Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (29)

2. Политически живот

В периода до войните широките социалисти, които агитират сред всички прослойки на селото, имат повече последователи — групата им се подкрепя по време на избори от 140-150 гласоподаватели. Ядрото на тесните социалисти, които пропагандират марксизма предимно сред беднотата и работниците, имат по-малко съмишленици. Това се обяснява с малочислеността на работниците: предимно ратаи на някои чорбаджии, малко работници в мелниците и даракчийницата, няколко чираци, изполичари и циганското население. Повечето от тях били лумпени, които не се интересували от политика.

Едва след войните се създава по-благоприятна почва и за агитацията на тесните социалисти в Медковец. Това е следствие от решението на ЦК на БРСДП (т.с.) от 4 февруари 1919 г., с което се насочва погледът и към селата. От своя страна, Ломската организация през същия месец на организационно събрание се занимава с въпроса за засилване на своето влияние в града и околията и се взема конкретното решение „да се положат усилия за основаването на селски партийни групи“.^[1]

Основаването на тесносоциалистическа група в Медковец се свързва с името на учителя Александър Иванов от с. Лопушна, учителствувал в селото ни от 1915 до 1919 г. Той бил социалист и членувал в групата на тесните социалисти в родното си село. Изглежда, че му е била възложена задача да създаде тесносоциалистическа организация и в Медковец, тъй като първоначално той се опитвал да работи сред учителите, но не срещал от тяхна страна необходимото желание. Не получава подкрепа дори и от своя съученик от Ломското педагогическо училище Горан Петров Конов, с когото са били заедно в един марксически кръжок. Горан Конов обаче го насочва към Иван Опинчев,^[2] заможен селянин с положително отношение към Октомврийската революция и съветската държава. Благодарение на неговите усилия, в непродължително време около учителя се оформя група от будни селяни, приятели и съмишленици, като Андрей Симеонов, поп Андрей и други. Беседите за събитията в Русия и социалистическите идеи не отиват напразно. Групата около него решава да основе тесносоциалистическа организация в селото. Това се осъществява в началото на април 1919 г.^[3] По инициатива на Дано Опинчев е свикано учредително събрание в къщата на поп Андрей Игнатов, на което присъствуват 17 души.

Събранието се ръководи от Дано Опинчев. Учителят Александър Иванов изнася беседа за партията на тесните социалисти, каква роля ще играе в бъдеще и за международното положение. Най-много той говори за новата съветска държава и за болшевишката партия. Накрая Дано Опинчев обявява създаването на тесносоциалистическата организация в Медковец. Избира се ръководство от 5 души: Иван Николов Опинчев (Дано), Андрей Симеонов Рангелов (Дени), Цено Младенов Симеонов, Аврам Петков Рацов и Николай Трифонов Вълчев; както и ревизионна комисия от трима души: Стефан Атанасов Върдзов, Георги Лазаров Патов и Горан Младенов Велков.

Всички подписват протокола. Председател на новоучредената тесносоциалистическа група става Дано Опинчев, а секретар — Дени Симеонов.^[4] Тъй като създаването на партийната група става в навечерието на XXII конгрес на БРСДП (т.с.) или I конгрес на БКП (т.с.), тя имала право да избере и изпрати делегат на висшия комунистически форум. За такъв събранието избира Иван Николов Опинчев (Дано). Групата се състои главно от бедни и средни селски стопани и занаятчии, но има и 4 заможни.

Още преди да се проведе I конгрес на БКП (т.с.), медковската тесносоциалистическа група проявява активна дейност. На 24 април 1919 г. по призива на БРСДП (т.с.) в редица села, между които и в Медковец, се организира общо протестно събрание по политическото положение и срещу терора, което било много добре посетено.^[5] Особено интензивна става дейността на групата след Първия конгрес на БКП (т.с.), който решава да се създадат и окръжни партийни комитети, а през 1920 г. и районни комитети. Комунистическата група в Медковец взема участие и в акциите срещу плановете на белогвардейците в България да ликвидират съветската република. В 21 села на Ломска околия се организират протестни събрания, между които и в Медковец.^[6] Тя застава на страната на работниците железничари и телеграфопощенци по време на транспортната стачка, избухнала на 27 декември 1919 г. В стачката участвуват и 6 души медковчани — работници по поддържането и движението на жп гара Медковец: Георги Гаврилов Чукашки, Григор Вачов Спасов, Илия Първанов Нейков, Давид Митов Монов, надзирателят Георги Илиев Сомбалата и стрелочникът Гето Кирков Чукашки. Организатор и ръководител на стачниците е Георги Гаврилов Чукашки, който членува в БРСДП (широки социалисти). Той убеждава другарите си да не приемат предложението на правителството за връщане на работа, докато не задоволят исканията им за увеличаване на заплатите и подобряване на битовите условия. Заради самоотверженото си държание стачниците са арестувани и откарани във Враца, а после в лагера при другите задържани в околността на града. В лагера са поставени при крайно лоши условия: без отопление през студените зимни дни, слаба и недостатъчна храна и осветление. Тормозят ги по-лошо от криминалните затворници. Много от стачниците заболяват. Тежко заболява и организаторът на стачниците Георги Чукашки, който през февруари 1920 г. умира във Врачанския затвор, където е и погребан. Едва през март с. г. медковските стачници са освободени и се завръщат в селото.^[7]

