Джоан Рос
Завръщането (49)

49.

Един час по-късно Сакс се върна в къщата и замръзна от ужас, когато не завари там Кара. Още повече се паникьоса, като видя чантичката й, която тя беше настояла да носи със себе си даже в болницата, оставена върху кухненската маса.

Дяволите да го вземат! Трябваше да се сети да помоли някое от момчетата, които работеха на „Бон тан“, да я държи под око, докато го няма.

— Нещо си се размекнал, моето момче — каза си той, грабна бинокъла и изтича на верандата.

Въздъхна дълбоко от облекчение, когато я видя да върви през дъжда по плажа, увита в едно от неговите якета, което й беше много голямо.

Насили се да пристъпва спокойно по стръмната камениста пътека, макар че му идваше да бяга към нея с всички сили.

— Хубав ден, нали — каза той, като я настигна. Тя уж внимателно разглеждаше една изхвърлена от морето морска звезда.

Кара беше дошла на плажа в отвратително настроение. От една страна заради проклетото интервю, което трябваше да дава. От друга, защото се ядоса на себе си, че я дразни дългото отсъствие на Сакс. Макар да си повтаряше, че е толкова нетърпелива само защото иска да се захване с папките, които очакваше, истината беше, че той й липсваше.

— Обичам дъжда — каза тя, без да го погледне.

— Много се радвам. Понеже тук доста често вали. Макар че трябва да призная, сещам се за много по-приятни начини човек да си прекара един дъждовен ден.

Тя много добре чу милата закачка в гласа му.

— Сигурна съм. Но не се учудвам много, защото в главата ти е само секс.

— В главата ми си само ти — поправи я той. Леко дрезгавият мъжки глас, който я караше да си представя как двамата се любят пред топлия пращящ огън, не помогна нервите й да се успокоят.

Когато той се пресегна да я хване за ръката, за да й помогне да заобиколи огромна купчина изхвърлени от морето дървета, Кара го отблъсна, отдалечи се от него и застана на плажа, загледана в обвитата в мъгла морска шир.

— Намери ли кутията? — попита тя.

— Да. Беше точно където ми каза.

— Е, това поне е добре.

Докато наблюдаваше морските лъвове на скалите отвъд линията на прилива, Кара изпита благодарност, че денят е толкова мрачен. Поне донякъде внасяше равновесие с горещата буря, която Сакс палеше в тялото й. Само с едно докосване. Само с поглед дори.

— Ако искаш да влезем вътре и да разгледаме папките — предложи той.

— Това са стари неразрешени случаи. Няколко минути повече или по-малко нямат никакво значение.

Тя продължи разходката.

Явно без да се смущава от лошото й настроение, Сакс тръгна до нея, като се опитваше да не стъпва по водораслите и блестящите медузи мънички като стъклени топчета, които вълните бяха донесли.

— Случило ли се е нещо, докато ме нямаше?

— Ами например, че явно си решил да командваш живота ми!

— И как точно го правя?

— Обадил си се на някаква фирма да почисти къщата на майка ми.

— Извинявай. Не знаех, че смяташ сама да я почистиш.

Ядосана най-вече задето той беше прав, тя се обърна към него.

— Щях да намеря кой да го свърши.

— Сигурен съм. Но когато тръгнахме с Трей, ти още беше в леглото, което е съвсем разбираемо. И така, понеже познавам един бивш колега, който си направи в Салем фирма за почистване на местопрестъпления, реших, че ще оцениш жеста, ако му се обадя.

— Оценявам го. — И това беше вярно. Обаче, раздразнена от цялата ситуация, а и притеснена за интервюто, в което сигурно щеше да прозвучи като жертва вместо като полицай, неговата помощ никак не подобри настроението й. — Така че благодаря — каза тя без капка ентусиазъм в гласа.

— Пак заповядай — отговори той, все едно нищо не е забелязал.

Тя отново тръгна по плажа. Макар че ребрата все още силно я боляха, в миналото физическите упражнения винаги й бяха помагали да си оправи настроението. Явно не и днес.

— Не искаш ли да знаеш откъде научих?

— Предполагам, майка ти ти е казала.

— Точно така. Дайте рибка за награда на големия лош тюлен — изръмжа Кара и внезапно спря на място, защото внезапно се озова на скалите, където пенещата се вода на океана се удряше в краката й. — По дяволите! Май само дотук се стига.

— Лоша работа. Ще трябва да се върнем. Да влезем вкъщи и да се изсушим.

Нервите й вече не издържаха.

— Да не си посмял да се държиш така спокойно, когато аз не съм спокойна!

— Ясно. Разбрах те. Искаш да съм ядосан, а понеже и на мен сутринта не ми мина особено приятно, като нищо мога да го направя. Но защо първо не ми кажеш какво е ядосало теб?

