Джоан Рос
Завръщането (51)

51.

Сакс седеше на ръба на леглото и я гледаше как се облича.

Може би трябваше да се чувства неудобно да ходи из стаята гола, докато очите му следяха всяко нейно движение. Но той вече я беше докоснал навсякъде. Беше опитал вкуса й навсякъде. Затова, след като реши, че е малко късно за скромност, тя предпочете да се наслади изцяло на двата почти последователни оргазма под душа.

А след това и третият, когато най-сетне успяха да стигнат до спалнята.

— Казах ти да ми кажеш, ако ти причинявам болка.

Понеже беше обърната с гръб към него, докато вземаше от куфара белите гащички (които наум се закле да смени с нещо по-весело още при първа възможност), Кара не успя да види, че очите му потъмняват като надигнала се морска буря.

— Ами ти не си ми причинил.

— Имаш нови синини.

Тя проследи погледа му към петната по бедрата си. И учудващо след току-що преживяното усети в нея да се надига нова вълна на желание.

— Не съм забелязала — кротко отговори тя. — Май бях прекалено заета да викам от удоволствие. — Тя погледна през прозореца към белите гребени на вълните. — Добре че живееш сам тук. Съседите ти сигурно щяха вече да са позвънили на Мод, за да й кажат, че Дюшет сигурно убива някой.

— Никак не е смешно, по дяволите! Наранил съм те.

— Ти ме накара да се чувствам прекрасно. Фантастично. Не, нито една от тези думи не е достатъчно силна. Прентастично! — Тя кимна, одобрявайки собственото си предложение. — Ето, така е по-добре. Но пак не е достатъчно.

Той се усмихна, а това беше и нейната цел.

— Може би трябва по-често да се караме.

— А аз предлагам да пропускаме караниците. — Тя се върна до леглото, наведе се и го целуна дълго и страстно, чудейки се защо, когато устните му бяха върху нейните, тя даже не усещаше колко са подути. — И направо да преминем към секса за сдобряване.

Той се засмя с глас.

— Винаги съм знаел, че си страхотна умница.

— Интересно нещо, след това маратонско любене не изпитвам никаква болка — каза тя, след като двамата се бяха облекли и слезли долу в кухнята. — Само ако знаехме как да сложим в шишенца тези магически сексуални лечителски сили, които явно владееш, щяхме да сме затрупани с пари.

— Ако наистина не усещаш болка, сигурно е от остатъчните ендорфини.

— Не ми разваляй теориите. — Той беше донесъл малко супа за двамата, този път вкусния специалитет от раци и яйца на „Джейд гардън“. Тя вдигна лъжица към него. — Предпочитам да вярвам в магията. — Хапна още малко супа. — Добре, какво стана при Джералд?

— Категорично ме отряза. И му достави страшно удоволствие.

— О, съжалявам! — Тя се почуди какви последствия ще има това за сватбата на Коул. И понеже не можеше да си представи Сакс да ходи на риболов с брат си, ако не може да ремонтира „Бон тан“ дали ще напусне града?

— Няма значение. — Той постави пред нея на масата чаша с подсладения чай на майка си. — Намерих пари от другаде.

— В Шелтър Бей? — За съжаление, в града имаше само една банка. И макар че тя беше загубила търпение да го чака да се върне, той със сигурност нямаше как да е отишъл до Юджийн или Портланд. — Откъде?

— От „Грабни торта“.

— Моля? — Тя го погледна втренчено. — Какво си направил? Предложи на майсторката услуги на жиголо вместо лихва?

— Не. Но ще приема за комплимент, че според теб някоя жена би ми платила да я… хм, обслужа.

— Повярвай ми, Сакс, ако решиш да се захванеш професионално, ще спечелиш адски много пари, без даже да напускаш Шелтър Бей. Но сериозно…

— Коул ми каза, че собственичката преди се занимавала със счетоводство. И аз помислих дали не би се изкушила от малко допълнителен доход.

