Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (51)

Док. №2
Родова хроника на войводата Кнез Иван Ангелов Кулин

Като се съди по родовото име на бележития български революционер, може да се допусне, че неговите предци са от село Кулина, (Зайчарско), което в края на XIV век влиза в пределите на българското Видинско царство. Документите свидетелствуват, че в онези трагични дни османските завоеватели подлагат на разорение и грабеж много български селища, между и с. Кулина. Навярно тогава едно от семействата на опустошената мезра Кулина намира убежище в с. Медковец и по името на родното си място слага тук началото на нова борческа фамилия — Кулин.

I. Проучванията на наличните документи и съхранените семейни предания водят със сигурност докъм средата на XVIII в., когато в Медковец живее и действува Христо Кулин. Негови синове са: Първан (с все още неизвестни наследници) и Ангел — прочут хайдушки предводител и участник в Първото сръбско въстание (1805-1811 г.). От брака на Ангел Христов Кулин със Симеонка от с. Дългоделци (бивша Ломска околия) се раждат 9 деца: Тодор (убит 1825 г.), Христо (убит 1836 г.), Вълчо, Иван, Станка, Нинка, Димитра (Мица), Кънда и Йонка.

— Вълчо е роден в 1811 г., когато на дръвника е съсечен от турците неговият баща. Имал е само дъщери, чиито имена засега са неизвестни.

— Станка — омъжена в Медковец за Петър Кукумявката. Раждат им се: Ангел Петров, Еремия Петров (Българов) и Кано Петров. След смъртта на съпруга и Петър Станка се оженва втори път в Лом, където Еремия и Кано са осиновени от техния очов.

— Нинка — омъжена за Първан от с. Василовци, Ломско

— Димитра — омъжена в гр. Лом. Нейни синове са Петър и Никола Хикимински.

— Кънда — омъжена за Горан Рацов от с. Медковец. Техен син е поп Гено — деен участник в националноосвободителното движение.

— Йонка — омъжена за Кънчо Георгиев от с. Медковец.

II. Самият войвода кнез Иван Ангелов Кулин е роден през 1803 г. (според разпитния протокол от 25.VII.1867 г. пред сръбската полиция — Архив Србиjе, МУД — П, ф. XII, бр. 26 1/2, 1868 г.). Първия път се оженва за мома от нашето село — Мария, от фамилията на Бачовци. Раждат им се две дъщери и двама синове: Спаса, Камен (Качо), Лукан (Лука) и Милка. Майката е починала известно време след раждането на четвъртото дете.

1. Спаса — омъжена в с. Комощица, бивша Ломска околия;

2. Камен (Качо) — оженва се за Станка (Стана), от фамилията на Мачъците. Раждат им се: Стефан, Върба и Иван:

а/ Стефан — от него започва родът на Рибарите. Той се оженва за Гергана (Гана) от фамилията на Манойловци. Техни деца са: Димитър (Мито), Рилка (Рика) и Петър (Пело).

— Димитър Стефанов Каменов (Качов) — Рибарски, се оженва за Кръстена (Кръскяна) от рода на Цоловци. Раждат им се: Борис, Върба, Георги, Арсен и Ангел.

— Рилка (Рика) Стефанова Каменова (Качова) — Рибарска, се омъжва в с. Дългоделци.

— Петър (Пело) Стефанов Каменов (Качов) — Рибарски, се оженва за Върба от фамилията на Гъньовци. Раждат им се: Цветан, Гергана (Гана), Славчо, Стефка, Съвета (Съветка) и Надежда (Наца).

б/ Върба Каменова (Качо) Иванова, се омъжва у фамилията на Геровци.

в/ Иван Каменов (Качов) Иванов, се омъжва за Яна от рода на Василковци. Техен син е Васил. Бащата починал млад и Васил започнали да го наричат Янин (Янинци) — по името на майката.

— Васил Иванов Каменов (Качов) — Янин, се оженва за Дафина (Финка) от Белмъжовци. Раждат им се: Тодор и Петра.

3. Лукан Иванов Кулин — от него започва фамилията на Стипцовци (придобит прякор след Освобождението от намерен и за кратко време носен калпак — собственост на долноцеровския полски пазач — Стипцата.) Оженва се за Златана (Злата) от рода на Буляците. Раждат им се: Косто, Симеон (починал като юноша), Димитра (Мита) и Ивана (Вана).

а/ Косто Луканов Иванов — Стипцов, се оженва за Ивана от фамилията на Сарафите. Техни деца са: Цветко, Христо, Атанас, Анани, Лукан и Ивана.

— Цветко Костов Луканов — Стипцов, роден 1879 г., един от основателите на дружинката на БЗНС в Медковец, народен представител (1911 г.), ляв земеделец-единнофронтовец. Оженва се за Кръстена (Кръскяна) от Чипъците. Раждат им се: Иван — 1904 г., Христина — 1907 г., Цветана — 1912 г., Илариона — 1915 г.

— Христо Костов Луканов — Стипцов, роден 1882 г. Оженва се за Александра (Санда) от Вановци. Имат един син — Косто. Две-три години след женитбата Христо умира.

— Атанас Костов Луканов — Стипцов, роден 1886 г. Първата му жена Младена е от с. Габровница; умира, без наследници. Втората му жена Цвета е от фамилията на Поптодоровци — също без наследници.

— Анани Костов Луканов — Стипцов, роден 1888 г. и деен участник в Септемврийското въстание през 1923 г. Женен е за Димитра Григорова Табакова. Раждат им се пет деца: Цветана — 1912 г., Костантина — 1914 г., Владимир — 1917 г., Борислав — 1921 г. и Ивана — 1925 г.

