Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (32)

В продължение на осем години властта е в ръцете на „Демократическия сговор“. Разглежданият период в Медковец се характеризира с остри борби както между отделните политически партии в „Демократическия сговор“, така и между самите сговористи. Докато през 1924-1925 г. Блокът излиза с единна листа в общинските избори, то от 1926 г. демократите, радикалите и националлибералите излизат със самостоятелни листи. По-късно някои от тези партии правят коалиция срещу „Демократическия сговор“. Нещо повече: през 1928 г. съперничеството между самите сговористи стига дотам, че те започват да излизат с две отделни листи — едната на Евгени Спасов Попов и другата на Григор Ванков. Първият е представител на крилото на Ал. Цанков, а вторият — на Андрей Ляпчев. В продължение на едно десетилетие, от 1920-1931 г., Евгени Спасов Попов е представител на „Демократическия сговор“, а от 1928 г. на неговото дясно крило в местния Общински съвет като кмет (4 пъти) или помощник-кмет, председател на тричленката или неин член. Проявява се като опитен, упорит и безскрупулен в борбата за кметското място, използува позволени и непозволени средства за постигане на целта си. По време на неговото кметуване борбата за лично облагодетелствуване, корупцията и незаконните деяния на управниците и техните привърженици се ширят безнаказано. Неслучайно независимият вестник „Ломска дума“ го посочва през 1924 г. като един от селските кметове в околията, които като „силни на деня“ вършели незаконни деяния, произволи и „башибозуклук“.^[1]

Срещу представителите на другото крило на Сговора начело с Григор Ванков, както и срещу демократите, радикалите, а по-късно и срещу земеделците, негови съперници за кметското място, Евгени Попов води ожесточена, безкомпромисна борба. Последните, макар и с по-голям авторитет сред населението, не могли да се противопоставят успешно на грубия му натиск и безцеремонност. Макар и в опозиция, като зам.-кмет или член на съвета Ев. Попов чрез противопоставяне или злепоставяне създава такава обстановка, че трима от законно избраните кметове — Петър Георгиев Манчов (1926-1927), Григор Ванков (1928-1929) и Александър Матов Попдимитров (1931 г.) са принудени да си подадат преждевременно оставките или да бъдат снети. В резултат на ожесточените борби за власт изборите често са проваляни, повторно провеждани или бламирали избраната общинска управа. Типичен случай в това отношение са проведените през февруари 1926 г. избори за общински съветници, спечелени от Игнат Иванов Попдимитров, бивш стамболовист, дългогодишен кмет на селото и баща на поп Андрей.

Друг характерен момент през втората половина на сговористкото управление е новата тактика, която десните буржоазни лидери възприемат в борбата за запазване на властта. Виждайки, че губят влияние сред селяните, те прибягват към привличане в листите си на членове от ръководствата на БЗНС и БКП или техни съмишленици, с което намаляват силата на общия фронт на трудещите се. И трябва да се признае, че постигат известен успех.

Освен това, с цел да се намали влиянието на младежките организации (РМС, ЗМС и др.) в селото, някои по-видни представители на властта стават инициатори за създаване на младежки организации с дясна ориентация, по подобие на образуваните у нас. В това отношение важна роля играе Косьо Маждраков, зет на Григор Ванков, отначало търговец, а впоследствие учител и заемащ важен пост в ресора на просветата. С общественото си положение като главен учител в Медковец, а по-късно околийски училищен инспектор, с влиянието си сред военните като запасен офицер, притежаващ ораторски качества, контактен и отзивчив, той се издига до ролята на пръв апологет на свободната частна инициатива в селото. По негово начинание през 1924 г. в Медковец се създава подофицерско дружество с председател индустриалеца Сава Герчев. Наименуват го „Хайдушки дол“.^[2]

Под формата на неполитическа организация дружеството обявява, че ще се бори за културно-просветното издигане на населението. Скритата цел на учредителите обаче е да се обединят запасните подофицери и се поставят на разположение на сговористката власт. Фактът, че още в изборите за общински съветници в началото на 1926 г. подофицерското дружество излиза със своя листа начело с Христо Иванов Торньов, е показателен за истинските намерения на организаторите му. Косьо Маждраков и някои от членуващите в Сговора учители съдействуват за създаване на групи към младежките организации „Родна защита“ и „Кубрат“, организирани съответно през управлението на БЗНС и през 1927-1930 година. Съставът им е малоброен: в „Родна защита“ влизат предимно младежи от заможни семейства, синове на едри земевладелци, търговци. Тази организация има антиправителствена насоченост срещу управлението на БЗНС, заради неговото сближение със Сърбия и реформите, както и противосъветска програма със заимствувани идеи от европейския национализъм — неодобряващ болшевизма и сталинския колективизъм. Изявява се като патриотична по характер и ратувала за силна монархическа власт, за забрана на класовите организации на комунистите и за назначаване на кметовете.^[3] Членовете й носели специална униформа от зелен офицерски плат. За разлика от „Родна защита“, в състава на „Кубрат“ влизат и търсачи на леки и доходни служби, имало и лумпени дори. Те също имат специална униформа. Въпреки всичко обаче тези националистически групи не намират подкрепа сред младежите в Медковец и не просъществуват дълго. След краха на „Демократическия сговор“ през 1931 г. те престават да съществуват и повечето от членовете им се вливат в създаващия се по това време Съюз на българските национални легиони. Последният е организация за дейност предимно сред учениците и студентите. Основната цел на Легиона е да пази „патриотичния дух на младежта“ и борба срещу „комунизма и пораженството“. Покровителствувана от висши военни среди и ръководните кръгове на Министерството на просвещението, легионерската организация се превръща в най-масовата (до създаването на „Бранник“) и сравнително добре организирана националистическа формация, която оказва въздействие „върху част от националистически настроената младеж“.^[4]

Още в първата половина на 30-те години в Медковец е създадена организация на Легиона с председател Борис Петков Рацов, син на заможен селянин. В резултат на добрите организаторски качества на Рацов в кратък срок Легионът в селото се превръща в силна политическа структура, която води активен живот.^[5] Извършва своята дейност полулегално или легално в духа и целите на организацията: борба срещу комунизма и неговите носители. Показател за деятелността на Легиона в Медковец е организираният в края на юни 1937 г. голям районен легионерски събор, който се провежда в училището. С цялата си дейност ръководството му се бори да отвоюва съзнанието на младото подрастващо поколение, да го отклони от идеите на болшевизма и го насочи към националните идеали на родината: един бог, един цар, единно отечество. И наистина Легионът в Медковец успява да спечели доста младежи в борбата срещу комунизма.

Характерно за състоянието и взаимоотношенията на десните буржоазни партии в Медковец през разглеждания период е, че въпреки опитите на най-изтъкнатите техни представители да обединят усилията им, това не им се удава. Същото се отнася не само до „Демократическия сговор“, който се раздира от противоречия, но и до младежките организации и групи. „Родна защита“, „Кубрат“, „Легионът“, „Ратник“ и „Бранник“ враждуват помежду си, като всяка от тях претендира да бъде най-верен изразител и защитник на националните идеали и интереси. И до 9 септември 1944 г. те не успяват да създадат единна и силна формация. Това обективно подпомага ръководствата на БКП, БЗНС и други да изградят Народния и по-късно Отечествения фронт.