Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (42)

б. Трудовокооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“

По-трудно се създава организация за кооперативно обработване на земята, макар че поддръжници на тази идея е имало сред кооперативните дейци още преди 9 септември 1944 г. Андрей Матов Суролейски, един от основателите на кооперация „Пчела“, организира група селски стопани, която посещава с. Голинци, за да се запознае на място с организацията на единственото по това време в Ломска околия ТКЗС „Нов живот“. Неверието на медковчани осуетява желанието на Суролейски и неговите съмишленици.

През 1946 г. Медковец наброява около 5300 жители в 1200 домакинства с общо стопанисвана земя около 80 000 дка. Земята се обработва предимно с работен добитък. Сравнително добре се използуват и селскостопанските машини. Около 40 стопани притежават трактори и прикачени плугове, но ги използуват главно за обработване на своите земи. В селото има 17 вършачки и над 100 жетварки и сноповръзвачки.

Инициатор и основна движеща сила за организиране на ТКЗС в Медковец е БРП(к). Още през пролетта на 1945 г. местният комунистически актив избира комитет от 4 души, който да проучи възможностите за образуване на ТКЗС.^[1] В продължение на година и половина обаче усилията на най-убедените партийни активисти остават без резултат. Причините се крият както в съществуващите още неясноти по изграждането на ТКЗС, така и в неверието на средните селяни (мнозинство от населението), силно привързани към собствения имот, страхуващи се от неизвестността на бъдещето. Известно колебание и сдържаност към колективното обработване на земята проявяват и немалко членове на БРП(к), между които и партийният секретар Ерменко Беремлийски. Влияние оказва и агитацията на опозицията и най-вече на БЗНС „Никола Петков“. След избирането на Рангел Кожлеев за секретар на комунистическата организация привържениците на ТКЗС се активизират. За каузата е спечелен и Иван Петков Петров от ръководството на БЗНС. Постепенно желаещите да влязат в ТКЗС се увеличават, но те са предимно бедни и малоимотни селяни. При това положение и по съвета на директора на БЗКБ в Лом се взема решение в Медковец да се изгради „Скотовъдно-производителна кооперация“.

На 6 октомври 1946 г. по инициатива на Рангел Кожлеев, Георги Биволарски и Иван Петков се свиква учредително събрание, на което присъствуват 25 души. От тях обаче само 11 души се записват в СПК. Избран е управителен съвет от 5 членове: Рангел Христов Кожлеев — председател, Георги Филипов Биволарски — зам.-председател, и членове — Герго Димитров Убовилски, Цветан Кръстянин Нейков и Цветан Симеонов Беремлийски; в контролния съвет влизат: Тодор Ангелов Лилов — председател, и членове — Петко Иванов Шоков и Петко Евстатиев Вачов. Събранието приема новосъздадената кооперация да се наименува СПК „Георги Димитров“. Политическата принадлежност на основателите на СПК е: 10 души комунисти и 1 член на БЗНС; по социално положение: занаятчии — 5, земеделски стопани — 4, учители — 1, дребни търговци — 1. Обемът на кооперираната земя възлиза на 305 дка, а броят на стопаните — 42.^[2] По своя характер СПК „Георги Димитров“ е единствена в България по това време. Изработването на подходящ устав е възложено на най-компетентния в това отношение кооператор Иван Петков Петров.^[3]

Според приетия устав основната цел на кооперацията е „да се грижи за всестранното подобрение на скотовъдството в района на медковската община… да осигури по-голяма рентабилност на скотовъдните стопанства и подобри материалното положение на кооператорите“. За постигането на тази цел то решава да създаде собствено образцово и демонстративно скотовъдно производително стопанство „за производство на елитен, расов, разплоден и продуктивен едър и дребен добитък, домашни птици и пчели“, с което да задоволява нуждите на ТКЗ стопанства в околията и производство на животински продукти за пазара.^[4]

Още със започване на своята дейност кооперацията извършва есенната сеитба. ТПС комисия я одворява с 30 дка от общинската мера в местността „Гужово кладенче“. Записват се нови кооператори. На 12 октомври членовете нарастват на 30 души, а притежаваният имот достига 800 дка ниви, ливади и пасища, 18 говеда, 88 овце, 10 свине-майки, 200 кокошки, 50 гъски и 12 пчелни кошера. Управителният съвет моли Министерството на земеделието да ги подпомогне като новоучредена кооперация с кредит.^[5]

Още в първите стъпки кооператорите проявяват усърдие в работата си. Построяват необходимите стопански сгради: отначало птичарник, а впоследствие яхър и кочина. През 1947 г. от БЗКБ се изтеглят 800 000 лева, с които се закупуват 7 дойни крави кулска порода, 50 овце и 7 шилета.^[6]

На общо събрание кооператорите решават да разширят дейността си, като развиват, освен племенно животновъдство, и полевъдство съгласно примерния устав на ТКЗС. По такъв начин кооперацията се превръща в многоотраслова. Кооператорите имат благородната амбиция да работят образцово и съзнателно, така че да покажат предимствата на социалистическата организация, на колективната обработка на земята и спечелят симпатиите на стопаните от частния сектор. Изграждат се две полевъдни звена, които засяват нивата с пшеница. Към стопанския двор в местността „Козаровец“ се създават зеленчукова градина и малък язовир за поливане, засаждат се 20 дка бостан и др.

За да се осигури механизирано обработване на земята, кооперацията става колективен член на МТС — Брусарци. Това позволява между звената да се разгори съревнование за получаване на по-добри резултати. Благодарение на дълбоката машинна оран и качествената работа на звената са получени 250-300 кг царевица зърно от декар при средни норми 160-180 кг, а от пшеницата се добиват 180 кг на декар. За Медковец това са рекордни добиви. Управителният съвет на кооперацията раздава по 365 кг пшеница на всеки кооператор.

На 10 юни 1948 г. след отчитане на целогодишната дейност на СПК председателят Рангел Кожлеев преминава на друга работа и на негово място е избран Иван Петков Петров.

Необходимо е да се посочи обаче, че наред с постигнатите добри резултати в дейността на СПК „Георги Димитров“ се допускат и редица слабости и грешки, характерни за повечето от кооперативните стопанства в първите години. Те са посочени още на конференцията на ТКЗС в Ломска, Видинска, Кулска и Белоградчишка околии, състояла се на 29 декември 1946 г. Това са главно организационни слабости и безплановост в работата. Изтъква се необходимостта от повишаване на трудовата дисциплина, липсата на трудови норми и тяхното строго спазване там, където ги има. Обръща се внимание на състава на стопанските и контролните съвети, в които трябва да намерят място най-добрите земеделски стопани, а не разни учители, доктори и чиновници. Особено важно е да не се самозабравят ръководствата, а за всичко да се допитват до стопанския актив.^[7]

Повечето от посочените констатации имат отношение и към медковската кооперация. Към тях трябва да прибавим и това, че по-голяма част от състава на кооперацията нямат достатъчно опит и не са се занимавали пряко със земеделска дейност. От 30-те членове само 6 са средни земеделски стопани. Останалите са занаятчии, чиновници, търговци, малоимотни и безимотни селяни — почти всички непознаващи организацията на модерните земеделски стопанства. При това трима души от ръководството, начело с председателя, са занаятчии. Показателен е и фактът, че още в началото 9 души кооператори отказват да внесат земята си и остават спомагателни членове, като заявяват, че ще я подпомагат парично.^[8] Пряко участвуват в производителната дейност семействата на 10 кооператори, които са влезли в стопанството със земята, добитъка и селскостопанския си инвентар.

