Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (24)

Малко сведения са запазени за Медковец от Временното руско управление. Документи не са намерени. По спомени на съвременници пръв кмет става Иван Николов — Матаерлата,^[1] назначен още при Освобождението на селото от русите. Запазената общинска традиция в Медковец и района благоприятствува за възстановяване на местното самоуправление. По инициатива на новия кмет медковчани прогонват татарите и черкезите, които били настанени от турското правителство в землището на селото и разрушават къщите им. При кметуването на Иван Николов се извършва и свикването на първите два набора. В първия набор като войници в създадената 4-та дружина във Видин постъпват медковските младежи: Игнат Попдимитров, Коста Луканов Иванов — Кулин, Иван Бонев, Мато Калчев и много други. Показали се като старателни и дисциплинирани войници, първите двама са избрани и заедно с други войници от дружината биват изпратени да се обучават в руска сержантска школа в Одеса. След завършване на курса те се завръщат отново във Видин и са назначени като отдельонни командири.^[2]

Медковските младежи участвуват и в създаваните по това време „Гимнастически дружества“. Такива са организирани не само в градовете, но и в по-големите села на окръжието. Младежите от Медковец, Сливовик, Долно Церовене, Дългоделци, Расово и Кърки жаба са събирани по набори няколко пъти в края на 1878 г. и през 1879 г. Обучението по овладяване и използуване на оръжието се извършва в местността „Жеравица“ и на специално пригодено стрелбище в местността „Чирепните“. Обучавани са от руски младши офицери. На заниманията често идвал и известният войвода Цеко Петков от с. Дългошевци, който изпитвал голяма радост от вида и старанието на бойците от младата българска армия.^[3]

След приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание и избирането на княз Александър I Батемберг от Първото велико народно събрание се слага началото на българската държавна администрация. С княжески указ №93 от 18 август 1879 г. са утвърдени „Привременни правила за общинското градско и селско управление“. Съгласно тези правила и категорията на селото, според броя на жителите му (за общини от 2500 до 6000 жители), в медковската община имат право да се избират 12 души общинари, в това число кметът и помощникът му. Изискванията за кмета са: да е грамотен, да има навършени 30 години, да притежава недвижимо имущество или да плаща годишен данък (даждие) в размер на 25 франка най-малко.^[4]

В първите години след Освобождението изборите за кмет и съветници в Медковец все още не се извършват с бюлетини, а според възрожденската традиция: събират се чорбаджиите и по-издигнатите селяни и занаятчии в една от кръчмите и определят публично кого ще изберат за кмет и кои за съветници; в същото време в друга кръчма се събира втора група първенци и, от своя страна, прави предложение; сетне двете групи излизат от кръчмите на мегдана и започват да се надвикват в полза на предпочитаните избраници; понякога виковете са придружени от ръкомахания и заплашвания с тояги един срещу други. В този своеобразен спор печелят избора онези, чиито привърженици са повече и вземат връх при надвикването и заплашването на опонентите.

По такъв начин за кмет през 1880 г. е избран Цено Вълчев Гъньов, бивш хайдутин и революционер, съратник на Иван Кулин. По негова инициатива е благоустроен черковният двор и е построена по стопански начин камбанарията през 1882 г. Тя е изградена в основната си част до гредореда само от дялан камък, превозен от медковчани от кариерата в с. Вълкова Слатина. Над гредореда е направена с долма зидария с камък и дъбови диреци. Покривът е също от дъбов материал, обшит с ламарина. И трите камбани (малка, средна и голяма) са изработени от майстори във Виена по 26 гроша оката, докарани на Видинското пристанище. На всяка една от тях има надпис.^[5]

Строежът на камбанарията започва след Гергьовден и в началото на есента е завършен. На Кръстовден пристигат и камбаните на пристанището във Видин. Превозени са с параход до Лом, откъдето с волски впряг ги докарват в Медковец. За изработването им общината заплаща 10 400 гроша. Изграждането на камбанарията струва 11 000 гроша, осигурени главно от земеделската каса, чийто касиер по това време е Андрей Дамянов Конов.^[6]

В периода до Съединението (1879-1885) главно място в политическия живот на освободена България заемат двете основни партии: Либералната — представителка на средната и дребната буржоазия, и Консервативната — изразителка на интересите на едрите земевладелци и на новозабогателите и рутинни среди на крупната буржоазия. Тези партии се очертават особено ярко още при изработването и приемането на Търновската конституция в Учредителното събрание. Борбата между тези две партии по същество е борба за властта.