— Лукан Костов Луканов — Стипцов, роден 1891 г. Женен за мома от с. Кърки жаба (дн. Аспарухово, Михайловградска област). Загинал през Първата световна война — няма наследници.

— Ивана Костова Луканова — Стипцова, починала е като мома.

б/ Димитра Луканова Иванова — омъжва се за Тодор (Точо) Йошев от същото село. Раждат им се Симеон (Мончо), Ефрем и Илия (Лико).

в/ Ивана Луканова Иванова — омъжва се за Георги Барашки от Медковец. Техни деца са: Спас, Димитър, Върба, и Ангелина (Фънка) Барашки.

4. Милка Иванова Кулина — омъжва се у фамилията на Шоковци.

Втори път Иван Кулин се оженва за Димитра Вълчова от с. Горна Вереница, бивша Берковска околия. Раждат им се: две дъщери — Цвета и Симеонка (Монка), и двама синове: Ангел и Христо. След Кримската война (1853-1856) Иван Кулин прехвърля в Сърбия съпругата и децата си от втория брак.

1. Ангел Иванов Кулин е роден в с. Медковец през 1839 г. Участвува активно в националнореволюционното движение, а след Освобождението заема важни държавни служби (околийски управител в Лом и Берковица). Дълги години е директор на Берковския затвор. В този град той се установява на постоянно местожителство до края на живота си. Първата му съпруга се казва Милева. Техни деца са: Йовчо, починал като ученик, и Гаврил (Гани). След смъртта на Милева Ангел Кулин се оженва за Мария от гр. Враца, от който брак няма наследници.

а/ Гаврил (Гани) Ангелов Иванов се омъжва за мома от гр. Лом — Стефка. Раждат им се три деца: синове — Рангел и Войн (починали като деца) и една дъщеря — Цветана: омъжена за Лозан Петров Христов. Живеят в гр. Берковица, ул. „Грамада“ №5.

2. Цвета Иванова Кулина — родена в с. Медковец. По време на емигрантството в Сърбия се омъжва за Владимир Младенов от гр. Зайчар. Техни деца са: Драган (Драготин) и Милиси. Цвета е починала в гр. Зайчар.

а/ Драган (Драготин) Владимиров Младенов се завръща в родното село на майка си и дядо си Иван Кулин едва 16-17-годишен. Усвоява железарския занаят в Медковец и Дългоделци — става прочут майстор в професията. Оженва се за Анита (Аника) от гр. Лом. Раждат им се девет деца: Йордан (Данчо) и Иванка, близнаци — 1903 г.; Владимир — 1906 г.; Мирчо — 1909 г.; Милева — 1913 г.; Христина — 1916 г.; Павел — 1919 г.; Иван (Ачи) — 1921 г., учител по математика и Елена — 1924 г.

б/ Милиси Владимиров Младенов е роден в гр Зайчар. Няколко години след Освобождението и той последва примера на брат си и се завръща в родното огнище на своите предци — Медковец. Става железар. Оженва се за девойка от с. Кърки жаба (дн. Аспарухово). Няма наследници.

3. Симонка (Монка) Иванова Кулина — родена в с. Медковец. Омъжва се в Сърбия за Грую, от с. Луково, Болевацко окръжие. Раждат им се: Драган (Драги), Даница (Дана) и Раденко. След Освобождението се завръщат в България. Само Драган, вече оженен, остава да живее в Сърбия.

а/ Драган (Драги) — оженил се преди Освобождението и остава да живее в с. Луково, Болевацки окръг (Сърбия). Има син — Йордан, който оставя наследници в същото село.

б/ Даница (Дана) Груева се омъжва в Лом. Съпругът й се казва Янаки. Раждат им се:

— Георги (Гошо) — няма наследници;

— Севастица — имала син, който умира;

— Радко — има две деца: Йорданка (Данчето) и Лилия (Лили).

в/ Раденко Груев — оженва се в гр. Лом и има четири деца: Рашо, Славчо, Стефан и Вера. Всички почиват, без да оставят наследници.

4. Христо Иванов Кулин — роден в с. Медковец около 1849-1850 г. Завършва гимназия в Сърбия, съкурсант на Васил Левски във Втората българска легия. Оженва се за Юлияна Йото Пашич, братова дъщеря на сръбския държавник Никола Пашич. След Освобождението се завръща семейно в България и заема редица отговорни постове, дори един месец е градоначалник на София. Русофил и деен участник в детронирането на княз Александър I Батенберг. Дълги години е председател на Поборническо-опълченското дружество в Пловдив и други градове. От брака си с Юлиана има шест деца:

— Надежда — родена 1878 г. Имала пет деца: Костадин, Георги, Борис, Кирил и Анна;

— Углеш или Христо (второто име приема след завръщането си в България) — роден 1880 г. Синът му Александър Хр. Кулин живее в Русе.

— Александър — роден 1882 г. Завършва дипломация във Франция. Оженва се и живее в Белград, където заема висши административни и дипломатически длъжности.

— Павлина — 1884 г. Завършва френски колеж. Имала четири деца: Костадин (1904 г.), Асен (1906 г.), Йорданка (1909 г.) и Надежда (1915 г.).

— Йовчо — починал млад.

— Станка — имала три деца: Юлия, Георги и Любомир.

Втори път Христо Иванов Кулин се оженва (след смъртта на Юлияна) за Райна от гр. Берковица. От този брак се ражда Веселина (Ксения), чиято дъщеря е Снежана Ерменкова — ул. Мургаш №2, София.

Проучили и изготвили родовата хроника:

Петър Софрониев Кузманов — Конов

кандидат на историческите науки

Владимир Ананиев Костов — Стипцов

потомък на Иван Кулин

28 XI 1987 г