Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (40)

1. Утвърждаване на Отечественофронтовската власт (9.09.1944-1948)

След 9 септември 1944 г. пред новата, отечественофронтовска власт стоят изключително тежки задачи във връзка с цялостното преустройство на обществено-политическия, икономическия и културния живот в страната. Комунистическата партия като доминираща група в духа на своите маркс-ленински теории си поставя за цел да разруши капиталистическата обществено-политическа и стопанска система и да изгради нов обществен строй — социализма, основаващ се върху колективизма и диктатурата на пролетариата. В тази връзка по необходимост се налага на първо място да бъдат формирани ръководни органи, които да провеждат политика с оглед на новите условия.

Първият политически орган на новата власт в Медковец, който е създаден веднага след завземане на общината на 9 септември в полунощ, е комитетът на Отечествения фронт. Той е съставен от представители на политическите организации в селото от следните 7 души: Петър Тодоров Митков — председател, член на БРП (к), Рангел Миленов Пилюшки — секретар БРП (к), Методи Александров Конов — член БРП (к), Ценка Димитрова Биволарска — член БРП (к) Иван Петков Петров — член (БЗНС), Ефтим Дамянов Пандурски — член (БЗНС) и Лазар Тончев Патов — член (демократ).^[1]

Първото решение на новосъставения легален комитет на ОФ е посочването на Петър Миленов Пилюшки за кмет на селото. Още на другия ден П. Пилюшки с помощта на комитета на ОФ организира милиция от бивши политзатворници и активисти на новата власт. Членовете на Обществената сила и най-активните поддръжници на свалената власт са арестувани и обезоръжени; задържани са и някои полицаи, участвували в преследване и инквизиране на нелегални и други дейци.

Под ръководството на Петър Пилюшки на 14 септември 1944 г. се провежда в общината първото легално събрание на БРП, което взема решение за организиране на тържественото посрещане на съветските военни части. Чрез ОФ комитет и с помощта на селския глашатай новината, че в 14 часа същия ден на гарата ще пристигне влак с бойци на Червената армия, които преследват отстъпващите германски войски към сръбската граница бързо достига до всяка селска къща. В уреченото време неколкостотин медковчани начело с червеното знаме на БРП, с което през 1923 г. въстаниците са се сражавали при Лом и Брусарци, и селската духова музика очакват съветските бойци. При навлизането на първия ешелон в гара Медковец музиката засвирва „Марсилезата“. Още неспрял влакът, младежите и девойките се юрват към вагоните, качват се на платформите, прегръщат руските воини и ги кичат с есенни цветя, а други селяни им поднасят пресни пити, варени и печени пилета, баници и плодове. От името на цялото множество приветствено слово произнася Ангел Младенов Чиков, а в това време специална агитка скандира: „Привет на съветските воини!“, „Добре дошли, братушки!“, „Да живее ВКП (б)!“, „Да живее Сталин!“ Пеят се песни. Настроението достига своя връх, когато под звуците на хармониката съветските войници запяват и заиграват на платформите и вагоните.

Възможност за срещи и разговори със съветските бойци имат селяните и през следващите септемврийски дни, когато през Медковец преминават или временно престояват пехотни части. Повечето медковчани с голямо задоволство приемат по къщите си настанените от ОФ комитет „братушки“. Те ги канят на софра, разговарят с тях като със скъпи гости и с интерес слушат разказите им за живота в Русия. Фактически правителството на Отечествения фронт скъсва отношенията с хитлеристка Германия и България се включва във войната на страната на Съветския съюз. За участие в бойните действия наред с редовните войскови части се записват и много доброволци, сред които участници в съпротивата и безпартийни, организирани в създаваните гвардейски поделения. В гвардията постъпват и ремсистът Николай Петров Тодоров, безпартийният Цветан Иванов Конов и други медковски младежи. В страната се организира масово движение в помощ на сражаващите се фронтоваци.