Ръководството допуска грешки и при разпределението, което се извършва съгласно комунистическия принцип — според нуждите, а не според заработеното. СПК „Георги Димитров“ не успява да се превърне в образец и притегателен център и поради разногласията в комунистическата организация. Редица изтъкнати комунисти (средни земеделски стопани като Рангел Миленов Пилюшки,^[9] Иван Георгиев Грънчарски, Ангел Младенов Чиков, Иван Борисов Дяволски и др.) смятат, че все още не са назрели условията за създаване на ТКЗС в Медковец. Техните виждания и поведение действуват възпиращо на мнозинството средни селяни. Неслучайно през 1947 г. броят на кооператорите не нараства. В края на 1948 г. СПК „Г. Димитров“ прекратява съществуването си, като целият й членски състав се включва в създадения към кооперация „9 септември“ отдел „ТКЗС“.

СПК „Г. Димитров“ бележи първия етап в развитието на трудовото кооперативно земеделско стопанство в Медковец. Вторият етап започва от средата на 1948 година. С изземването на едрия земеделски инвентар, започнало в началото на същата година, и с образувания в селото клон на МТС се създават по-благоприятни условия за образуване на ТКЗС. В резултат на близо 4-месечната активна агитационна работа на БРП(к) и ОФ и с помощта на ОК на БРП(к) в Лом редица комунисти — добри земеделски стопани, възприемат идеята за създаване на ТКЗС като отдел към потребителната кооперация „9 септември“.

Част от репресираните медковчани след Девети септември 1944 г.

На 13 юли 1948 г. се провежда учредително събрание в клуба на СНМ, на което слагат подписа си под протокола като членове — основатели, 33 души. От тях 29 са комунисти, 1 член на БЗНС и 3-ма безпартийни. По социално положение учредителите се разпределят така: 17 средни земеделски стопани, 13 дребни стопани, 1 търговец — дребен, 1 чиновник и пенсионер — железничар. Събранието избира управителен съвет в състав: Рангел Миленов Пилюшки — председател, Петър Тодоров Митков — зам.-председател, и членове — Герго Димитров Убовилски, Иван Петков Петров и Рабчо Иванов Опинчев. В контролния съвет влизат: Рангел Христов Кожлеев — председател, Борис Маринов Пърчоев — секретар и Найден Петков Минов — член. Избрана е и комисия за оценка на живия и мъртъв инвентар, състояща се от 5 души. При обсъждане на Примерния устав на ТКЗС се правят редица изменения и допълнения към чл. чл. 10, 17, 31, 41, 61 и 78 — за оценката на внесения инвентар, срок за внасяне на дяловия капитал и др. Приема се чистият доход да се разпределя, както следва: за рента на земята 40%, за възнаграждение на положения труд 50% и за фондове 10%. По чл. 79 освен съществуващите фондове се учредява и фонд старчески пенсии.^[10]

За кооперативно обработване на земята членовете внасят своите ниви, възлизащи общо на 1434 дка. Общият брой на членовете на кооперативните семейства достига 147 души. Но само 60 от тях са годни за целогодишна работа. Стопаните внасят своя инвентар от 12 волски коли и 6 чифта волове.^[11] Само овцете са прибрани в стопанския двор на СПК „Г. Димитров“, а едрият рогат добитък и инвентарът, поради липса на помещения, са оставени в домовете на кооператорите. Пред управителния съвет изникват редица сложни и трудни за решаване въпроси, свързани с направата на стопански дворове и сгради за инвентара и добитъка, събиране на земята в блокове, набиране на средства и др.

Още през септември 1948 г. стопанството е одворено с 50 дка от общинската мера в местността „Бреста“.^[12] Много трудности се срещат при оформяне на кооперативните блокове. ТПК комисия приема предложението на УС да се съберат земите на ТКЗС в три блока в местностите: „Горуняка“, „Горно ливаге“ и „Липена“, където са разположени най-много кооперативни ниви. След утвърждаване плана за блокуването общоселското ръководство на БРП (к) и ОФ организира събрание с частните стопани, чиито земи попадат в блоковете на ТКЗС. Предлага им се да станат и те членове на стопанството или в противен случай ще им се даде равностойна по количество и качество земя от парцелите на кооператорите, останали вън от блоковете. Само три-четири души обаче се съгласяват да станат кооператори, останалите решително отказват, като заявяват категорично, че няма да отстъпят земите си. Насърчавани от противниците на ТКЗС, те и след като им връчват известията, продължават да упорствуват. Пречат на техниците при размерването на блоковете и особено при разораването на синорите от тракторите. Най-упорито се противопоставят Ефтим Кютов, Слави Рангелов Чашов, Найден Георгиев Генов, Петър Христов Генов и други, все средни земеделски стопани, хора трудолюбиви, дълбоко свързани със земята, която оплодена от техния труд, им дава възможност да се замогнат материално и да живеят един сносен живот. Дълго след това те не се примиряват и окуражавани от Ефрем Давидов Нейков — ляв земеделец — единнофронтовец, със заслуги в антифашистката борба, организират делегация от 20 души и заминават за София. В Министерството на земеделието при Георги Трайков те се оплакват, че земята им е заграбена от ТКЗС и тази, която им е дадена, не е равностойна. Макар че им обещават да проверят на място, молбите им остават без последствие.^[13]

След блокуването на земите на 1 септември 1948 г. започва есенната сеитба. Използуват се както дребният земеделски инвентар и работен добитък на кооперацията, така и машините от МТС в селото. Едновременно медковската община и ОФ комитет изпращат мотивирано изложение до Министерството на земеделието и горите за обособяване на клона на МТС — Брусарци, в самостоятелно МТС в Медковец. В него те съобщават, че имат голям брой собствени машини, подготвени квалифицирани технически кадри — около 50 души, и че общината отпуска безплатно 50 дка за двор на станцията. Молбата им е уважена и със заповед от 31 декември 1948 г. на Министерството в страната са открити нови 15 МТС, между които и в Медковец.^[14]

Едновременно с това за по-доброто планиране, организация и отчет на цялостната работа УС създава отделно счетоводство от това на ПК „9 септември“. За счетоводител е назначен Иван Илиев Ерменков, младеж със средно икономическо образование, който с помощта на председателя Рангел Пилюшки бързо усвоява работата и в продължение на 22 години — и като главен счетоводител — ръководи финансово-счетоводната дейност на ТКЗС.

