Джоан Рос
Завръщането (61)

61.

— Трябва ли да нося вратовръзка? — почти проплака Трей.

— Ако аз трябва да се душа с тази проклетия и ти ще се примириш с нея за няколко часа — каза му Сакс без никаква милост. — Ела в банята и ще ти покажа как се връзва.

— Не знам защо трябва да се уча. Единственият, който носи вратовръзка в този град, е тъпият господин Гарднър. — Който, естествено, не беше поканен на сватбата.

— Извън Шелтър Бей има голям и пъстър свят — каза Сакс. — На някои места хората много държат на вратовръзките. А ако станеш морски пехотинец като татко си, определено ще трябва да можеш да връзваш квадратен възел.

— Добре, де! — И синът на Кара изпусна дълга измъчена въздишка.

Сакс настани Трей пред огледалото, застана зад него и метна през вратлето му вратовръзката с китчета, която Трей лично беше избрал в магазина вчера.

— Този път ще направим обикновен единичен възел. Понеже е най-лесен. — Сакс сложи ръцете си върху тези на Трей, за да връзват заедно. — Започваме с широката част, ето тук. Където е големият кит. — И той я кръстоса с по-тясната част на вратовръзката. — Сега прехвърляме отдолу.

Трей беше прехапал съсредоточено устнички.

— Ето така?

— Идеално. — Сакс се усмихна към Кара. — Това дете е толкова сръчно с вратовръзките, колкото и с чука… Сега изваждаме големия кит пак отпред.

След малко синът й застана изтупан в истински шити панталони и кожени обувки, които вчера изобщо не беше искал да купуват, със зализано русо бретонче, а в лицето му, което толкова приличаше на бащиното, Кара видя един пораснал малък мъж.

— Толкова си хубав — каза тя и подсмръкна. — Толкова голям!

— Абе, мамо! — Трей погледна тревожно към Сакс. — Тя ще се разреве.

— Всички жени много се вълнуват на сватба.

— Ама това не е нейната сватба.

— Няма значение. Такива са си.

— Радвам се, че съм момче.

Сакс разроши косичката, която Кара толкова старателно беше сресала само преди минути.

— И аз така.

Като че ли майката природа беше благосклонна към младоженците, защото в деня на сватбата на Коул и Кели слънцето грейна весело още от сутринта.

Церемонията, на която присъстваха само роднини и близки приятели, се проведе в старата къщичка до морския фар на Шелтър Бей, сега превърната в нещо като музей с антични мебели и предмети още от края на деветнайсети век.

Коул представи на всички един чернокос мъж с пронизващи стоманеносиви очи — Гейбриъл Сейнт Джеймс, бивш военен фотограф на пехотинците и близък приятел. Кара забеляза, че той едва ли изрече повече от пет-шест думи през целия ден. И определено не беше в настроение за празнуване.

Булката беше красива като всички булки. Храната, с изключение на пастичките, които бяха специално подредени и се оказаха невероятно вкусни, беше приготвена изцяло от майката на младоженеца и беше най-вкусната, която Кара някога беше опитвала. А музиката, изпълнявана от семейството на Коул, достави удоволствие на всички.

Докато гледаше как любимият й вече без сако и с разхлабена вратовръзка свиреше на червената си електрическа китара, мислите на Кара се върнаха към нощта на абитуриентския бал, когато момичета бяха омаяни от него, момчетата умираха от ревност, а самата тя тайничко си беше помислила, макар и само за секунда, той е мой.

И ето — сега наистина беше неин.

Сякаш прочел мислите й, Сакс погледна право към нея, намигна й и точно както беше направил на бала преди толкова години, подаде китарата си на друг от бандата, за да може да танцува с нея.

— Казах ли ти колко си секси с тази рокля? — попита той, докато танцуваха бавната балада. Устните му докоснаха слепоочието й, което беше оздравяло напълно даже без да остане белег. Топлият му дъх разроши косата й.

— Около десет пъти. — Тя беше облечена в копринена рокля без ръкав на мотиви с цветя, с изрязан гръб и късичка женствена пола, която разкриваше страхотните й крака. Освен това беше обула невероятно високи сандали с цвят на праскова. Кара се облегна на силното му рамо и вдиша онзи омайващ мъжки аромат, който нямаше нищо общо с афтършейв или одеколон, а беше само негов. — Но нямам нищо против пак да го чуя.

— А мога ли да го кажа ето така? — Той я притисна към себе си и тя усети ерекцията му, която той дори не се опитваше да скрие. — Колкото и да ми харесва да танцувам с теб, всъщност най-много искам да се приберем у дома и да сваля роклята.

Тя усети истинска възбуда, както толкова често й се случваше, когато е до него.

— Аз ще ти помогна — обеща тя.

А след това, понеже отстрани изглеждаха, сякаш се любят прави, тя леко го отстрани от себе си.

— Беше страхотна изненада, като видях Трей да свири на китара на сцената.

— Това е една стара „Мартин“, която влачех със себе си навсякъде, понеже е по-малка от обикновените — отговори той. — Реших, че ще му пасне като размер. Той тайно се упражнява вече от седмици. За да те изненада.

— Е, наистина ме изненада — Кара посегна и проследи устните му с изящно лакирания си нокът със същия цвят като новите сандали. — Нямам думи да ти кажа…

Тя видя как разнеженият поглед в очите на Сакс изведнъж стана сериозен точно в секундата, когато някой се изкашля смутено зад нея. Обърна се и видя Кайл, който се готвеше да й каже нещо с най-сериозна физиономия. Изглеждаше, помисли си тя, като истински полицай.

— Извинявам се, че прекъсвам, шерифе — каза той с делови и професионален тон. — Но получихме обаждане в службата, което наистина изисква внимание.

Тя изключи мобилния си телефон, преди да тръгнат за сватбата, и беше предупредила всички, че не е на разположение. За да дойде Кайл чак дотук, явно ставаше дума за нещо сериозно.

— Връщам се веднага — каза тя на Сакс.

— Аз идвам с теб.

Тримата си запроправяха път през празнуващото множество към външната gallerie, което, както Трей й беше казал, е каджунската дума за „веранда“.

Кейт Маккейд вдигна още при първото позвъняване.

— Имаме съответствие — каза тя без всякакво предисловие. — Благодарение на куршума, който Сакс откри, мога най-после да ти кажа кой е убил баща ти.