Под лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата“ в селото се създава „Помощен комитет“ за съдействие на Отечествения фронт, който събира парични средства, зърнени храни, животни за месо и други продукти за подпомагане на бедните войнишки семейства, организира изпращането на колети на фронта и съдейства на съветските части при временния престой или преминаване в похода им на запад. Помощният комитет начело с Ангел Чиков — председател (БРП), и Иван Георгиев Перачков (БЗНС) — секретар, се състои от 6 души — комунисти и сдружени земеделци.^[2] По-късно към комитета се присъединяват представители и на новооснованите политически партии, безпартийни и стари септемврийски дейци и той се превръща в помощна организация. В резултат на активната дейност на организацията в продължение на първата и на втората фаза на Отечествената война са събрани 1 464 798 лева и 6 тона жито и царевица. От тях 500 385 лева са изпратени на Първа българска армия в Унгария, а с останалите парични средства и храни е оказана помощ на войнишките семейства. Подпомогнати са парично семействата, пострадали от сваления режим, и тежко раненият фронтовак Иван Рангелов Коларски. Особена активност проявяват жените и девойките, които изплитат и изпращат стотици чорапи и ръкавици на фронтоваците от Първа българска армия. По инициатива на женското дружество в навечерието на Първи май 1945 г. специална група от селото посещава ранените бойци във Врачанската военна болница, пред които изнася кратка литературна програма и им поднася козунаци, кърпи, цигари. И след завършване на войната помощната организация продължава своята благотворителна дейност. Тя е една от 10-те помощни организации в Ломска околия, която води редовен организационен и културен живот. Провеждат се акции за подпомагане на югославските деца, настанени в Брусарци през 1945 г.,^[3] за сираци, на загинали в борбата срещу авторитарния режим и пострадалите от наводнението в края на 1947 г., в помощ на гръцките бежанци в началото на 1948 година.^[4]

През първата фаза на Отечествената война вземат участие в сраженията с немските войски при Ниш, Срацин и на други места 106 медковчани. По фронтовете на Унгария воюват 34 души, между които и доброволката Иванка Захариева Нейкова. От тях загиват трима медковчани: офиц. кандидат Никола Ефремов Куткудейски, убит при с. Ресник, Белопаланска околия, подофицер Иван Николов Манойлов, сразен при град Прилеп, и подофицер Георги Луков Барашки, загинал при гр. Наданат (Унгария). За извършени подвизи и проявена лична храброст в сраженията са наградени с орден „За храброст“ IV степен: Цветан Методиев Тикванов, Мирон Петров Виняшки, Вълчо Софрониев Петров (два ордена), Евгени Петков Паунков и Кирил Илиев Неков. С медали в двете фази са наградени 105 участници: с български — 82 души, със съветски — 34.^[5] В чест на завръщащите се от фронта бойци в селото е организиран многолюден митинг, който се превръща в дълбоко вълнуващо тържество за цялото население.^[6]

В продължение на около 2 месеца в Медковец са основани организации на партиите, влизащи в Отечествения фронт. На 26 септември БРП^[7] свиква първото си организационно събрание, на което присъствуват 14 души, главно участници в съпротивата и най-активните им съмишленици. Избрано е ръководство от 5 души: Рабчо Иванов Опинчев — секретар, и членове — Илия Маринов Лешов, Рангел Христов Кожлеев, Петър Тодоров Митков (отговорник на ОФ комитет) и Кирил Стоичков Попмарков. Събранието взема главно две решения: първо, да се работи активно за масовизиране на организацията в средата на най-последователните съидейници и съмишленици; второ, партийното ръководство да окаже помощ за създаване на РМС и БЗНС. Още на другия ден, 27 септември 1944 г., Никола Георгиев Каменов — Биволарски свиква учредително събрание на РМС в централното училище. Присъствуват 11 души, които избират ръководство в състав: Иван Димитров Виденов — председател, Атанас Найденов Пандурски — секретар-касиер, и членове — Андрей Андреев Коцев, Василка Иванова Грънчарска и Мария Антонова Пенева. Новооснованото дружество приема за свой патрон „Кирил Г. Рацов“.

На 18 октомври 1944 г. учредително събрание организира и БЗНС, в което участвуват 18 души. Избира се ръководство от следните медковчани: Ефтим Дамянов Пандурски — председател, Иван Георгиев Перачков — секретар, и членове — Тодор Раков Минов, Иван Петков Петров и Рангел Атанасов Игнатов. По предложение на Иван Петков Петров земеделската дружба приема за свой патрон „Александър Стамболийски“. Съставът на БЗНС в Медковец се състои от 15 средни, 2 заможни селяни и 1 чиновник. Избраното ръководство започва активна работа по укрепване и масовизиране на организацията, чийто брой в кратко време нараства на 160 души. Създава се и ЗМС.^[8]

