Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (33)

а. Укрепване властта на десните политически сили — 1923-1931 г.

След разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. режимът на сговористите продължава настъплението срещу политическите организации на БКП и левицата на БЗНС, избиват се най-активните им ръководители и представители. През март 1924 г. влиза в действие и Законът за защита на държавата, по силата на който БКП, ОРСС и други класови организации се поставят извън закона.^[1] Въпреки тези сурови мерки, влиянието на БКП и БЗНС продължава да съществува, а политиката им на сътрудничество среща одобрението на някои от техните съмишленици.

След приемане на Закона за защита на държавата сговористката власт премахва условията за легална организационна дейност на БКП. Това поставя пред нейното ръководство необходимостта от възстановяването й. С тази дейност и с безразсъдното решение за подготовка на ново въоръжено въстание в Ломска околия се залавят първи емигриралите в чужбина участници. През 1924 г. няколко „двойки“ емигранти от Югославия преминават нелегално Северозападна България. Въпросите се обсъждат на срещата в Лом през юли 1924 г. между емигрантите Никола Аврамов и Георги Москов с представители на Ломския околийски комитет на БКП. Дава се указание организациите да се възстановят на нелегална основа под формата на „петорки“. Най-резултатна е работата по възстановяването в Лом и околията.^[2] Може да се предположи, че Медковец е едно от селищата, в които още от 1924 г. е възстановена комунистическата организация по новата структура. Основание за това ни дава фактът, че в списъка на селищата, които емигрантите смятали да посетят, на първо място се сочи Медковец.^[3] Изборът на Медковец се налага и от наличието на силна комунистическа организация още преди въстанието, както и от многобройните жертви, дадени от селото. Това съвпада с една от задачите им: да окажат известна помощ на пострадалите. Най-после не е без значение и фактът, че Никола Аврамов като бивш отговорник за вдигане на въстанието в Медковския партиен район и командир на медковската въстаническа дружина е имал здрави връзки лично с партийния секретар на БКП Андрей Симеонов и с редица други комунисти.

За съществуването на сравнително активна партийна организация е показателно участието на трудещите се от Медковец под ръководството на БКП и БЗНС в общинските избори, провеждани от сговористката власт от 1924 до 1926 г. При подготовката на изборите на 18 май 1924 г., домовете на ръководителите на БКП и БЗНС са блокирани от полицаи и привърженици на властта. Въведен е полицейски час, не се разрешават никакви събрания и каквато и да е агитация, даже и през деня не се разрешавало да ходят по двама души. „В село Медковец — пише един съвременник — царуваше страх и мрак. Нощно време тук-там се чуваха сигнали на полицаите.“^[4]

В деня на изборите е допусната само листата на цанковистите начело с Евгени Спасов Попов. Избирателите са заплашвани с 2000 лева глоба, ако не гласуват. Мнозина са заставяни да гласуват открито с бюлетината на сговористите. Въпреки тези тежки условия комунистическата организация и земеделската дружба чрез Андрей Симеонов и Горан Порчов по-отрано установяват преки връзки и решават да се бойкотират изборите, като се гласува с лозунга „Долу тираните“ и с празни пликове. Сговорът „спечелва“ изборите в Медковец, а в урните са пуснати и 106 празни плика и лозунги. Това са гласове на несъгласие и протест! „Изборите на 18 май — се провиква редакторът на в. «Ломска дума» — ще си останат паметник на некултурност, злодеяния и духовно израждане.“^[5]

При неблагоприятни условия за БКП и БЗНС се произвеждат извънредните общински избори през 1925 г., след атентата в черквата „Света Неделя“. Полицията в цялата страна вилнее и много комунисти и земеделци са избити. При такава обстановка би било неразумен риск да се засилва революционната агитация^[6] и въпреки това в урните се оказват много празни пликове. Своеобразен израз на сътрудничеството между комунистическата организация и земеделската дружба са изборите за Общински съвет, проведени в началото на февруари 1926 г., които се печелят убедително от бащата на поп Андрей — Игнат Иванов Попдимитров. Най-голяма заслуга за този изборен успех има Андрей Симеонов. Той е инициаторът да се подтикне дядо Игнат да излезе със самостоятелна листа, в опозиция на всички кандидати от Сговора и другите деснобуржоазни партии. Заедно с водача на земеделската дружба Горан Порчов решават двете организации да гласуват за опозиционната листа на Игнат Попдимитров. Официален застъпник на дядо Игнат става сдруженият земеделец Горан Порчов. Благодарение на добрата подготовка и умелото ръководене на предизборната агитация (вършена полулегално) и на авторитета на дългогодишния либерал и общественик, се достига до пожънатия успех. Игнат Попдимитров спечелва изборите с огромно мнозинство. Властвуващите сговористи обаче блокират и бламират избора: дядо Игнат е извикан в Ломското полицейско управление и предупреден, че няма да му се даде кметското място и повече да не се кандидатира за втори път.^[7]

Резултатите от тези избори показват антисговористкото настроение в Медковец след обесването на поп Андрей и масовите разстрели.

