Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (2)

1. Селищното наименование Медковец

В 13-вековната история на България са познати две селища с наименованието Медковец. Първото селище е документираната от XV век мезра Медковец, намираща се на 2-3 километра югоизточно от град Враца.^[1] Постепенно мезрата излиза от запустението и отново се превръща в село, което преживява турското владичество и следосвобожденската епоха и в наши дни е квартал от разрастващия се промишлен град Враца.

Второто е ломското село Медковец, което участвува в историческия процес от праисторическо време досега. То дава много борци за свобода, национална независимост и социална справедливост (например войводата кнез Иван Кулин). В този смисъл Медковец е историческо селище с общонационално значение. Произходът и правописът на наименованието му не без основание са обект на внимание още в началото на настоящото изложение.^[2]

През 1934 г. Цветан Тодоров публикува статия, в която, след като отбелязва разгрома на Чипровското въстание от 1688 г., посочва, че част от репресираното в този край население е трябвало да промени старите си селища. Така той си обяснява съществуването в полето на села с название Медковец и Мадан, които говорят за рударство.^[3] Девет години по-късно Васил Миков споделя тази хипотеза.^[4] Навярно и двамата автори извеждат името на село Медковец от използувания в рударството механичен чук, задвижван с водно колело: самоков или медков.

Макар и да предлага верен на селищното наименование правопис (Медковец), това мнение не се подкрепя от географските и от обществено-икономическите условия в района. В него няма планина, река, нито пък някакви топонимични следи, въз основа на които би могло да се приеме, че тук някога са се ковали медни съдове. Няма запазен и никакъв спомен сред местното население за някакви „преселници“ от Берковско или отнякъде другаде. Несъмнен факт е обаче, че село Медковец е съществувало дълго преди Чипровското въстание и е заемало местоположение в границите на днешното си землище. Откритите археологически находки и публикуваните напоследък турски документи опровергават приведените по-горе мнения на Ц. Тодоров и В. Миков. Но посоченото от тях наименование на селото се оказва правилно, защото се употребява не само преди Чипровското въстание и столетия след него, а се използува и днес.

На същия въпрос се спира и българският езиковед Иван Дуриданов в труда си за местните наименования в Ломско. В него авторът отбелязва, че „доколкото се помни от стари медковчани, селото е основано не по-късно от първата половина на XVIII век“.^[5] И още: „Местното народно обяснение на името… изхожда от същ (ествителното) мед, като се основава на предание, че някога наоколо е имало хралупи с мед.“^[6] Без никакви основания Ив. Дуриданов приема разказаната му от селяните легенда за времепроизхода на родното им място, а отхвърля преданието за етимологията на селищното название. И ако по първата част от неговото съждение можем да не го опровергаем, защото през 1952 г., когато той публикува своята монография, на науката не бяха известни познатите днес османо-турски документи, то в никакъв случай не сме съгласни с причудливото му хрумване за генезиса на името на нашето село.

Иван Дуриданов извежда името на селото от личното име Метко, което според същия учен е гальовна форма от собственото име Методи. Във връзка с това авторът предлага за първи път името на селото да се пише с т, а не с д.^[7] Същото мнение споделя и Никола Намерански от редакцията на в. „Септемврийско слово“ (Михайловград). „В нашия вестник — с приповдигнат тон пояснява авторът — това селищно название се пише винаги като Метковец, а не «Медковец».“^[8] И подкрепя твърдението си с „типологични паралели“, които „показвали“ как селищни названия у нас се образували от основната дума (личното име) и прибавената наставка овец.^[9] Но посочените от Намерански примери не са сполучливо подбрани, поради което и нямат пряко отношение към разглеждания въпрос. Названията на упоменатите от него селища не са дадени от местното население, а са придобили познатата форма далеч по-късно и с административен акт. С други думи, те са побългарени или преведени от турски език в десетилетията след Освобождението, пък и по-късно дори. Такъв е например случаят със следните селища: Банковец (Добричко) — до 7 декември 1934 г. се е наричало Хамзакьой, т.е. село Хамза; Здравковец (Габровско) — до 14 август 1934 г. е известно като Кая баш, т.е. Скална глава или Каменна глава; Средковец (Шуменско) — до 7 декември 1934 г. носи името Салтъклар, т.е. Салтъкови.^[10]

Без да се е съобразил с този много важен факт, Н. Намерански е неизбежно произволен и в следното твърдение: „А щом като от личните имена Банко, Здравко, Средко могат да произлязат селищни имена, защо от Метко да не може да стане Метковец?“^[11] По същия ненаучен подход се манипулира и с други споменати в същата статия селищни названия.