От 31 май до 2 юни 1920 г. заседава II конгрес на БКП (т.с.) в София. За делегат на конгреса от Медковец е избран поп Андрей Игнатов, който взема участие при разискванията на форума.^[8]

Комунистическата група обръща сериозно внимание и за привличане на младежите, за което я задължават решенията на ЦК на БКП (т.с.). В края на 1919 г. (или началото на 1920 г.) партийният секретар Дени Симеонов организира в шивачницата си учредително събрание на БКМС. На него присъствуват 16 младежи.

Събранието избира ръководство на местната комсомолска организация в състав от 5 души: председател — Рангел Симеонов Рангелов, секретар-касиер — Симеон Младенов Торньов, и членове — Иван Стефанов Качов, Григор Петков Бонов и Андрей Петков Конов.^[9]

Основателите на БКМС по социалното си положение са синове на бедни и средни селски стопани и занаятчии, ратаи, чираци и занаятчийски работници.

През ноември 1920 г., поради преминаване на част от младежите в редовете на БКП (т.с.), се избира ново ръководство с председател Цветан Тодоров Опинчев и секретар Ерменко Христов Беремлийски. Новото ръководство разгръща много добра дейност сред младежите, в резултат на която са приети нови 26 комсомолци. БКМС е първата младежка организация на политическа партия в Медковец. Тя разширява и активизира все повече своята просветна и организационна дейност. Взема участие във всички акции на БКП — митинги, събрания, събори, чествуване на 1 май и др. Организира певчески хор, който разучава и изпълнява народни и пролетарски песни.

Ръководството на БКП (т.с.) в Медковец се стреми да привлече и жени в своите редове. Неслучайно медковската комунистическа организация е една от първите в Ломска околия, в която се организира женска комунистическа група. Заслугата за нейното създаване е на Ценка Димитрова Станкова,^[10] първата жена — член на партийна организация в Медковец. С помощта на ръководството тя организира през 1922 г. учредителното събрание за създаване на женско дружество в селото, което нарекли „Равноправие“. Негови основателки стават 10 медковчанки, предимно жени или близки на членовете на БСДП.

За председателка на дружеството е избрана Цвета Димитрова Биволарска, която е и настоятелка на в. „Равноправие“. Всички се абонират за вестника, четен и разискван на събранията.^[11]

С основаването на БКМС и на женското дружество пропагандата на социалистическите идеи и влиянието на комунистическата организация в Медковец започват да нарастват. Увеличава се броят на съмишлениците на БКП (т.с.) и тя се издига като втора сила след БЗНС в политическия живот на селото.

* * *

През този период дружбата в Медковец укрепва организационно и увеличава своя състав. Наброява над 200 организирани членове. Има голямо влияние върху мнозинството от населението. Показател за това са изборните успехи — както тези за Народно събрание, така и за общински съветници. В нейните редове израстват подготвени кадри, които са избирани в околийски, окръжни и национални ръководства. В ръководството на околийската дружба е Горан Костов Порчов, който по-късно е избран и в Постоянното присъствие на БЗНС — крилото на Коста Томов.

През 1920 г. в Медковец се основава и младежка организация на БЗНС — ЗМС. Учредители на ЗМС са: 15 младежи, предимно синове на средни и някои заможни земеделци. Всички са грамотни, с прогимназиално и начално образование.