Указанията на ЦК на БКП, дадени на Виенския пленум, достигат до медковските комунисти чрез районната нелегална конференция, която се провежда през април 1926 г. в с. Крива бара (Ломско) в дома на Михал Липоев. Тук се взема решение да се възстановят партийните и младежките организации по групи (тройки), да се навлиза в масовите организации и при възможност да се овладяват ръководствата им.^[8] На конференцията от Медковец присъствуват трима души: Андрей Симеонов — секретар, Иван Грънчарски и Евлоги Опинчев.

По примера на кръжоците в Ломското педагогическо училище през пролетта на 1931 г. се формира марксически кръжок в III прогимназиален клас в Медковец с отговорник Владимир Ананиев Костов. През годините 1928-1931 г. отделни нелегални прояви се извършват в селото от младежи, които членували в ремсовите организации в Лом, Видин, Берковица и други. Най-активно се проявяват: Кирил Горанов Рацов, Рангел Младенов Симеонов, Иван Георгиев Сивов, Петър Миленов Пилюшки и други. Те пишат и разпространяват из селото позиви и листовки срещу властта и нейните мероприятия, издигат червени знамена на високи дървета, телеграфни стълбове и сгради.^[9]

Тежките провали на околийското комунистическо ръководство през 1924-1925 г. и засиленият масов терор стават причина в Лом да се създадат с известно закъснение Работническата партия (декември 1930 г.) и РМС (1933 г.),^[10] което се отразява и на дейността в околията. Някои села изпреварват града при изграждането на РП и РМС.

Още през 1928 г. секретарят Андрей Симеонов прави неколкократно опити да обедини нелегалните групи — тройки, в Работническа партия, но усилията му остават без резултат, главно поради силния терор, на който са изложени комунистите и самият партиен секретар — много често репресиран.

Едва след поставяне основите на РП в Лом се създават по-благоприятни условия за организирана дейност. В края на септември 1931 г. на секретаря на БКП се отдава възможност да събере две от нелегалните тройки в малката стаичка до кръчмата на Сарафите (Синигерите), където слага основите на РП в Медковец. На учредителното събрание участвуват: Андрей Симеонов Рангелов, Евлоги Петров Опинчев, Илия Маринов Лешов, Ангел Младенов Чиков, Тодор Ангелов Лилов, Георги Андреев Жатов и Крум Григоров Йончев. Избраният партиен комитет със секретар Крум Григоров Йончев, който по неизвестни причини само след две седмици се отказва и на негово място ръководството избира Андрей Симеонов.^[11] Скоро комунистическата организация се разраства и в края на 1931 г. наброява 28 редовни членове. Привлечени са бивши комунисти, комсомолци и други жители на селото. Само трима членове на РП не са участвували в септемврийския метеж. Местните власти често създават трудности и пречки на ръководството на Работническата партия, макар че е легална. Нейните членове са заплашвани от най-активните представители на буржоазните партии и десноекстремистки групи.

Ръководството на организацията се абонира за „Работническо дело“, който обаче местната агенция „Стрела“ доставяла нередовно. За навременното доставяне на комунистическия орган поема грижата Рабчо Иванов Опинчев, който е дописник на вестника и го получавал направо от редакцията. Той издействувал да му изпращат 30 броя, които лично доставял на партийните членове и в читалнята на читалището.

Важно е също така да се каже, че възприетата тактика от буржоазните партии да привличат в своите листи представители на комунистите и сдружените земеделци, с цел да спечелят гласовете на техни съмишленици, постига известен успех. Поради честите репресии срещу секретаря на комунистическата организация Андрей Симеонов се отслабва дейността във връзка с бойкотирането на изборите. При гласуването за общински съветници, проведено на 26 ноември 1926 г., в листата на демократите се включват от: БЗНС — Стоян Младенов Свинарски и Борис Матов Порчов, и от РП — Петко Петров Биволарски. Демократите печелят изборите и присъединилите се към тях земеделци и комунисти са избрани за съветници.^[12]