За разлика от БЗНС, работата по масовизиране на БРП (к) изостава, поради проявена мудност от ръководството. За да бъде в крак с динамиката на събитията, в края на октомври е избрано ново ръководство със секретар Ерменко Христов Беремлийски и ревизионна комисия с председател Петър Миленов Пилюшки. Взема се решение да се засили работата по привличане на нови членове в БРП (к) и РМС.^[9]

През ноември е основана организация на Радикалната партия с председател Ницо Станев Георгиев — чиновник на жп гара. Нейният състав възлиза на около 30 души, главно средни селяни, бивши работници по поддържането на железопътната линия в района на гара Медковец и 1 чиновник — пенсионер. По същото време Борис Алексов Дервенджийски учредява организация на Народния съюз „Звено“ от 13 души средни селяни.^[10]

В началото на декември 1944 г. в селото се организира учредително събрание на БРСДП. На публично събрание в Централното училище произнася реч Ефрем Митев, виден адвокат от Лом, в която подчертава приноса на социалдемократите за победата на Отечествения фронт, в правителството на който влизат Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков. Той изтъква, че всеки, който приема идеите и програмата на БРСДП и не членува в други ОФ партии, може да стане неин член. Този широк прием осигурява бързо масовизиране на социалдемократическата организация. Още същия ден членовете й достигат 60 души от различни слоеве на населението. Избрано е ръководство начело с един от първите социалдемократи в Медковец: Никола Манойлов Стаменов (Кольо Широкия) — председател, Борис Георгиев Шупов — секретар, и членове — Асен Василев Гъньов, Цено Василев Просеничков и Цветан Петров Павлов. Впоследствие в ръководното тяло на БРСДП е привлечен и Иван Евстатиев Пъцов. По социален състав ръководството на социалдемократическата организация се състои от: 1 кръчмар, 3 средни земеделци и 2 занаятчии. Под ръководството на младежите Петър Софрониев Кузманов и Игнат Асенов Давидков през януари 1945 г. се учредява и местна организация на Съюза на социалистическата младеж (ССМ).^[11]

Създадените нови политически организации изпращат по двама избрани техни членове в комитета на ОФ: от Радикалната партия — Ницо Станев Георгиев и Герасим Петков Рацов, от „Звено“ — Борис Алексов Дервенджийски (впоследствие заменен от Александър Григоров Къчов) и Славчо Германов Рацов, от БРСДП — Асен Василев Гъньов и Цветан Василев Просеничков. Тъй като Демократическата партия не влиза в НС на ОФ, на мястото на избрания в началото Лазар Тончев Патов е избран представител на БЗНС. По такъв начин в началото на декември комитетът на ОФ в Медковец е напълно комплектуван от представители на всички ОФ партии: 4 комунисти, 3 сдружени земеделци и по 2 души социалдемократи, звенари и радикали. Доминираща роля в ОФ играят комунистите и земеделците. От техните организации се избира по един съветник в помощ на кмета: Евлоги Петров Опинчев БРП (к) и Евгени Харалампиев Пандурски (БЗНС).

Всички ОФ партии водят редовен организационен живот. Сред тях се откроява със своята дисциплина, стегнатост и активност комунистическата организация, чиито членове в края на 1944 г. достигат 108, от които 5 жени. По социален състав преобладават средните селяни — 67, следват бедните — 33 и заможните — 8 души.

В края на февруари 1945 г. под ръководството на БРП(к) Цвета Димитрова Биволарска, подпомогната от Златка Евстатиева от ОК на БРК (к) в Лом, се учредява женско дружество в Медковец. Избрано е ръководство в състав: Кица Георгиева Пасланджийска (учителка) — председател, Каменка Младенова Каменова — секретар, и членове — Цвета Д. Биволарска, Люба Попандреева Конова и Латина Горанова Рацова. Първата изява е тържественото чествуване (за пръв път в Медковец) на Международния ден на жената 8 март, от което изпращат поздравителна телеграма до бойците на Първа българска армия на фронта в Унгария и до ЦК на БРП(к). Важна роля дружеството играе за привличане на жените в културно-просветните и обществено-политическите прояви.^[12]

Активна дейност през този период проявява и създаденото българо-съветско дружество, което Околийският съвет на БСД сочи като едно от добрите в Ломска околия.^[13] По такъв начин в края на 1944 и пролетта на 1945 г. в обществено-политическия живот на селото се оформят политически партии, професионални организации и дружества, които откликват на всички събития на пълното с динамика време.