В ръководството на ЗМС влизат 5 души: Тодор Миланов Порчов — председател, Йордан Петров Суролейски — секретар, и членове: Милан Петков Стоянчов, Петър Тодоров Митков и Евтим Дамянов Пандурски. През 1920 г. за председател на ЗМС е избран Йордан Петров Суролейски, а Тодор Миланов остава само член на ръководството.^[12] През следващите години броят на ЗМС надхвърля 60 души. Комсомолци и земсисти били толерантни в отношенията си. На празници излизали заедно със знамената си. Макар че духовата музика била под влиянието на сдружените земеделци, то тя свирела не само „Земеделски марш“, но и „Дружна песен“ и „Комунисти“. Понякога земсисти и комсомолци изпълнявали заедно общи задачи: например при търсенето на оръжие.^[13]

* * *

В периода на следвоенната революционна криза влиянието на деснобуржоазните партии сред трудещите се маси рязко спада, а тяхното господство в управлението на страната е сериозно застрашено.

От лятото на 1919 г. БЗНС доминира при определянето на политическия и икономическия живот на страната.

На 21 май 1920 г. Александър Стамболийски съставя самостоятелно земеделско правителство, за което съдействуват и олевелите народни маси.

Още с идването си на власт ръководството на БЗНС провежда редица реформи с цел задоволяване исканията на селяните и подобряване положението на беднотата. В тази връзка са издадени няколко закона: Закон за трудовата повинност, Закон за данъка върху общия доход, Закон за данъка върху акционерните дружества, Закон за отчуждаване на покрити имоти за обществени нужди, Закона за трудовата поземлена собственост, с който се ограничава частното владение на земята до 300 дка. По такъв начин земеделското правителство се опитва да ограничи до известна степен експлоатацията в селото и да прехвърли част от следвоенните тежести върху едрата буржоазия. С тези реформи Александър Стамболийски засяга интересите на крупния капитал, чиито представители започват яростна борба срещу земеделското правителство.

Под натиска на най-дясната част на буржоазията и едрия капитал буржоазните партии прегрупират своите сили и през пролетта на 1922 г. се обединяват в „Конституционен блок“ за борба с левите елементи, както наричали БЗНС и БКП. От своя страна, политическите представители на последните от града и селото все повече обединяват усилията си за решителна борба. Аналогични са събитията в политическия живот в с. Медковец през този период.

Докато след 1910 г. само дружбата имала представители в местния Общински съвет, а тесните социалисти нямали свой избраник, през 1919-1923 г. БЗНС и БКП имат преобладаващо мнозинство. Застрашени от окончателно изгубване на властта, десните буржоазни партии възприемат нова тактика в политическата борба: обединяване усилията на различните партии, от една страна, и противопоставяне на БЗНС срещу БКП — от друга. Поради неопитността на ръководствата на БЗНС и БКП, тази тактика носи понякога временни успехи на десните партии.

Последните общински избори, спечелени от Демократическата партия, се състояли през пролетта на 1918 г. За кмет е избран Аврам Мончев Пешов — търговец и един от най-заможните хора в Медковец. За съветници са избрани и двама членове от БЗНС — Филип Тодоров Порчов и Горан Костов Порчов. Общинският съвет се заема с прилагане на утвърдения още през 1916 г. план за изграждане на селото.

От следващите местни избори през март 1919 г. до Деветоюнския преврат 1923 г. дружбата печели изборите с все по-убедително мнозинство. Това се отразява и в провежданата политика на местния съвет, отличаваща се с по-справедливо разпределение на местните данъци и налози и оказване помощ на малоимотните и крайно нуждаещи се жители на селото. В това отношение ръководството на общината получава поддръжката на БКП и нейните избраници, която в някои случаи е под формата на справедлива критика.^[14]

Заслужава да се отбележат изборите през февруари 1921 г., в които за пръв път медковските комунисти излизат със самостоятелна листа. Водач на същата е Иван Николов Опинчев. Листата на БЗНС се оглавява от Андрей Матов Суролейски, а на демократите — от Евгени Спасов Попов. В изборите дружбата печели 600 гласа и 5 съветници, комунистите — 400 гласа и 4 съветници, демократите — 200 гласа и 3 съветници.^[15]

Въпреки голямото превъзходство на левите сили в новоизбрания Общински съвет, поради несработване дори между самите сдружени земеделци, се възползуват демократите. За кмет е избран Евгени Спасов Попов, който обещал на земеделците, че ще поддържа техните искания. Комунистите гласуват против неговата кандидатура. За помощник-кмет е определен Филип Тодоров Порчов от БЗНС. Дейността на този Общински съвет се отличава с голяма активност: разглеждани са доста и значими за селото въпроси. При все това съществуващите разногласия между земеделци и комунисти не позволяват да се вземат и решения в полза на малоимотните.