— Майка ми изведнъж се оказа в групата на най-върлите ти почитателки. Тя направо те харесва. Нямам никаква представа защо.

— Леле! Съвсем си права! Това си е за яд. Ако не беше ти, можех да се заблудя и да си помисля, че сигурно тя най-после е разбрала, че макар едно време да ме мислеше за пройдоха и да не можеше да ме понася, аз всъщност съм доста приличен човек.

— Такъв си, по дяволите! — Силният вятър почти отнасяше думите от устата й. — Ти си мил, човечен, грижовен, привлекателен мъж!

— Сигурно обаче съм и глупав. Понеже още не мога да разбера какъв е проблемът.

— И аз не знам. Не съм сигурна… — призна тя. — Просто не бях планирала нещата да се случат така.

— И двамата знаем, че старата поговорка „Животът е, което се случва, докато правиш планове“ си е съвсем вярна.

Никога не беше срещала по-търпелив мъж от него. А това, бог знае защо, я караше още повече да се нервира.

— Не искам да се забърквам с теб.

— Май е малко късно за това.

— И не искам да правя секс с теб. — Леле, как здраво можеше да лъже!

— Не е вярно. — Той хвана в длан брадичката й и повдигна гневното лице, така че да я погледне в очите. — Май повече се опитваш сама да се убедиш, че не искаш да искаш да правиш секс с мен. И май губиш в спора.

Мътните да го вземат. Съвсем правилно беше разбрал.

— Ако бяхме само двамата…

— Ако това ти е проблемът, няма защо да се притесняваш. Никога не съм си падал по тройки.

— Точно това исках да кажа. Не, не френски тройки. Но все пак става дума за трима души. — Тя изпусна отдавна задържания въздух. — Каквото и да се случи, Трей участва в него. Той те боготвори, Сакс. Само за два дни успя да направиш с него неща, които аз се опитвам от месеци. Ти върна оптимизма в живота му.

— И това защо да е лошо?

Понеже не й беше възможно да мисли трезво, докато усещаше ръцете му върху себе си, Кара пак се отдръпна.

— Нали ти казах. Ако нещата между нас не потръгнат…

— Виж какво — отвърна той, — всякакви отношения между нас двамата задължително включват и Трей. Няма как да го променим. А и да ти кажа, радвам се, защото с твоето хлапе много си допаднахме, Кара.

— Това го виждам. Обаче…

— Никакво „обаче“. Ето как стоят нещата. Отношението ми към сина ти щеше да е същото даже ако ти не му беше майка. Ако ти и аз се съберем и по някаква причина нещата не потръгнат — да речем откриеш, че не ме бива в леглото…

— Имам чувството, че това няма да се окаже проблем.

Той й хвърли чаровната си усмивка.

— Ще направя всичко възможно да не се окаже. — После пак стана сериозен. — Но двамата сме преживели твърде много неща заедно, за да не останем приятели. И аз нямам никакво намерение да престана да съм приятел на сина ти само защото ние двамата не спим заедно.

Тя не отвърна на усмивката му, както Сакс се беше надявал.

— Ето още едно нещо, което трябва да знаеш — каза тя.

— Какво е то?

— Аз не приемам секса с лека ръка. — Прекрасните й кехлибарени очи бяха широко отворени и по-сериозни, отколкото някога ги беше виждал. — Понякога ми се ще да беше така. Но не мога.

— Повярвай ми, Кара, аз не приемам нищо, свързано с теб, с лека ръка. Много мислих за нас двамата от миналата нощ и ми се струва, че най-добрите любовни връзки, онези, които издържат на времето, често се коренят в приятелството. Един ден поглеждаш към другия и сякаш те осенява прозрението. И този човек, който ти е бил просто приятел, изведнъж се превръща в единствения човек на света, с когото можеш да си представиш, че ще живееш.

— Добър опит, Дюшет. Но по една случайност и аз съм гледала този епизод на „Досиетата Х“.

— Разкри ме. — Е, не можа да се възползва от мъдростта на сценаристите. — Но само защото някой е написал тези думи за телевизионен сериал не означава, че не са верни. — Той я придърпа в обятията си и с безкрайна нежност я целуна, прокарвайки език по упорито стиснатите й устни.

Макар че вятърът и дъждът вече бяха наистина студени, устните й се стоплиха от този допир.

Тя вдигна ръце към раменете му и намери в тях опора от замайването на внезапно обхваналото я желание.

Той тихо изруга, когато една вълна удари големия камък, на който се бяха изправили, и ги заля с ледена вода от главата до петите.

— Дали не можем да продължим разговора на по-топличко място? — попита той.

— Например под горещия душ?

Той целуна влажното връхче на носа й.

— Винаги ще си останеш най-голямата умница в Шелтър Бей.