Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (34)

б. През управлението на „Народния блок“

След спечелване на изборите през 1931 г. „Народният блок“ премахва сговористкия режим, осъществява вътрешна демокрация, разширява гражданските свободи, осигурява по-благоприятни условия за легална дейност на левите сили, дадена е политическа амнистия, вземат се някои мерки за подобряване положението на социално слабите слоеве от обществото. Но заедно с това не се премахва антидемократичното законодателство и се запазват административните органи на сговористкия режим.^[1] Тези условия дават възможност да засилят дейността си редица политически, стопански, професионални и културни организации и групи, които водят борба за влияние в обществено-политическия и културно-просветния живот на селото. Борбата се води във всички сфери на материалната и духовната дейност.

Какви процеси се развиват в обществено-политическия, живот на Медковец през близо четиригодишното управление на „Народния блок“? Поради своя разнороден състав тази буржоазнодемократична коалиция не съществува за дълго. През февруари 1933 г. при провеждане на извънредните избори за Общински съвет в Медковец тя се разпада, а партиите, които я съставляват, излизат с отделни листи. С течение на времето демократите се приближават към „Демократическия сговор“ и на последните общински избори за този период, проведени през февруари 1934 г., излизат с обща листа. Още в началото на управлението на коалицията сговористите правят небезуспешни опити да пречат и саботират дейността на местния общински съвет. От една страна, чрез нагласена ситуация предизвикват свалянето на редовно избрания кмет от БЗНС,^[2] от друга, техните избраници си подават оставките в знак на протест срещу политиката на избрания съвет и предизвикват разтурянето му. Въпреки всички машинации обаче те не успяват да се доберат до кметското място даже и тогава, когато се съюзяват с демократите. Безспорно мнозинство в съвета има БЗНС, макар че от началото на 1933 г. той се разделя на две крила: гичевисти и томовисти, които излизат в изборите с две листи. И в трите избора дружбата печели кметското място, а в последните две — и това на помощник-кмета. При изборите през 1933 г. БЗНС има 5 съветници, а при тези през 1934 г. — 4.

Особено показателни са изборните успехи на РП, които тя постига въпреки пречките и насилията спрямо нейните агитатори и избраници. През 1931 г. тя получава 180 гласа и 1 съветник, а през 1933-250 гласа и 2 съветници, за да достигне най-големия успех през 1934 г. с 360 гласа и 3 съветници. По такъв начин се нарежда на второ място по броя на спечелените гласове и избраните съветници. В тази връзка Рабчо Опинчев съобщава върху страниците на „Работническо дело“: „270 гласа за «Трудовия блок». Бием всички. Увеличение 70.“^[3] Така представителите на двете партии в Медковец имат солидно мнозинство в местните органи на самоуправление.

Макар че в политиката на РП и БЗНС има основни различия, при решаването на редица проблеми те действуват в сътрудничество. И в трите избора съветниците комунисти поддържат земеделските кандидати за кметове. Работническата партия обръща особено внимание на работата си в общината и в училищното настоятелство. Така например съветниците Иван Георгиев Грънчарски и Ангел Младенов Чиков протестират срещу решението на съвета паричните средства по бюджета да се събират от закупчик.^[4] Обявяват се срещу извършваните реквизиции от бирника на социално слабите стопани, заради дълговете им към общината.^[5] Застъпват се за въвеждане и строго спазване на прогресивно-подоходното облагане на жителите. Това предложение се подкрепя не само от съветниците комунисти, но и от Горан Порчов от БЗНС.^[6]

Особено активна и ползотворна е дейността на представителите на РП в училищните настоятелства. В проведените на 23 май 1933 г. избори за настоятелството се съревновават демократи, сговористи и комунисти. РП постига голям успех: трима от общо петимата избрани настоятели са нейни членове: Илия Маринов Лешов, Евлоги Петров Опинчев и Иван Цветков Влашки. За председател на училищното настоятелство е избран Илия Маринов Лешов. Под негово ръководство се ускорява изграждането на училището в Долната махала и ремонтирането на останалите училищни сгради и техния инвентар.

За активната работа на избраниците на РП в местния съвет и училищното настоятелство допринася въведената практика на контрол и отчет за изпълнение на поставените задачи. За тази цел след изборите през февруари 1934 г. на комунистическо събрание се приема специална „Декларация“ на „трудовите общински и училищни избраници на медковската организация при РП“.^[7] В шест точки са посочени и задълженията на избраниците, и техните обещания да отстояват достойно социалните позиции. Декларацията е подписана от всички съветници и настоятели — комунисти.

