Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (46)

Глава трета
Обществено-икономическо развитие през 1971-1985 г.

През периода на 6-8 петилетка БКП си поставя като главна и непосредствена практическа задача построяване на „развито социалистическо общество“ в България.^[1] В тази връзка се пристъпва към нов експеримент в икономиката. По решение на ЦК на БКП за специализация и концентрация на селското стопанство през 1970-1971 г. се създават агропромишлените комплекси. С това започва третият етап в развитието на кооперативното движение.

В духа на новите „виждания“ обединеното медковско ТКЗС „Георги Димитров“ влиза в новосъздадения аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Септемврийци“ — Михайловград. Това става през август 1970 година. В управителния съвет на АПК от Медковец е избран Петко Миланов Стоянчов — новоизбраният председател на кооперативното стопанство.^[2]

През разглеждания период медковското стопанство, в което работят 75% от активното население на селото, претърпява няколко административно-организационни промени, които не се отразяват положително върху неговото състояние.

Успешното развитие на ТКЗС „Георги Димитров“ продължава и през началните години на влизането му в АПК. Основните насоки в производството са растениевъдството и животновъдството. Обръща се внимание на традиционните зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури, като към тях все по-определено място заемат техническите и зеленчуковите култури, тревните площи и трайните насаждения. Трудолюбието на медковчани, правилното структуриране на културите и добрата организация на работата осигуряват резултати, които нареждат ТКЗС „Георги Димитров“ на едно от първите места в АПК „Септемврийци“. На фона на общото добро изпълнение на годишните планове на комплекса за 1971 и 1972 г. ТКЗС — Медковец, изпъква с преизпълнението на плана за чистата продукция със 103% и 120,4%, което му дава възможност да се разплати с кооператорите със собствени средства. Преизпълнен е и планът за общата продукция със 111% при снижаване на материалните разходи. В растениевъдството, където АПК отчита задоволителни резултати, ТКЗС — Медковец, преизпълнява плана за общата и чистата продукция. Особено високи са добивите от пшеницата, царевицата и боба.^[3] Благодарение на правилното отношение на ръководителите и специалистите към фасула и спазването на изискванията при отглеждането му, стопанството получава ежегодно по 150-200 кг от декар.^[4] Ръководството на комплекса сочи медковчани за пример на другите стопанства. Правилната организация на труда осигурява високи добиви и в зеленчуковата градина. Бригадата на Спас Горанов получава средно по 3300-3600 кг на декар при план 2917.^[5]

В растениевъдството високите добиви са резултат на подобрената технология при отглеждането на културите, използуването на торове и внедряването на новите сортове пшеница „Аврора“, „Кавказ“, „Бургас 2“ и др. Напълно закономерно 2 от 5-те бригади за промишлено производство, получили най-високи резултати в АПК, са бригадите на Кирил Ташев и Кирил Еленков от ТКЗС — Медковец.

По-значими в сравнение с предишните години са резултатите на животновъдството. Нараства абсолютният брой на домашните животни. По всички показатели: млеконадой, месо-прираст, вълна и яйца, стопанството се нарежда на първо или на едно от първите места при изпълнение на плана. През 1971 г. АПК преизпълнява плана за млеконадоя с 6 литра. Най-висок млеконадой има в медковското стопанство — 60 литра от овца. На второ място е по настриг на вълна от овца — по 4, 637 кг при план 4, 452.^[6] Ръководството получава похвала за преизпълнението на плана за месо и прираста на угояваните телета (със 755 г на ден). Преизпълнява се планът за яйца от носачки с 28 броя. Единствено негативни са резултатите от безплодието на кравите, което се движи между 11,8% и 13,3%, при средно 9,2% за АПК, и смъртността на птиците през 1971 г. За съжаление себестойността на животинската продукция все още нараства.^[7]

Ръководството на стопанството се справя много добре с основния проблем в животновъдството — осигуряване достатъчно и качествен фураж. Обръща се особено внимание на изкуствените ливади с люцерна, която притежава висока хранителност. Докато средните добиви от люцерна общо за АПК се движи от 300-400 кг, кооператорите в Медковец получават ежегодно по 600-700 кг люцерново сено и напълно задоволяват нуждите си.^[8]

Към положителните страни на стопанството ръководството на АПК изтъква по-сполучливо комплектуваните счетоводни и икономически служби в Медковец. В резултат на добрите постижения ръководството на ТКЗС — Медковец, осигурява едно от най-високите възнаграждения на един постоянно зает в производството труженик от 1200-1700 лева.^[9]

Освен посочените предпоставки, големите резултати се дължат и на подобрената организация на труда на всички нива. Постигнатите успехи и доброто заплащане на труда вдъхват оптимизъм у кооператорите. Те се трудят по-съзнателно, подобрява се дисциплината, намаляват се разхищенията и злоупотребите. Все повече жителите насочват усилията си за укрепване и издигане на кооперативното стопанство.

