Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (43)

в. Трудовопроизводителна кооперация „Андрей Симеонов“

Движение за изграждане на ТПК от занаятчиите в Медковец започват най-напред няколко млади майстори от шивашкия бранш. За разлика от потребителната кооперация и ТКЗС, които са резултат на целенасочената дейност на общинското и партийното ръководство, инициатори на занаятчийската ТПК са безпартийни. Без ничия обществена помощ в края на септември 1947 г. седем дребни занаятчии-шивачи (Милети Георгиев Патов, Нако Младенов Монов, Евгени Цветков Василев, Йордан Петков Биволарски, Григор Арсенов Ванов, Никола Горанов Неков и Екатерина Николова Василева) слагат основите на кооперация, зарегистрирана под фирмата „Шивашки колектив“. Избран е управителен съвет с председател Милети Георгиев Патов и контролен съвет с председател Никола Горанов Неков.

Новосъздаденият колектив започва работа само с инвентарен дялов капитал — собствени машини, възлизащ на 140 000 лева стар курс, като решават да извършват услуги с материали на клиента. Скоро се убеждават, че този начин е рискован, а се налагало да се плаща и на счетоводен персонал. УС прави опит да излезе от това положение чрез закупуване на платове и произвеждане на конфекция. Поради липса на средства те не могли да използуват и отпуснатите им от Районния кооперативен съюз в Лом материали. Не може да им окаже помощ и все още неукрепналата потребителна кооперация „9 септември“. Изправен пред непреодолими трудности към края на 1948 г., след 15-месечно съществуване „Шивашкият колектив“ се саморазтурва.^[1]

След като се масовизира и укрепва ТКЗС и ПК „9 септември“, общинското ръководство се заема с организиране на кооперативно предприятие за извършване услуги на населението. Агитацията сред местните занаятчии не дава резултат. През 1956 г. Общинският съвет предлага на ТПК „Подем“ в Брусарци да открие свои отдели в Медковец. Кооперацията се отзовава и отваря най-напред бръснарски и шивашки отдели, в които работят повече занаятчии от Брусарци. За кратко време в кооперацията влизат и майстори от Медковец, чийто брой нараства в края на 1957 г. на 15 души. Близо година и половина медковските занаятчии работят като членове на ТПК „Подем“, докато назряват условията за прерастване отделите в Медковец в самостоятелна ТПК. По предложение на медковската община и със съгласието на ТПК „Подем“ на 28 март 1958 г. е свикано учредително събрание, на което присъствуват 22 занаятчии от 6 бранша — бръснари, шивачи, обущари, опинчари, строители-столари и металици. Събранието избира управителен съвет от 5 души: Софрон Гергов Атанасов — председател, Петко Николов Рацов — зам.-председател, и членове Евгени Цветков Василев, Камен Борисов Монов и Милан Манойлов Стаменов, и контролен съвет от 3 души с председател Антон Петков Пилюшки.

Така се слагат основите на ТПК в Медковец, която учредителите наименуват „Андрей Симеонов“.^[2]

След избиране на ръководните органи УС открива 5 отдела: шивашки, обущарски, строително-столарски, бръснарски и тенекеджийско-собаджийски. ТПК „Андрей Симеонов“ започва работа при слаба материална база, без нито едно собствено помещение и стари износени машини. Усилията на УС са насочени към намиране подходящи помещения за цеховете, привличане на нови членове на кооперацията, обхващане на повече клонове на занаятите, откриване на нови отдели и в с. Сливовик. Местният Общински съвет оказва помощ на ТПК, като предава за безвъзмездно ползуване един бивш склад за зърнени храни близо до жп гара. Там е настанен дърводелският отдел, чиито услуги най-много се търсят. Грижите на УС за подобряване на битовите условия на работниците стоят на първо място. Решаването на този въпрос е свързано с разширяването и подобряването на цялостната работа в кооперацията. Съществен принос за неговото разрешаване има председателят на УС Милко Миланов Табаков. През 1963 г. за дърводелския отдел е пристроено помещение към старата сграда от 250 кв.м на обща стойност 10 800 лева.