През посочения откъс от време в селата все още няма изградени политически организации и кметовете се избирали обикновено от привържениците на управляващата партия. По принцип всяка правителствена смяна води и до смяна на местните кметове и общински съветници. Както в повечето села, и в Медковец силно влияние има Либералната партия. През 1882 г. след изтичане двугодишния мандат на Цено Вълчев Гъньов за кмет е избран Андрей Дамянов Конов^[7] — учител преди Освобождението, а след това изявен общественик, политически деец и активен привърженик на Либералната партия; за негов помощник е избран Иван Петров Сарафски — Керкезина, също либерал. И този избор става по време, когато Либералната партия е свалена от власт, Конституцията е суспендирана и в страната се упражнява военна диктатура на княза и няколко руски генерали — т.нар. „Режим на пълномощията“, сгромолясал се през 1884 г., когато либералите отново вземат властта.

За голямото влияние на Либералната партия в Медковец допринасят и синовете на войводата Иван Кулин — Ангел^[8] и Христо,^[9] които след Освобождението се завръщат в България и участвуват активно в обществено-политическия живот на страната. Родени в Медковец, те поддържат връзка с роднините си (Стипцовци, Драготиновци и др.) и често посещават селото, като оказват помощ при разрешаването на някои социални и политически проблеми. През 1884 г. Ангел и Христо Кулин минават на страната на отцепилата се от Либералната партия фракция на Драган Цанков.

Борбата за кметското място в Медковец започва твърде рано и взема понякога твърде остри форми. Като ръководители на общината някои първенци имат възможност така или иначе да отклоняват към собствените си джобове част от паричните суми на данъците и при строежа на обществени сгради, пътища, мостове и други. В борбата за спечелване на избора при определени условия се използуват и непочтени средства: подкупи, измами, заплашвания, побои и дори убийства. През 1884 г. за кмет е избран Димитър Рангелов — Сламняка, селянин с буден ум и произхождащ от средно земеделско семейство. Ала някои местни чорбаджии по нечестен начин го отстраняват от общината, преди още да е изтекъл мандатът му. При подготовката на новите избори единият от кандидатите, Кръстьо Желязков Белов — честен и трудолюбив селянин, загива при неизяснени обстоятелства. Борбата обаче продължава между другите трима кандидати — Томо Николов Пенов, Игнат Попдимитров и Николчо Попценов. Подготовката за избора в голямата си част се провежда в кръчмите, едва ли не единствените заведения в селото, където се дискутират и обществено-политически въпроси. При големия процент неграмотност на избирателите и подкупничеството на писарите, които написвали бюлетините, печелят тези от кандидатите, които имали повече пари. В такава обстановка е избран за кмет Николчо Попценов Драганов, богат медковски чорбаджия и лихвар.

Прави впечатление, че в обществено-политическия живот на селото не намират място и признание активните участници в националноосвободителното движение като Никола Гергов, Симеон Пандурски, Симеон Койчов, Кръстьо Попнинов, Петко Илиев Беширата и Желязко Белов.^[10] Те са забравени или пренебрегнати. Изключение прави само Цено Вълчев Гъньов — избиран за кмет само един мандат. Повечето от неговите другари обаче не могли да се пригодят към новите условия на трупане на богатства, които били в разрез с техните идеали. Едни от тях доживяват старините си скромно при свои близки, синове и внуци, а други, пренебрегнати и изоставени дори от кръвните си роднини, напускат Медковец или свършват жизнения си път в недоимък и мизерия.