Към средата на 1973 г. по предложение на ПАО „Българска захар“ стопанството в Медковец под названието Трудовоселскостопански кооператив (ТССК) влиза като съставна част на ПАК „Дунав“ — Лом. Новообразуваното обединение се състои от 9 ТССК и 7 предприятия, Захарния завод и други — общо 16 звена. Съгласно приетия правилник ПАК „Дунав“ е поделение на ПАО „Българска захар“ с предмет на дейност: производство на захарно цвекло, захар, месо, мляко, яйца, вълна, зърнено-фуражни, технически и зеленчукови култури. Ръководството на ПАК утвърждава плановете на своите клонове.^[10] Въпреки направените неколкократни административно-стопански и финансови реорганизации, ръководството на ПАК „Дунав“ не успява да постигне стабилни резултати в селскостопанската продукция и заплащането. Анализът на получените резултати за 1974, 1975 и 1976 г., с които разполагаме, показва ежегодно намаление почти по всички показатели. И в трите последователни години той не успява да изпълни плановете си. През 1976 г. изпълнението на плана за общата продукция е 75,7%, а материалните разходи за 100 лева продукция достигат 102,7 процента.^[11]

Медковското кооперативно стопанство влиза в ПАК „Дунав“ със следната структура на обработваема площ и производствени единици, установени през 1973 г.: от 53 790 дка посевна площ пшеницата заема 22 000 дка, царевицата — 18 300 дка, слънчогледът — 4500 дка, захарното цвекло — 4000, зеленчуковите култури — 1485, изкуствени ливади (люцерна, еспарсета и др.) — 7111 декара. В растениевъдството са формирани две бригади за промишлено производство, 3 тракторно-полевъдни, 2 лозаро-овощарски и 2 зеленчукови бригади, а в животновъдството — 4 кравеферми, 3 свинеферми, 2 смесени животновъдни ферми и 1 птицеферма.^[12]

По обема на притежаваната земя, по общата и чиста продукция и ФРЗ, ТССК — Медковец, има най-високи показатели между останалите селскостопански клонове в АПК „Дунав“. Още в края на първата година след влизане в ПАК обаче медковското стопанство отчита неизпълнение на приетия план по основните показатели.^[13] И в следващите години продължава влошаването на резултатите. За 1975 г., при план 6833 хиляди лева, изпълнението е 5587 хиляди лева, а материалните разходи за продукцията се увеличават от 3369 на 3977 хиляди лева. Не по-добро е положението при растениевъдството. Планът за общата продукция е изпълнен едва 64%. Само планът за пшеницата е изпълнен 100 процента. Падналата силна градушка през 1976 г. допринася също за намаляване на добивите. Не се достигат стабилни резултати и от захарното цвекло. Докато през 1974 г. средният добив е 1605 кг от декар, в следващата година добивът е още по-нисък — 1373 кг от декар, едва през 1976 г. се стига до сравнително по-високи резултати — 2557 кг от декар. И при този добив крайният резултат от културата е неефективен, поради високата себестойност — 38,70 лева на 1 тон при план 23,00 лева. Поради трудните условия при обработката и прибирането на реколтата, себестойността на 100 лева обща продукция е нараснала на 106,58 лева — при държавен план 73,41 лева. Това довежда до преразход общо за ПАК в размер на 5840 хиляди лева. Медковското стопанство е едно от тези с най-висока издръжка.^[14]

Незадоволителни са и резултатите от животновъдството с изключение на някои ферми и бригади. Процентът на изпълнение за 1975 г. е 87%, на трето място след Лом и Мокреш. За съжаление материалните разходи отново са високи — 101 процента.^[15] Още по-ниски са резултатите от 1976 година. Медковското стопанство е едно от четирите с най-нисък млеконадой от фуражна крава — 1788 литра, при план 2700, а трета кравеферма е получила едва 1100 литра. Същото е положението и с млеконадоя от овцете. Стопанството се нарежда сред неизпълнилите плана за броя на прасетата с 1300 броя. Увеличени са процентите на смъртността и безплодието на животните: 27% от 300 крави във фермите на стопанството са ялови, малко по-нисък от средния процент за ПАК — 33%.^[16] Единствено планът за месото е изпълнен от Медковец, заедно със стопанството в с. Ковачица.

Една от основните причини за това плачевно състояние на животновъдството в Медковец и в другите ТССК в ПАК „Дунав“ е неосигуряване на необходимия фураж. Показателна в това отношение е долупосочената

Такова хранене води след себе си постепенно намаляване на продуктивността. Ръководството на ПАК и тези на клоновите стопанства правят късни усилия за спасяване на животните от гладна смърт чрез закупуване на фуражи често от далечни места. Правят се извънредни разходи, без да се получи желаната продукция, което води до рязко влошаване на икономиката. Ръководството на ПАК търси причините за това тежко състояние главно в ръководителите и в работещите във фермите, но ясно е, че те са повече.

