Джоан Рос
Завръщането (62)

62.

— Джералд Гарднър е застрелял Бен? — попита Фейт, зашеметена от новината. — Трябва да има някаква грешка. Той определено е неприятен човек. Но убиец?

Тъй като не искаха да прекъсват сватбеното тържество, след като помоли родителите си да гледат Трей, Сакс отиде при Фейт, Джон, Кайл и Кара в малкия офис на „Бон тан“.

— Да, и на мен ми е трудно да повярвам — каза Кара. — Но Кейт Маккейд твърди, че отпечатъците на куршума, който Сакс намери в дървото, отговарят на тези на Гарднър, намерени в ИАСДИ.

— Това е Интегрираната автоматизирана система за дактилоскопска идентификация на ФБР, за която твърдят, че била най-големият масив биометрични данни в света — обясни Джон на Фейт.

— Имали сме късмет, понеже по закон всички, които се занимават с банково дело, трябва да са дали пръстови отпечатъци — добави Кара.

— Късмет казваш. — В гласа на Фейт прозвуча болезнен сарказъм. Съпругът й определено не беше имал късмет.

— Не можем да върнем Бен. — Джон я хвана за ръката и сплете пръсти с нейните, а след това притисна дланта й към гърдите си точно до сърцето. — Но ти обещавам, Фейт, че ще хвърлим зад решетките копелето, което го е убило.

— До живот — съгласи се Кара. Макар че полицейският й инстинкт се беше задействал още в началото, когато Сакс предположи, че смъртта на баща й може да е убийство, тя през цялото време все пак смяташе, че е ставало дума за злополука. Същата като тази с Харлан Флечър и Дани.

— Но защо? — попита Фейт. — Какъв мотив може да има? Единствената връзка, за която мога да сетя с Джералд Гарднър, е, когато Бен купи служебна кола от представителството на „Дженерал моторс“ в Нюпорт, вместо от неговата автокъща. Но все пак кой би убил клиент само защото е излязъл от магазина му, без да купи нищо?

— Това е само предположение, но татко се е занимавал с няколко неразрешени случая, а единият от тях, по който бележките бяха добавени най-късно, беше свързан с изчезването на Силия Върнън.

— Силия Върнън — повтори Фейт. — Това да не е онова момиче, с което учехте заедно в гимназията? Което Бен няколко пъти беше арестувал за употреба на алкохол?

— Същата. — Силия наистина имаше дебело полицейско досие, но предимно младежки простъпки — алкохол, марихуана, неспазване на вечерен час. Докато папките с досиетата на майка й и пастрока й бяха по една педя дебели.

Кара й обясни какво й беше разказал Сакс. И за посещението при госпожа Върнън.

— Горкото момиче — тъжно каза Фейт.

— Не е имала късмет, това е сигурно — съгласи се Кара. Контрастът между собствения й живот и този на Силия я накара да се чувства виновна, че изобщо се е оплаквала от майка си.

— „Място под слънцето“ — сякаш на себе си каза Фейт.

— Какво?

— Това е стар филм от петдесетте, направен по „Американска трагедия“ на Теодор Драйзер. Монтгомъри Клифт прави бебе на едно момиче, Шели Уинтърс, която работи във фабриката на чичо му. Но в същото време има връзка с Елизабет Тейлър, която е богата наследница и светска хубавица, олицетворение на богатия охолен живот, към който се стреми героят на Клифт. Затова той убива Уинтърс, като я хвърля през борда на лодката, докато двамата са на разходка по езерото. Накрая го осъждат за убийство.

— Ако Джералд е баща на детето на Силия Върнън, понеже тя не е от момичетата, които семейството му би одобрило за снаха, това би било мотив да я убие. А после да убие и баща ти, ако е разкрил, че Бен се занимава със случая.

— Ако Силия е била наистина бременна — добави Кара. Ийв Върнън не беше най-надеждния свидетел. — Но аз още от самото начало се усъмних във версията, че неизвестният каубой е баща на детето.

— Това означава, че нападението срещу теб го е извършил също Джералд — каза Джон. — Докато се е опитвал да вземе кутията с папките.

— И аз така мисля — отговори Кара.

— Не бих се учудил наистина да е бил той — съгласи се Сакс.

Само допреди минути тя се наслаждаваше на идеалния празничен ден. А сега, макар, разбира се, да беше благодарна за помощта на Кейт, тези разкрития накараха Кара да се чувства стресната и ядосана.

— Моля те да заведеш Трей вкъщи след тържеството — каза тя на майка си. — Но не му споменавай нищо за случващото се.

— Разбира се, че няма — каза Фейт. Тя хвана ръката на Кара. — А ти бъди внимателна.

— Разбира се. — Кара се обърна към Кайл. — Искам да мина през вкъщи, за да си сложа униформата. После тримата с теб и Джон ще идем на гости при Джералд.

— И аз идвам — каза Сакс.

Кара осъзна, че го е очаквала. Тя скръсти ръце върху хубавата си рокля на цветя.

— Много ти благодаря за помощта при разследването на Силия, както и че намери куршума, който беше последното парченце от пъзела около смъртта на баща ми, но ти наистина си цивилно лице.

— Имаме право граждани да присъстват — посочи Джон.

Страхотно. Сега всички се бяха наговорили срещу нея.

— Не и при арест.

— Виж какво, ако трябва, ще отида с моята кола — каза Сакс. — Но няма как да ми попречиш да дойда.

Боецът в него явно се пробуди. И още как. Кара знаеше, че той е прав. Сакс уважаваше способността й да върши работата си, но явно нямаше как да го спре да участва тази вечер.

— Не е защото не вярвам, че можеш да се справиш — каза той, като още веднъж показа, че може да чете мислите й. — Но много неща ме свързват с този случай. Силия беше моя приятелка. Джералд не само е убил бащата на любимата ми, но вероятно точно той е и човекът, който те преби. Нещата за мен са изключително лични.

— Точно това ме притеснява. — Тя добре знаеше, че всички с интерес слушат размяната на реплики. — Приемаш всичко много лично, ще тръгнеш да ме пазиш и ще попречиш да извърша ареста. Ако Джералд е човекът, който ме нападна, за което засега нямаме доказателства, аз искам той да е зад решетките. Завинаги.

— Няма да ти преча. — Той въздъхна тежко, хвана я за ръката и я дръпна настрани от любопитната публика. Сниши гласа си: — Виж, Кара, разбирам, че арестът трябва да е по устав. Но трябва да разбереш как се чувствам. Моля те да ми имаш доверие. Обаче ако не ми позволиш да дойда с теб, аз въпреки това ще дойда. Едно от нещата, за което съм водил толкова кървави битки, е свободна страна, в която да живея. Което означава, че няма как да попречиш на цивилен гражданин да мине с колата си по улицата.

— Не е честно да ми вадиш картата с военния герой — запротестира тя.

— Притеснявам се за теб. Притеснявам се и за сина ти, който можеше да загуби майка си онзи ден в къщата, ако ти не беше толкова силно момиче. Не съм безразличен и към съдбата на Силия и даже харесвах и баща ти, макар да съм сигурен, че той беше вдигнал ръце от мен. Прекарал съм достатъчно време в спецчастите, за да знам как се работи в екип. Трябва да призная, че ме сърбят ръцете да премажа главата на гадното копеле. Но въпреки проблемите с посттравматичния синдром, аз мога напълно да се контролирам. И няма да ти преча — повтори той.

Те просто губеха време в спорове. А и Кара наистина му имаше пълно доверие.

Затова кимна. И се обърна към другите.

— Потегляме.