Джоан Рос
Завръщането (53)

53.

На Сакс не му се наложи дълго да увещава Кара да остане още една нощ в неговата къща на скалистия бряг. По-късно вечерта, след като тя се обади на майка си да не я чака, самата Фейт се появи в дома на Сакс, за всеобща изненада заедно с Кайл Мърфи, който шофираше служебната кола на Кара.

— Реших, че може би ще искаш да разполагаш със собствената си кола утре — обясни тя. — Затова твоят заместник се съгласи да я докара дотук, а после аз ще го върна обратно до шерифството.

— Добра идея.

— Идеята беше на Сакс. — Фейт се усмихна на бившия „тюлен“, когото едно време смяташе за пълен непрокопсаник. Той също й се усмихна в отговор.

Интересна история.

Майка й прокара пръсти по лицето на Кара. Синините по него вече бяха започнали да придобиват всички цветове на дъгата. Един от друг по-ужасни.

— Не е толкова зле, колкото мислех — каза тя, оглеждайки Кара повече като лекар, отколкото като майка. — Донесох ти малко грим да покриеш синините, докато изчезнат. Ела да влезем в спалнята, за да те прегледам. — И тя пак погледна към Сакс. После към Трей и Кайл. — Защо не си намерите някакво занимание момчета?

— Отливът започна — като по команда обяви Сакс. — Да идем да потърсим дали някоя малка акула не е заседнала.

— Идеално! — Пак чуруликащият глас. И Фейт плесна с ръце почти с онзи очарователен маниер на Пола Абдул, когато беше в журито на „Американски идол.“

— Не беше нужно. Нищо ми няма — запротестира Кара, когато Сакс, Трей и нейният заместник послушно се изнизаха от къщата.

— Божичко — възкликна Фейт, — не знаех, че си се сдобила с лекарска диплома през краткото време, докато бяхме в Портланд с Джон!

— А аз не мога да си спомня да си била толкова саркастична.

Фейт се усмихна. Това не беше характерната хладна усмивка, а едно бързо, дръзко показване на идеално подредените й бели зъби.

— Аз съм съвсем нов човек. — И тя посочи към коридора, напътствайки Кара. — Давай да приключваме. Понеже имам новини.

Понеже вече знаеше, че Дани се е върнал с тях и вече е съвсем добре, а и ще остане няколко дни с вуйчо си, Кара реши, че новините няма как да са за него. Но ако се съди по тази непозната досега усмивка и веселия блясък в очите на Фейт, каквито и да са новините, нямаше как да не са добри.

Кара се съблече по бельо, чувствайки се доста неудобно майка й да я преглежда точно в тази стая, където май още се усещаше, че допреди малко се бяха любили. Но ако Фейт наистина забеляза миризмата на горещи тела и смачканите чаршафи, тя поне нищо не каза. Вместо това бързо и професионално прегледа дъщеря си от превръзката на слепоочието чак до подутия глезен, който беше ударила в крака на стола, ритайки нападателя.

— Това тук май е ново. — Пръстите на Фейт нежно преминаха по белега на шията на Кара.

Просто невероятно! Нищо друго не може да те върне толкова бързо в юношеските години, колкото майка ти да забележи „смучка“.

— Това е от машата за коса — оправда се тя.

— Странна работа, нали? — Фейт продължи да разглежда синината. — Обикновено машата оставя белег от изгаряне. Но това определено е синина.

Кара се предаде.

— Глупаво е да се опитвам да измамя лекар.

— Глупаво е да се опиташ да измамиш майка си — кротко отвърна Фейт. После лицето й придоби сериозно изражение. — Джон каза, че този, който те е нападнал, може да е имал нещо общо с неразкрит случай, по който е работел баща ти.

— Възможно е. — Джон обикновено не говореше по служебни дела. Но случаят беше различен, защото касаеше не само дъщерята на любимата му, но вероятно и покойния съпруг на Фейт Бланшар.

— Каза също, че според теб смъртта на баща ти може да не е била случайна.

— Наистина не знам, мамо. Сигурно ти е казал и за съпругата на приятеля на Сакс. Бившата агентка от ФБР.

— Да.

— В момента проверявам старите случаи. Тя е ангажирала хора, които работят с гилзата. Ако получим съвпадение или аз намеря връзка, обещавам веднага да ти кажа.

Майка й, която никога не губеше самообладание, потръпна.

— Не мога да приема, че някой е искал да убие Бен.

— Не си единствена. Но ако някой го е направил, обещавам, че с Джон ще го намерим.

— Не се съмнявам изобщо. — Сякаш сянка премина през и без това сериозния поглед на Фейт. — А сега се обличай. След това наистина трябва да говорим.

— Ако се отнася до Сакс…

— Не се отнася. Поне не директно — поправи се Фейт. — Облечи се. След това всичко ще обясня.

— Супер. От малка искам да чуя цялата история за Голямата стъпка. И черните дупки. А също и дали Скъли и Мълдър^[1] са успели да разкрият цялата истина.

Атмосферата, която беше доста напрегната, докато говореха за баща й, се разведри. Точно както Кара се надяваше. Майка й пак пусна великолепната си усмивка, която я правеше да изглежда поне десет години по-млада.

— Калпазанка.

— Имам и още един въпрос.

— Питай!

— Коя си ти? И какво си направила с майка ми?

Фейт се засмя.

След което излезе от стаята, оставяйки Кара да се взира с почуда след нея.