С цел да наложи на всяка цена своята преднамерена интерпретация, Н. Намерански се опитва да се опре и върху авторитета на бележития медковчанин и виден български революционер от епохата на Българското възраждане Иван Кулин. „А разполагаме със сведения — изтъква авторът, — че и дядо Иван Кулин… е писал (к.м. — П.К.) името на своето село като Метковец.“^[12] Тук му е мястото да кажем, че Ив. Кулин не е оставил никакъв саморъчно написан документ (автограф) по простата причина че не е могъл да чете и пише. Между 150-те документа, издирени от мен в югославските архиви, пък и в нашите, има няколко негови писма и прошения, но те са написани от сърби или българи на сръбски език по молба или диктовка на Ив. Кулин. В тези документи думата Медковец е написана с т, което се обяснява с влиянието на сръбския фонетичен правопис (реформата на Вук Караджич) върху познатите на българския войвода. Все по силата на посочените фонетични изисквания съществуващото днес в Югославия селище със същото наименование се произнася и пише като Меткович.^[13]

Така че срещаната в документите на Ив. Кулин форма не е чиста, а е повлияна от сръбската езикова практика и не може да служи като доказателство. Впрочем подобно преминаване на звучни в беззвучни съгласни е характерно и за българската говорима реч. Дори и днес се намират хора, които пишат това, което чуват: Медко — Метко, Медковец — Метковец, Здравко — Здрафко, Здравковец — Здрафковец, Радко — Ратко, Радковец — Ратковец, и пр.

Така че да се извежда думата Медковец от Метко е неправдоподобно и необосновано. В народната традиция на медковчани този измислен метко или Методи не заема никакво място, за неговото съществуване няма не само документи, но дори и предание. Подобно название не е запазено и в топонимията на медковското землище. Напротив, съществуват доказателства, които опровергават това виждане.

В своето изследване за българската народност през XV век българският историк Христо Гандев стига до много интересни и важни обобщения. Независимо от житията, службите и похвалните слова за Кирил и Методий, за Климент, Наум, Сава и други техни сподвижници, паметта им в Охридско, Преспанско и изобщо в югозападната част на македонската област, а да не говорим за другите райони на българските земи, не се тачи от народа през XIV — XV век. Първият признак за погасване на техния култ е липсата на множество църкви, които да носят техните имена. Вторият, още по-важен признак е абсолютното отсъствие на Методий, Климент и Наум от народния именен репертоар. През XV и в началото на XVI век нито едно лице в югозападния македонски край измежду повече от 7000 души с 14 000 имена не се нарича Методий, Климент или Наум, а има само двама носители на името Кирил.^[14]

Този извод важи много повече за нашия край, отстоящ твърде далеч от родното място на Кирил и Методий и от Охридско, където Климент, а след него и Наум развиват широка културно-просветна дейност сред македонските българи. От запазените два списъка на мъжете от Медковец от 1845-1846 (вж. „Приложения“) и 1872 г. (в архива на свещеник Петър Горчев в Медковец), както и от избирателните списъци в Ломския край от последните две десетилетия на XIX век, проличава абсолютното отсъствие на името Методий и неговите гальовни форми — Мето или Метко. Има само двама носители на името Кирко и един — Киро.

Появата на горните имена отново в народния репертоар е възрожденско явление. През периода 1851-1857 г. денят на двамата древнобългарски просветители се празнува само в Пловдив, а през 1857 г. и от българската колония в Цариград. Оттогава денят 11 (днес 24) май се превръща постепенно в общонароден празник.^[15] Първоначално името на Методий се възприема само от духовни лица, а впоследствие влиза и в народната именна листа. За пръв път това име се появява в селото ни в края на XIX век.

Ето защо извеждането на названието Медковец от Метко е неоснователно както от историческо и етимологическо, така и от правописно гледище. Неслучайно жителите на нашето село държат на неговото исторически утвърдено и благозвучно славянобългарско име Медковец. „Особено ревностни противници на формата Метковец — пише Н. Намерански — са жителите на това село. Така нашата дописничка Мария Коцева неколкократно вече ни се обажда и ни пита докога ще пишем «погрешно» името на нейното село.“^[16]

Естествено тук не става дума за „особено ревностни“ и по-малко ревностни противници на погрешната теза. Главното е в доказателствата, които разкриват нейната несъстоятелност. В миналото, пък и днес, няма медковчанин, който още като дете да не е слушал от своите деди и прадеди за произхода на поселището и названието Медковец: всички свързват появата на селото с първите заселници тук, които намират в тази прекрасна местност вековни гори, изобилствуващи с кошери и хралупи с мед.^[17] По този въпрос взема отношение и известният ломски етнограф Димитър Маринов, посещавал селото ни преди повече от сто години. „В Медковско… — пише той — са въдени много пчели, които са давали изобилен мед, отдето е и името на селото.“^[18]