В значителна степен този въпрос се решава с построената през 1964 г. битова масивна двуетажна сграда-комбинат от 350 кв.м в центъра на селото, с просторни стаи и салон за общи събрания. Освен администрацията в нея се настаняват и три отдела: шивашкият, бръснаро-фризьорският и обущарският, а от 1966 г. и отделът за производство на безалкохолно пиво. Сградата е построена със собствени средства на ТПК и заем от банката — 33 000 лева. За нуждите на металния отдел в края на 1969 г. е завършен строежът на масивна сграда — 240 кв.м. Постройката е обзаведена съгласно съвременните изисквания. В нея се настаняват стругарският, електроженният и тенекеджийско-собаджийският цех.

Съставът на ТПК постоянно нараства, а заедно с това се разширява неговият обхват, откриват се нови отдели и цехове, увеличават се фондовете. Докато при учредяването броят на кооператорите е 22, то през 1970 г. той достига 96 души. Съответно се увеличава дяловият капитал — от 3900 лв. стар курс през 1958 г. на 10 900 лева нов курс. В началото на 1960 г. са приети 7 шивачки^[3] и към ТПК е открит отдел за горно дамско облекло.

Особено много се разширява и подобрява дейността на ТПК с избирането за председател на Милко Миланов Табаков през март 1961 г., бивш председател на Общинския народен съвет. В продължение на 8 години, макар и с прогимназиално образование, този опитен администратор с делови качества допринася много за преуспяването на кооперацията. Умело привлича още занаятчии и открива нови отдели и цехове. През 1961 г. е създадена сградостроителна бригада от 15 души с бригадир Цветан Антонов Дервенджийски и бояджийска бригада от 3 души. През 1965 г., по решение на Окръжния народен съвет в Михайловград, хлебопроизводството преминава от ПК „9 септември“ към ТПК „А. Симеонов“, а през следващата година към ТПК преминава и пивоварната фабрика. Открити са и стругарски и машиноплетачен отдел през 1968 година. УС полага усилия за подобряване на трудовата дисциплина особено след пожара в дърводелската работилница, станал на 3 юни 1960 г., вследствие непростима небрежност и нарушаване изискванията на противопожарната охрана. С цел да се укрепва трудовата дисциплина, общото събрание изключва през същата година 4 кооператори от различни отдели.^[4] Много трудности създават на ръководството липсата на достатъчно материали за производството на тенекеджийския отдел и осигуряване на пазар за готовата продукция. Нерешаването на някои въпроси води до закриване на металния цех през 1960 г. и дамския отдел за горно облекло през 1964 година. Управителният съвет воюва за осигуряване постоянна работа на работниците, особено за тези в дърводелския и металния цех. За целта ежегодно сключва договори с „Топливо“ в Перник и Михайловград за производство на дограма и с „Керамичния завод“ в София за производство на малки вагонетки. Работниците устояват на договорните срокове и дават качествена продукция.

От нарасналите фондове за оборудване на цеховете е подменен целият стар инвентар със съвременни и отговарящи на техническите изисквания машини. С тях се работи по-леко, произвежда се по-висококачествена продукция и с по-ниска себестойност.

С повишаване на производителността на труда нарастват и заплатите на кооператорите. Показателни в това отношение са средните годишни възнаграждения през 1959 и 1969 година. Докато през първата година заплатата се равнява на 6000 лв. стар курс, или 600 лв. нов курс, то 10 години по-късно тя достига 1109 лв. нов курс.

Неимоверно нараства и общият обем на ТПК „А. Симеонов“ — от 48 000 лева стар курс (4800 лева нов курс), през 1958 г. той достига 700 000 лева нов курс през 1969 г.^[5]

Изобщо в отчета на общинските органи за 1966-1969 г. се дава положителна оценка за работата на ТПК. Изтъква се, че ръководството правилно се е насочило „към всестранно развитие на всички видове услуги с оглед пълно задоволяване нуждите на населението“. Постигнати са добри резултати, като през 1967 г. и 1968 г. планът за общата продукция е изпълнен съответно 104% и 102,5%. Необходимо е да се обърне внимание на изпълнение на плана за производителността на труда, който за 1968 г. е със 7% по-нисък.^[6]