Жителите на Медковец посрещат с голяма радост и въодушевление Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Затова когато сръбското правителство обявява война на България, 55 медковчани постъпват във Видинския полк и се озовават на фронта в защита на отечеството. Повечето от тях са в една рота, в която Игнат Попдимитров е ротен старшина, а Косто Луканов Кулин — взводен сержант.^[11] На позицията при Сливница — Драгоман, когато сръбски войскови части внезапно пробиват на един участък фронта и се насочват към тила на защитниците, положението на българите тук става застрашително. В този момент командирът не бил в ротата. Настава объркване. Имало опасност ротата да бъде пленена. Тогава войникът Иван Бонов от Медковец проявява съобразителност и храброст, поема командуването, изскача от окопа и полетява напред с думите: „Напред, братя, до един да измрем, но да запазим честта на България!“ Другарите му като един го последват и с викове „Ура“ и „На нож!“ се врязват в редиците на сръбската част, която е отблъсната и прогонена. За проявеното геройство Иван Бонов е награден с ордена „За храброст“. В тази война от Медковец загива Стамен Георгиев Виняшки и са ранени 8 души.^[12] За достойно изпълнен патриотичен воински дълг е показателен не само подвигът на Иван Бонов и получените медали, но и съзнанието на всички участници, които до края на живота си с гордост и национално самочувствие разказвали за победата над сърбите и тяхното прогонване от българска територия. Трогателна е изповедта на Ерменко Петков, тежко ранен при Брезник, вследствие на което му отрязват левия крак и пръстите на лявата ръка. Останал инвалид с малка пенсия и петчленно семейство, той се чувствувал „жив нещастник в своята колиба“. Мизерията и личното нещастие обаче не са в състояние да помрачат любовта му към отечеството и затова в молбата си до VII обикновено народно събрание заявява: „Само едно нещо ме утешава за това мое нещастие, да, утешава ме това, че аз съм хвърлил ръката си и крака си за защитата на моята родна земя, за която и другата си ръка не ще пожаля, ако имам възможност.“^[13]

Временно стихнали, политическите борби след победата в Сръбско-българската война отново изплуват на повърхността на обществения живот. През август 1886 г. княз Александър I Батемберг е детрониран от офицерите русофили, но Стефан Стамболов и група военни извършват контрапреврат и властта се оказва в техни ръце. Извършват се административни и политически промени и се повежда борба за намиране и избиране на нов княз на овакантения престол. Окръжието в Берковица се закрива и седалището му се премества в Лом. За окръжен началник си остава Христо Иванов Кулин, който провежда избор за окръжни съветници чрез делегати от окръга. Като едно от най-големите села Медковец изпраща най-много делегати. При станалия избор от селото са избрани двама души: Андрей Дамянов Конов и Спас Младенов Нейков. При конструиране на Постоянната комисия при Окръжния съвет за председател на нейното ръководство е избран Андрей Дамянов Конов, а за секретар — Спас Младенов Нейков.^[14]

През есента на 1886 г. медковчани участвуват в изборите за Трето велико народно събрание, чиято задача е да избере нов княз на България. На 28 септември в Лом са призовани 8877 избиратели, от които обаче са се явили и гласували 476 души. От 26 кандидати за народни представители са избрани необходимите 8 души, сред които е и медковчанинът Андрей Дамянов Конов, гласувал с „да“ при представяне кандидатурата на княз Фердинанд за българския престол.^[15]

През пролетта на 1887 г. в Медковец се произвеждат общински избори за местен съвет. При терор и насилия се налагат в управата все хора на Стамболовия режим — Народнолибералната партия. За кмет е избран Игнат Иванов Попдимитров.^[16] Изглежда, че в селото е имало доста привърженици на Стефан Стамболов, защото и след неговото падане (1894 г.) до 1906 г. Народнолибералната партия води успешна борба за овладяване на общинската управа. Разбира се, тактиката изисквала да се привлекат като съюзници народниците и радославистите. Така че от общо 20 години, в продължение на 13 г. за кмет е избиран стамболовист. Именно Игнат Иванов Попдимитров от партията на Стамболов се оказва най-добре подготвен и с необходимите качества за кмет на медковската община, на който пост е избиран цели шест мандата. Той схваща правилно насоките на стопанското развитие, вижда най-важните проблеми и проявява необходимата енергия и настойчивост при преодоляване на трудностите и противодействията от недалновидни свои противници за постигане на набелязаната цел. За разлика от предишните общински съвети управата, начело с Игнат Попдимитров, се заема с изпълнението на няколко много важни за развитието на селото въпроса: благоустрояване, водоснабдяване, изграждане на нова училищна сграда и свързването на Медковец с главните пътища за Лом, Видин и София. Малкото изворче в „Табашкия дол“ се превръща в чешма, поправен е кладенецът „Ковача“ в центъра на селото и герана „Гладния“ в долния край, ремонтирана е чешмата в „Брестовата падина“ и някои мостове и пътища из доловете.

