Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (47)

1. Училища, учебно дело и културно-просветен живот

Девети септември 1944 г. бележи нов етап в развитието на просветното дело в страната. По решение на първото отечественофронтовско правителство за разширяване мрежата на учебните заведения в Медковец се открива средно смесено училище (гимназия) с район включващ селата: Медковец, Аспарухово, Расово, Пишурка, Дългоделци, Долно Церовене, Сливовик, Долна Рикса, Буковец, Луковица, Гайтанци, Брусарци, Киселево, Дъбова махала, Дреновец и Крива бара. Първоначално гимназията в селото се открива като клон на Ломската,^[1] но наскоро след това става самостоятелно средно учебно заведение.

С много трудности е свързано началото на гимназиалното образование в Медковец. Все още не е довършена новата училищна сграда, започната преди 9 септември 1944 г., трудно се намират гимназиални учители с висше образование, в кратък срок трябва да се набавят училищни мебели и пособия. Ръководството на селото и местната общественост обаче проявяват традиционната си готовност за жертви в полза на просветата и образованието и енергичност при решаване на възникналите проблеми. За целта е изграден специален обществен комитет за осигуряване материално-техническа база на новото средно училище. С усилен темп по стопански начин Общинският народен съвет завършва изграждането на втория етаж на сградата. Големи грижи за оборудването й и набавянето на пособия полагат Цветан Атанасов Барлатов и Атанас Тончев Патов. В резултат на всеотдайността на комитета и цялата общественост в навечерието на новата 1945-1946 година учениците и учителският персонал са настанени в удобни за провеждане на учебните занятия класни стаи. Последният етап от строителството на гимназиалната сграда — салон и помещения за кабинети, завършва през 1948 година.^[2] Останалите три сгради — на централното и двете махленски училища — продължават успешно да задоволяват нуждите на първоначалното и прогимназиалното образование.

Много по-тежък се оказва проблемът за комплектуване на учителския състав на гимназията. Въпреки положените големи усилия на Георги Пасланджийски, първия изпълняващ длъжността директор, всеотдайния ентусиаст Цветан Барлатов и местния общински съвет, много трудно се намират учители висшисти. Причината е в рязкото увеличение броя на гимназиите в страната, почти тройно повече отколкото преди 9 септември. Това налага първите години в гимназията да преподават предимно редовни прогимназиални учители.^[3] Първият висшист, отзовал се на апела на медковчани — Георги Велков, е назначен за директор. За новата 1945-1946 г. учителите в гимназията са 7, от които 5 щатни и 2 лектори.^[4] От тази година МНП започва да изпраща гимназиални учители, но те не се задържат дълго поради тежките условия в Медковец: голяма кал през есента и зимата, липсата на културни придобивки и пр. Затова и текучеството на учителския персонал е голямо. Не се задържат и директорите. Въпреки усилията на Общинския съвет и особено на родителския комитет да привлекат учители чрез осигуряване на подходящи квартири и други облекчения, нещата се придвижват много бавно и мъчително. С укрепването на гимназията се увеличава броят и качеството на преподавателския състав. Докато през 1945-1946 г. техният брой е 7 души, и то главно с прогимназиално образование, през периода 1953-1970 г. те са между 13 и 15 души, а в последния период (1971-1985), вследствие намалението на учениците, броят на учителите намалява от 9 до 12, но се увеличават възпитателите. Още в средата на 70-те години^[5] всички гимназиални учители са с необходимия ценз и квалификация за заеманата длъжност.

Броят на учениците бележи постоянно увеличение докъм 1970 г. От 4 паралелки с 166 ученици през 1945-1946 г. броят им достига 350-380 души през 1970 година. Миграционните процеси по-късно влияят отрицателно върху състава на учениците в селските гимназии. Това принуждава МНП да съкрати част от тях през 1968-1969 г. Тежък момент преживява селото във връзка с решението на отдел „Народна просвета“ и ИК на ОНС в Михайловград за закриване на медковската гимназия. В специално писмо от името на Общинския комитет на БКП, Общинското ръководство на БЗНС, Общинския комитет на ОФ и местният Общински народен съвет до Министерството на народната просвета те решително възразяват срещу това „нецелесъобразно“ решение, като изтъкват отличната материална база, постигнатите много добри резултати в образователната и педагогическата дейност на медковската гимназия „Поп Андрей“ и значението, което тя има за културното и просветното издигане на селото и района. Особено силен аргумент е неправилното райониране на гимназиите в окръга.^[6]

Подобно писмо е изпратено и до генерал Иван Михайлов, народен представител от Медковския избирателен район. Благодарение на правдивото и много добре мотивирано възражение и намесата на генерала, гимназията остава да съществува. В случая ръководството на селото проявява не само местен патриотизъм, но и гражданска смелост в защита на справедливостта и интересите на населението.