И в този труден период от съществуването на кооперативното стопанство в Медковец редица ръководители на ферми и бригади в различните отрасли и десетки кооператори — преки изпълнители, работят съзнателно и постигат високи, макар и частични успехи. Свидетелство за това са спечелените отличия в провежданото между клоновете на ПАК съревнование. С чест защитават името на стопанството първенците през 1975 и 1976 г. — трета свинеферма с ръководител Елена Андреева Вълчева, промишлената бригада на Асен Пандурски, лозаро-овощарската бригада с ръководител Петко Ерменков, ремонтната работилница на Кирил Виняшки, както и около 30 души индивидуални първенци — свиневъди, овцевъди, кравегледачи, комбайнери, механизатори, шофьори, работници от ремонтните бази и общи работници.^[17]

Трябва да изтъкнем положителното отношение на медковските механизатори към новите почини. От 380 механизатори към ПАК „Дунав“, които през 1973-1976 г. работят по почина на ямболския механизатор Георги Куцаров, 90 са от ТССК — Медковец. Само за двете години (1973 и 1974) 38 от тях са постигнали икономия в размер на 76 000 лева.^[18]

Със заповед на Управление „Земеделие“ при ОНС — Михайловград, от края на 1978 г. ТКЗС — Медковец, излиза от ПАК „Дунав“ и съвместно с ТКЗС — Расово, се обособяват в нов АПК.^[19]

Анализът на фактите и документите, свързани с низходящото развитие на кооперативното стопанство в Медковец по време на оставането му в ПАК „Дунав“, води до следните изводи. Причините за ярко изразения спад в развитието на стопанството след 1973 г. са комплексни. На първо място, това е нарушената традиционна структура на селскостопанските култури. Изхождайки от нуждите на Захарния завод в Лом, рязко са увеличени площите за захарно цвекло (три пъти повече) за сметка на другите зърнено-фуражни култури. Тази промяна се отразява отрицателно върху икономиката на селото. Второ, поради многоемкостта при обработката и прибирането на захарното цвекло, утежнена и от неблагоприятните почвени и климатични условия, то се оказва неефективна за стопанството култура. Себестойността му се повишава за сметка на чистия доход. Трето, увеличаването на засетите със захарно цвекло площи за сметка на зърненофуражните култури се отразява неблагоприятно върху материалното състояние на кооператорите и изхранването на добитъка. Четвърто, неправилното разпределение на общия доход между отделните звена на ПАК не според заработеното, а според нуждите.

В отчетния доклад за дейността на ПАК „Дунав“ за 1976 г. се прави следният извод: „За последните няколко години неизпълнението на плана придоби характер на трайна тенденция. Понижаването на дисциплината и наложилите се организационни и структурни изменения в производството и управлението даваха възможност на преките ръководители да работят само по нареждане «отгоре» и да се прикриват само с обективните фактори.^[20] Това естествено се отнася и за кооперативното стопанство в Медковец. Постоянното намаляване на трудовото възнаграждение на кооператорите засилва недоволството и убива вярата в едно по-добро бъдеще. Понижават се заинтересоваността и отговорността в труда. Привързаността към стопанството, в сравнение с годините преди влизането в ПАК «Дунав», силно се отклонява и миграцията набира по-голяма скорост.

* * *

Нова промяна в административно и стопанско положение на селото настъпва с изграждане в края на 1978 г. на Медковската селищна система и АПК «Поп Андрей» (1979 г.) с център Медковец. В селищната система, която се покрива с АПК, влизат селата: Медковец, Сливовик, Расово, Аспарухово и Пишурка. Изграждането на селищната система и АПК съвпада с обявеното внедряване принципите на нов икономически подход и механизъм в ръководството на селското стопанство. Създават се условия за по-нататъшна концентрация и специализация на земеобработването. АПК «Поп Андрей» притежава обективни условия за количествена и качествена селскостопанска продукция — плодородна земя и трудолюбиви стопани. Производството на АПК има решаващо значение в икономиката на селищната система — 85% от общата продукция се произвежда от комплекса. Само за две години (1981-1982) са произведени 36 579 тона пшеница, 14 399 тона ечемик, 11 567 тона царевица, 47 246 тона захарно цвекло, 5009 тона слънчоглед, 4778 тона домати, 13 662 тона краве мляко и 1126 тона овче мляко. Произведената продукция в АПК за трите години (1981-1983) възлиза на 11 535 хиляди лева.^[21] В резултат на разгърналото се съревнование предсрочно изпълняват седмата петилетка трудовите колективи на птицефермата и овцефермата в АПК — Медковец.^[22] Гордост за АПК е новият тип бригада на «героя на социалистическия труд» Виктор Младенов.^[23]

Въпреки тези частични успехи обаче общите резултати от производствената дейност на АПК «Поп Андрей» през първите шест години (1979-1985) от създаването му са незадоволителни. Годишните отчети сочат, че изпълнението на плана за общата продукция се движат от 58 до 83,07%; расте себестойността на продукцията — от 89,70 лева през 1981 г. на 106,95 лева за 1983 г.; материалните разходи на 100 лева продукция се увеличават в същото време от 57,80 на 72,80 лева. Всичко това довежда до неосигуряване на приходите за разплащане на работниците и служителите. За 1983 г. при план ФРЗ на едно лице 2207 лева е изпълнен 1875 лв., или 85%. Такова е положението на печалбата и за годините 1979-1981 г. Особено лоши са резултатите на комплекса Медковец, които показват за 1982-1983 г. недостиг от 1630 хиляди лева. Окръжният народен съвет счита, че това е следствие от недостатъчното внедряване на икономическия механизъм и неговия подход в работата на ръководството на АПК.^[24] Едва през 1985 г. планът на ФРЗ е изпълнен на 100 процента.^[25] Всичко това сериозно тревожи кооператорите. Трябва да отбележим, че в незавидно положение са немалко АПК в окръга. На сесия на Окръжния народен съвет съвместно с ОФ и БПС от 6 юли 1983 г. се отчита незадоволителното състояние на селското стопанство в окръга — от 15 АПК само 8 са осигурили разплащането си. Този нерадостен факт се потвърждава и от рапорта на окръжните ръководства до ЦК на БКП от края на 1985 г., в който се изтъква, че планът за социално-икономическото развитие на окръга за осмата петилетка (без селското стопанство) е изпълнен с 11 дни предсрочно.^[26]

