Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (25)

а. Основаване и дейност на земеделската дружба

Както е известно, борбата срещу десятъка в края на миналото столетие допринася за появата на земеделското движение в защита на селските труженици. Първо идват до тази идея през 1896 г. Цанко Церковски и Йордан Пекарев.^[1] В края на 1897 г. в село Бяла черква е учредено първото земеделско младежко дружество, а на 26 април 1899 г. Цанко Церковски обнародва „Възвание към българските земледелци“ с призив за създаване на местни организации на селяните.^[2]

Пръв горещ радетел на идеята за необходимостта от организиране на селяните и на нейното реализиране в Ломска околия е Александър Вълчев от Медковец. Положителното си отношение към тази идея за пръв път той изразява в поздравителната телеграма, изпратена от него през декември 1898 г. като председател на кооперативното дружество „Орач“ в Лом до юбилейното събрание по случай 25-годишнината на българския земеделски периодичен печат в лицето на списание „Ступан“ на Димитър Хранов, състояло се в София. След като поздравява организаторите и редактора, той изказва следното пожелание: „Дано даде Бог в кратко време да се радваме и на един земеделски конгрес, който ще е най-добрият лост за напредъка на страната в икономическо отношение.“^[3]

Докато в края на 1898 г. тази мисъл е само едно пожелание за реализиране, то в издадения от Ал. Вълчев на 25 февруари 1900 г. позив (напечатан като брошура) към земеделците от Ломски окръг, авторът е дълбоко убеден, че единственият път за спасяване на селячеството от икономическата експлоатация и политическото безправие е сдружаването им в Земеделски съюз. Заглавието на брошурата е „Земеделците за себе си“, а мотото: „Помогни си сам, та и Господ да ти помогне“.^[4] Брошурата е насочена главно срещу политиката на Демократическата партия. Авторът обръща внимание на земеделците, че те се мамят и заблуждават от различните партийни партизани, които обещават уж да им помогнат, а „нито една от управляващите партии не е изпълнила своите обещания към тях“. Най-сетне те се поддават на лъжите на демократите, които „безсрамно се писали за техни спасители“. Като използува конкретни факти от дейността на партиите в Ломския край, Вълчев сочи по-нататък, че представителите на тези обществени групи не решавали въпросите за подобряване положението на селяните, а се обогатявали за тяхна сметка. Изтъква още и деянията на водача на демократите в Лом Стефан Арсениев, който вместо да помогне на земеделците, върши точно обратното. Като член на Земеделския съвет към Постоянната комисия Арсениев решително се изказал против сдруженията на селяните и най-вече срещу дружество „Орач“. Въобще медковският деец счита политиката на демократите спрямо земеделците за изградена върху принципа „Разделяй и владей“. Като анализира фактите от последното десетилетие на XIX век, авторът прави извода, че „няма нито една партия, която да направи за вас онова, което желаете“, и че земеделците трябва сами да си помогнат.

Медковският апостол на кооператизма и организирането на селяните завършва своя позив с пламенното обръщение: „Сдружавайте се в земеделски дружини, които ще бъдат единственото ви спасително средство и опора против похитителите на вашите права… Прегърнете знамето на земеделската организация и не се отделяйте от него. Само то ще ви изведе от тъмнината, в която се намирате, тъй като сами искрено ще се съветвате и слушате. Дайте на партизаните да разберат, че вий нямате нужда от тяхното опекунство.“ Вълчев отправя покана към земеделците от района на събрание на 26 март 1900 г. в Лом, на което ще се основе Ломски околийски земеделски съюз.^[5] Това показва, че той не само прави изложение на своите идеи, но и пристъпя към тяхното осъществяване на практика.

Като съобщава на читателите си за излязлата брошура на Ал. Вълчев, списание „Вечерно училище“ я препоръчва на земеделците от Ломски окръг и им обръща вниманието, че от нея ще разберат „кои са грабили и по какъв начин е грабена тяхната пара̀, ще се стреснат и сметки на тая пара̀ ще потърсят“.^[6] Фактът, че разпространителят на тези идеи Александър Вълчев е от Медковец, сам по себе си говори за ранното проникване на схващанията на БЗНС в селото ни. Заслуги в това отношение имат и някои учители от местното училище,^[7] както и създаденото през 1898 г. кооперативно дружество „Орач“, чиито членове са учители (6 души), служители в общината, училищни настоятели, съдебни заседатели, окръжни съветници и други. Всички те проявяват определени интереси и по-широки виждания както за производителността на труда, така и в обществено-политическия и културния живот в селата и окръга. Важно е също така и обстоятелството, че през 1898-1899 г. в Медковец съществува „един земеделски кружок“. По негова инициатива на 14 март 1899 г. в селото е свикано събрание „от всички по-видни и енергични земеделци из Ломски окръг“. На него присъствуват повече от 150 души, предимно от Медковец. Поради лошото време, от поканените от другите села делегати пристигат малцина. На сбирката се обсъждат главно въпросите за положението на селското стопанство и земеделците въобще. Единодушно е решението „да се положи основата на една земеделска дружина в окръга, която да работи изключително за повдигане на земеделието в окръга, да се бори в защита на своите интереси, против всичко, що застрашава тия интереси“.^[8] Всичко гореказано показва важното място и ролята на Медковец не само като производителна селскостопанска единица, но и като дейно обществено-политическо средище за организиране на земеделците в окръга.