Казаното би било само спомен или предание на стари хора, ако не се потвърждава и от други източници. Като се основава на Посидоний, Страбон описва живеещите в този район траки като много благочестиви и затова според него те не се хранели с месо, а само с мед, мляко и сирене.^[19] Пристигналите тук впоследствие славяни като прочути пчелари не само запазват завареното положение, но и го разширяват и превръщат пчеларството в основно съдържание на своя бит и живот. През време на турското робство органът на БРЦК пише следното за Медковец, Прогорелец и Вълкова Слатина: „Тие села бяха някогаш прочути по своите многобройни пчелници.“^[20] Подобна характеристика се прави и след Освобождението: „Селото Медковец със своята превъзходна местност е било главен източник (к.м. — П.К.) на восък и мед.“^[21]

Всичко това подкрепя поддържаното от векове убеждение на жителите на селото, че името на нашето родно място произлиза от пчелния продукт мед. Косвено доказателство в това отношение са: местността „Пчелиньете“ и прякорното име Медовци. Дядо Русин Младенов Сарафски разказва, че неговият дядо Петър Николов Сарафски по време на османското иго е имал над 100 кошера в местността „Раковица“. Всички му викали Петър Медара или дядо Медо. След смъртта на стареца неговият клон от рода на Сарафите получава прякора Медовци.^[22]

И така от мед или Медо е получена умалително-гальовната форма Медко (сладък като мед), образувана с наставката -ко, по подобие на Радка — умалително от Рад, Ради, Радьо. По такъв начин от Медко се образувало фамилното име Медков.^[23] Следователно селищното наименование Медковец е създадено от личното име Медко (вероятно основател на родното ни място или предводител на славянската група, настанила се в съществуващото тук тракийско селище, чиито обитатели също се занимавали с пчеларство) и топонимичната наставка -овец. Ударението върху гласната о в наставката -ов е в най-обикновено явление в западните ни говори. Наставката -овец е произлязла от -ец чрез свързването му с прилагателни на -ов, които по този начин биват субстантивирани: Медко, Медков, Медковец. А допустимо е наставката -овец да е произлязла и от наставката за мн. ч. -овци.

Сам Иван Дуриданов приема предположението на П. Зволински, според когото наставката -овец е образувана като единствено число „от честите патронимични названия със суфикс -овци.“^[24] А както знаем, патронимични са тия названия, които са свързани с името на основателя на селището, и селищното име означава: „Хората, родът на… напр. Медко“. Това мнение споделя и Константин Иречек: „Славянското селище първоначално не носело местно име, а се наричало по името на рода, който го населявал. Поради това до ден-днешен повечето места в славянските земи носят събирателни или фамилни имена“ с „окончание на -овци, -евци“.

Закономерността, за която говори К. Иречек, се отнася и за Медковец. В селото ни има много родове, които се назовават по умалително-гальовното име на своя далечен прадядо: Никола, Кольо, Кольов, Кольовци; Васил, Василко, Василков, Василковци; Димитър, Митко, Митков, Митковци, и мн. др. Така че евентуалният друг път за образуване името на селото е: Медо, Медко, Медков, Медковци, като постепенно наставката -овци се преобразувала в -овец и се е стигнало до названието Медковец.

В подкрепа на дотук казаното ще посоча още няколко източника, които потвърждават верния правопис на думата Медковец. В труда на югославската османистка Душанка Боянич-Лукач за Северозападна България е публикуван „Съкратен регистър на Видинския санджак от 1560 г.“, в който селото фигурира под названието Медкофче.^[25] В турски списъци от 1591 и 1639 г. родното място е отбелязано: Медковча и Медкуфча.^[26]

Разбира се, намират се и турски и български документи, в които името на селото е изписано съобразно с говоримата реч. Така е отбелязвано и известно време след Освобождението. От 1887 г. обаче до ден-днешен във всички официални документи, печата, художествената литература, билетите на гарата, бланките на телеграфо-пощенската станция, бланките и печата на общината и пр. е отразен верният правопис на думата Медковец.^[27]

Съгласно административно-териториалните промени от 1978 и 1987 г. Медковска община със седалище с. Медковец влиза в границите на Михайловградски окръг (дн. област). В състава на Медковската община се включват: с. Медковец, с. Сливовик, с. Расово, с. Аспарухово и с. Пишурка.^[28]