През Стамболовия режим започва строежът на важни пътища из страната, твърде необходими за развиващите се съобщения и търговия. Като влиятелен стамболовист кметът Игнат Попдимитров издействува да се направи шосе, което чрез Долно Церовене и Брусарци да свърже Медковец с главните пътища за Видин, Белоградчик, Лом и София. Когато започва трасирането на шосето, което трябвало да мине през центъра на селото, се явява силна опозиция от селяните начело с поп Тодор Вълчев. Те се противопоставят пътят да минава през района на Медковец, още повече през центъра на селото. Амбициозният свещеник използува влиянието си над селяните, събира ги след църковното богослужение в двора на черквата и там ги убеждава да се противопоставят на кметския план. Той лансира идеята шосето да мине на юг от селото: из дола Козаровец, през общинската мера и в посока към „Виняшки“ и „Хайдушки дол“. Привържениците на този проект дори започват изкопите, въпреки забраната на кмета. Стига се едва ли не до физическа разправа. Най-после със съдействието на окръжния началник кметът успява да наложи своето предложение. Строежът започнал, но след падането на Стамболовия режим той е изоставен.

Инициативата за изграждане на нови училищни сгради идва от ломския училищен инспектор, по чието предложение през 1890 г. Окръжният съвет заставя някои общини да построят школски здания. Едно от тези села е Медковец. Сградата е построена по определения от Министерството на просвещението план за четирикласните училища. Изградена е в центъра на селото, на около 50 метра западно от черквата, с широк двор и място за градина. Вътрешно разпределение: 4 класни стаи, еднакви по размери за по 50-60 ученици, учителска канцелария, стая (за прислугата и две малки помещения за живеене на външен учител. Цялата постройка струва 22 000 лева, без превоза на материалите: 8000 лева са отпуснати от Постоянната комисия при Ломския окръжен съвет, 4000 лева — от Министерството на просвещението и 10 000 лева са събрани от жителите на селото.^[17]

По такъв начин с общите усилия на медковчани и помощта на държавата се построява така необходимата училищна сграда за обучение и възпитание на селските деца. Със своя характерен архитектурен стил тя и днес се откроява в центъра на селото и продължава да се ползува за училищни нужди. В изложението си за 1891-1892 г. окръжният управител Константин Доганов подчертава, че решението на Постоянната комисия за изграждане на солидни училищни сгради в редица селища е „изпълнено само от три села: Расово, Криводол и Медковец“.^[18]

Необходимо е да се отбележи, че и в Ломско се създава силна съпротива срещу вътрешната и външната политика на Стамболовото правителство. Косвени данни за участието на медковчани в борбата на русофилите ни дава Димитър Маринов — привърженик на Стамболов. След жестокото потушаване на бунтовете в Русе и Силистра русофилски заговор се подготвя и в Ломския край. Един от главните организатори е Христо Ив. Кулин. С такава цел той идва нелегално в района, установява се в с. Василовци и се среща със свои съратници (либерали-цанковисти) от Медковец, Сливовик, Крива бара и други села. Заговорът обаче е разкрит и осуетен от Димитър Маринов, но и Христо Кулин успява да избегне ареста и да емигрира в Сърбия.^[19]

След падането на Стамболов и идването на народниците (1894-1899) влиянието на Либералната партия продължава да отстоява завоюваните позиции. Това се потвърждава и от изборите за народни представители на 22 януари 1895 г., проведени в Лом със съдействието на полицията в града и тази от Берковица и Фердинанд, както и с помощта на два ескадрона кавалерия и две роти пехота. Били допуснати гласоподавателите само от четири селища, между които и от Медковската община, за които се смятало, че ще гласуват за правителствения кандидат — народняка Илия Щърбанов. За изненада на властта обаче мнозинството от гласоподавателите се произнасят в полза на либерала каравелист Коста Арсениев.^[20]