В общи линии състоянието на производствения участък на Медковец не се различава по същество от това на АПК. И през осмата петилетка основни отрасли в селскостопанската дейност си остават растениевъдството и животновъдството. Що се отнася до производствените единици, в тях настъпват известни промени от 1981 г., вследствие изграждане на бригадната организация. През първите 2 години (1979 и 1980) в производствения участък в Медковец са организирани: 2 промишлени и една фуражна бригада в растениевъдството и 3 кравеферми и 1 кравекомплекс, две свинеферми, две овцеферми и една птицеферма в животновъдството. В духа на по-висшите решения за изграждане на бригадите и усъвършенствуване на тяхното ръководство се правят съответните промени. На територията на Медковец се изгражда една промишлена бригада, директно подчинена на окръжното ръководство, и един кравекомплекс и производствен участък, ръководени пряко от АПК. Към участъка на селото остават цялото животновъдство, фуражопроизводството, овощната градина, зеленчукопроизводството, земята за лично ползуване, услугите на населението и сортоучастъкът. Три години по-късно, в началото на 1984 г., се изграждат бригадите от нов тип, някои от които са на вътрешна стопанска сметка, а други с разчетна сметка в БНБ. В Медковец е създадена ЖФ бригада и ТССЗТ бригада. В условията на бригадната организация и новия икономически механизъм на производствените единици се предоставят по-благоприятни възможности за решаване на икономическите въпроси на база внедряване и приложение на ВСС. Производствената единица ЖФБ в Медковец се състои от една комплексна бригада, една фуражна, един кравекомплекс, две овцеферми, една птицеферма и една свинеферма.

Резултатите от растениевъдството най-много зависят от климатично-почвените условия. Докато през 1979 г., която е сравнително благоприятна, добивите от повечето зърнено-фуражни култури се приближават до планираните, а тези от захарното цвекло надхвърлят плана с 624 тона, то в неблагоприятната за селскостопанските култури 1980 г., поради обилните и продължителни пролетни дъждове, попречили на своевременното засяване на площите и нормално развитие на есенниците, планът е изпълнен едва 50%. Средните добиви от пшеницата са 365 кг при план 460 кг от декар. Още по-ниски са те при захарното цвекло — 815 кг при план 3200 килограма.^[27] Известен ръст в селскостопанското производство спрямо седмата петилетка бележат последните години на осмата петилетка (1984-1985). Той е резултат от въведената бригадна организация и плодотворните контакти с института «Пушкаров» за решаване проблема с тежките преовлажнени почви, с «Агромотдел» в Разград и опитната станция в Лом. Въпреки това средните добиви от пшеницата, царевицата и захарното цвекло са по-ниски от планираните. Особено неблагоприятна е 1985 г. с продължителното засушаване, каквото жителите на селото не помнят от десетки години.

Причините за незадоволителните резултати са не само лошите природно-климатични условия. Немалък дял за това имат в редица случаи и субективните фактори.^[28]

Наред с допуснатите слабости в областта на организацията на труда и трудовата дисциплина, в отчета за 1979 г. се посочват два основни нерешени проблема, от които зависят положителните резултати в растениевъдството. На първо място, стои въпросът с постоянното намаляване броя на механизаторите. Като се изтъква, че 50-60 трактористи от селото са преминали на работа в отрасли извън стопанството и в други селища: Михайловград, Брусарци, Лом, се прави предложение за връщане най-малко на 10-15 души в медковския производствен участък. Без необходимото попълнение от механизатори изпълнението на производствената програма от промишлените бригади става проблематично; второ — осезателен недостиг на работници в полевъдните бригади. В някои бригади броят им достига едва 20-35 души. При такова положение те не са в състояние да осигурят прехраната на 3-4 хилядното население на селото. Настоява се да се увеличат производствените единици с още най-малко 20-25 работници, като за целта се потърсят резерви от местното население.