Общинският съвет се заема, на първо място, с благоустрояване на селото чрез трудова повинност. Започва строежът на шосето Сливовик — Медковец — Расово и на улицата, разполовяваща селото от запад на изток, т.е. от крайните къщи на Филип Табаков и Филип Порчов.^[16] Особено внимание се обръща и на въпроса за построяване на нова училищна сграда. За целта се свиква общоселско събрание и жителите приемат да се съберат по 2% от овършаното жито за фонд „Училище“, а занаятчиите, търговците, кръчмарите и други подобни са обложени с паричен налог според дохода.^[17]

Под влияние на кмета е провалено предложението за оказване помощ на бедните чрез събиране на храни, въпреки че било подкрепено от съветниците — комунисти.

В следващите редовни общински избори, проведени в края на март 1922 г., се състезават три листи: БЗНС, БКП (т.с.) и блокиралите се десни буржоазни партии в т.нар. „Конституционен блок“, или Черния блок, както го наричало населението. БЗНС спечелва още по-изразителна победа — 6 съветници, БКП (т.с.) — 3 съветници и „Конституционния блок“ — 3 съветници.^[18] След изборите на събрание комунистическата организация прави оценка на постигнатия успех (само в Медковец 400 гласа) и се дава поръчение на съветниците комунисти да поддържат БЗНС.^[19] На първото заседание на Общинския съвет за кмет е избран Андрей Матов Суролейски, а за помощник — Филип Тодоров Порчов, и двамата от БЗНС. Дейността на този общински ръководен екип до деветоюнския преврат се характеризира с решаването на някои социално-битови въпроси в интерес на населението. Той бележи и по-нататъшни стъпки в съвместната работа на земеделци и комунисти в борбата им срещу представителите на едрата селска буржоазия в лицето на блокарите.

Важен въпрос, който решават съветниците на двете партии, е приложението на Закона за прогресивно-подоходния данък при облагане на домакинствата.^[20] При старото облагане имало случаи, когато селянин с 15-20 дка земя плащал по 800 лева данък, а други с 300 и повече декара земя били задължавани с 400-600 лева. Ясно е, че става дума за твърде субективно и пристрастно отношение на старата общинска комисия при оценката качеството на земята. Комунистическите съветници Стефан Върдзов и Георги Неков подкрепят кмета при прилагане на този прогресивен земеделски закон в Медковец.^[21] Във връзка с това кметът Андрей Матов изпраща писмо възражение до Министерството на финансите за преразглеждане облагането с данък на жителите за 1920-1921 г. и настоява за справедливо облагане в следващите години.^[22]

Общинският съвет полага определени грижи и за социално слабите селяни, за бедни са признати 60 семейства.^[23] С оглед подобряване материалните условия за работа на общината, през юни 1922 г. съветът решава: да се сключи заем с БНБ — Лом, в размер на 400 000 лева за построяване на общински дом.^[24]

Енергично и незабавно действува общината при създаденото бедствено положение, вследствие силната градушка, унищожила на 2 юни 1923 г. 30 000 дка житни посеви в Медковец. По предложение на съветниците — земеделци и комунисти, се изпраща делегация от помощник-кмета Филип Тодоров Порчов и земеделския деец и общественик Цветко Костов Стипцов до Министерския съвет,^[25] с молба да се иска опрощаване на подоходния данък и да се отпуснат кредити с ниска лихва от БЗКБ за пострадалите стопани.

Все през този период (1919-1923) редица важни събития бележат пътя на съгласувани действия между земеделци и комунисти в Медковец. На първо място е кампанията срещу присъствието на Врангеловата армия в България и събиране помощи за пострадалото от сушата и Гражданската война население в Поволжието на Съветска Русия. Медковчани се отзовават с готовност да помогнат на гладуващите руски хора. Активни организатори на тази хуманна акция са комунисти, комсомолци, земеделци и техни съмишленици, които се включват в изградените за тази цел комисии в четирите махали на селото. Само някои представители на десните сили посрещат хладно акцията за събиране на зърнени храни и дрехи. За кратък срок в съответните пунктове са доставени от Медковец 8000 кг зърно и 3000 лева.^[26]