С цел за укрепване и запазване на ОФ власт под ръководството на БРП(к) най-напред се извършва подмяната на административния апарат и се разтурят политическите и други организации, поддържали авторитарния режим. Уволнени са общински служители, трима учители и ръководители на организацията „Бранник“. Отечественофронтовската общинска власт отстранява околийския училищен инспектор Косьо Маждраков от заемания пост, като на негово място е назначен учителят Методи Александров Конов. Избрано е ново читалищно ръководство, с председател учителя Георги Пасланджийски. Арестувани са лицата, проявили се при потушаване на Септемврийското въстание 1923 г., както и няколко най-ярки поддръжници на предишния режим и участници в преследване на нелегални и други дейци по време на съпротивата, всичко 14 души.^[14] След направените дознания те са изпратени на народния обвинител в Лом. Пред Народния съд са изправени само 4 души: Косьо Маждраков, Евлоги Тодоров Желязков, Русин Борисов Стефанов и Стоян Гетов Кирков. Останалите са освободени от народния обвинител поради напреднала възраст. По здравословни причини е освободен по-късно и Евлоги Т. Желязков.^[15]

При започване на Народния съд към 10 март 1945 г. в Лом Околийският комитет на БРП(к) свиква митинг от цялата околия, в който участвуват и 400 медковчани, пристигнали със специална влакова композиция. Своето отношение към подсъдимите хилядното множество изразява чрез плакатните лозунги „На смърт народните палачи и изедници“ и скандирания на агитките. Подсъдимите от Медковец получават следните присъди: Косьо Маждраков — 5 години, Русин Стефанов — 3 години, а Стоян Гетов Кирков — 12 години затвор. Излежават по 2 години и през 1947 г. са освободени.

По случай капитулацията на хитлеристка Германия на 9 май 1945 г. в селото е организиран многолюден митинг, на който произнасят слова Найден Пеков и Никола Горанов от Лом. Тържествено се посреща и чествува Международния ден на труда 1 май. Положително откликват медковчани и на подписката за Заем на свободата. Събрани са около 2 милиона лева, въпреки противопоставянето на опозицията.

Наред с подпомагане на фронта важно място в дейността на ОФ заема задачата да се преодолее стопанската разруха и да се осигурят за населението стоки от първа необходимост. Набелязани са специални мерки за увеличаване на селскостопанското производство, в резултат на което към средата на ноември над 50 на сто от плануваните площи са засети.^[16] Потребността от бърза и ефикасна помощ на селското стопанство ражда в началото на 1945 г. движението на трудовокултурните бригади. На 12 август 1945 г. в Медковец пристига такава бригада от Лом, състояща се от майстори занаятчии, лекари, зъболекари. Занаятчиите ремонтират и поправят безплатно селскостопански оръдия на труда, домашния инвентар, шият дрехи и други услуги, а лекарите и зъболекарите извършват прегледи и оказват медицинска помощ на много медковчани. Работата на тази първа по рода си за селото бригада завършва със спонтанен митинг, на който кметът Методи Конов изказва голямото задоволство на селяните от дейността на градската бригада и обещава медковчани да върнат посещението. В края на ноември 1945 г. в изпълнение на даденото обещание селото организира трудова бригада от 40 души, които поднасят скромни подаръци от своята селскостопанска продукция на жителите на Лом. Тази благородна среща завършва с тържество, на което първият секретар на БРП(к) Мирон Литов изтъква голямото значение на взаимните връзки и посещения между града и селото, за премахване недоверието и омразата между селяни и граждани и „създаване на равноправни и искрени отношения в бъдещото социалистическо общество“.

През септември 1945 г. Медковец става център на събитие, което дълбоко развълнува местното население и намира отклик в цялата Врачанска област. По инициатива и под ръководството на местната организация на БРП(к), с помощта на помощната организация са издирени гробовете на загиналите септемврийски въстаници. Тленните останки на поп Андрей и неговите другари са събрани в обща специално построена гробница в близост до лобното място на „червения поп“, на около 40 метра северно от гара Медковец. Организирано е траурно шествие за пренасяне на костите от центъра на селото до костницата. Урната с останките на поп Андрей е поставена върху лафета на оръдие, теглено от коне, ескортирано от рота войници. Живите септемврийци носят урните с костите и праха на загиналите си бойни другари. Под звуците на „Вий жертва паднахте“ тленните останки са положени в костницата. На състоялия се траурен митинг слово произнасят Георги Дамянов — от името на ЦК на БРП(к), Георги Божков от ПП на БЗНС, Фердинанд Козовски и Кирил Митев (Кабзата).