И при такива трудни условия, предизвикани от недостига на работна ръка и природни бедствия, медковските механизатори и полевъди не падат духом, а водят организирана борба за преодоляването им и постигане на добри резултати. В стремежа за получаване на по-богата реколта, под ръководството на агрономи и други ръководители — специалисти, те извършват различните селскостопански работи на добро агротехническо ниво. Трудностите сплотяват тружениците на полето. И в извънредно тежки условия, при кал и огизване, когато техниката не може да се използува, с големи усилия те прибират в срок есенните култури, организират жътвената кампания, балират и складират житната и ечемичената слама. Не са малко примерите на безупречна работа, високо трудолюбие и съзнателно отношение към поставените задачи. Много добри са постиженията на фуражната бригада през 1979 г. Под умелото ръководство на бригадира Петко Илиев Ерменков тя преизпълнява плана и осигурява за животновъдството 10 800 тона силаж, в това число и 4400 тона първокачествен люцернов сенаж.^[29]

С голямо усърдие, упорит труд и постоянство се отличават механизаторите на силажокомбайните и сенокосачките: Илия Дамянов Тикванов, Димчо Р. Мальов, Любен Тулешков, пенсионерите механизатори Петко Ив. Опинчев, Владимир Дебийски, комбайнерите на новите комбайни «Е-516» Никола Дзуков, Тодор Биволарски и Евгени Шоков; трактористите Петко Луканов, Никола Сп. Бояджийски; балировачите на слама Иван Угринов, Кирил Мъгленски, Кирил Монов. Пример за трудолюбие и постоянство са механизаторите Кирил Ев. Монов, Тодор Сп. Кирков, Иван Д. Амбов, Димчо Радославов — заработили над 4000 лева за годината, Борис М. Петков, Страхил Кольов, Иван Ев. Угринов, Борис Мил. Донов, Антон Антонов — заработили над 3000 лева. С упорит труд и високи постижения се отличават полевъдните работници: Борис Цв. Порчов — заработил през 1980 г. 337 трудодни и получил 3078 лева, най-високото възнаграждение в полевъдната бригада, следван от Вергин Амбов — заработил 1570 лева, Цветана Куткудейска — 1559, Динка Саздова — 1500, Надежда Ил. Куткудейска — 1400, Евгеница Н. Манастирска — 1310, Славка Ив. Койчева — 1300, Райна Цв. Торньова — 1210; фуражното звено на Асен Стойнев, Кирил Манов, Славчо Янакиев, Кузман Илиев, Цветан Йончев, Рангел Чукашки, Първолета Биволарска, Гина Манастирска и много други, които с упорит труд осигуряват на животните необходимите груби сочни фуражи през неблагоприятната 1985 година.^[30]

Приблизително такива са резултатите и от животновъдството, втория основен отрасъл на поминъка на населението. Плановете за общата продукция се движат около 70%. Едва през 1985 г. животновъдството в ЖФ бригада достига 95% изпълнение на годишния план.^[31] Лошо е състоянието на говедовъдството и свиневъдството. От наличните 1107 фуражни крави през 1979 г. планът за млеконадоя в трите кравеферми и кравекомплекса възлиза на 64%; за прираста — 76%. Не се подобрява положението и през следващата 1980 година — млеконадоят на фуражна крава при план 2500 е изпълнен средно 1800 литра. Не се изпълнява среднодневният прираст при угояване на телетата — при план 700 грама се реализира нарастване 350 грама.^[32] Въпреки взетите решения на общинската отчетно-изборна конференция на БКП в началото на 1981 г. за прелом в животновъдството, незадоволителното състояние на говедовъдството продължава и в следващите 3-4 години.

Не по-добро е положението на свиневъдството, където икономическите резултати също са незадоволителни. Планът за общата продукция през 1979 и 1980 г. се изпълнява от 45 до 64%; среднодневният прираст е 200-205 г. при план 400 грама. Докато през 1983 г. среднодневният прираст за окръга е 377 грама, резултатите в АПК — Медковец, показват 222 грама. Неслучайно комплексът дължи на междукомплексното предприятие по свиневъдство 144 тона месо.^[33] Висока е смъртността при прасетата. Причините за незадоволителните резултати в говедовъдството и свиневъдството през разглеждания период са главно от субективен характер. Текучество на гледачите, слаба дисциплина и на изпълнители, и на някои от отговорниците на ферми, несъвестно отношение към изпълнение на поставените задачи, с което се нарушава технологическият процес на отглеждане на животните. Мнозина от гледачите нямат необходимите трудови навици на животновъди. Принизени изисквания и контрол от завеждащите ферми и ръководството на участъка. Наред с това за недоброто състояние на свиневъдството роля играят и някои обективни причини. На първо място, лошата материална база — свинефермата е в стари помещения, които не отговарят на изискванията, без достатъчно вода за поене. Към това трябва да се прибави нередовното хранене, поради липса на необходимото количество фуражи. От друга страна, неосигуреността на добри битови условия и необходимата механизация за отделните трудови процеси не стимулира работниците в тези ферми.