В началото на 1923 г. правителството на Ал. Стамболийски излиза с наредба за изземване обработваемата земя на крупните земевладелци над 300 дка. Макар че повечето от засегнатите се изхитрят и разхвърлят декарите върху сестри, дъщери и други роднини, при все това не избягват строгите разпоредби на закона. През първите дни на септември 1922 г. Трудовопоземлената комисия започва да действува и в Медковец. По 100 дка земя са иззети от най-богатите селяни и търговци: Григор Банков Пенов, Аврам Мончев Пешов, Иван Петров Сарафски и Марко Томов Николов. Иззетата земя е раздадена на бедни, безимотни и малоимотни стопани. Оземлени са и 12 бежански семейства от западните покрайнини. При провеждането на поземлената реформа Общинският съвет и ръководството на БЗНС имат пълната подкрепа и поддръжка на местните комунисти, социалдемократи и други леви сили. Доста бедни медковски селяни получават земя и от иззетите имоти на румънския чифликчия в село Пишурка.

Засегнатите от реформите едри собственици в Медковец не се примиряват и повеждат открита борба да си възвърнат земята. Повечето от тях членуват в „Конституционния блок“. И когато последният организирал събор на своите привърженици във Велико Търново, медковските блокари изпращат една внушителна група от 11 души. Само трима от тях били засегнати от аграрната реформа (Григор Банков, Иван Сарафски и Аврам Мончев), а останалите били техни съмишленици или безпартийни, които блокарите привличат с обещание за службичка след вземане на властта.^[27]

От своя страна, БЗНС организира по същото време в Търново Конгрес на цвеклопроизводителите, на който били изпратени представители на всички дружби в страната. Дружбата от Медковец изпраща трима делегати — Тодор Лазаров Пасланджийски, Стефан Раков Минов, Софрон Кузманов Конов (по това време в отпуск от Оранжевата гвардия), а Горан Костов Порчов като представител на Ломската околийска дружба.^[28] Четиримата медковчани вземат живо участие в разигралите се събития между земеделци и блокари в Търново. Представителите на блока от Медковец успяват да се отърват леко, само Саво Иванов Кратов по погрешка бил малтретиран по-тежко.^[29]

Провеждането на референдума за съдене на виновниците за националните катастрофи, организиран на 19 ноември 1922 г., е показателен пример за сътрудничеството на левите сили в Медковец (сдружени земеделци, комунисти, социалдемократи и независими селяни) в борбата срещу едрата буржоазия. Медковчани от тези обществени слоеве с удовлетворение и ентусиазъм посрещат решението на земеделското правителство на Ал. Стамболийски да проведе допитване до народа за съдене на министрите, довели България до положение да бъдат откъснати от нея национални български територии. Те разобличават на място онези членове на блока, които тайно агитирали да се гласува с черната бюлетина, т.е. против съденето на виновниците за катастрофите, и призовават селяните да гласуват с бялата бюлетина. Резултатът от допитването в Медковец е: 560 бели бюлетини, 212 черни и 22 недействителни.^[30] Той показва растящото влияние на левите партии и политическата зрелост на медковските избиратели.

Общите стъпки на тези сили в Медковец повишават раздразнението на блокарите, които започват подмолна борба вътре в БЗНС. На 1 май 1922 г., когато комунисти и социалдемократи чествуват Международния ден на труда на централния площад, наблизо става сбиване между Павел Кайзера и учителя в прогимназията Тодоров. Някои от комунистите се опитват да ги разтърват. Като се възползува от този случай, Евгени Спасов Попов, сговорист и съветник в общината, съобщава на кмета, че комунистите вдигат бунт и нанасят побой над учителите. Повярвал на провокацията на Попов, кметът Андрей Матов Суролейски извиква полиция от града, която арестувала ръководството на комунистите и няколко души безпартийни, както и участниците в сбиването.^[31] Задържаните са изпратени под усилена охрана в Ломското околийско управление. Научавайки се за случилото в Медковец, околийското ръководство на БКП (т.с.) поставя задача на своите бойни групи да окупират седалището на околийския началник Камен Петров — сдружен земеделец. След 7-дневно престояване в ареста задържаните медковски комунисти са освободени.