Дълбоките промени в обществено-политическия живот след 9 септември 1944 г. засягат основно и системата на образованието и просветата. Отхвърлени са буржоазните закони, нормите и порядките в училищния живот. Но модел за нови в първите години все още няма. МНП се бави с издаването на нов правилник, няма достатъчно учебници по някои предмети. В структурата на училищата в Медковец до 1950 г. няма промени. Три начални училища и пълна прогимназия с добра материална база. През 1949-1950 г. общият брой на учениците в трите първоначални училища е 347, които се ръководят от 10 учители, 2 групи в детската градина с 54 деца и две учителки. Прогимназиалните ученици наброяват 304 с 10 учители. Прави впечатление, че докато броят на учителите в първоначалните училища и детската градина съответствува на броя на учениците, то учителите в прогимназията са недостатъчни.^[7]

В търсене на нови, подходящи организационни форми в учебното дело по решение на Министерството на народната просвета, подкрепено от местните органи в Медковец, се създава нов тип единно средно училище по образец на съветските училища. Под единно ръководство на основното училище с 19 паралелки и гимназията с 8 паралелки, с общ брой на учениците 950 започва новата 1950-1951 учебна година.^[8] Последната промяна в структурата на образователните заведения в селото е направена през 1972 г., когато се създава първото в окръга ЕСПУ „Поп Андрей“.

Характерно за периода на огласеното изграждане на безкласово социалистическо общество в България е силно изразената идеологизация и политизация в обществения живот и бит на населението. Най-ярко проявление тя намира в областта на образователното дело, просветата и културата. За разлика от политиката на буржоазната власт, която до 9 септември 1944 г. официално не разрешава създаването на идейни организации в училищата, с изключение на казионната организация „Бранник“, създадена през последните години на монархическия режим (1940-1944), управляващата комунистическа партия узаконява идеологизацията на учащите се и подрастващото поколение. Нещо повече, тя я издига в основен критерий за оценка в дейността на учителя. Дълбоко убедена в съвършенството на социалистическите идеи, посредством държавната власт тя създава система от организации, мероприятия и действия за внедряване социалистическо съзнание в учащите се. Оттук и догматичното възприемане и подчинение на всички партийни организации и държавни органи, осъществяващи на практика тези идеи. В училищата се създават пионерската организация „Септемврийче“ и комсомолската организация ДКМС, членуването в които е почти задължително. По такъв начин класово-партийното и комунистическото възпитание доминират над патриотичното, а общонационалните и общочовешките културни ценности остават на втори план или са потъпкани. Негативният резултат от този начин на обучение и възпитание тепърва ще излезе налице.

В такава обстановка и в подобен дух протича учебно-възпитателната дейност в медковското ЕСПУ „Поп Андрей“. Учителският колектив, който в началните години изживява колебания и сътресения, постепенно се стабилизира. Като се опира на съветската педагогическа литература, той търси нови методи и форми на обучение и възпитание. Възпитателната система на Макаренко за обучение в колектива, за колектива и чрез колектива се издига в образец на съвършенство и в духа на комунистическите идеи и педагогическа практика.

Гимназията укрепва и все повече печели уважението и подкрепата на населението, което вижда в учебното заведение по-евтино средно образование за своите деца. Учебно-възпитателната работа през 1954-1955 г. учебна година се отчита като добра. Успехът на горния курс, както започва да се нарича гимназията, в сравнение с предидущата година е по-висок. Окуражителен е резултатът от зрелостния изпит. От явилите се 39 зрелостници, 7 души завършват с отличен, 14 с добър, 12 с удовлетворителен, а 6 получават слаба оценка (по петобалната система). Добри са резултатите и в средния курс (прогимназията). Успешно завършват основното си образование 56,28%, на поправителен остават 30% и 14% повтарят. Като учители с най-добра работа се сочат Дишкова, В. Колев, Р. Сгрунджев, Тончева и Г. Вацова.^[9]

Ежегодно се разширява и подобрява материалната база на СПТУ, която през 1968 г. се оценява като отлична. Създаден е ученически стол, оборудвани са 16 учебни кабинета по металообработване, дървообработване, селско стопанство, машинознание, физика, химия, биология, естетика, фото- и кинодело, радиотехника, УТС, пеене и музика, физкултурен салон. Заслугата за обзавеждането е на цялата медковска общественост, общината, ТКЗС и другите предприятия и учреждения. Големи грижи полага и отделя значителни парични суми за набавяне на училищни пособия ръководството на ТКЗС, което през 1968 г. закупува и пиано за дообзавеждане на кабинета по музика.^[10] Постоянно нараства и се обогатява фондът на училищната библиотека, който от 500 тома при създаването и достига 5200 към 1980 г.^[11]