Ръководството на производствения участък, подпомогнато от това на АПК и на местния Общински съвет ежегодно полага грижи за подобряване. Асфалтирани са част от стопанския двор и дворовете на кравекомплекса и кравеферма №2. Създават се по-добри условия за бита и работата на работниците във фермите. АПК — Медковец, е един от малкото комплекси, които през 1985 г. работи активно по зазимяването на животните. Своевременно се ремонтират сградите, водоснабдена е свинефермата и са възстановени всички водоизточници, осигурен е фураж за през зимата, като са засети 7400 дка люцерна, 300 дка репко, над 5400 дка силажна царевица и над 3000 дка ечемик, изградена е съвременна фуражна кухня. И успехите не закъсняват. В края на осмата петилетка планът на общата продукция за животновъдството е изпълнен средно 95%. Средната млечност от фуражна крава нараства с 367 литра. Ръст бележи АПК — Медковец, и в млеконадоя — предава 567 тона мляко.^[34]

Сравнително по-добри са резултатите от овцевъдството и птицевъдството. В резултат на разгърналото се съревнование овцефермата и птицефермата в Медковец изпълняват предсрочно петилетния си план за седмата петилетка. Овцевъдството е традиционен, предпочитан от жителите на селото доходен отрасъл. Показател за неговата обществено-стопанска необходимост е основаното през 1934 г. кооперативно сдружение «Агне», чиято ползотворна дейност е разгледана на съответното място.

През разглеждания период изпълнението на годишните планове за общата продукция при овцевъдството варира от 90% до 112%.^[35] Изпълнява се планът по млеконадоя, а материалните разходи намаляват. По такъв начин то осигурява фонд работна заплата за овчарите, без да прибягва до чужди средства или заеми, както говедовъдството и свиневъдството. Първа овцеферма изпълнява петилетния си план за седмата петилетка за 4 1/2 години. Постигнатите успехи се дължат на добрата организация на овцефермите, чиито ръководители сами се грижат за доставка на фуражите, за пестеливото им изразходване и справедливо разпределение на продукцията според заработката. От голямо значение е фактът, че овчарите са изключително българи, потомствени скотовъди, с чудесни трудови навици, постоянство и упоритост в работата, отличаващи се с обич и привързаност към стоката си. Само такива колективи могат да преодолеят големи трудности и да отгледат високодобивни стада. И напълно закономерно овцефермата в Медковец е една от седемте в Михайловградски окръг, в която колектив от Селскостопанската академия с ръководител проф. Д-р Цено Хинковски работи от 1978 г. за създаване на млечно овцевъдство.^[36]

По-значителни са резултатите в птицевъдството. Птицефермата изпълнява годишния си план за общата продукция за 1979 г. 107%, за да стигне през 1980 г. на 140%, да реализира предсрочно петилетния си план за 3 1/2 години и осигури 100% заплащане на своите гледачи. И в животновъдството редица кооператори с трудолюбие и постоянство постигат високи резултати. Тук на първо място трябва да посочим Крум Иванов Шоков — заведущ овцеферма №1, и Борис Методиев Монов, както и дългогодишните овчари Методи Амбов, Илия Кочев, Цветан Спасов, които изпълняват най-добре своя план и получават годишни заплати между 3000 и 4000 лева, Игнат Убовилски, Трифон Давидков, Рангел Айков; завеждащ птицефермата Василка Амбова, механиците Милети Паньов и Борис Митков и целите колективи на овцефермите и птицефермата; Елисавета Стойчева, Пенка Дервенджийска, Горанка Коларска, Благуна Йонова и Барям Теменужкин от кравекомплекса, Милан Димитров — ветеринарен техник, Илия Порчев — осеменител, и други.

През 1981-1983 г. в селото е построена и влиза в експлоатация селскостопанска аптека.

С оглед прилагането на постиженията на научно-техническия прогрес и челния опит в селското стопанство, през периода на 6-8 петилетка и в АПК — Медковец, намира последователи движението на рационализаторите и изобретателите и се създават съответни звена. За първи път през 1969 г. се прави предложение за основаване на НТД към АПК. Официални документи сочат неговото съществуване и активна дейност от 1979 година. Дружеството към АПК брои 38 членове и има ръководство от 7 души начело с председателя Кръстьо Георгиев Мутафчиев, агроном. Към дружеството е назначен и технико-икономически съвет (ТИС) в състав от 9 души, с председател инж. Тодор Цветанов Нинков и секретар инж. Венцислав Евгениев Куткудейски. Същевременно е създадено и НТД към производствения участък в Медковец, състоящо се от 29 души. Сведенията сочат активна рационализаторска и внедрителска дейност на дружеството. Само през 1979 г. са внедрени четири нови сорта царевица «К-708» и К-622“, пшеница „Огоста“ и ечемик „Алфа“, 8 броя нови технологии и 3 броя технически новости.^[37] Развитието на техническия прогрес не спира и в трудните за АПК 1983-1986 година. Разработени са много рационализации, между които особена стойност имат тези за отглеждане на домати, обработка на тютюн „Върлей“ и за повишаване добивите от пшеницата.^[38] Нова форма за развитие на рационализаторството и внедряване на техническия прогрес в практиката е създаденият през 1985 г. първи в страната общоселски клуб на ТНТМ. До края на годината същият развива похвална дейност — 4 разработки, две от които признати за рационализации с висок ефект.^[39]

За изпълнение и преизпълнение на задачите на социално-икономическото развитие на АПК — Медковец, наред с подобряването на кадровия потенциал — всички ръководители са висшисти със съответна специалност — особено внимание се обръща и на социалистическото съревнование. За повдигане духа и трудовия ентусиазъм на кооператорите съревнованието обикновено пропагандно се свързва с конгресите на БКП, 9 септември, Септемврийското въстание — 1923 г., 1300-годишнината на българската държава и други юбилейни дни. Освен мероприятията за социалистическо възпитание и превъзпитание на селяните се организират и такива, посветени на плодородието и труда на първенците, напр. „Вечер на жените“, междуселският „Събор на плодородието“ в местността „Багачина“, вечер на учредителите и учредителките на кооперативното стопанство, на челниците и челничките в АПК — всички проведени в чест на „1300 години българска държава“.