В следващите години борбата за местната власт все повече се разгаря. С малки изключения кметовете стават жертва на безскруполни машинации на своите политически опоненти, които в името на материалното замогване и облагодетелствуването на близки и роднини не се спирали пред нищо. За злоупотребите допринасят също лошото счетоводство и слабият финансов контрол от страна на окръжните органи. Едва по-късно по предложение на Спас Попов от Медковец, член-секретар на Постоянната комисия при Окръжния съвет в Лом, бива предвидена сума за назначаване на двама счетоводители — ревизори, със задача „да упътват селско-общинските управления към редовно правилно счетоводство и деловодство“. Това предложение се възприема и по решение на съвета е назначен само един ревизор за общините в окръга.^[21] През 1903 г. околийският началник в Лом съобщава, че от всичките общини в поверения му район „най-развито деловодството е вървяло в с. Медковец и Вълчедръм.“^[22]

Обсебването на общински средства толкова се засилва, че жителите започват масово да се изказват и упрекват избраниците си. Те не могат да се примирят и с вмешателството отвън на общинското самоуправление, ходатайството за сваляне на кметове, което влияе деморализиращо върху дейността на общините. За голяма корупция в околията по това време съобщава в изложението си за 1898-1899 г. и ломският управител.^[23] За „Кметски въпрос“ в Медковец през 1903 г. отбелязва в рапорта си околийският началник в Лом. Като пример на добър кмет в селото учителят Петър Георгиев Манчов сочи Тодор Кръстев Желязков, който се откроява с положителната си дейност по учебното дело и други културни начинания. „Голяма рядкост — възкликва дописникът — са такива кметове у нас.“^[24]

След падането на Втория стамболовистки режим в Медковец вземат властта демократите с кмет Филип Миленов Кольов и помощник-кмет Иван Петров Сарафски. Те изкарват два последователни мандата. Докато в предишния период от 1885-1906 г. в борбата за местната власт се състезават главно Стамболовата, народняшката и отчасти Радославистката партия, в следващите години, до 1920 г., главна роля в тази борба играят Демократическата партия, а от 1911 г. — БЗНС. Радославистите и радикалите остават на втора позиция.

През първото десетилетие на XX век назначените ревизори допринасят за подобряване на финансовата дейност на общините. През 1909-1910 г. се отчита, че тя дава „задоволителни резултати“ и че кметовете са осъзнали отговорността на своето служебно положение и се съобразяват с постановлението на законите. Според окръжния управител това е гаранция за устрояване на едно истинско общинско самоуправление и запазване обществените интереси от злоупотреби.^[25] Такова подобрение се наблюдава и в дейността на общината в Медковец. При направената ревизия на документите и отчетите на бившия кмет се оказва, че в общинската каса не е постъпила сумата 759 260 лева и по решение на съвета се завежда граждански иск срещу него. Впоследствие за небрежност и незаконни деяния е уволнен секретар-бирникът.^[26] Макар че самият заместник-кмет Иван Петров Сарафски — Керкезина използува случая да си оформи документи за собственост на заграбената земя от общинската мера и други площи, взети с договори от селяните, и става един от най-големите земевладелци в селото, тези машинации стават публична тайна.^[27] По този начин постъпват и други общински съветници и преди, и по-късно.

* * *

Наред с грижите по благоустрояването на пътищата в землището на селото, такива се полагат и за здравеопазването на населението. Нехигиеничните условия на живот в Медковец и недостатъчният медицински и санитарен персонал са основните причини за честото върлуване на болести, които понякога се превръщали в истински епидемии. От тях измират десетки млади и стари медковчани: ширещите се дифтерит, туберкулоза, коремен тиф, едра шарка, скарлатина и антракс (синята пъпка) са истински бич за селяните. Навикнали сами да се лекуват или да търсят помощ от разни баячки, врачки и гадателки, отначало хората отбягват да търсят лекарска помощ. По-известни знахарки, за които се говори в селото, са: баба Недялка, баба Иванка Лазарова Тикванова, баба Цвета Пепелнишка, баба Цена Кръстева Пашкулкьова, баба Елена Василева Буляшка. Други пък бабували, оказвали родилна помощ: баба Цена Кръскьова, баба Руса Пасланджийска, баба Санда Вълчедръмска и други.

