Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (22)

б. Животновъдство

Докато преди Освобождението скотовъдството заема първо място в поминъка на медковчани, то вследствие на настъпилите обществено-икономически промени след това събитие остава на второ място. Причините трябва да се търсят преди всичко в намаляването на пасбищата, високия данък „беглик“ и появяването на газта, която замества голямото количество лой, произвеждан в суватите (фермите за отглеждане на добитък).^[1] Отглеждането на домашни животни допринася за материалното замогване на жителите на селото, затова в почти всяко семейство се отвъждат овце, биволици и крави, кози, свине и птици. Животновъдството подпомага прехраната, осигурява облеклото на населението и доставя работен добитък: волове, биволи и коне за обработване на земята и обслужване бита на семейството.

Развъжданите в селото домашни животни са предимно от местна порода, за подобрението на която не се полагали особени грижи. За това говори фактът, че през 1893 г. от всичко 480 коня 285 са все още в хергелета,^[2] оставени сами да си намират храна, вода и свободно размножаване. Статистическите данни от 1870 г., в сравнение с тези от 1893 г., показват, че броят на домашните животни в Медковец е нараснал с 1979. Най-чувствителен е прирастът на говедата — с около 500 броя, на овцете — с 1318, на свинете — с 353.^[3] Общото увеличение е привидно, защото пропорцията спрямо населението е спаднала: от около 8 домашни животни на медковчанин през 1887 г., на около 6,4 животни през 1893 година. И при двете преброявания Медковец е на второ място по броя на животните в Ломска околия, нарежда се след с. Вълчедръм. Пропорционално на жителите обаче то е на първо място, тъй като във Вълчедръм и в двата случая на отделен селянин се полагат около 3,5 домашни животни. Показателен в това отношение е и фактът, че докато през 1888 г. в Ломски окръг на човек се падат 2 овце^[4], то в Медковец в 1892 г. съотношението е около 1:5.

Наред с показателя количество селото заема едно от първите места и по отношение качеството на домашните животни. Отчитайки състоянието на скотовъдството в Ломски окръг като незадоволително, т.е. „количеството — доста, но качеството — долно“, окръжният управител Димитър Маринов още през 1888 г. прави предложение да се вземат сериозни решения за подобряване породата на конете, воловете и свинете чрез закупуване от всяко село по един бик, жребец и шопар от най-добра порода.^[5] Министерството на търговията и земеделието, както и ПК в Лом, правят доста за подобряване расата на добитъка в района. Въпреки това резултатът е незадоволителен, тъй като населението „не обръща никакво внимание на това нещо“. При все това отчита се, че волове, крави и биволи от добра местна порода се намират в Ломска околия, а в три от общините, между които и медковската, могат да се открият и прилични, хубави коне.^[6] За подобрение на коневъдството от 1894-1895 г. спомага и Военното министерство, което закупува за нуждите на войската местни коне. За целта се създават към окръзите и общините отдели по коневъдство. Ломският съвет по коневъдство предлага на Окръжния съвет да гласува 21 500 лева за премии на частни коне, за купуване на 6 жребеца от арабска порода, за построяване на модерна конюшня за жребци от района. В тази връзка се задължават шест от по-богатите селски общини, сред тях и Медковската, да закупят за следващата 1895 г. по един жребец от добра порода.^[7]

Що се отнася до едрия рогат добитък, специалистите изтъкват, че той е позапазен, с „удовлетворителни качества за работа“. Сред няколко села се посочва и Медковец с „най-добър рогат добитък“. За подобренито на тези животни в Медковец, Вълкова Слатина и Славотин имат значение изпратените преди няколко години искърски бикове и наличието на много добрите пасбища.^[8]

В разглеждания период от дребния добитък най-добре са застъпени в Медковец овцете, които, макар и местна порода, имат добри качества: едри и с хубаво месо. Нуждае се от подобрение качеството на вълната. Отглеждат се най-добри агнета, приготвя се отлично сирене, масло и други.^[9] Дълги години в Ломския край се носи славата на медковското сирене.

Важно условие за отглеждане на домашните животни е наличието на добри и просторни пасища и ливади. В изложенията на управителите на Ломското, а от 1900 г. и на Видинското окръжие, неколкократно се изтъква, че Медковец е едно от селищата с най-добри пасища.^[10] Тази констатация не подлежи на съмнение. Самият факт, че преди освобождението главният поминък на населението е скотовъдството, и съществуването на обширни ливади и общински мери потвърждават несъмнено казаното. След Освобождението обаче в продължение на 10 години много от общинските мери и други използувани за паша местности са разорани и превърнати от селяните в ниви. Тогава жителите на Медковец започват да търсят нови места извън землището на нашето село. Това се потвърждава от едно постановление на общинския съвет от края на 1894 г., че „всеки от жителите на общината си откарва говедата и конете по другите села по причина, че няма лятно време вода за пиене и място, гдето да пасат“.^[11]