Независимо от вземаните мерки, правените често структурни промени и безспорните успехи, които са посочени, селското стопанство както в целия окръг, така и в АПК — Медковец, изпада в незавидно състояние в края на разглеждания период. Причините са комплексни. На първо място това е съзнателното насочване на всички усилия и ресурси както в национален, така и в районен аспект в изграждане на промишлеността. През тези години за изграждане икономиката на Михайловградски окръг са вложени огромни капитали, в резултат на което той се оформя като съвременен аграрно-индустриален район.^[40] Промишлеността в този предимно селскостопански регион до 1970 г. става водещ отрасъл. Докато през 1970 г. съотношението на производствените фондове между промишлеността и селското стопанство е 1177 към 139 милиона в полза на селското стопанство, само след 5 години то се променя повече от два пъти в полза на промишлеността, за да достигне през 1985 г. 5326 към 2603 милиона за индустрията. Видно е, че средствата за останалите отрасли и особено за селското стопанство и строителство в окръга са недостатъчни.^[41] Това се отразява отрицателно и на състоянието на АПК — Медковец. В тази насока повлияват и суровите природно-климатични условия на Медковец и района. Не са изживени редица слабости в организацията и ръководството на АПК и производствените единици. Увеличават се управленските звена в АПК. В продължение на повече от петилетка (1973-1979 г.) в неблагоприятна насока са изменени структурата на производството и сортовете, което дава отражение върху животновъдството в АПК. От голямо значение е миграцията, която особено се засилва през разглеждания период, като следствие от бързото развитие на промишлеността в Михайловград и Лом. Не се оправдават надеждите, че след създаването на медковската селищна система и АПК „Поп Андрей“, с център Медковец, миграционният процес ще спре. Напротив, той се засилва. Само за 15 години — 1970 до 1985 г., жителите на селото намаляват с 1429 души.^[42] Мигрират главно икономически активни лица от 20 до 40 години. Населението на селото застарява. Статистическите данни за демографските промени показват, че от 3353 жители на Медковец в края на 1985 г. повече от 1/3, т.е. 1206 души, са на 60 и повече години,^[43] хора на пенсионна възраст. Намаляването на производствения потенциал се отразява неблагоприятно върху резултатите от стопанската дейност. Не дават очакваните резултати и набелязаната програма от ИК на ОбНС за основните насоки за развитие на селищната система през осмата петилетка до 1990 г. — укрепване на селското стопанство и увеличаване дела на промишлеността. С оглед спиране на миграцията се предвижда изграждането на 12 апартамента и закупуването на други 5 частни къщи, предназначени за млади специалисти и квалифицирани работници, приета е социална програма за потребността от кадри с висше, полувисше и средно специално образование. Разчита се доста на изграждащия се в Медковец завод.

* * *

За разлика от селското стопанство, промишлеността в АПК постига добри резултати, особено през осмата петилетка. Промишлени обекти са съсредоточени основно в ТПК „Андрей Симеонов“ и отчасти в ПК „9 септември“. Към ТПК има три цеха, от които два на Комбината за електрокари в Лом и един на фабрика „Ломска комуна“. През 1981-1983 г. е извършено разширение на металния цех към ТПК. Близо 1/5 от работоспособното население е заето в промишленото производство. Трудовият колектив от цеховете към ТПК успешно изпълнява плановите и икономически показатели и внедрява новия стопански механизъм. Похвални грижи се полагат в цеха към Комбината за електрокари за повишаване квалификацията на работниците, което позволява да се премине към многомашинно обслужване на някои видове машини. Общата промишлена продукция на ТПК нараства от 826 хиляди лева през 1981 г. на 1060 хиляди лева през 1983 г., а стоковата продукция нараства съответно от 764 хиляди лева на 970 хиляди лева. Особено насърчително се повишава обществената производителност на труда, която от 3676 лева през 1979 г. достига 9917 лева през 1986 година. Снижава се и себестойността на продукцията.^[44] В последните години на осмата петилетка ТПК бележи забележим ръст по всички показатели, в резултат на което се увеличава близо 2 пъти производството на стоки за народно потребление.

Сравнително добре изпълняват задачите си промишлените обекти към ПК „9 септември“ главно в хлебопроизводството. Фурната в Медковец изпълнява и преизпълнява своите годишни планове за обща продукция. Що се отнася обаче до качеството на хляба и асортимента на закуските, в продължение на 5-6 години (1978-1984) хлебарските работници на ПК търпят критика. Причините за неблагополучията са обективни и субективни. Едва след реконструкцията и модернизирането на фурната, спазването на технологическия процес и ликвидиране на някои организационни слабости качеството на хляба и хлебните изделия се подобрява,^[45] но не много.

