Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (26)

б. Начало на социалистическа пропаганда.

Разпространението на социалистическите идеи в Ломския край започва още през 90-те години на XIX век. Най-рано тези нови идеи се възприемат от учителите и учащата се младеж. През 1889 г. в Ломското педагогическо училище има вече организирани социалистически кръжоци. Важна роля за разпространение на социалистическата литература и за пропагандиране на марксическите идеи играят учителите Никола Харлаков, Котев и Котаров. Педагогическото училище се превръща в това отношение в център не само за града Лом и околията, но подготвя агитатори и за други селища на страната.

В Лом най-напред се появяват и първите форми на социалистическа организация. Още през 1893 г. в града се създава социалистическа дружинка, която прераства в социалистическа група, (1899), приета в БРСДП през 1900 г. Учредява се и учителска социалдемократическа организация. (1905) Безспорно е влиянието на градската организация върху политическото и културното развитие в селищата на района.

В Медковец социалистическите идеи проникват най-напред чрез възпитаниците на Ломското педагогическо училище, някои учители в местното училище и по-издигнати селяни. Пръв пропагандатор на социализма в селото е Иван Дамянов Рангелов (Сламняка) от Медковец, който през 1897-1898 г. постъпва в педагогическото училище. Произхожда от бедно селско семейство и като отличен ученик получава стипендия, за да продължи образованието си. Негови съвременници от селото разказват, че бил много начетен младеж, занимавал се с астрономия и често изнасял в читалището беседи по тази тема^[1] и за бъдещото социалистическо общество. Така че той започва да пропагандира новите идеи в Медковец и веднага след първата му сказка по тази материя медковските чорбаджии го нарекли „соцолуд“ Сламняк.^[2]

По време на учението си в педагогическото училище Иван Дамянов се сприятелява и дружи с Михаил Димитров (бъдещ академик) от с. Чупрене (Белоградчишко). Те били в една паралелка на класа, участвували заедно в социалистически кръжок, получавали и четели „Работнически вестник“, сп. „Ново време“ и друга социалдемократическа литература. Около 70 години по-късно академик Михаил Димитров си спомня за тази тяхна младежка и идейна дружба: „Мога да ви кажа за моя приятел и ваш съселянин Иван Дамянов, пише той на Георги Биволарски, че ние с него още на ученическата скамейка съчувствувахме на социализма и се чувствувахме социалисти.“^[3]

През 1902 г. Иван Дамянов Рангелов завършва педагогическото училище с най-висока диплома, но въпреки това медковските чорбаджии отказват да го назначат учител в родното му село, като на молбите му отговаряли: „За социалисти място няма в с. Медковец.“^[4] При този отказ той става учител през 1902 г. в с. Капитановци (Видинско). Но заради социалистическа пропаганда след две години е изгонен оттам. В 1904 г. е назначен учител в с. Голям Асеновец, Кулско (понастоящем в границите на Югославия), където се разболява от синята пъпка (антракс) и умира през 1907 г.^[5] Високо признание, макар и посмъртно, Иван Дамянов получава от Михаил Димитров, който през 1919 г. посвещава труда си за Христо Ботев именно на него с думите:

„На паметта на незабравимите си другари Иван Дамянов от с. Медковец, Ломско, починал на 26 години, и Димитър Ангелов от Лом, загинал на Чаталджа на 21-годишна възраст,

Посвещава труда си

Авторът.“^[6]

Постепенно социалистическите идеи започват да се възприемат и от по-възрастни селяни в Медковец. Техен разпространител става Иван Недялков Славков (Щърка), беден, но природноинтелигентен медковчанин. Като калаузин (търговски посредник) имал възможност да пътува до пазарите в различни села и градове и по този начин да разшири погледа си за обществото, за социалдемократите. Чете непрекъснато „Работнически вестник“, „Ново време“ и друга социалистическа литература. Иван Недялков живее в дома на заможния селянин Никола Петков Опинчов, с когото четат заедно партийните издания. Впоследствие към тях се присъединява Петко Тодоров Пасланджийски. Така към 1903 г. се оформя социалистическа група от 3 души медковчани, които открито започват да говорят за социализъм пред другарите си. Мнозина селяни вземат на присмех агитаторите на новите идеи, считайки ги за фантазьори. А когато влизали в кръчмата, селяните ги посрещали с ирония в думите: „Соцолудите додоха.“^[7]

Според преданието първа обществена проява на медковските социалисти е участието им в парламентарните избори, без да се знае точно кога. Въпреки че били заплашвани, Иван Недялков гласувал със саморъчно приготвена червена бюлетина, а другарите му пуснали в кутията празни пликове. За тази смелост Ив. Недялков бил извикан в Ломското околийско управление, където заявява: „Сега червената бюлетина е една и според вас невалидна, но след 10-20 години ще станат хиляди, и то все действителни.“ Сплашват го в полицията и го освобождават.^[8]

Междувременно в Медковец се завръща и Андрей Коцев Сарафски, ученик — стипендиант в Кюстендилското педагогическо училище. Заради социалистическа пропаганда сред учениците стипендията му е отнета и е изключен от училището.^[9] При идването си в село донася социалдемократически издания, Ботевите стихотворения и друга литература, която четял и предоставял на селските младежи. През 1907 г. към групата се присъединяват още двама души: Тодор Иванов Дебийски и Тодор Николов Опинчев; привличат и съмишленици — Милен Тодоров Пилюшки, Тодор Петров Коларски и други. С увеличаване броя на групата се разширявала и нейната агитационна дейност. При все това до 1919 г. тя не е официално призната като организационна единица към БРСДП. От 1911 до 1919 г. известен брой тесни социалисти от Медковец като Иван (Дано) Опинчов, Анани Костов Стипцов, Милен Тодоров (Лютеницата), Александър Григоров Табаков и други членуват в Ломската партийна организация на БРСДП (т.с.). Там те плащат членски внос, посещават партийни събрания и вземат участие в организираните от тесносоциалистическата партия прояви.^[10] През 1913 г. в селото се оформя и група на БРСДП (ш.с.) начело с Никола Манойлов Стаменов, Тодор Петров Коларски и Атанас Данков.