През зимата на 1948-1949 г. се извършва широка разяснителна и агитационна работа сред населението за масовизиране на стопанството. Обръща се внимание особено на средните селяни — комунисти, които трябва да дават пример на безпартийните. На едно от събранията се поставя категорично въпросът за тяхното влизане в ТКЗС. Вземат се крути мерки срещу най-упоритите. Стига се до изключване от комунистическата организация на Ангел Младенов Чиков (участник в Септемврийското въстание), който със своето неверие и открито противопоставяне дава лош пример на останалите. Все пак „агитацията“ дава известни резултати. В началото на 1949 г. (февруари и март) в ТКЗС са приети нови 47 стопани с 1863 дка обработваема площ. Половината от новопостъпилите изхождат от средните селяни — 22 души. С тях броят на кооператорите се увеличава на 82 домакинства с 338 души, от които 180 годни за работа. Нараства и поземленият фонд на 3327 дка, от които 263 дка гори и ливади, 6 дка зеленчукови градини и 3 дка лозя. Увеличават се добитъкът и селскостопанският инвентар. През пролетта на 1949 г. ТКЗС разполага с овче стадо от 189 овце, 18 чифта волове, 18 волски коли, 1 конска каруца с 2 коня и една волска жетварка-сноповръзвачка.^[15]

За да осигури навременна и качествена обработка на земята и прибирането на реколтата, ръководството на ТКЗС сключва на 31 март 1949 г. договор с МТС за машинна обработка. В него се фиксират сроковете на започване и завършване на определените селскостопански дейности, изискванията за дълбочината на оранта, начинът на извършване и заплащането, което ставало в пари или в натура. Точно са определени и задълженията на договарящите се страни. За извършената през 1949 г. пролетна и есенна оран, жътва и вършитба ТКЗС заплаща 893 420 лева.^[16] Обслужването на ТКЗС от страна на МТС въз основа на подобни договори става постоянна практика и продължава без прекъсване до изкупуване на машините от кооперативното стопанство през 1962 г. Още след оформянето на блоковете ръководството на ТКЗС се ориентира към отглеждане главно на зърнени култури: пшеница, царевица, слънчоглед и в по-малък размер фуражни култури за добитъка. През март 1949 г. управителният съвет на ТКЗС обсъжда и приема производствената организация, като утвърждава „звеното“ за основна производствена единица. Изградени са 2 полевъдни бригади с по 4 звена: първа бригада с бригадир Герго Димитров Убовилски и звеноводи: Георги Александров Табаков, Петър Александров Пърчоев, Евгени Миленов Пилюшки и Петко Иванов Шоков, и втора бригада с бригадир Илия Александров Нейков и звеноводи: Спас Николов Белчев, Милан Филипов Биволарски, Славейко Томов Паунов и Иван Кръстев Марков. За отговорник на зеленчуковата градина е определен Иван Петков Петров. Кооператорите са разпределени по звената. Управителният съвет зачислява на бригадирите и звеноводите обработваемите площи, инвентара и работния добитък.

Отначало работата тръгва добре. Звеноводите и кооператорите дават обещание за срочно и качествено изпълнение на пролетната сеитба в чест на Първи май. С цел да стимулира ентусиазма на кооператорите, управителният съвет определя предметни награди: обуща, рокли, блузи и др. Явяват се обаче редица трудности и слабости в организацията на работата, които водят до недисциплинираност и разколебават кооператорите. Неблагоприятните условия, при които се наложило да работят новоприетите членове (извън блоковете, на различни места из землището) и некачествената работа на сноповръзвачките, вследствие на което те полагали излишен труд за връзването на снопите, от една страна, и, от друга, недоволството на бригадирите поради ниското възнаграждение (20 трудодни на месец) ги карали да не изпълняват добре задълженията си. Всичко това, както и постоянната агитация от страна на противниците на ТКЗС усилват колебанията и неверието сред кооператорите. Започват да се подават молби за напускане на кооператива. Най-напред това правят чуждите на кооперативното дело хора, засегнати от мероприятията на властта, или недисциплинирани като Вълчо Давидов Нейков, баща му Давид Аврамов Нейков и Софрон Рангелов Табаков (член на БКП), които кооперативното събрание изключва на 12 юни 1949 година.^[17]

Въпреки това трудовата дисциплина не се подобрява. Не дават резултат и усилията на създадената ППО при ТКЗС със секретар Надежда Иванова Амбова и на УС, които разглеждат работата на бригадирите и им правят бележки. Подават заявления за излизане от ТКЗС още 17 души, повечето от които сочат като причина лошата работа на бригадирите. УС отново разглежда работата на бригадирите и ги уволнява, а на тяхно място назначава Славейко Томов Паунков и Рабчо Иванов Опинчев.^[18] И те обаче не се задържат задълго. Общото кооперативно събрание, което разглежда подадените заявления, изключва от редовете си 10 души, а на 7 души не уважава молбите.^[19]

При отчитане на 1948-1949 стопанска година, въпреки големите трудности, неуредици и падналата градушка, работилите съзнателно, постоянно и честно получават добро възнаграждение.

През септември 1949 г. ТКЗС оформя в блокове и земите на приетите през пролетта членове, което този път е извършено без съпротива от частните стопани. Изграден е през лятото с кирпич яхър за 20-30 глави добитък и в края на сеитбата са настанени останалите по частните дворове инвентари и волове. Общото кооперативно събрание, през март 1950 г. избира за председател на ТКЗС Петър Тодоров Митков.

През стопанската 1949-1950 година работата в ТКЗС е по-спокойна и резултатна, без разхищение на време и труд. За това допринасят блокирането на цялата кооперативна земя, по-добрата организация на работата и по-навременният контрол от страна на УС. По-добри организатори и внимателни към кооператорите се оказват полевъдните бригадири Петко Евстатиев Бачов и Иван Кръстев Пасланджийски. В борбата им за укрепване на трудовата дисциплина те получават помощ и от ППО при ТКЗС, която по време на кампаниите организира и разгаря съревнование между бригадите и звената за най-добра организация на работата, трудова дисциплина, качествено и навреме свършена дейност. Най-добре се представя звеното на Георги Илиев Михайлов, състоящо се изключително от жени, което носи преходното знаме до края на лятната кампания.

Годината 1949-1950 завършва с много добри резултати, дори по-добри от предишните. Отчетени са държавните доставки. Счетоводството навреме приключва сметките и кооператорите получават достатъчно жито, царевица, сирене, вълна и олио за положения труд и за рента. Дори остават в запас още десетки тона зърно и животинска продукция. Това са първите успехи на ТКЗС в Медковец.

Известно е, че Петият конгрес на БКП (декември 1948 г) взема курс към масово коопериране на селското стопанство. Това означаваше в кратки срокове да се извършат коренни икономически и социални промени в селото, да се преодолеят редица трудности от социалнопсихологически характер — привързаността на селяните към земята, традиции и др. Тази постановка бе дори в разрез с изказването на Ленин, според което за съзнателно и доброволно участие в колективизация на земята е необходима цяла „историческа епоха“, а при благоприятни условия поне „едно-две десетилетия“.^[20]

Като се изхожда обаче от решението на Петия конгрес на БКП и обстоятелството, че след национализацията на индустрията е наложително да има и уедрено селско стопанство върху колективни релси, централното комунистическо ръководство дава указание в началото на 1950 г. да се предприеме в кратки срокове масова колективизация в селското стопанство. И макар че ЦК на БКП подчертава на думи, че на траен успех при изграждането на ТКЗС може да се разчита при спазване на принципа на доброволността, на практика тази теоретична позиция не се спази.