В периода на концентрация и специализация на промишлеността през 1981-1983 г. в Медковец е построен машиностроителен завод „Поп Андрей“ (изграждането започва на 1 април 1981 г.), който представлява най-големият промишлен обект в селищната система. Съгласно проектите, обемът на продукцията трябва да достигне около 20 милиона лева, с 500-600 души персонал. С изграждане на нови цехове, средни и малки предприятия и развитие на старите промишлени дейности в края на осмата петилетка медковската селищна система започва да се развива и като промишлена.

Местният Общински народен съвет е главният двигател на цялостната дейност върху територията на общината. С изграждане на селищната система през 1978 г. е избран ИК на Общинския съвет, който ръководи и контролира работата във всички села, влизащи в медковската система. Наред със задълженията по спазването на законността и обществения ред, Общинският съвет, съвместно с обществените организации, мобилизира усилията на цялото село, а по-късно и на цялата селищна система за строителство на обществени сгради, благоустрояване, хигиенизиране, водоснабдяване и електрифициране на селищата.

И през разглеждания период строителството и благоустройствените работи в селото продължават с неотслабващ темп, въпреки недостига на работна ръка. Най-значимите постижения са свързани с изпълнението на специалните програми, приети във връзка с 50 и 60-годишнината на Септемврийското въстание (1973 и 1983) и 1300-годишнината на българската държава.

В продължение на 8 години (1975-1983) в центъра на селото се строи сградата на културния дом, който е завършен и открит през 1983 г. По размери, съвременна архитектура, модерно обзавеждане и външна художествена украса — това е най-монументалната сграда в цялата селищна система. Построен върху площ от 1265 квадратни метра в него са разположени: салон с 350 места за театрални представления, кинопрожекции, общоселски събрания и културни прояви, репетиционни и гримьорни помещения, библиотека с две читални, кафе-сладкарница, младежка дискотека и игрално помещение. С изграждането на този културен дом в Медковец са създадени прекрасни условия за развитие на самодейните колективи и културния живот.

Монументалната външна украса на сградата е дело на талантливия художник Благой Иванов Татарджийски, роден в Медковец, който безвъзмездно направи мозайката „Животът ще бъде един непрекъснат възход“ върху горната част на лицевата страна.

Културният дом, заедно с новия паметник на поп Андрей пред него и широкия площад, покрит с плочи, оформя напълно центъра на селото.

С бюджетни средства, по самооблагането и други средства са изградени редица обществени сгради, особено необходими за селото: комбинат „Детска ясла и градина“, здравен дом, пощенска станция, сладкарница, селскостопанска аптека и други. През 1984 г. е построен и държавен жилищен блок с 12 апартамента. Продължава изграждането и на масивни частни жилища, оформени с добър вкус.

Похвални старания полага общината и за ниското строителство. Ежегодно се отделят средства от самооблагането и бюджета за благоустрояване и хигиенизиране на селото, за постилане на улиците с баластра и тротоарите с плочи. Улиците в селото (около 62 км) са баластрирани над 70%. От 1980 г. започва тяхното асфалтиране. Само през осмата петилетка са изразходвани за улично строителство 1,5 милиона лева и са асфалтирани 60%. Плановете са преизпълнени около 140%.^[46] Само по такъв начин в недалечно време жителите на селото ще се избавят от неприятната кал по улиците.

Обликът на селото напълно се изменя. Заслуга за големите положителни промени, както и за допуснатите извращения и провали, безспорно имат тези, които са стоели начело на местния Общински народен съвет.^[47]

Най-новата история на Медковец през периода на тоталитарния режим, установен в страната от ръководството на комунистическата партия, е изпълнена с тежки и драматични моменти в живота и бита на селяните. Изграждането на новите социалистически структури и форми, свързано с постижения, но и с неуспехи, в края на краищата завърши с признанието за неосъществимостта на мечтаното от хиляди хора комунистическо общество. Тоталитарната власт претърпява крах и в своите икономически схващания и експерименти, което се отрази особено тежко на селското стопанство. Създадената система на управление деформира производствените отношения. Установяването на пълен монопол на държавната собственост, одържавяването на кооперативната и ликвидирането на частната собственост отчуждиха трудещите се от собствеността на труда и управлението. Така по същество бяха ликвидирани истинските стимули за труд и ефективност. Опитите за заменянето им с други форми и структури не дават желания резултат. Такава е една от главните причини за икономическата криза. Въпреки това, благодарение на пословичното трудолюбие на селяните и искреното желание на много от местните ръководители за подобряване живота и бита на населението и разхубавяване на родното село, са постигнати и немалко резултати. Създадена е общо взето една сравнително добра материално-техническа база за развитие на производството. По-значителни успехи има в областта на строителството, образованието, културата и здравеопазването.

Реформаторските сили в БКП и възникналите демократични опозиционни структури в българското общество слагат край на установения недемократичен и тоталитарен режим на 10 ноември 1989 г. Започва при определени трудности изграждането на свободно гражданско демократично общество. Новите промени настъпват и в Медковец.