Естествено тези условия са предпоставка за едно ранно, в рамките на Ломска околия, основаване на земеделска дружба в Медковец. Сведение за създаване на дружба в селото ни дава най-напред в. „Земеделска защита“. В бр. 30 от 21 юни 1900 г. в рубриката „Земеделско движение“ се изтъква: „В Медковец съставена земеделска дружба, председател А(нгел) Попов, деловод. Т(одор) Табаков, касиер Вано Стоев и съветници Косто Луканов, Тодор Андреев, Ив(ан) Георгиев Амбов, Георги Манов и Филип Петров (Манастирски).“^[9] Не се посочва точната дата на учредената дружба. В един по-късен брой на същия вестник (бр. 10 от 30.XI.1900 г.) се съобщава, че през февруари същата година са организирани 14 околийски дружби, между които и Ломската. Заедно с това се изтъква, че в Ломска околия са организирани 12 дружби, сред които е и Медковската.^[10] Може да се предположи, че основаването е станало в края на февруари като резултат от призива на Александър Вълчев от 25.11.1900 г., а изпращането на сведения и публикуването е станало по-късно.^[11]

Няма официални данни за броя на учредителите. Според спомените на Цветко Костов Стипцов, те са 34 души. По социален състав: заможни, с над 200 дка земя — 18, средни, със 100-150 дка — десетина души, и останалите, навярно местни интелигенти.^[12] Първа проява на новосъздадената дружба е оглавяването на назряващия бунт срещу събирането на десятъка през 1900 година.^[13]

Липсват документални сведения за характера и дейността на земеделската дружба в Медковец през периода от 1900 до 1908 г. Изглежда, че бледа работа съществува и в целия Видински окръг. Това предположение се потвърждава от обстоятелството, че на VIII конгрес на БЗНС, състоял се през 1906 г. в Плевен, не присъствуват делегати от Видински окръг.^[14] В края на 1906 г. вестник „Лом“ констатира, че само земеделските сдружавания и техните клонове не са били организирани, и намира главната причина за това в неуспешните опити от края на XIX и началото на XX век, което прави селяните по-предпазливи.^[15]

През 1908 г. се завръща от казармата Цветко Костов Стипцов.^[16] В края на септември той свиква общо събрание на БЗНС в Медковец и след оживени разисквания вземат решение да се учреди, или по-скоро да се възстанови, разпадналата се земеделска дружба. Броят на създателите възлиза на 30 души.^[17] Избрано е ръководство от следните 7 души: Цветко К. Луканов — председател, Атанас Георгиев Сарафски — подпредседател, Илия Т. Стефанов — касиер-деловодител, и съветници: Митю Г. Нейков, Георги Вачев Неков, Дамян В. Пандурски, Т. Вълков и Иван Амбов.^[18] И този път в дружбата влизат предимно заможни и средни селяни. Наскоро след това в Лом се свиква околийска конференция за избиране на ръководство на БЗНС. За председател на Околийското ръководство на БЗНС е избран Цветко Костов Стипцов от Медковец.

За две-три години дружбата бързо нараства, броят на членовете й достига 250 селяни. Тя става една от най-силните политически организации в Медковец и сериозен претендент за общинската власт. На 20 февруари 1911 г.^[19] в селското училище се провеждат избори за Общински съвет. В тях за първи път със самостоятелна листа се явява на политическата сцена на селото и БЗНС. Дружбата се състезава с народняци, либерали и демократи. След силна и оспорвана конкуренция земеделците спечелват най-много гласове и 50% от общинските съветници. За кмет е избран Милан Тодоров Порчов, а за заместник-кмет — Тодор Петров Табаков,^[20] и двамата членове на БЗНС. Този успех на дружбата е израз на нарасналото влияние и авторитет на нейните членове в селото. Решителният политически пробив, осъществен от земеделската организация сред властвуващите дотогава партии ще кара ръководствата на същите занапред да се съобразяват с реалната сила на медковската земеделска дружба.

По това време изтича мандатът на Окръжния съвет и на мястото на Аврам Мончов Пешов за окръжен съветник е избран Младен Симеонов Торньов, беден чиновник от Медковец. През същата 1911 г. се произвеждат избори за Велико народно събрание. В Медковския избирателен район е избран председателят на околийската дружба Цветко Костов Стипцов от Медковец.^[21] Една от главните задачи на ВНС била да промени Търновската конституция, като утвърди царската титла на Фердинанд и разшири монархическите му прерогативи. Като убеден републиканец, Цветко Костов Стипцов е в числото на онези 64 депутати (сдружени земеделци, социалдемократи, радикали и други), които гласували с „не“ на исканите промени в основния закон на страната.^[22]

Успехът на дружбата в общинските избори и изпращането на Цветко Стипцов във ВНС са посрещнати с неприязън и раздразнение от страна на другите партии. Изразител на безсилната злост срещу земеделската организация, нейните идеи и ръководители в Ломска околия става народняшкият вестник „Ломски глас“, който с ожесточение пише: „И тия хубостници… искат цар да гонят, искат те величество да бъдат, искат заплати да намаляват, искат данъци някакви да намаляват, когато мнозина от тях никога през живота си данъци не са плащали, искат генерали да няма, искат войска да намаляват… Кирко Тодоров от Вълчедръм, Цветко Костов от Медковец, Тома Вълчев от Черни връх, Милен Георгиев от Комощица… се отбор юнаци, България ще управляват, народ от робство ще избавят.“ По-нататък сдружените земеделци се сравняват с богомилите и се хвърлят закани и кал по техен адрес.^[23] Ала, както казва народът: „Кучетата си лаят, а керванът си върви.“