Как се проведе масовизацията на ТКЗС в Медковец? Още през февруари 1950 г. партийното ръководство начело с Рангел Христов Кожлеев и Георги Филипов Биволарски се заема сериозно за успешно решаване на поставената задача. Под ръководството на общоселския комитет на БКП се провежда разширено съвещание с актива на ОФ, БЗНС, женското дружество, СНМ, ДПО „Септемврийче“ и най-добрите кооператори, посветено на масовизацията на ТКЗС. На събранието участвува и представителят на Окръжния комитет на БКП Цветан Денчев. Приема се план за агитационно — разяснителна дейност сред селските стопани, с цел да бъдат убедени в предимството на колективното обработване на земята. Организират се агитгрупи, предимно от жени, членове на СНМ, и деца — септемврийчета. Общинският съвет изработва план за производството и задълженията на всеки земеделски стопанин, като се обръща внимание на навременното и качествено издължаване на държавните доставки. Изготвени са листовки с конкретни данни, които се предоставят на агитаторите. През мъртвия сезон се организират квартални седенки, на които младежките агитки издигат лозунги: „Майки и бащи, за нашето щастие станете членове на ТКЗС“, „ТКЗС — мир, щастие и благоденствие“. В същото време агитки издигат лозунги из селото против богатите медковчани, а по оградите и стените на къщите са изписани изрази от този род: „Хей, кулак, кулак, ти си стар народен враг“. Правят се и общи събрания, на които агитатори от околийски мащаб разясняват предимствата на ТКЗС пред дребното земеделско стопанство. В помощ на местните ръководства в Медковец ОК на БКП в Лом изпраща бившия партизанин Тодор Чулев и инструктор Иван Арсенов.

Въпреки тази активна и повсеместна агитация, мнозинството от средните стопани не подават молби за ТКЗС. Общоселският комитет, като преценява правилно значението на комунистите, поисква помощ от ОК на БКП за справяне с членовете, които не съдействуват за изпълнение на поставената задача. След обследване на комунистическата организация от нея са изключени 30 души, а други са наказани с предупреждение.^[21]

Междувременно в разяснителната работа за масовизиране на ТКЗС се включват и всички общински съветници.^[22] През август агитационно — разяснителната работа става всеобхватна и активна. Опитът показва, че груповата форма на агитация и издигането на лозунги не са особено резултатни и затова се преминава към „индивидуална агитация“. Тя се насочва към определени авторитетни земеделски стопани, заможни или средни, които имат влияние сред селяните. Поканени от инициативния комитет, без много колебания Цветко Марков Торньов, Макавей Петков Манастирски, Андрей Матов Суролейски и Цветко Рангелов Беремлийски първи подават молби за влизане в ТКЗС. На 15 август 1950 г. имената на тези честни и трудолюбиви селяни първи са записани върху червената дъска на кандидатите за кооператори. Техният пример е последван и само за две седмици 958 частни стопани подават молби за членове на ТКЗС. Не подават молби 99 домакинства.^[23] Това е преломният момент в колективизацията. На общокооперативното събрание на 5 септември 1950 г. става обсъждане на подадените молби и приемане на новите членове. Ръководството на БКП и на ТКЗС преценява, че 69 от подалите молби стопани заради противокооперативни прояви не бива да се приемат, за да не рушат кооперативното стопанство отвътре. След приемане на новите кооператори, което се извършва групово по 10 души, се избира управителен и контролен съвет. За председател на управителния съвет е избран Рангел Христов Кожлеев, а Петко Евстатиев Вачов за заместник — председател. Начело на контролния съвет застава Иван Георгиев Грънчарски.^[24] На събранието е обсъден и приет уставът на ТКЗС.

След избирането на ръководните органи и приемане на устава ТКЗС се отделя от ПК „9 септември“ и се оформя като самостоятелна стопанска организация. Впоследствие то е наименувано „Гигант“, поради размерите на обработваемата земя и броя на членовете — най-голямо в Ломска околия. След масовизацията кооперативната земя достига 62 526 дка срещу 17 474 дка на частните стопани.^[25] За по-малко от година съотношението между кооперативния и частния сектор се изменя коренно. Докато в края на 1949 г. то е 7,5% към 92,5% за частния сектор, през есента на 1950 г. показателят се обръща на 22 към 78 за кооперативния сектор. Тази форсирана масовизация на медковското кооперативно стопанство не е типична за страната. Средната големина на ТКЗС в България за този период е около 8 хиляди дка. Както ще видим, това има отрицателно влияние за по-нататъшното развитие на стопанството.

След приемане на новите кооператори дяловият капитал достига 158 хиляди лева, а внесеният инвентар се изчислява на 6 620 000 лева. Нараства и броят на кооперативния добитък — 780 вола, 147 крави, 41 коня и 3200 овце.^[26]

УС и стопанският актив са изправени пред решаването на много отговорни задачи, свързани с големи трудности: да се създаде правилна организация на труда на многобройния колектив, да се съберат и оценят инвентарът и добитъкът, да се приберат семената и фуражите, да се извърши есенната сеитба. Специално назначена комисия — от Милети Петров Биволарски, Рангел Гергов Йончев и новоназначения агроном Емил Данаилов — се занимава с оценката и приемане инвентара и добитъка. С помощта на Общинския съвет кооператорите изграждат от камък и кирпич 2 яхъра във II и IV район на ТКЗС, в които се настанява част от едрия рогат добитък. Останалият, както и овцете, разпределени в 27 стада, се настаняват в собствените кошари и яхъри на кооператорите. В четирите района са изградени 32 полевъдни бригади, в които се формират 149 звена от по 7-10 кооператори.^[27] Създадена е и животновъдна бригада с бригадир Цветан Кръскянин Нейков.

След създаване на организацията УС, бригадирите и кооператорите под ръководството на агронома успешно завършват есенната сеитба до края на октомври 1950 година. Даже оказват помощ със 120 плуга на ТКЗС в с. Расово.

Въпреки тези успешни първоначални стъпки на стопанството, скоро настъпва труден период в неговото развитие. В продължение на около 5 години, включително и 1954 г., ръководството на ТКЗС, с помощта на секретарите на БКП, на ОФ и на общинската власт, подпомогнати от околийските окръжни органи, води отчаяна борба за неговото оцеляване. Още на 20 ноември 1950 г. общокооперативното събрание изключва от своите редове 20 кооператори, които отказват да издължат семенния и фуражния фонд към стопанството.^[28] Особено критичен е моментът през пролетта на 1951 г., след излизането на Постановлението^[29] на ЦК на БКП относно извращенията при колективизацията в Кулско и Тетевенска околия. Тогава са подадени 292 заявления^[30] за напускане на медковското ТКЗС. В продължение на 2 седмици УС на ТКЗС, организацията на БКП и отечественофронтовският актив с целия агитаторски апарат „воюват“ за оттегляне на заявленията и връщането на неукрепналите още кооператори в стопанството. За сериозността на положението говори и фактът, че председателят на ОНС Ашер Левиев и секретарят на ОК на БКП Анастас Първанов са принудени да дойдат в Медковец и да разясняват пред кооператорите постановлението на ЦК. Много усилия полагат местната комунистическа организация и стопанският актив, за да се усмирят недоволните кооператори и се върнат в ТКЗС.

