Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (44)

г. Строителство и благоустрояване

Безспорни успехи през разглеждания период са постигнати в строителството и благоустрояването на селото. Местната общинска власт още през 1946 г. взема мерки за довършване сградата на гимназията. За построяване на втория етаж, салон и кабинети общината сключва заем в размер на 3 милиона лева с БЗК Банка.^[1] Изграждането става по стопански начин. А с оглед подобряване на медицинското обслужване се придвижва съществуващата още от 1938 г. преписка за амбулатория и здравен дом. За тази цел е сформиран строителен комитет, а по линия на самооблагането са събрани 2 милиона лева.^[2] Поради непреодолими трудности обаче започването на строежа се осуетява. При все това на 1 януари 1945 г. е назначен зъболекар в селото, на когото общината веднага осигурява помещение за кабинет. По инициатива и с усилията на женското дружество е оборудван и открит на 21 януари 1946 г. така необходимият за селото родилен дом. На 1 май 1947 г. отваря врати и аптеката, завеждана от Трендафила Шопова от Ихтиман, която работи в Медковец в продължение на 27 години. За нуждите на животновъдството пък ТКЗС построява през 1957 г. ветеринарна лечебница с административна сграда.

Още през 1950-1952 г. селото е електрифицирано. Една от големите трудности за жителите винаги е била голямата кал, която едва се изгазва при дъждовно време. В такива случаи медковчани обикновено извозваха децата си до училище с волски коли. Затова веднага след 9 септември ръководството на селото полага грижи за решаване на този въпрос. В началото на ноември 1951 г., при идването на министъра на строежите и пътищата Благой Иванов^[3] в Медковец, на общоселско събрание те го помолват да им окаже помощ със съвети и материали. И той се отзовава на молбата им. По такъв начин до края на 1952 г. Пътно управление със съдействието и на местното население павира шосето, което пресича селото през центъра (2 км) и улицата до гарата (400 м). Така Медковец се сдобива със стабилен път в централната част на селото.

Подобряването на улиците, както и цялостното благоустрояване, озеленяване и хигиенизиране на селото са постоянна грижа на Общинския съвет, обществените и стопанските организации. За целта се използуват предимно средношколски бригади и др. Само през 1957 г. са дадени 6568 трудодни доброволен труд от 4 бригади.^[4] Направени са: шосето до мелницата, корекция на селската бара (запланувана още през 1916 г.) с изграждане на два моста в Горната и Долната махала и каменен водоскок, строителни работи по шосето за Расово, почистване на стари и изкопаване на нови канавки, подравяне на улици — 12 500 кв.м, почистване на паважа, изкопаване на отводнителни канали при старите гробища и др.^[5]

Десетилетието 1960-1970 г. се отличава с активно строителство на масивни обществени сгради, които дават нов облик на центъра на Медковец. Със средства от самооблагането през 1960 г. е построен комбинат от фурна, баня и пералня. През първата половина на 60-те години, освен изградените административно-битови сгради на ПК „9 септември“ и ТПК „Андрей Симеонов“, за служителите на военното поделение и техните семейства са построени през 1968 г. — 1970 г. три жилищни блока с магазини със средствата на МНО и местната потребителна кооперация. По инициатива на БКП, във връзка с 40-годишнината от Септемврийското въстание 1923 г., през 1960-1962 г. е издигнат паметник от мрамор на поп Андрей. Монументът се намира в градинката до гарата, в близост до лобното му място и костницата на септемврийци. Творение е на скулптора Георги Апостолов.

Не са забравени и спортистите. През 1966-1967 г., на север от селото, край шосето за Расово, е построен със средства от самооблагането физкултурен стадион с футболно игрище и съблекалня. Крупен успех за Медковец е водоснабдяването. В продължение на три години (1967-1970) е извършено водоснабдяването на цялото село.^[6]