През тригодишното управление на „Народния блок“ трудещите се не получават очакваното „решително подобряване на икономическото и културно положение“. Селяните, занаятчиите, дребните търговци, просветните дейци и служители затъват още повече в дългове. Селскостопанските произведения се изкупуват на ниски цени. Към това се прибавят и природни бедствия. През 1931-1932 г. има незапомнена ръжда (чалгъна) по житата, а на 21 юли 1932 г. силна градушка унищожава царевицата и изпочупва керемидите от покривите на къщите. Икономическото положение особено на средните и бедните селяни се влошава и те не смогват да си изплатят данъците и да посрещнат дълговете към банката и лихварите. Намалява работата в занаятчийските работилници, строителните работници остават без работа. Всяка година медковската община приключва с дефицит и не успява да покрие нуждите си. Учителите и общинските служители не получават заплатите си по няколко месеца. Търговията в селото съвсем запада. Няколко дребни търговци (бакали и кръчмари) закриват дюкяните си, а други от по-едрите бакали прибягват към изкуствено обявяване на фалит — Коста Харизанов, Софрон Спасов и други. Като резултат от всичко това се засилва отново лихварството. Със закона за „Конкордат“ правителството гарантира вземанията на лихварите чрез държавата. Медковските лихвари са доволни от закона. Техните вземания се осигуряват от държавата, а заборчнелите селяни водят отчаяна борба да се отчитат пред държавата. За тежкото състояние, в което изпадат десетки жители на селото, е показател нарасналият брой на „социално изпадналите“, т.е. бедни семейства, признати от Общинския съвет, които достигат цифрата 188.^[8]

В такава обстановка са основани и развиват активна политическа дейност младежките организации на РМС и ЗМС. Организационното изграждане на ремсовите дружества в Ломска околия се извършва с известно закъснение в сравнение с други краища на страната, поради същите причини, които изложихме вече при създаването на Работническата партия. Едва през март 1932 г. в Лом се сформира Окръжен комитет на РМС. В резултат на организираните околийски и районни конференции, проведени в периода от 15 юни до 15 септември, в околията се учредяват ремсови дружества в 21 села, между които и Медковец.^[9]

Общоселска ремсова организация се изгражда по указание на секретаря на РП и под ръководството на Кирил Горанов Рацов, който по това време е организатор към нелегалния ОК на БКМС в Лом. Учредителното събрание се организира през лятото на 1933 г. в двора на Иван Борисов Дяволски, сред върбите край селската рекичка. На него присъствуват 10 души. За секретар е избран Петър Миленов Пилюшки.^[10] Впоследствие са привлечени и други младежи, с които броят на РМС достига 31 членове, сред които има и синове на по-заможни селяни с над 200 дка земя: Рабчо Ив. Опинчев, Кирил Атанасов Сарафски, Рангел Обретенов Сарафски (Керкезина), Петър Аврамов Мончев и др.^[11]

Увеличава се и съставът на РП, която под ръководството на Андрей Симеонов активизира своята дейност. Данъчното бреме е особено тежко за малоимотните и средните селяни, затова РП проявява разбиране към искането им за намаляване на тегобите. Съвсем не е случайно, че още на 8 юни 1932 г. в Медковец е разпространен позив на ЦК на РП, който започва с обръщението: „Работници, бедни и средни селяни! Хора на труда!“^[12] и завършва с призив да се води борба за намаляване на данъците. Значителна част от селяните приемат с известна надежда изразените в него искания. Властта обаче не бърза да задоволи тези искания, които привържениците на РП поставят при всеки удобен случай. Това им се удава на 23 март 1933 г. на състоялото се публично събрание в Медковец, когато народният представител от БЗНС Серафим Митков отговаря на поставените въпроси, че вероятно ще има „Опрощаване данъците на селяните“.^[13]

Към края на 1933 г. РП и РМС имат вече свой клуб, наречен „Искра“, който се помещава в къщата на Кирил Ст. Попов. В късо време той става място, където се провеждат събрания и се изнасят лекции и беседи по определена тематика. Ръководените от Кирил Рацов и Спас Евгениев Попов дискусии и спорове с представители на Легиона предизвикват голям интерес сред младежите.^[14] Проявите на ремсистите придобиват особено значение по време на изборите, 1 май, 24 май, годишнината на Парижката комуна и др. Срещу 1 май 1933 г. Рабчо Опинчев и Спас Попов ушиват червено знаме и го поставят върху покрива на училището.^[15]