В първите месеци след Девети септември 1944 г. отношенията между партиите в Отечествения фронт и особено между комунисти и земеделци са много добри. Те осъществяват съвместно редица стопански и политически мероприятия с цел консолидиране на властта. Още в началото на 1945 г. обаче се появяват известни търкания между двете най-силни политически организации в селото. Те довеждат до разцепление в Управителния съвет на БЗНС. Част от ръководителите на БЗНС начело с Георги М. Димитров, а по-късно и Никола Петков, застават на различни позиции от тези на БРП(к) и гравитиращите към нея земеделци, звенари и социалдемократи — нейковисти. Последват ги Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев, които се обединяват с групата на Кръстьо Пастухов и създават опозиционната БРСДП(о).

Основните различия между БРП(к) и опозицията са в позициите за по-нататъшното развитие на България — по социалистически път под ръководството на комунистите или по пътя на буржоазнодемократичното държавно устройство и политическия плурализъм. Главна роля в опозицията играят ръководителите на БЗНС, които отстояват идеите на Александър Стамболийски — за народовластие и демократична парламентарна република по образеца на западните демокрации. По такъв начин опозицията застава против насилственото изграждане на социалистическо общество в България. Естествено към опозицията се присъединяват и някои яростни антикомунисти, които така или иначе не приемат комунизма като теория и практика. Особено ожесточени са борбите между ОФ начело с БРП(к) и опозицията по време на изборите, проведени през втората половина на 1945 и през следващата 1946 година.

Известна острота придобива борбата и в Медковец. Първите прояви на недоверие и несъгласие между БРП(к) и БЗНС на местна почва се забелязват на проведеното на 15 януари 1945 г. съвместно събрание във връзка с обсъждане политическото положение на членския състав. Според вижданията на комунистите, при изграждането на организации на някои нови партии, поради недостатъчна взискателност, в тях са навлезли случайни хора, кариеристи и дори някои враждебни на социализма селяни, членували преди 9.09.1944 г. в деснобуржоазни партии и организации, свързани със сваленото правителство. Оказва се обаче при извършената проверка и при утвърждаване на партийните членове през 1946 г., че „враждебни елементи“ са допуснати и в организацията на БРП(к).^[17]

На посоченото събрание наред със справедливите критични бележки някои комунисти проявяват нетактичност към членове на БЗНС, като обвиняват ръководството на земеделската дружба, че е допуснало в своите редове хора, работили в системата на миналия режим. Това се приема като обида и намеса във вътрешнопартийните работи на БЗНС и създава условия за неприязненост между двете организации. Тези недружелюбни отношения и липсата на всякаква търпимост и толерантност се задълбочават след излизането на част от БЗНС в опозиция. В ръководството на дружбата се оформя група, която подменя старото избрано ръководно тяло с ново, ориентирано към опозицията.

Редица изявени дългогодишни членове на БЗНС като Цветко Костов Стипцов (бивш народен представител), Ефтим Д. Пандурски, Иван Георгиев и други продължават да отстояват позициите на ОФ начело с комунистите и да водят борба срещу опозицията. Иван Георгиев като председател на околийското събрание на сдружените земеделци в Ломска околия се обявява за сътрудничество с БРП(к) и осъжда привържениците на д-р Г. М. Димитров в Ломска околия.^[18] Особено показателна е постъпката на Цветко Костов Стипцов на организираното от опозицията предизборно събрание с оратори Никодим Попов и Христофор Дамянов от Лом. Когато започва събранието и Дамянов произнася първите слова, дядо Цветко се изправя пред него и възбудено му заявява, че той и неговите приятели ще останат в ОФ и ще продължават да работят с комунистите. После се обръща към събранието с думите: „Селяни, не слушайте тези — те са ваши врагове!“^[19]