Само след 3 години, през лятото на 1954 г., недоволството от ТКЗС отново се излива в 340 заявления за напускане на стопанството.^[31] И отново в продължение на 2 седмици местните ръководства, подпомогнати от председателите на ТКЗС в околията и от по-висшите комунистически инстанции, успяват много трудно да усмирят недоволните и да ги накарат да се откажат от заявленията си. Кои са причините за болезненото протичане на процеса на колективизация в неговия начален стадий в Медковец? Анализът на събитията, фактите и документите ни дава основание да приемем, че те са комплексни. На първо място, това е неправилната икономическа политика на държавата през периода 1952-54 г., изразяваща се в три насоки: високите проценти на задължителните държавни доставки; рязко намалени изкупни цени за селскостопанската продукция и строгото държавно регламентиране на посевните планове на ТКЗС. Тази политика довежда много ТКЗС в зърнодобивните райони на страната до тежко икономическо състояние.

Освен тези причини, валидни за цялата страна, има и конкретни, местни. Важна роля за това имат неблагоприятните климатични условия за селскостопанските работи през 1952 и 1954 г., в резултат на което кооператорите получават недостатъчно възнаграждение в продукти и пари. На много от тях то не достига за изхранване на семействата им. Това всява в душите им смут и неверие. Немалко значение имат и слабостите в организацията, методите на администриране, стремежът да се изпълнят и преизпълнят държавните доставки без оглед на възможностите, недостатъчното вслушване в болките и нуждите на отделните стопани. Заслужава да се отбележи фактът, че докато през 1947 г. селото е обявено за първенец по изпълнение на държавните доставки от храни, вълна и млечни продукти,^[32] то през 1954 г. ТКЗС в Медковец не е в състояние да изпълни задълженията към държавата. УС е принуден да договорира взаимообразно 200 тона жито от държавата. Естествено е, че при такова положение агитацията на противниците на кооперативното стопанство намира благоприятна почва.

Главната причина обаче се корени в приложения начин на коопериране, който е свързан с допускане на груби грешки и извращения от местните и околийските комитети на БКП.^[33] Не е спазено изискването за последователно прилагане на доброволността и законността при изграждане на ТКЗС. Амбициозната и непосилна за обективните условия задача — изграждането на ТКЗС в много кратки срокове, принуждава местните органи да правят нарушения, като се започне от даване на неизпълними обещания и се стигне до заплахи и груб натиск. Първи изпитват върху себе си тези методи на насилие членовете на местната комунистическа организация, а при масовизацията през 1950 г. на тотален морално-психически натиск е подложено и голяма част от земеделското население в Медковец. Тези действия внасят смущения в живота на селяните и предизвикват недоволство и неприязън към властта. Освен ежедневната агитация, устна и печатна, чрез използуване на младежите и децата, те принуждават стопаните чрез производствения план, който трудно биха могли да издължат на държавата. След разясняването на този план на всеки стопанин се предлага, „ако се чувствува, че не може да изпълни задълженията си към държавата, да стане член на ТКЗС и там няма да го търси никой“. Установява се строг контрол при вършитбата, като специален представител на властта изчислява необходимото количество за всеки стопанин през годината, а останалото се откарва направо в държавните складове. Облагат се с мляко и сирене дори и тези, които не притежавали съответния добитък.

Строго се наказва всеки, който пречи на стопанин да влезе в ТКЗС. Глобявани са няколко души и са обругани публично като „кулаци“ или слуги на „народните врагове“. Представител на ОК на БКП в Лом, като разяснява устава на ТКЗС и агитира стопаните, обещава им, че като влязат в кооперативното стопанство, няма да плащат никакви данъци и държавни доставки. Народният представител от Медковския избирателен район Борис Бонов пък на общоселски митинг изтъква: „Всички медковчани ще станат членове на ТКЗС, а кулаците няма да станат, ще конфискуваме имота им, ще ги натоварим на един камион и ще ги изпратим на другия край на България да работят, да видят как се изкарва хлябът.“^[34]

Изобщо спрямо няколкото богати медковчани, наричани „кулаци“, подобно на СССР, се прилага метод на задушаване чрез прекомерни данъци и ликвидирането им като селски капиталисти.

За нереалистичната преценка, която прави комисията по приемане кандидатите за членове на ТКЗС, говори и фактът, че 300 души, т.е. близо 1/3 от всички подали заявления, са причислени към категорията „врагове“, които не бива да се приемат в стопанството.

Едва след намесата на Окръжния комитет на БКП във Видин числото на „враговете“ се намалява на 130. С такова отношение и начин на действие БКП не може да печели трайни привърженици на кооперативното дело. Този извод се потвърждава и от самите кооператори през април 1951 г. при искането за напускане на кооператива. В молбите си те сочат две причини: били лъгани, че в ТКЗС няма да плащат данъци и ги плашели с изселване. Същото изтъква пред Вълко Червенков в ЦК на БКП и Петър Илиев Пейчев, че масовизацията на ТКЗС в Медковец станала „с насилие и лъжа“.^[35] Тези неправилни методи на действие нажежават атмосферата и борбата в процеса на изграждане на ТКЗС се изостря. От само себе си се разбира, че една такава обстановка ще се използува от противниците на кооперативното дело, за да разколебаят новоприетите стопани. Извършват се груби нарушения на трудовата дисциплина, стига се и до стопански престъпления — подпалване сламата на частните стопани в долния край на селото и пр.

Наред с допуснатите слабости и негативни методи в процеса на колективизацията, УС на ТКЗС и Общинският съвет, политическите и обществените организации развиват и активна дейност в борбата против зложелателите на стопанството и съдействуват за укрепване на трудовия колектив.

Големи трудности трябва да се преодолеят след събранието през 1951 година. Лятната кампания се очертава като много тежка, 11 000 дка ниви са полегнали и не могат да се приберат със сноповръзвачки. Необходима е жътва на ръка. УС решава да увеличи заплащането на ожънат легнал посев. Организират се агитаторски групи, редколегия, която издава листовки, „стършели“, бюлетини. Обявяват се награди за най-добър жътвар, води се съревнование. Появяват се жътвари първенци: Иван Петров Нейков, ожънвал по 2,5-3 дка на ден, последван от Андрей Матов Суролейски и младежите Петко Николов Христов, Василка Александрова Рацова и Милка Кръстева Витанска — всички наградени с по 500 лева тогавашни пари. Трудностите сплотяват, а положителните примери привличат и млади, и стари. Само за 18 дена трудната жътва е завършена. Организира се денонощна вършитба, в която се проявява с най-добра организация бригадата на Асен Лазаров Пандурски, която спечелва съревнованието и получава парична награда, а бригадирът е награден със „Сребърен орден на труда“.

С голям интерес следят медковчани през лятото на 1951 г. жътвата на първия съветски прикачен комбайн „С-6“ в местността „Орничака“. Първият комбайнер е Иван Тодоров Сивов, с помощник Николина Ябълкова. Комбайнът е теглен от трактор „ДТ-54“, управляван от Милети Софрониев Рацов. Под ръководството на агронома Емил Данаилов навреме са извършени и есенните селскостопански работи. В края на октомври 32 полевъдни бригади с около 1000 кооператори оказват помощ за прибиране на царевицата на ТКЗС в с. Дългоделци.

