиви се Кара. — Освен това, от мен да знаеш, че няма жена, която да не обича диаманти. Просто не мисля, че ще ми отиват.

— Ами това?

Кара пое дъх от изненада, когато Сакс извади малка черна кадифена кутийка от джоба си и й я подаде.

Пръстенът беше поставен в подложка от бял сатен. Представляваше три камъка в обков от плетено бяло злато.

— Направи го келтският бижутер в Канън Бийч — обясни той. — Откъдето купихме тези обеци.

Той докосна обеците, които тя носеше.

— Много красиви неща прави това момиче. Казах й, че искам три камъка, които да представляват всеки от нас, и тя предложи това.

— Тигровото око е зората, сребърният хематит — здрача, а този обсидиан — и той посочи сърцевидният камък в средата — е нощта. Това са всички часове на денонощието, през които те обичам.

Тя извади пръстена от кутийката и го постави на пръста си.

— Чудесен е! — Още по-чудесен беше замисълът, който току-що чу.

— Казаха, че се наричали небесни камъни — внимателно обясни той, явно все още несигурен дали е направил най-добрият избор. — Друидите ги използвали при богослужение и за да предричат бъдещето.

Тя вдигна ръката с пръстена, наслаждавайки се как той топло грее в светлината на рубинения залез, която влизаше през прозореца.

— И мисля, че вече действа.

— Наистина ли, мамо? — попита Трей.

— О, да. Защото виждам в него дълго и чудесно бъдеще за нас.

Тя вдигна усмихнатото си лице към Сакс и го дари с дълга любяща целувка.

— Значи бъдеще на лигави работи — измърмори Трей.

— Свиквай с това, синко — каза Сакс. — Понеже няма как да се отървеш от нас поне близките петдесет години.

Трей се ухили до ушите при тези думи, но на Кара й се стори, че усети и малко тъга в очите му.

По-късно същата вечер, когато двамата със Сакс приключиха сагата с Капитан Гащи, тя се вмъкна в стаята на сина си и седна на края на леглото.

— Нали нямаш нищо против със Сакс да се оженим?

— О, не. Аз на това се надявах още от началото. Е, почти от началото — призна той. — Не исках да го харесвам. Заради татко.

— Знам.

— Мислиш ли, че татко ще има нещо против?

— Абсолютно съм сигурна, че няма — Тя прокара ръка през косата му. Той я беше подстригал къса като на Сакс и макар да разбираше желанието му да прилича на своя пример за подражание, на нея й липсваха русите къдрици. Освен това прическата го караше да изглежда по-голям от своите почти девет години, които и без това се бяха изнизали толкова бързо.

— Знаеш ли за какво ми е много мъчно?

— За какво?

— Така и не можах да му кажа довиждане. Нито, че го обичам и че съжалявам, дето му бях сърдит, че са го застреляли.

— Той разбира всичко това.

— И Сакс така каза. Когато си говорихме.

Отначало Кара не беше искала връзката със Сакс да става сериозна точно заради Трей. По-късно с изненада установи, че макар да обичаше да е с него, че обичаше да го обича, вече се страхува да се обрече на някой завинаги. Защото беше загубила мъжа, когото обича, и не искаше отново да рискува сърцето си.

— Онзи ден ми хрумна една идея — внимателно каза тя, — докато пускахме хвърчила на плажа.

— Каква?

— Вече е време за лягане. Хайде да поговорим утре, нали?

— Добре. — Той се обърна на другата страна и силно прегърна булдога Чести. — Много съм щастлив — каза той във възглавницата.

— Аз също — промълви Кара.

После излезе тихичко от стаята и отиде на верандата, за да обсъди плана си със Сакс.