— Чух, че била толкова претрупана с работа, че си търсела помощник.

— Така ми каза и на мен. Чудесно за нея. Не толкова добре за мен. Поне отначало. Обаче тя ме свърза с един човек от Салем с пари, когото познава. Някакъв любител на джаза, който едно време идвал чак до крайбрежието заради блус вечерите в „Бон тан“. Той реши, че е добра инвестиция и ще помогне. При много по-добри условия, отколкото можех да получа от Гарднър, даже и ако не беше още толкова сърдит, че баща ми не му даваше да играе, а го държеше на резервната скамейка.

— Винаги е бил злопаметен.

Кара си спомни как Сузи Маркъм, която се обличаше в странни черни дрехи, обаче беше пълна отличничка, отказа да танцува с Джералд на едно тържество за Свети Валентин. И макар че никога не се доказа кой беше написал „Ако искате свирка, обадете се на Сузи Маркъм“ и нейния телефонен номер на всяка стена в мъжките тоалетни на училището, според слуховете това бил Джералд с неговия извратен начин да си отмъсти.

Сузи обаче просто му се присмя, завърши театрално изкуство в университета на Портланд и сега обикаляше цялата страна с много успешна постановка.

— Може би на този град ще му излезе късметът един ден — федералните ще обградят банката и ще я затворят. Той даже не заслужава да се говори с него.

Кара определено беше съгласна.

Докато Сакс подреждаше съдовете в миялната машина, тя започна да преглежда папките с неразрешени случаи, които той беше донесъл. Имаше няколко кражби с взлом, два случая на подпалвачество — ресторант и дърворезница. Макар че основните заподозрени бяха от крайната група екозащитници, наричаща се „Хаос“, окръжният прокурор, който се беше кандидатирал за губернатор, беше отказал да внесе обвинение, за да не загуби делата в съда и да влоши статистиката от работата си. Съдейки по написаните на ръка бележки, баща й е бил много ядосан от това решение, което според него е било безотговорно.

Имаше също улична кражба на портмоне и — олеле, викайте ФБР! — някой беше отмъкнал две сребърни солници от „Принцесата на Залива“, туристически круизен кораб, който плаваше от техния град през летните месеци.

Дотук нищо, за което си заслужава баща й да бъде убит.

— Намери ли нещо интересно?

— Не. Освен ако не смяташ за вълна от престъпления шестте случая на кражба на женско бельо от градската пералня през 1994 година.

Тя въздъхна и отвори следващата папка. Оставаха още само няколко непрочетени.

— Сакс?

— Да?

— Спомняш ли си Силия Върнън?

— О, да. Живееше с майка си и пастрока си в парка за каравани на края на града. Излизахме няколко пъти през лятото след десети клас.

Кара си спомняше Силия като едно от по-нестандартните момичета в училище. Като се опита да сподави обзелата я ревност и категорично отказа да се чуди дали Силия в някакъв момент се е оказала на задната седалка на камарото в прегръдките на Сакс, тя продължи да чете бележките, написани в полетата на полицейския доклад.

— А помниш ли какво се случи с нея?

— Говореше, че щяла да избяга с някакъв каубой от Пендълтън, с който се запознала като сервитьорка в „Смахнатия рак“. Когато една вечер не дойде на уговорената среща, а после и на другия ден я нямаше, реших, че сигурно е изпълнила плана си.

— Явно не е. — Тя обърна папката към него. — Майка й я е обявила за издирване.

— Не съм много изненадан. Не че майка й я обявила за издирване, а че е избягала. Не можеше да понася пастрока си. Казваше, че й налитал. А доколкото си спомням, и майка й не беше стока. Това беше една от причините тя да мисли за бягство.

— Но нещо с времето не се връзва.

— Защо?

— Понеже съобщението, че е изчезнала, е подадено през лятото между десети и единайсети клас. А очевидно според записките на баща ми Силия така и не е стигнала до Пендълтън.