Борбата, която общината в Медковец води с незаконо-заграбилите селската мера жители, продължава повече от 10 години без особен резултат. Едва през 1906 г. Общинският съвет, след като установява, че „в с. Медковец няма общинска мера за паша на добитъка през летния сезон“, решава да определи временни пасища в различни места на землището от нивите на трите махали. Така се появяват нови пасища в местностите „Греда“, „Прека поляна“ и другаде, които се използуват като селски земи за паша от 1907 г.^[12]

Във връзка с отглеждането на многоброен добитък в селото е и трудният за решаване проблем на голямото безводие, особено през летния сезон. Той стои постоянно на вниманието както на общината, така и на отделните стопани. Освен естествени локви и малки блата, образувани в долчините при дъждовно време или вследствие стопяване на снега, местната управа гласува средства за направа на кладенци с корита за водопой. По-късно се правят в различните местности на землището изкуствени водохранилища, т.е. язове. Макар че през 1914 г. е „изучен начинът за водоснабдяване“ на селото, тази идея се осъществява много по-късно. Фактът, че през 1923 г. във Видинската окръжна постоянна комисия се разглежда искането на медковската община да се отпуснат 50 000 лева за направа на бунари за водопой на добитъка, показва, че въпросът генерално все още не е решен.^[13]

Към средата на последното десетилетие на XIX век окръжният управител развива и утвърждава идеята за обособяване на земеделците и скотовъдците.^[14] Такава специализация според него се налага особено за овчарството и говедарството. По-нататъшното развитие на селскостопанския поминък на медковчани показва, че тези логични и научно доказани идеи не намират приложение в Медковец. Мотивирано становище по този въпрос изказва още по същото време един от видните представители на интелигенцията в селото. „Най-голям интерес за медковчани — пише Петър Георгиев Манчов — е да упражняват и двата поминъка: скотовъдството и земеделието, в паралел, а даже повече внимание да обръщат на скотовъдството, защото земята тук е много тежка за работене и в редки години възнаграждава труда на земеделеца“.^[15] Седем години по-късно, през 1903 г., същото становище изобщо за околията застъпва в своя рапорт ломският околийски началник: „Без скотовъдството селянинът рискува при неурожай или стихийни повреди върху земеделските посеви да бъде и гол, и гладен, и беден.“^[16]

Благодарение на усилията на държавата и на Постоянната комисия в Лом се постига известно подобрение на местните породи домашни животни чрез закупуване на жребци арабска порода, нерези от Сърбия, карнобатски кочове и други. Резултатът от общите усилия проличава на организирания на 7 и 8 септември 1898 г. земеделско-скотовъден конкурс в Лом, в който вземат участие 462 изложители. Според оценката на окръжния управител, а също и на тогавашния печат, конкурсът бил много добър.^[17] Този първи конкурс изиграва положителна роля за подобрението на местното животновъдство. Вземат се нови решения: за по-добро разпределение на съвкуплителните станции, за построяване на окръжна конюшня, за уреждането на говежди пазар в Лом и Фердинанд. Повишава се цената на едрия рогат добитък, тъй като се търсели много говеда за Турция.

През 1901-1902 г. се получава известно оживление и подобрение на коневъдството като резултат от закупуването на местни коне на по-висока цена от военните комисии. Към 1903 г. има известен застой в усилията за усъвършенствуване на скотовъдството, а през 1907-1908 г. то преживява криза във Видински окръг. По това време все повече започва да се проявява и частната инициатива, но не се прави нищо за подобрение на скотовъдството: не се предвиждат никакви средства нито в окръжен, нито в общински мащаб. В резултат на това неправилно отношение се забелязва значително намаление на добитъка в сравнение с 1900 г. Най-голям е спадът на конете, говедата, биволите, овцете и свинете. Окръжният управител посочва през 1909-1910 г., че това е следствие от последните две-три неплодородни години и разораването на пасищата.^[18] Изтъква се още, че поради немарливостта на селяните добитъкът се отглежда нерационално — оскъдна храна, лоши хигиенични условия, неразумно развъждане. В тази връзка Окръжният съвет набелязва сериозни мерки и осигурява средства за решителното подобряване на животновъдството: чрез уреждане на съвкуплителни станции, даване премии от 20 до 50 лева за отглеждане на добри приплоди, уреждане на окръжни скотовъдни конкурси, построяване на ветеринарни лечебници и амбулатории, подпомагане на бедни общини и други.^[19]

През 1909 г. в Медковец е открит пазар за добитък,^[20] който просъществува само 4-5 години. Както медковският, така и някои други пазари са закрити през 1914 г. по решение на една комисия, назначена съгласно Закона за санитарно-ветеринарната служба и полиция като неотговарящи на хигиенните условия. Пазари в околията остават само в Лом и Вълчедръм.^[21]

Взетите мерки все пак дават резултат. Преброяването на домашните животни през 1910 г. показва увеличение на всичкия добитък в окръга, с изключение на биволите.^[22] С въвеждането на вършачките постепенно започват да намаляват и конете. За сметка на биволите нарастват говедата. Забелязва се силен стремеж за подобряване на породите им. Умножават се овцете, свинете и домашните птици. Този процес постепенно се засилва през 1912-1914 г. в резултат на голямото търсене на добитък на пазара, увеличаване на изкуствените ливади (имало засети около 4000 дка в окръга) и уреждане на скотовъдните фондове в общините. Въпреки това, отчита се, че едва ли още може скотовъдството да достигне количествените показатели от предишните години^[23] до 1900 година.