Съревнованието между бригади и звена намира нови последователи. В началото на 1952 г. се слага началото на съревнование между ТКЗС в Долно Церовене и Медковец. Полевъдните бригадири Венка Цветкова Кютова и Бранко Тодоров Опинчев обявяват съревнование на съответни бригадири от Долно Церовене,^[36] а Методи Атанасов Сарафски — на всички животновъдни бригадири от същото село. През май 1954 г. е подписан договор за съревнование по всички показатели с ТКЗС в Расово.^[37]

Вътрешното и междукооперативното съревнование допринасят за подобряване обработката на културите, повишаване на трудовата дисциплина и получаване на по-високи добиви и възнаграждения. В края на януари и началото на февруари 1954 г. навалява дълбок сняг, незапомнен дотогава. Снежната покривка достига 120 см. Затрупани са кооперативните дворове и кошари. В продължение на 3 дена връзките им със селото са прекъснати. Застрашени са животновъдите и добитъкът на стопанството. Общинският народен съвет обявява бедствено положение и обща мобилизация на населението. Всички жители на селото се вдигат като един човек с волове, шейни, лопати, гребачки, кой с каквото има и както може. В кратко време са направени пъртини до овчарските кошари, отринат е снегът от дворовете и са създадени условия за нормално хранене и живот на хората и добитъка.

Общата опасност и голямата привързаност на земеделския стопанин към животните, неизменна част от неговия бит и живот, сплотяват селяните и ги карат да забравят всякакви политически и лични страсти и противоречия. Още една крачка по трудния път на укрепването на стопанството е направена.

Големите смущения от 1951 и 1954 г. постепенно се изживяват. Намалява броят на колебаещите се. Кооператорите заработват с по-голяма вяра в успехите на ТКЗС и трудностите са преодолени. Подобрява се организацията на труда, от година на година укрепва дисциплината. Това дава основание на УС на ТКЗС в началото на 1955 г. да набележи мероприятия и да се включи стопанството в борбата за високи добиви. На 27 януари медковското ТКЗС дава обещание пред Вълко Червенков, че ще се бори за високи добиви. Неговият култ все още не е заместен от този на приемника му. Съобразно климатично-почвените условия стопанството се развива като зърнопроизводно и животновъдно. Успоредно с основните традиционни отрасли е застъпено и зеленчукопроизводството, засаждат се лозя и овощна градина.

Положителна роля за подобряване на производствената дейност и постигане на добри резултати в ТКЗС играе създадената през 1952 г. от Министерството на земеделието в Медковец сортоизпитателна станция. В нея започва да работи Иван Петков Петров, а ТКЗС прикрепя към станцията една полевъдна бригада с бригадир Любен Саздов Цветков. По предложение на Иван Николицин, агроном на сортоизпитателния участък, УС на ТКЗС приема за сеитба и отглеждане устойчиви на болести и високодобивни сортове пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, фасул и др.

От година на година и ръководството на стопанството набира опит и подобрява своята работа. Старае се по различен начин да стимулира дейността на звената и отделните кооператори, да подобрява организацията на труда в различните отрасли. За 100% изпълнение на плановите задачи се раздават парични награди.^[38] Все повече се прилага агротехниката в растениевъдството. В стопанството се изпращат на стаж млади агрономи, създадено е опитно поле, ръководено от Васил Рангелов Къчов — младеж, който следва задочно. Извършва се усилено строителство на стопански сгради, между които 10 модерни свинарника и 3 фуражни кухни. Решават се някои спорни въпроси с организацията и заплащането на животновъдите. На кооператорите започват да дават по 5 дка за лично ползуване и им се разрешава да отглеждат в домовете си известен брой птици и домашни животни. Управителният съвет изпраща на едногодишна квалификация за председатели на ТКЗС в Плевен Никола Крумов Тодоров и Васил Рангелов Къчов.^[39] През март 1956 г. са приети в ТКЗС нови 130 частни стопани. Тежките условия, при които са поставени, ги принуждават да подадат молби за влизане в кооператива. За неиздължените държавни доставки някои от тях са заставени от обстоятелствата да си разпродадат имота и добитъка, а други са осъдени на по 5-6 месеца затвор. И въпреки това около 20 стопани все още устояват на силния натиск на управляващите и работят като частници извън ТКЗС.

В реда на нашето изложение трябва да отбележим, че през драматичния период на изграждане „икономическата база на социализма“ и налагане на култовския режим, а сетне и на тоталитарната система, редица жители на селото не се примиряват с премахване на плурализма в икономиката, политиката и културно-просветния живот, а водят борба с произволите и насилията.

За своето другомислие спрямо комунизма, за активна опозиционна дейност, за „вражески“ прояви при изграждане на ТКЗС и други изяви в полза на демокрацията и защита правата на човека и гражданина те са подложени на преследване и осъждане от властите. Заслужава да се споменат имената на следните репресирани медковчани: Стоян Младенов Свинарски (от БЗНС — „Никола Петков“), водач на опозицията в селото, Петър Софрониев Кузманов (социалдемократ — през 1946 г. престоява в концлагера „Куциян“, а през есента на 1948 г. лежи 4 месеца в Държавна сигурност и Софийския централен затвор като следствен по делото на Коста Лулчев и д-р Петър Дертлиев), Цанко Миленов Манастирски (БЗНС — „Никола Петков“, съден и лежи шест месеца в Ломския затвор^[40]), Цветан Софрониев Боздуков (за свободомислие и опит да напусне нелегално страната е осъден на 6 години строг тъмничен затвор),^[41] Иван Миланов Гъньов (БКП, арестуван и тормозен за разпространяване на позиви из Медковец против култа на Вълко Червенков).^[42] Временно задържани от органите на МВР и изпращани в лагери и в затвора са още: Йосиф Стефанов Тиков (2 години в лагерите „Белене“, „Борил“ — Оряховско, и „Богданов дол“ — Перник), Генади Кръстев Робов (МВР и лагери), Александър Димитров Сарафски (6 години в „Белене“), Цеко Петков Койчев (2 години затвор и лагер), Рангел Георгиев Неков (4 години в лагера „Белене“), Томо Якимов Попов (в Държавна сигурност и затвора), Крум Спасов Миков^[43] (2 години и 6 месеца затвор и лагери), Ангел Цветков Паньов, Спас Александров Порчов, Стефан Иванов Пешов (МВР и 2 години лагер в „Белене“), Рангел Григоров Ванков (2 години в лагера „Белене“), Евгени Велев Кръстев (внук на Григор Ванков, като трудовак е съден от военен съд), брат му Ради Велев Кръстев (престоял повече от 2 години в лагера „Белене“ и други „възпитателни общежития“), Иван Борисов Порчов („неутрален офицер“) и много други, които без съд и присъда са изпитали върху гърба си предимствата на „развития“ социализъм.

Въпреки политическите и икономическите репресии към 1955-1958 година жизненото равнище на кооператорите се придвижва от точката на замръзването. За това свидетелствуват както повишената покупателна способност на жителите, така и нарастването на спестяванията. Докато през 1957 година сумата за покупки от потребителната кооперация е 4 299 528 лева, то през 1958 година тя нараства на 4 479 129 лева. Що се отнася до спестовните влогове, от 711 000 лева през 1954 г. те нарастват на 994 402 лева през 1958 г., а броят на вложителите се увеличава с 300 души.^[44]

Интересно събитие за жителите на с. Медковец е гостуването на китайска правителствена делегация на 6 септември 1958 г., водена от секретаря на ОК на БКП Атанас Първанов. Делегацията посещава ТКЗС, а след това на публично събрание читалищните колективи изнасят литературно-музикална програма пред гостите.