Създадената след Освобождението здравна служба не разполага с необходимия брой лекари, фелдшери и други медицински работници. Много трудно било на тези първи пионери на българското здравеопазване да се преборят с консерватизма и суеверията на селяните, със знахарките и лечителките, които имали голямо влияние сред простолюдието. Едва през 1899-1900 г. във връзка с появилата се чума в Европа се вземат екстрени мерки за подобряване на личната и обществената хигиена. През 1907-1908 г. в Ломска околия се появява скарлатина, която придобива епидемичен характер в 9 села, между които и Медковец.^[28] Заболяват 496 души, от които 75 умират. Причините за това бедствие се крият не само в характера на болестта и несвоевременното й откриване, но и в невежеството на селяните, а според някои източници — и в „кметските нехайства“. Кметовете изпълняват формално предписанията на здравните служби относно санитарното състояние на селата.^[29]

През 1908 г. във Видински окръг съществуват 7 санитарни околии, разделени на 17 фелдшерски участъка. В Ломска околия са обособени 4 такива участъка, център на един от които е Медковец. Първият фелдшер в селото ни е Лалю Динев от с. Рабиша, Белоградчишко.^[30] През следващата 1909 година фелдшерските участъци в окръга се увеличават на 24; осем от тях, между които и медковският, са издържани от Окръжната постоянна комисия, а останалите от държавата. Във всички участъци са открити амбулатории с малки аптечки, където фелдшерът преглежда болните и дава безплатни церове за бедните.^[31] През 1917 г. в Медковец има вече и общинска аптека.^[32] Разширяването на медицинското обслужване допринася за по-успешната борба със заразните болести. Броят на прегледаните и лекуваните болни в здравните заведения ежегодно се увеличава. Това дава основание на окръжния управител за 1910-1911 г. да отчете, че „населението почва с по-голямо доверие да се отнася към научната медицина, като само пренебрегва самозваните лекувачи“.^[33] Този извод се отнася и за жителите на Медковец.

От изключителна важност за Медковец е и построяването в края на първото десетилетие на XX век железопътна линия София — Видин. По проект тя трябвало да премине през района на селото, и то в южната му част. Новината за това разтревожва някои селяни, които се страхували, че жп линия ще им раздели нивите, трасето ще им отнеме много земя, а минаващите влакове ще им плашат стоката. Подобни настроения съществуват и в други селища. Начело на недоволните медковчани, все заможни хора, отново застава поп Тодор Вълчев. Той организира и предвожда делегация за София, в която влизал окръжният съветник Аврам Мончев и още 20 души от селото, през чиито ниви се предполагало, че ще мине железопътната линия. В Министерския съвет поп Тодор излага съображенията на делегацията и искането жп линия да не минава през медковското землище. Изслушват ги най-внимателно и им обещават, че ще разгледат въпроса. След десетина дни пратеничеството се завръща в Медковец и виждат, че трасето е размерено и по него се работи: правят се изкопи, изсипва се баластра и се слагат релси и траверси. През пролетта на 1910 г. линията до Медковец е вече готова и пристига първият локомотив с няколко товарни вагона, които карали баластра и траверси за трасето към Брусарци. Не след дълго на гара Медковец започват да спират не само товарни, а и пътнически влакове. Медковец и околните селища Сливовик, Расово и други се свързват чрез железопътната артерия с вътрешността на българската държава. Гарата се явява важен фактор за материалното благополучие и духовния напредък на медковчани.