По такъв начин единното становище на комунисти и земеделци за бойкотиране на изборите, без да се влиза в съдружие с други партии, за пръв път е нарушено. Различията в позициите на дружбата и РП се открояват още по-ясно при общинските избори, проведени на 4 ноември 1928 г. Докато организацията на РП, водена от секретаря Андрей Симеонов, остава неутрална по отношение на представителите на двете сговористки крила, като съветва комунистите да не се включват нито в едната от листите, то водачът на дружбата Горан Порчов^[13] се включва в листата на Григор Ванков, а в листата на цанковиста Евгени Спасов Попов се включва отпадналият от БКП Георги Лазаров Патов. В резултат на тази тактика на сговористите и нарушеното единство между БЗНС и РП, „Демократическият сговор“ в Медковец все още е най-изявената политическа сила. Това показват и изборите за окръжни съветници, проведени на 11 ноември 1928 г., в които сговористите печелят 494 гласа срещу 363 за коалицията на земеделци, радикали и социалдемократи, 64 за националлибералите и само 53 за демократите. По броя на спечелените гласове „Демократическият сговор“ в Медковец е на трето място в околията, след Лом и Вълчедръм, докато коалицията е на пето място.^[14] За окръжен съветник е избран Христо Иванов Торньов от Медковец.^[15]

През време на сговористкото управление постепенно нараства и значението на БЗНС. Преследван от правителствата след 9 юни 1923 г., в края на 20-те години, по време на икономическата и политическата криза 1929-1930 г. той отново излиза сред опозиционните партии и играе важна роля в политическата борба със своя принос в събарянето на сговористите от власт. В периода на кризата земеделската организация в Медковец, макар и с нараснал състав, не е единна. В нея се оформят две крила: БЗНС — Оранжев, привърженици на Коста Томов и обединяващ десните сили на движението, в лицето на Горан Костов Порчов, и БЗНС „Врабча 1“ — групиращ около себе си умерените и по-леви сили на земеделското движение начело с Филип Г. Влашки, Андрей Суролейски, Евгени Пенин и др. Отначало по-голямо влияние имат томовистите в лицето на безспорния медковски лидер Горан Порчов, който е председател на Околийското настоятелство и член на УС на БЗНС.^[16]

През последните години на управлението на Андрей Ляпчев сдружените земеделци в Медковец водят редовен организационен живот и вземат активно участие в местните обществено-политически борби, правят просветно-агитационни събрания и навреме се отчитат. Активно се проявява дружбата и на районните и околийските конференции, а нейни представители вземат участие и в някои от конгресите на БЗНС.^[17] За мястото, което медковската дружба заема сред дружбите в околията, говори фактът, че двама нейни представители са в Ломското околийско ръководство: Горан Костов Порчов, избран за председател на настоятелството, и Кирил П. Манчев — член на контролния съвет.^[18] Прави впечатление обаче честата смяна в ръководството на дружбата. От 1930 до 1933 г. ежегодно са сменявани председателят и подпредседателят.^[19] Логично е да се предположи, че това явление е резултат на борбите за надмощие в организацията.

На 6 април 1930 г. се провеждат избори за Общински съвет, в които вземат участие 4 партии: сговористи, демократи, радикали и отцепниците от Сговора, заедно със земеделците. Сговористката власт отново взема „мерки“ за осигуряване на победата. По мними обвинения са арестувани секретарят на комунистите Андрей Симеонов и водачът на дружбата Горан Порчов и под охрана са откарани в Лом. Още на следния ден Порчов е освободен, а Андрей Симеонов е изпратен в полицията във Враца, където е държан в ареста два-три дена без храна и вода. Репресиите срещу комунистическия секретар попречват на неговата организация да разгърне по-широка политическа дейност във връзка с изборите.

Голям успех в тези избори постигат сдружените земеделци. Избрани са 5 души съветници начело с Горан Порчов, който остава помощник-кмет.^[20] Въпреки явното мнозинство на земеделците, новият Общински съвет избира за кмет сговориста Евгени Спасов Попов, което е резултат вероятно на разногласията между двете крила на дружбата.^[21]

В условията на тежката икономическа криза изпада в политическа криза и сговористкият режим. Разтърсван от вътрешни борби, лишен от стабилна социална база, „Демократическият сговор“ се оказва неспособен да се справи със сложните проблеми, породени от стопанската криза, и все по-трудно дава отпор на растящото народно недоволство. Започнала през есента на 1930 г., политическата криза завършва с падането на режима на Сговора в резултат на проведените на 21 юни 1931 г. избори за Народно събрание. На власт идват партиите от „Народния блок.“

Как протичат последните години от управлението на сговористите в Медковец и какво участие вземат различните партии в този изпълнен с активна политическа дейност етап? В борбата за власт се състезават следните партии и коалиции: сговористи-ляпчевисти, коалицията „Народен блок“ (Демократическата партия, БЗНС — „Врабча 1“, националлиберали и радикали на Стоян Костурков), широки социалисти, „Трудов блок“ (РП и левицата на БЗНС), сговористи — Ал. Цанков. Изборите се предхождат от засилена предизборна пропаганда, която вършат чрез печата всички партии.

Активна дейност проявява и РП, която провежда акция за събиране на фонд „Изборна борба“, необходими за закупуване на бюлетини и други пропагандни материали. Сумата, която определя Околийският комитет за РП в Медковец — 300 лева,^[22] е по-висока от тази на останалите села (само на РП в с. Крива бара е определена същата сума). Това показва, че броят на членовете в двете села и техните възможности са по-големи от тези на останалите 52 села.