Важен момент в стопанския живот на селото е административното обединение на общините в Медковец и Сливовик, осъществено в началото на октомври 1958 година.

Един месец след това управителните съвети на ТКЗС в двете села, съвместно с ИК на ОНС и окръжните комитети на БКП и БЗНС, решават да се обединят двете кооперативни стопанства в едно със седалище Медковец. Проведеното на 5 декември 1958 г. делегатско събрание осъществява обединяването и избира ръководни органи: управителен съвет от 9 души с председател Рангел Христов Кожлеев, петима заместник-председатели и 3 членове; контролен съвет с председател Илия Александров Нейков, секретар и 3 членове. Приема се обединеното кооперативно стопанство да се нарича ТКЗС „Георги Димитров“.^[45]

Поземленият фонд на обединеното ТКЗС възлиза на 104 979 дка, а броят на кооператорите — 1515, с общо население 7160, от които 4041 годни за работа. Домашни животни: едър рогат добитък — 1760 волове, крави и телци, 137 коня, 1805 свине, 5973 овце и 1800 птици. Селскостопански инвентар: трактори — 1, волски плугове — 591, обикновени култиватори — 3, редосеялки — 86, сноповръзвачки — 63, резачки — 5, лозарски пръскачки — 95, моторни двигатели — 4, камиони — 8, и 1 ремарке.^[46]

След обединението до 1970 г. са построени 129 нови сгради, от които 34 модерно оборудвани — фуражни кухни, краварници, свинарници, птичарници, телчарници, битови сгради, складове и др. Уедряването на ТКЗС бележи нов етап в развитието на социалистическата форма на собственост в селското стопанство. То съвпада с новото административно деление на страната. През 1959 г. е създаден Михайловградски окръг, в който влиза и Медковец. В изпълнение на решенията на висшите органи за ускорено икономическо развитие в страната окръжните ръководства приемат програма за решителен подем в селското стопанство в окръга чрез ускорено развитие на ТКЗС.^[47]

Благодарение на създадената материална база и подобрената организация на труд за кратко време обединеното стопанство се стабилизира и постига добри резултати, въпреки особените почвени и климатични условия. Основен отрасъл продължава да бъде растениевъдството с водещи зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури. От тях на първо място стои пшеницата, заемаща около 30 000 дка през стопанската 1970-1971 година. Увеличават се площите за захарно цвекло, трайните насаждения и зеленчука. През 1962 г. се поставя началото на отглеждане тютюн в стопанството.

След обединението УС обръща особено внимание на организацията на труда в полевъдството. Изградени са 8 тракторно-полевъдни бригади, 6 от които в Медковец.^[48] Съобразявайки се с настъпилите промени и изискванията на агротехническата наука, УС прави съответните промени в структурата на полевъдството в посока намаляване броя на бригадите и увеличаване количеството на площите. Така в началото на 1962 г. бригадите са намалени на 4, за да се трансформират през 1969 г. — в 3 комплексни и 3 полевъдни бригади. Подобрява се квалификацията на бригадирите: докато през 1958 г. те са обикновени кооператори с по-голям организационен опит, то през 1969 г. двама от тях са вече агрономи.

Положително се отразява върху получените резултати скъсването с практиката да се спускат от ОНС шаблонни планове за отглеждане на неподходящи за почвените условия в Медковец култури. Важна роля продължава да играе опитният сортоучастък, чрез който агрономът Иван Николицин Христов изпита и утвърди най-подходящите за медковския чернозем сортове пшеница, царевица, слънчоглед и др. Това осигурява по-високи добиви от декар. Извършената мелиорация през 1958-1959 г. също спомага много за подобряване на почвата и създава благоприятни условия за нейната обработка в съответните срокове.

Важен момент в по-нататъшното развитие на ТКЗС представлява изкупуването на селскостопанските машини. То става по решение на общото кооперативно събрание на 29 януари 1962 година.^[49] По такъв начин притежание на стопанството става тракторният парк на МТС заедно с прикачния инвентар: верижни трактори — 28, колесни трактори — 51, самоходни и прикачни комбайни — 6. С това се премахва зависимостта на ТКЗС от МТС и се избягват спорове между тях, каквито често се случвали вследствие особените климатично-почвени изисквания. Тази мярка, освен това спестява на ТКЗС големи суми, изплащани ежегодно на МТС. Убедено в предимствата на машинната обработка на земята, ръководството на кооперативното стопанство впоследствие закупува нови машини: 8 верижни и 43 колесни трактора, 14 самоходни комбайна, „С-4“ комбайни за царевица — 8, комбайни за силажиране — 9 и голям брой по-дребни селскостопански инвентар.^[50] Създават се условия за почти пълно механизиране на трудовите процеси в ТКЗС. Нараства броят на специалистите с висше и средно образование, които внедряват постиженията на селскостопанската наука и тласкат производството напред.

С увеличаване механизацията в ТКЗС се явява излишък от работна ръка в Медковец. Разрешаване на този проблем се търси в разширяването на трайните насаждения, тютюна и зеленчука, а също и в оказване помощ на съседните села. Само през 1968 г. кооператорите от селото заработват 2130 трудодни в стопанствата на селата Дългоделци, Василовци и Брусарци.^[51] Тези предпоставки дават основание на УС да си постави благородната цел: превръщане стопанството в рентабилно специализирано ТКЗС. И резултатите не закъсняват. Данните за добивите от основните зърнени култури пшеница, царевица и слънчоглед за разглеждания период (1958-1970 г.) показват видим растеж. Има, разбира се, известни отклонения за някои от годините, което се дължи на природни бедствия, градушки, суша, също и субективни причини. Общата тенденция обаче е постоянно нарастване. Ако сравним резултатите с тези на стопанствата в окръга, ще констатираме, че докато през годините 1958-1960 добивите от декар на посочените култури, с изключение на царевицата за 1958 г., са под средните за окръга, то през 1969 г., най-благоприятната, те вече са над средните за окръга, особено сортовете: пшеница „Безостая 1“ дава средно на декар по 335 кг, царевица „Кнежа“ 2Л-62 — 498 кг, и слънчогледът „Передовик“ — 251 кг. Повишава се и производителността на труда. Набелязва се тенденция за снижаване себестойността на продукцията. Изпълнението на поставените пред селското стопанство задачи бележи обаче известно изоставане, особено в областта на растениевъдството, където и в целия окръг се отчита все още висока себестойност на произведенията.^[52]

Ръководството на ТКЗС „Г. Димитров“ обръща особено внимание и на втория основен отрасъл в селското стопанство — животновъдството. Отчитайки значимостта на отрасъла и необходимостта в него да се включат младежите и жените, УС с помощта на партийните организации, и особено на ДКМС и жените, полага много усилия в това отношение и постига желан успех. В края на 1960 г. във фермите на ТКЗС са включени и се трудят 105 младежи и девойки — най-много от всички села в Михайловградски окръг.^[53] Доста младежи от циганското население стават кравари. Намират своето призвание в животновъдството и много жени. Даже отговорникът по животновъдството в управителния съвет става Надежда Иванова Амбова — зам.-председател. Под нейно ръководство се подобрява организацията на труда във фермите. Увеличен е броят на кравите, зачислени на един кравар — от 12 на 17, но едновременно с това в помощ му се дават двама работници — единият за доставка на фуража, а другият да се грижи за телците. Заменят се местните породи с по-продуктивни. Под ръководството на зоотехниците и ветеринарните специалисти се създават племенни ферми от кулско сименталско говедо, овцеферми с карнобатски мериносови овце с висока продуктивност на вълна и мляко, свинеферми и др.