Въпреки това по-голямата част от дружбата преминава на страната на опозиционния БЗНС — „Никола Петков“, което проличава от резултатите на проведените на 27 октомври 1946 г. избори за Велико народно събрание. Макар че ОФ печели избора с 1869 гласа, от които само за БРП(к) 1485, то и блокът на опозиционните сили завоюва немалък успех. За него са подадени 1265 гласа,^[20] т.е. около 36% от гласувалите, докато дружбата в ОФ взема само 298 гласа. Този факт се обуславя от няколко предпоставки: основната част от активното население на селото са средни и немалко заможни земеделци със силно чувство за частна собственост, някои от които се колебаят, а други не желаят да тръгнат по пътя на колективизма и социализма. Опозицията обръща особено внимание на тези чувства в своята агитация. Обективно за това съдействуват и мероприятията, които започва да провежда властта: аграрна реформа, създаване на ТКЗС, национализация на едрия земеделски инвентар. Важна роля за масовизиране на опозиционния БЗНС има и фактът, че начело му застава Стоян Младенов Свинарски, един от основателите на ОФ преди 9 септември 1944 г., активен ятак и политзатворник с голямо влияние сред членовете на БЗНС и селяните. Влияние оказва и ръководството на околийската дружба, което още на 8 април 1945 г. гласува резолюция в подкрепа на д-р Г. М. Димитров.^[21] Несъмнено за това допринася и активната агитация на опозиционните водачи срещу провежданата от БРП(к) политика и подкрепата, която получава опозицията не само от засегнатите от мероприятията на отечественофронтовската власт селяни, но дори и от отделни бедняци.

Докато при изборите за Обикновено народно събрание на 18 ноември 1945 г. за кандидатите на ОФ гласуват над 80%, една година след това — в изборите на ВНС — този процент спада на 64,6%, което показва, че опозицията се е организирала и нейното влияние нараства. Като отчита това обстоятелство, местната организация на БРП(к) мобилизира своя агитационен апарат и сменя тактиката: вместо групови агитки, индивидуална работа с избирателите. Тя е ръководна сила в ОФ и го подпомага в изборната борба. Отечественият фронт излиза в тези избори с единна листа. Опозицията, от своя страна, издига искането за възстановяване на Търновската конституция като най-демократична. Изборите за ВНС се превръщат в голям политически двубой, в който при съмнителна свобода ОФ излиза победител. В избраното Велико народно събрание от Медковския избирателен район влизат академик Тодор Павлов от София и Петър Тодоров Митков от Медковец. От опозицията е избран Цветан Максимов от с. Брусарци. На 20 октомври 1946 г. в селото е организиран голям митинг, на който Тодор Павлов разяснява значението на ВНС и проекта за нова Конституция, която ще се приеме.^[22] Преди изборите за ВНС — на 8 септември 1946 г., се провежда референдум за бъдещата форма на управление на страната, монархия или република. От гласувалите 2960 души само 36 гласуват с бюлетината за монархия и 201 с бели бюлетини.^[23] Срещу царския институт, за република, дават своя глас и голяма част от опозицията — земеделци и социалдемократи.

След изборите за ВНС, през декември 1946 г., в Медковец се провежда избор за местния орган на управление, в който опозицията не участвува. Във временната общинска управа са избрани 19 души, които по политическа принадлежност се разпределят така: БРП(к) — 7 души, БЗНС — 4, РМС — 3, безпартийни — 2, БРСДП — 1, женско дружество — 1, Българо-съветско дружество — 1.^[24]

След приемане на новата Конституция от ВНС, общинските власти и Отечественият фронт по места мобилизират своите привърженици за изпълнение на правителствената политика, насочена към дълбоки икономически и социални преобразования. Най-напред се осъществява аграрната реформа, която в Медковец засяга най-големите земевладелци Иван Стефанов Пешов, Марко Томов, Аврам Мончев, Давид Аврамов Нейков и Рангел Григоров Ванков. Въпреки опитите им да избягнат ударите на властта чрез разделяне и раздаване земите си на синове, дъщери и роднини, подаряване или продаване на приятели и на нуждаещи се, това не им се удава. По силата на Закона за аграрната реформа около 100 дка са иззети и преминават в държавния поземлен фонд.^[25]

Първите мерки на властта срещат силен отпор от представителите на опозицията в България. Борбата за социалистически или за буржоазнодемократичен път на развитие ежедневно се усилва и стига до гражданско и партийно ожесточение. В политическия живот на страната намират място заплахи, насилие, лъжи. Не бива да се подценява и ролята на външните фактори по това време, пък и след това. Драматично развилите се събития довеждат до неправомерно разтуряне на опозиционния БЗНС със закон от мнозинството на ВНС и до неоснователна смъртна присъда на неговия лидер Никола Петков. Сурови мерки — разтуряне, съд и затвор — се прилагат и спрямо депутатите и лидерите на БРСДП(о) — Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, д-р Петър Дертлиев и други. С разгрома на опозицията през втората половина на 1947 и през 1948 г. се прекъсна създаването на плуралистично и демократично гражданско общество в България. Обяви се и започна изграждането на социалистическо общество по съветски образец, което по модела на сталинизма доведе до тоталитарна система — по същество еднопартийно управление и култ към личността.