От РП и младежите на тази партия в навечерието на изборите се върши широка агитация и пропаганда. Особено се проявяват младежите: Кирил Г. Рацов, Рабчо Опинчев, Кирил Сарафски, Кирил Стоичков и други, които разлепват плакати и лозунги по стените, разхвърлят стотици листовки на улиците и домовете, с призив жителите на селото да гласуват със сребърната бюлетина на „Трудовия блок“. Въпреки забраната на властта, на 7 юни 1931 г. Христо Каменов устройва голямо предизборно събрание в Медковец.^[23]

Активна е и агитацията на представителите на „Народния блок“, особено на БЗНС. Освен нагледна пропаганда членовете на БЗНС — „Врабча 1“ извършват и голяма устна агитационно — разяснителна работа. Резултатите от изборите за Народно събрание, получени в Медковец, показват категоричното надмощие на „Народния блок“ и на „Трудовия блок“ над Сговора. Коалицията „Народен блок“ печели с 573 гласа. За кандидатите на „Трудовия блок“ медковчани дават 114 гласа.^[24] Медковец е едно от четирите села в Ломска околия, в които „Трудовият блок“ получава повече гласове от Сговора (цанковисти).^[25]

След изборите за Народно събрание, на 1 септември 1931 г. се провеждат и избори за Общински съвет. За разлика от Септемврийското въстание и първите години след него, когато съюзът и единодействието между БКП и част от левицата на БЗНС са сравнително добри, в навечерието на изборите през 1931 г. отношенията между тях са доста охладнели, за да се намерят на различни позиции. Докато БЗНС — „Врабча 1“ залага на парламентарния път за разрешаване на острите политически въпроси, което го нарежда в буржоазната коалиция „Народен блок“ — излязъл с лозунги срещу Сговора и БКП, т.е. прави завой надясно, то комунистическото ръководство търси решение на същите проблеми чрез масово сектантско действие, причислявайки дребнобуржоазните маси и техните политически партии към фронта на фашизма, изключва всякакво единодействие с тях в изборите. Работническата партия излиза с лозунга „Работническо-селско правителство“, разбирано като форма на пролетарската диктатура.^[26] Антикомунистическите настроения на водачите на БЗНС и левосектантският догматизъм на ръководството на БКП вземат връх над добре разбраните интереси на работниците и селяните. Това са причините, които разделят в този исторически момент двете политически организации, за да се намери БЗНС в коалиция с управляващите, а БКП остава в опозиция на същата власт.

В изборите за общински съветници „Народният блок“ в Медковец, в който е и БЗНС, излиза с една листа начело с Илия Тодоров Стефанов — член на дружбата. РП, като отчита добрите резултати в изборите за XXIII ОНС, решава да излезе със самостоятелна листа за общински съветници. За водач на листата е определен Андрей Симеонов Рангелов. В предизборната кампания ръководството на РП, подпомогнато от младежите, проявява значителна политическа активност. Своята агитационна дейност тя насочва срещу листата на Сговора и неговите водачи, а сговористите и „Народният блок“ отправят стрелите си срещу РП. Властта на „Народния блок“, макар че води борба против Сговора, не подлага сговористите на репресии, докато привържениците на РП, макар и легална политическа организация, са непрекъснато преследвани и малтретирани. Въпреки това чрез ОК на РП в Лом са осигурени агитационни материали. Младежкият ръководител Кирил Горанов Рацов изготвя позив, насочен специално срещу терора на сговористите в Медковец, който е отпечатан ръчно върху листовки, разхвърлени в навечерието на изборите.^[27]

Младежът Петко Евстатиев Вачов прави карикатура — как полицията провежда избори. Агитаторите на РП разпространяват из селото позиви и хвърчащи листовки. Полицията, която „Народният блок“ не подменя, и нейните медковски помагачи не само унищожават нелегалните материали, но и пречат на предизборните мероприятия, организирани от РП, като преследват нейните агитатори. Арестуван и малтретиран е в Ломската полиция Илия Маринов Лешов, член на комунистическото ръководство в Медковец, заради получените позиви от ОК на РП в Лом. По същия начин постъпва и полицията в Медковския участък с автора на карикатурата.

Въпреки трудностите, членовете на РП проявяват смелост, не спират агитацията и умело разясняват на селяните целите и задачите на РП и „Трудовия блок“. При все това изборите се печелят от коалицията „Народен блок“, която взема 5 места в Общинския съвет; РП получава 180 гласа и 1 място в съвета — за съветник е избран Андрей Симеонов Рангелов. За първи път след Септемврийското въстание РП участвува със самостоятелна листа и постига определен успех.