На връщане комунистическата организация им устройва тържествено посрещане извън селото с музика, знамена и плакати. Демонстрацията преминава до мегдана под строй и песни, където завършва с многолюден митинг, на който Иван Опинчев и Андрей Симеонов разобличават замислите на техните политически противници. Посочва се преднамереното държане на началника Камен Петров спрямо комунистите. Присъствуващите на митинга издигат лозунги в полза на БКП, чували се и думите: „Позор, позор, народни предатели“. „Да живее комунистическата партия“. Инцидентът от 1 май 1922 г. и последвалите го събития внасят определена хладина в отношенията между медковските земеделци и комунисти.^[32]

Наблюдава се постепенна поляризация на политическите сили в Медковец. За това говори резултатът от изборите за окръжни съветници. От 36-членния Окръжен съвет селяните от Медковец и окръга дават своя вот в полза и на двама медковчани. На 14 януари 1923 г. са избрани комунистът Иван Опинчев и демократът от „Конституционния блок“ Петър Манчов.^[33] Рядко са селата в Ломска околия с двама съветници в окръжния форум на администрацията.^[34] Иван Опинчев и учителя Петър Манчов се ползуват в селото с авторитет и уважение.^[35]

За активизиране на обществено-политическата дейност на БЗНС, БКП и другите партии допринасят не само речите по време на изборите и 1 май, но и участието им в една или друга степен в уреждане на местни, околийски и окръжни събори, среща с политически и държавни дейци. Още се помни срещата на медковчани с водача на БЗНС на гарата. Стамболийски не слиза от влака, пътуващ от Видин за София, и в кратка импровизирана реч от вагона изяснил пред ентусиазираните посрещачи най-важните проблеми, които правителството решава и има да осъществява, отговаря и на някои въпроси.^[36] На 23 май 1922 г. БЗНС в Медковец организира тържествено посрещане на Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение. Заедно със съпругата си земеделският лидер гостува в селото по случай 24 май — празника на старобългарските просветители Кирил и Методий. Членове на дружбата го посрещат на шосето за Лом до местността „Жеравица“. При слизането на министъра от колата, Тодор Пасланджийски, силен и здрав селянин, го грабва, слага го на рамото си и така отнася височайшия гост до училищната сграда.^[37]

На 17 февруари 1923 г. най-активните медковски сдружени земеделци слушат пламенната реч на Райко Даскалов в Лом на събранието на околийската дружба. В словото си той обръща внимание на необходимостта от съзнателна дисциплина в редиците на БЗНС.^[38]

Активност се наблюдава и в редиците на медковската комунистическа организация. Около 300 души комунисти, комсомолци и техни съмишленици от Медковец участвуват на многолюден окръжен събор във Видин, организиран в началото на октомври 1922 г. Там слушат речи на Тодор Луканов (организационен секретар на ЦК на БКП), Крум Пастрамаджиев и др.^[39] Още по-многолюдна е групата от Медковец, около 450 души, на организирания от Лом околийски събор в с. Василовци, където говори Ламби Кандев от ЦК на БКП (т.с.) и др.^[40] Вземат участие в районно предизборно събрание в с. Дългоделци през април 1923 г. и др.^[41]

Комунистическата партийна организация в Медковец продължава да води редовен организационен живот. Заедно с това някои от нейните членове напускат редиците й. През 1922 г. по неизвестни причини отпадат от комунистическата организация Христо Трифонов и поп Андрей Игнатов. Доброволно напуска групата Аврам Петков Рацов, който става член на БЗНС. След неговото напускане организацията избира за касиер Николай Трифонов Вълчев, а за член на ръководството Иван Георгиев Грънчарски, — приел след три месеца касата. Постепенно изискванията към комунистите в Медковец нарастват и местната организация на БКП (т.с.) започва да чисти редовете си. Изключени са: Цено Младенов (Изонцо) — общински писар, „злоупотребил като отговорник на партийния печат“, както и Горан Младенов Велков (Мальо) — за неизпълнение на поставените му поръчения и допускане на „дребнобуржоазни прояви“.^[42]

Подобни слабости и злоупотреби има и при членовете на БЗНС. На 18 декември 1922 година Ломската околийска дружба съобщава по линията на своите организации, че отстранява от редиците на БЗНС Горан Костов Порчов заради корупция, установена от анкетната комисия в ревизионния протокол.^[43]

Наред с това трябва да отбележим, че в Оранжевата гвардия на БЗНС участвуват както военнослужещи и няколко души от Медковец: Аврам Петков Рацов, Софрон Кузманов Конов, Тодор Лазаров Пасланджийски и Тодор Раков Минов. Аврам Рацов заема командирска длъжност в гвардията.^[44]