Полагат се усилия за подобряване условията на живот във фермите, облекчаване труда на животновъдите и повишаване на неговата ефективност. Въведена е механизация на редица процеси в две кравеферми и две свинеферми, в телчарниците за угояване и в птичарниците за бройлери.

Наред с подобряване на материалната база УС се обръща с лице към животновъдите. Полага грижи за повишаване на тяхното образование и квалификация, стимулира ги с парични и морални награди. Ежеседмично, всяка събота, отговорни дейци от ръководството на ТКЗС и общината посещават фермите, запознават се с постиженията на животновъдите, изнасят лекции и беседи, запознават ги с резултатите на техни колеги от други ТКЗС-та. Организират се „вечери на животновъда“, по радиоуредбата и в многотиражката се съобщават имената на първенците, говори се за постиженията им и се сочат за пример на останалите. Между най-добрите се води съревнование, което се отчита ежегодно на 1 май и 9 септември, като на победителите се дава предметна или парична награда. Редица животновъди са наградени с екскурзия в чужбина, с ордени и медали. Всичко това ги стимулира и разгаря амбициите между тях за постигане на най-добри резултати. Изпратените във фермите младежи напълно оправдават гласуването им доверие. Особено високи са постиженията на свинегледачките,^[54] краварките и др.

Съревнованието с ТКЗС „Мико Нинов“ в с. Грамада (Видинско), национален първенец, и с кооперативното стопанство в с. Расово, в което медковското ТКЗС достойно се представя, също допринася за повишаване качеството на работата и самочувствието на кооператорите.

С всяка измината година Управителният съвет на ТКЗС добива опит в организацията на труда, прилага разнообразни форми и методи, вслушва се в препоръките на кооператорите и се старае да откликва своевременно на техните болки и тежнения.^[55]

На 27 март 1959 г. УС излиза с предложение пред общото кооперативно събрание да се премахне рентата върху земята. Вслушвайки се в гласа на кооператорите, ръководството премахва неудобното заплащане 2 пъти в годината и 60% от заработката в пари и натура с ежемесечно заплащане и 70% от заработката в пари, което повече ги улеснява.^[56]

Воден от грижите за социално слабите кооператори, останали без издръжка, УС ги подпомага материално, а по-късно, през 1968 г., общото събрание решава да окаже помощ и на пенсионираните кооператори.

Медковското ТКЗС поддържа активни връзки с редица стопанства и членува в създадените кооперативни сдружения в околията и окръга. През 1960 г. то става колективен член на междукооперативното угоително стопанство в Моминброд (дн. кв. на гр. Лом),^[57] а седем години по-късно е прието за член на Окръжния кооперативен съюз — Михайловград. В неговия УС е избран и председателят на медковското стопанство Рангел Кожлеев. През март 1967 г. той участвува като делегат в конгреса на ТКЗС. По същото време Президиумът на Народното събрание го награждава с високото отличие ордена „Георги Димитров“ за дългогодишна всеотдайна работа като председател на ТКЗС в Медковец.

Показател за активна и качествена работа и за високи постигнати резултати през този период са и заслужените награди на някои кооператори. С правителствени ордени са наградени през 1960, 1961 и 1967 г. 7 кооператори, а с юбилейни медали по случай 25-годишнината на 9 септември — 16 души. Като награда за получените високи добиви и стимул за по-нататъшни успехи УС на ТКЗС награждава с екскурзии в СССР, Румъния, ГДР и Полша 30 души.^[58] От ЦК на ДКМС първи от селото са изпратени на екскурзия в СССР Венка Димитрова Кютова (отговорник на втора кравеферма) и младежът кравар Методи Александров Кумбаков (Исо). И двамата са наградени за преизпълнение на плана за млеконадоя.

Повишаването на производството води до нарастване на капиталовложенията. Данните от приложената по-долу таблица за капиталните вложения от 1959 до 1970 г. показва ежегоден значителен ръст. Докато през 1959 г. обединеното стопанство има общо 893 373 лева капитал по стария курс, то надхвърля 3 милиона в нов курс след 5 години, за да стигне през 1970 г. 4 421 000 лева.

Повишава се чувствително и заплащането на труда на кооператорите. Докато през 1958 г. средното заплащане на един трудоден е 0,99 лева и средната годишна заплата на един кооператор възлиза на 147 лева, през 1959 г. нараства чувствително на 2,55 лв. и 563 лв., през 1964 г. надминава 3 лв., през 1966 г. — над 4 лв., за да достигне през 1970 г. 4,97 лв. на трудоден и средногодишна заплата 1153 лева.^[59]

Таблица
за ръста на капиталните вложения 1959 — 1970 г.

години	капитални вложения лева	курс
1959	893 373	стар
1960	1 709 019	"
1961	1 860 800	"
1962	2 796 557	нов
1963	2 779 863	"
1964	3 052 950	"
1965	3 094 275	нов
1966	3 611 880	"
1967	3 796 950	"
1968	4 884 000	"
1969	4 187 000	"
1970	4 421 000	"

С нарастването на фондовете на стопанството УС отделя необходимите средства за осигуряване отдиха и почивката на своите членове и техните семейства. Откриват се лагери в с. Бързия (Берковско), в Клисурския манастир и в гр. Вършец, където ежегодно почиват и възстановяват силите си по неколкостотин ученици и възрастни срещу минимално заплащане. Ръководството подпомага кооператорите за развитие и подобряване и на личното им стопанство, което също увеличава техния доход. Много от семействата, от които редовно работят по 4-6 души в ТКЗС — получават годишно възнаграждение от 5-8000 лева, а някои от механизаторите и животновъдите и повече. Това им дава възможност да строят и да обзавеждат нови къщи и сгради, изграждани по пътя на взаимопомощта. За петнайсетгодишния период (1956-1971) в Медковец са построени 908 масивни постройки, от които 573 къщи, 146 летни кухни и 169 стопански сгради. От жилищните сгради 42 са двуетажни. Изменя се изцяло и видът на циганската махала. От 60 семейства, 45 вече живеят в новопостроени масивни жилища, даже един от тях — Асен Макавеев Байрямов, издига двуетажна къща. Над 50% от домовете на кооператорите са оградени с хубави огради от панели, тухли, тарби или телена мрежа. Положително качество на селските стопани е пестеливостта. Увеличава се броят на вносителите и сумата на влоговете. Официалните данни показват, че до края на 1971 г. в района на ТКЗС „Георги Димитров“ броят на вносителите в ДСК е 5201 с 2 764 000 лева влог.

В бита на селяните навлизат съвременна мебел, перални машини, нафтови и електрически печки. В 858 дома има радиоприемници, в 250 — радиоточки, и в 500 — телевизори.^[60] А мнозина кооператори с добро икономическо състояние и по-големи възможности, особено измежду механизаторите, закупуват мотори и леки коли.