Още по-организарано е отбелязан Празникът на труда през 1934 г. В навечерието на 1 май под ръководството на Петър Пилюшки по стените на трите училища е изписан лозунгът „Да живее фронтът на трудовата младеж!“; по телеграфните стълбове е издълбана емблемата на СССР — сърп и чук, а по жиците са накачени малки червени знаменца. Въпреки старанието на полицията, от извършителите е арестуван само Петър Пилюшки, но истината така и не узнават.^[16]

Все по-чести и дръзки са проявите на левите сили в Медковец. В края на август 1933 г. в селото са разпръснати лозунги и позиви срещу надигащия се в Европа фашизъм. Това се отчита и от официалната власт. В една заповед на кмета по опазване на обществения ред в района на общината се съобщава, че „комунистическата партия в селото има голямо влияние, пеят се комунистически песни“.^[17]

Трябва да се отбележи, че някои от проявите на РМС през този период имат левосектантски и доктринерски характер. Такъв е случаят в читалището при посрещането на Новата 1933 година. В полунощ, когато духовата музика започва да изпълнява химна „Шуми Марица“, се завързва остър спор между ремсистите и легионерите. Първите смятат, че химнът не трябва да се изпълнява в този час и на това място. Спорът прераства в сбиване и прекратяване на тържеството. Като следствие на този инцидент на другия ден са арестувани и закарани в Ломското околийско управление Кирил Рацов, Рабчо Опинчев и Кирил Сарафски.^[18]

След последните избори, отчитайки бързото развитие на РП и засилване на влиянието и в Медковец, властта започва усилено преследване и репресиране на комунистическите активисти. Ударите са насочени главно срещу секретаря на РП Андрей Симеонов (повод за това й дават разпръснатите позиви и листовки из селото през август и септември 1933 г.). През август той е арестуван и в продължение на два дена е малтретиран в ломската полиция. След това е освободен, за да бъде задържан отново през септември. Този път е изпратен в полицейския участък на с. Брусарци, където е жестоко инквизиран. След няколко дни полицията го освобождава и той се завръща в Медковец, но със силно разклатено здраве. Поради нечовешките мъчения той заболява тежко и на 17 октомври 1933 г. умира. Погребението му се извършва под полицейски надзор, но това не попречва стотици негови приятели и други да го съпроводят до гроба.^[19]

През управлението на „Народния блок“ земеделската дружба също живее нормален организационен живот и развива активна обществено-политическа и културнопросветна дейност. Макар и разделена на две крила, тя води след себе си голям брой трудови селяни. По-голямата част от членовете на БЗНС влизат във „Врабча 1“. Медковската дружба участвува отново в провежданите околийски и районни конференции и заема определено място в борбата между различните крила. Фактът, че тя не се отзовава на призива на Георги Марков, секретар на БЗНС — дясно крило, който той отправя към дружбите от околията да се присъединят към неговото крило, е показател за твърдата позиция, която БЗНС в Медковец отстоява — позиция на умереното течение „Врабча 1“.^[20]

След XXII конгрес на БЗНС (15-17 ноември 1930 г.), на който се обсъжда въпросът за земеделското движение и младежта, единодушно се приема „младежите да работят наред с по-възрастните, бащи и братя“.^[21] Започва основаването на земеделски младежки дружества към дружбите по места. През годините на блоковото управление наред с дружбата активна обществено-политическа дейност развива и ЗМС в Медковец. В него членуват предимно синовете на средните и на някои от по-заможните селяни. Най-активни прояви имат: Ефрем Давидов Нейков, Ефтим Димитров Симеонов, Иван Миланов Гъньов, Борис Алексов Дервенджийски, Цветан Георгиев Робов, Петко Димитров Симеонов, Борис Горанов Порчов и др. Земсистите подпомагат дружбата при провеждането на изборите чрез писане на лозунги, разнасяне на бюлетини, организиране на просветни събрания. За съжаление разцепването на дружбата на две крила, които враждуват помежду си, се отразява до голяма степен и в дейността на ЗМС. Случаят с разлепената в Центъра на селото карикатура срещу Горан Костов Порчов е показателен. Тя е направена от земсисти по поръчение на Ефрем Давидов Нейков.^[22] През този период, въпреки различните условия и идеи, отношенията между РМС и ЗМС са коректни, не се наблюдават сблъсъци и конфронтация, както с Легиона. Борбата на РМС срещу легионерите постепенно повишава градуса си. Оживена дейност провеждат и социалдемократите, радикалите, националлибералите и други политически формации и групи.