Войните от 1912-1918 г. се отразяват неблагоприятно както за цялата стопанска дейност, така и върху положителното развитие на животновъдството.

Нова живителна струя в стопанската дейност и конкретно в отглеждането на дребните домашни животни в Медковец внася създаденото през 30-те години Кооперативно овцевъдно дружество „Агне“. То е основано на 17 юни 1934 г. от 11 стопани по инициатива на учителя Марин Кръстев Пасланджийски, голям радетел за подобряване на животновъдството в Медковец и в Ломския край.^[24] За председател на дружество „Агне“ е избран Томо Симеонов, а за касиер-деловодител Марин Кръстев. В продължение само на 6 години броят на членовете му нараства на 30 души.^[25] Дружеството си поставя стопански и културно-просветни цели. Основна задача на ръководството е да подобри местната порода овца с плевенската черноглава. За тази цел то закупува породисти кочове, полага похвални усилия за повече просвета сред овцевъдите, за да отглеждат стадата съгласно съществуващите научни постижения, старае се да осигури по-добро заплащане на млякото, поставя въпроса и настоява за направа на районна млекарница. И резултатите не закъсняват. В края на 1936 г. на трима овцевъди от Медковец (Милко Манов, Камен Биволарски и Христо Торньов) е гласувано доверие да направят опит за хранене на агнета със слънчогледово кюспе.^[26]

Благодарение на трудолюбието и старанието на медковските овцевъди през 1936 г. 8 души получават насърчителни премии от Министерството на земеделието и държавните имоти за постигнати добри резултати по три показателя: млечност, живо тегло и количество вълна.^[27] Още по-голямо е признанието през 1938 г., когато от всичко 8 наградени овцевъди за отглеждане на цели стада трима са от Медковец: Филип Кольов (стадо от 22 овце, получава 4703 лева), най-голямата сума от всички наградени, Христо Торньов (стадо от 29 овце — 3814 лв.) и Милко Манов (стадо от 20 овце — 3748 лв.). С официално писмо от 3 ноември 1938 г. до председателя на овчарското дружество в Медковец се съобщават имената на отличените, наградите и че стопанствата им се признават за „ръководни стопанства“.^[28] Ръководството на дружеството използува различни форми за популяризиране постиженията на най-добрите. Така през 1943 г. то организира пролетно изложение.

Оценявайки положителните резултати от дейността на дружеството „Агне“, местната общинска комисия към фонда „Подобрение на скотовъдството“ от 1940 г. започва системно да стимулира с парични помощи проявите на дружеството.^[29]

Важна роля за подобрението на скотовъдството има организирането на ветеринарната служба. Недостатъчната питателна храна, нечистата вода за пиене, нехигиеничните условия, при които се отглеждали домашните животни, допринасят за честото им заболяване и върлуване на различни епидемии както в Ломска околия, така и в Медковец. Документалните сведения и статистическите данни за периода 1887-1914 г. показват, че в Медковец са върлували за по-кратко или за по-продължително време около десетина болести по домашните животни: шап и шарка по овцете; устобол, кьопота, антракс (синята пъпка), устрел и далак по свинете; влас по козите и овцете и пр. Понякога болестите се превръщат в епидемии.

В първите години след Освобождението няма достатъчно подготвени специалисти за борба с болестите по добитъка. Ломският окръжен управител през 1887-1888 г. се оплаква, че в района „няма нито един ветеринарен врач“^[30] и че населението е принудено да търси помощ от местни знахари и баячи. Едва четири години по-късно за целия окръг са назначени един ветеринарен лекар и един фелдшер, което при наличието на големия брой домашни животни било съвсем недостатъчно. В края на XIX век ветеринарната служба се увеличава с още двама фелдшери. При недостатъчния ветеринарен персонал успехът на борбата с болестите зависел от местните органи на властта и отношението на самите стопани. Но именно последните най-често се отнасяли небрежно към заразните болести.^[31]

В Медковец често върлуват шарка по овцете и шап. Типичен пример на безотговорно отношение показват местните власти в селото през 1892-1893 г., когато бушува шарка по овцете в 7 села от Ломска околия и Медковец стои на първо място. „В село Медковец при констатиране на болестта — пише в рапорта си ветеринарният лекар — имало в заразените стада 1100 овце, а при прекратяването на болестта е издирено, че са боледували 9000 крави, за което общинското управление не донесло през траенето на болестта, при всичко, че му е било наредено направо и чрез ломския околийски началник“.^[32]

За овладяване на епидемията окръжният ветеринарен лекар и неговата служба вземат сериозни мерки.^[33]