В Медковец процесите протичат съобразно директивите и нарежданията на по-висшите околийски, а по-късно и окръжни органи. Под ръководството на БРП(к) и със съдействието на отечественофронтовските БЗНС и БРСДП на 21 декември 1947 г. младежките организации на РМС, и част от ЗМС и ССМ се обединяват в Съюз на народната младеж (СНМ). За пръв председател на СНМ в селото е избран Андрей Коцев. В началото на 1948 г. и Отечественият фронт се превърна от съюз на отделни местни комитети в Единна общополитическа организация Отечествен фронт (ЕОПО ОФ).

Коренните промени в икономическата област започват с решението на Министерския съвет за национализация на индустриалните предприятия. На 23 декември 1947 г. в Медковец са национализирани двете валцови мелници, маслобойната фабрика и даракчийницата. Едновременно с това мелницата „Гаврил Поптодоров и синове“ се преименува в „Поп Андрей“, а мелницата „Хаджи Никола Ганчев и Д. Нинов“ — в мелница „Дано Опинчев“. На 2 септември 1946 г. Общинският съвет взема решение за преименуване на главните улици и площади на селото с имената на известни комунистически и земеделски деици.^[26]

Национализацията в промишлеността е последвана от решението на Министерския съвет на 12 февруари 1948 г. за „изкупуване“ на едрия земеделски инвентар. В Медковец комисиите по описване и оценяване на селскостопанските машини установяват наличието на 39 трактора,^[27] 17 вършачки (вж. Приложение №XI) и около 100 жетварки и сноповръзвачки. Всички са предоставени на Машинно-тракторната станция (МТС) в с. Брусарци, която по настояване на местния народен съвет впоследствие открива клон в Медковец. На първо време машините са гарирани в двора на бившия търговец на зърнени храни Никола Томов, а складовете му са превърнати в ремонтна работилница. Насилственото изземване на едрия селскостопански инвентар е болезнена операция за собствениците, които я посрещат с неприкрито недоволство и отпор, изразяващ се в укриване на някои машини чрез разглобяването им на части, липсата на резервни части и др. Това принуждава комисията да продължи своята акция за прибиране отделните части, чак до средата на 1950 година.^[28] Само в един случай се стига до опит за физическо противопоставяне на действията на комисията, извършено от сина на поп Андрей, Николай, вследствие на което той е временно задържан в общината. Изземването на едрия селскостопански инвентар, което засяга около 100 жители, е първият чувствителен удар срещу частната собственост в Медковец и предпоставка за преминаване на селското стопанство върху колективистични релси.

Първите политически промени след 9 септември 1944 г. се посрещат различно от селяните: някои с надежда за по-добро бъдеще, други с колебание и резервираност, а трети — с открита или прикрита враждебност. Ала и положителните очаквания започват едно по едно да се стопяват.

Разглежданият първи период на ОФ управление протича при силно утежнена вътрешна и външна обстановка. Поради това властта взема драконовски мерки за преодоляване на стопанската разруха и възстановяване на производството. Главната тежест обаче пада изключително върху и за сметка на селяните, особено средните и заможните. Затова в статията си „Когато тоталитаризмът прохождаше“ нашият земляк Калин Йосифов с основание изтъква, че още първите стъпки на комунистическата власт към „светлото бъдеще“ са обременени с познатия ни вече съветски модел на тотално насилие и бюрократично бездушие. Едно от доказателствата за това е опитът на няколко наивни идеалисти от Медковец да спасят близо 700 човека от изкуствено предизвикан чрез държавните доставки глад. Глад, настанал още при първите стъпки на колхозното стопанство в селото ни.