* * *

Към средата на последното десетилетие на миналото столетие се наблюдава усилена агитация, навярно по църковна линия, за посещаване на светите места в Ерусалим. Дотам обаче могли да отидат само онези, които разполагали със средства. През август 1896 г. на хаджилък заминава и Ванко Пенов Шоков от Медковец, заможен човек и търговец. И на отиване, и на връщане от Палестина той пътува по море. При завръщането си в края на есента в селото му устройват тържествено посрещане от населението и учениците. Ванко Шоков е първият хаджия в Медковец след Освобождението, но не могъл да се радва дълго на уважението и почитта на своите близки и съселяни. Разказват, че по време на пътуването той се разболява. Две години след завръщането си Ванко Шоков умира.

* * *

Привлечени от разказите за богатствата в Америка и възможностите за лесно преуспяване там, през 1909 г. за новия континент заминават двама медковчани: Илия Тодоров Къчов и Александър Дамянов Беремлийски (Циков). Със своето трудолюбие и упоритост Илия си пробива път в новата страна и остава в Америка, а Александър не могъл да се приспособи към тамошните условия на живот, поради което, след като похарчил наличните си парични средства, се завръща в Медковец. Една година по-късно нова група от 5 души медковчани се отправя за Северна Америка: Лазар Тодоров Пасланджийски,^[34] Симеон Иванов Сивов, Средко Пантов Виняшки (и тримата заможни селяни), Игнат Горанов Урманов и Илия Михайлов Сургов (бедняци). Последните двама заемат пари от лихварите или продават част от имота си: например Илия Сургов продава на Тодор Куткудейски ливадата си в „Горното ливаге“. Петимата заминават заедно и с пристигането си се настаняват на работа. След два-три месеца обаче работниците вдигат стачка за повишаване на заплатите и подобряване на условията на живот, към която се присъединяват и медковчаните. Стачката продължава пет-шест месеца, което се оказва не по възможностите на българите. След изразходване на всички донесени и припечелени пари, даже и на тези, дадени им от стачния комитет, те решават да се завърнат в България. Това успяват да направят чак след като близките им в Медковец им изпращат пари за билети. Жената на Илия Сургов продава единствената си ливада и получената сума изпраща на мъжа си в Америка. Така завършва гурбетчилъкът на двамата бедняци — след завръщането си те стават аргати на лихварите или вземат на изполица земя, за да могат да прехранват семействата си.

* * *

След построяване на железопътната линия, чрез гарата Медковец подобрява съобщителните си връзки с Лом, Видин, София и други селища на страната. В същото време обаче пощенските комуникации остават все още в незадоволително състояние. Първите пощенски станции в България са организирани още след Освобождението. В Ломски окръг такива имало само в Лом, Берковица и Фердинанд. Междуселската поща в окръга била разделена на околии и участъци. Ломският район се състоял от 3 участъка, от които първият и третият обхващат 5 общини, а вторият — 4. През 1895 г. медковската община все още не е включена в никакъв участък, а разменява кореспонденцията си направо с държавната поща посредством село Долно Церовене (Фердинандска околия), където е изпращан медковски общински куриер. Пренасянето на кореспонденцията от окръжния център до околиите и оттам до участъците и обратно се извършвало от държавни пощенски куриери само по два пъти в седмицата. Завеждането на пощенската служба в общините е поверено на общинските писари, наричани пощенски агенти. Едва през 1898 г. трудностите с пренасянето на пощата за медковската община от село Долно Церовене са отстранени. От 1 март същата година общината в Медковец се обхожда, както другите общини, от пощенски държавен куриер.^[35]

Пощата е пренасяна от Лом в специална кола с конски впряг, която идвала един или два пъти в седмицата. При лоши климатични и пътни условия, особено през зимата, пощенската кола не идвала с дни и седмици. Така че писмата и телеграмите пристигали със закъснение. Поради това Общинският съвет в Медковец начело с кмета Цветко Георгиев Къчов се заема сериозно с въпроса за откриване на пощенска станция и в нашето село. За целта е изпратена специална делегация в Лом. Общината осигурява помещение и набавя телеграфни стълбове до гарата. По такъв начин на 15 април 1915 г. е открита телеграфо-пощенската станция в Медковец. Първият пощенски началник на ТП Станция в Медковец е Борис Георгиев Шупов, а пощальон Георги Илиев Йончев от селото.