За какво става дума в статията на автора? С Писмо №3 от 4 март 1947 г. председателят Ерменко Раков Минов, и секретарят Рабчо Иванов Опинчов на отечественофронтовския комитет в Медковец се обръщат към председателя на Върховния стопански съвет при Министерския съвет и Дирекция „Храноизнос“ и съобщават, че „от направената проверка се установи, че в селото ни през месец март ще гладуват 394 души, през април числото им нараства на 490, май — 589, юни и юли — 655 души. Въпреки че комитетът направи предложение на делегирания по досъбиране на храните представител на дирекцията Здравко Б. Петров да не се авизира известна част от храните, която да разпределим между гладуващите, той не се съгласява. Ето защо ние се обръщаме към вас за бързо разрешение на въпроса, по какъв начин ние ще можем да нахраним гладните понастоящем и в бъдеще до новата реколта, тъй като същите не са се снабдили през есента от производителите направо, поради голямата им бедност и липса на каквито и да било средства.

Нека се има предвид също, че сме правили постъпки както пред околийския, така и пред областния представител, на храноизноса, които не им посочиха възможни начини за задоволяване нуждите на гладуващите.

Очаквайки бързата ви намеса за удовлетворяване справедливите искания, ви пращаме борчески поздрави…“

Както показват фактите, намесата наистина е бърза. С писмо №3 — V — 10 468 от 10 март Дирекцията на „Храноизнос“ информира Върховния стопански съвет, че нарядът на Медковец не е 3200 тона, както е посочено в изложението на местния ОФ комитет, а 3800 тона, и заключава, че „не дава съгласието си, щото количествата, постъпили от събран уем, да се включат в наряда, който ще трябва да се събере само от стопаните производители“.

Не закъснява реакцията и на Върховния стопански съвет, който с писмо №XIV-1564 от 20 март 1947 г. информира Националния комитет на ОФ, че въз основа на Писмо №3 от 4 март 1947 г. на Дирекция „Храноизнос“, се вижда, че възложеният наряд е можело да се изпълни. В заключение се подчертава, че „след анкетата да се порицае дейността на ОФ комитет, като също така му се напомни, че при такива случаи постъпките трябва да се правят чрез Околийския комитет, а не направо до държавни институции“.

Като кулминация в тази човешка драма в Медковец идва заклинанието на Националния комитет на ОФ. В писмо №1063 от 22 март 1947 г. на висшестоящия орган до Областния комитет на ОФ — Враца и с копие до областният директор, се иска провеждането на анкета по повод съдействието на ОФ комитета в Медковец и кмета за укриване на храни. Изисква се още виновните да бъдат наказани, а укритите храни — издирени и приведени в наличност.^[29] В тази връзка са проверени хамбарите на всички селяни.

Към икономическите мероприятия, които са насочени срещу частната собственост, трябва да се прибавят и тези от идейно-морално естество, чиято цел са инак мислещите хора. Под флага на „класовост“ и „партийност“ им се правят най-различни ограничения. С въвеждането на т.нар. „ОФ бележки“ е осуетено желанието на редица младежи и девойки да продължат образованието си, а някои от записаните студенти са изключени или принудени да напуснат висшите учебни заведения. Жертва на тази класова политика стават: Ангел Цветков Паньов, Цветан Александров Беремлийски, Никола Тодоров Сарафски, Петко Борисов Найденов и други.^[30]

Едновременно с това се създава една прослойка привилегировани. Особено отрицателно се отразяват на обществения морал редица недостойни деяния, вършени от комунисти, от други ръководители или изпълнители в обществено-политическия и стопанския живот, което е в крещящо противоречие с пропагандираните от тях идеи. За това говорят немалко кражби, надчети и съдебни процеси срещу ръководители на предприятия, магазинери, началник-складове и др., заели място в новосъздадените структури. Показателен в това отношение е процесът срещу работещите в предприятието „Зърнени храни“,^[31] чиито злоупотреби се отразяват болезнено върху доста жители на селото. Те са разкрити и получават съответни присъди. Местната власт допуска грубо извращение на решението на Министерския съвет „за изкупуване“ на едрия селскостопански инвентар, което е осъществено като насилствено изземване без никакво заплащане.^[32] Белези на икономически принуди и насилие спрямо заможните и средните собственици, несподелящи идеите за новото политико-икономическо развитие на страната и другите мероприятия на ОФ власт, се откриват и при т.нар. Заем на свободата, държавните доставки и др. Всичко това допринася за охладяване на първоначалните надежди, за известна пасивност не само в редиците на средните собственици към комунистическата власт.