Усилията на учителския колектив са насочени към подобряване на формите и методите на обучение съобразно изискванията на различните етапи. Още през 1948-1949 година учителите от местното основно училище откриват курс по ограмотяване. От 1963 г. към СПТУ се организира вечерно училище, отначало за VI и VII класове, а през 1965 и 1966 г. и за останалите класове от VIII — XI, с което се дава възможност да завършат средно образование хора с възраст над училищната, без да се откъсват от производството. Въвежда се и полуинтернатно обучение, където през 1980-1981 г. се намират 123 души в 6 групи.^[12] За подпомагане учениците от IV — VII клас към училището функционират 4-6 групи занимални и с възпитатели.

Една от постоянните задачи на ръководството е повишаване професионалната квалификация на учителския състав. За това допринасят и провежданите местни, районни и национални конференции, съвещания, четения и др. На 14 май 1963 г. Окръжната училищна инспекция провежда в Медковец методическа конференция, в която участвуват 40 учители и инспекторите Папалезов и Петров от Михайловград.^[13] Представители на учителския съвет вземат участие във всички окръжни педагогически четения. През 1984-1985 година изнасят доклади на тези четения трима учители от ЕСПУ в Медковец — Р. Недялкова, Милан Цв. Белчев и Хр. Струнджева. Докладът „Ролята на класния ръководител за професионалното ориентиране на ученика“ на Хр. Струнджева е класиран за националните четения.^[14] Трима учители са с клас-квалификация. През 1977-1978 учебна година в учителската група има само 1 нередовен учител по френски език, останалите 42 са с висше и полувисше образование.^[15] Съзнателно и активно учителският състав се включва в изпълнението на поставените от МНП задачи, движения и насоки за повишаване равнището на народното образование. В началните години се борят за масовизиране на обучението чрез осигуряване задължителното посещаване на учебните занятия от децата и на вечерните курсове от по-възрастните, а в последните десетилетия — за прехода към всеобщо средно образование, за професионално ориентиране на учениците, за високо качество и ефективност на обучението и възпитанието, за издигане културното равнище на учениците и тяхното естетическо възпитание. Успешно прилагане на проблемно-познавателния подход в учебно-възпитателния процес активизира учениците и ги поставя в положение на откриватели, което е първата стъпка към интензификация на труда както на ученика, така и на учителя. В условията на научно-техническата революция особено място заема обучението по природоматематичееките дисциплини — математика, физика, химия, биология. Успешно се изпълнява призивът за връзката на училището с живота и необходимата реализация на завършващите млади хора. Учителският съвет умело използува добрата база в селото (фермите на ТКЗС, МТС, завода „Поп Андрей“ и други предприятия) за онагледяване на преподавания материал, получаване на практически знания и възпитаване в учениците на трудови навици и любов към труда. Фактът, че почти всички завършващи XI клас за периода 1976-1979 г., които заедно с дипломите си получават и документ за разряд „шлосер-монтьор“ или „животновъд-механизатор“ постъпват на работа в производството, е положителен атестат за дейността на учителите.^[16] Изграждането на учебно-промишлени комплекси (УПК) от 1982 г., също дава възможност за реализация на младежите, които със завършване на образованието си добиват и определена професия — оператор на металорежещи машини. От завършилите 37 души през 1984-1985 г. 10 започват работа в МЗ „Поп Андрей“ в Медковец.^[17] Само за 23 години (1944-1967) от завършилите 1680 младежи в СПУ — Медковец, 550 души се включват в материалното производство.^[18] Всичко гореизложено и на първо място повишената квалификация на учителите, заедно с отличната материална база и големите грижи на местното ръководство и обществеността в селото, осигурява добра успеваемост в ЕСПУ. Средният успех на гимназията за последното десетилетие (1975-1985) не изостава от този на окръга, а в две години (през 1978-1980) той е по-висок — 4,63 и 4,77.^[19] Показател за добрата подготовка на завършващите медковската гимназия е и тяхната успеваемост при кандидатствуването им за продължаване на образованието. Ежегодно 12-30 възпитаници^[20] са приемани във ВУЗ и полувисшите институти в различните области на науката. Статистическите данни сочат, че за 20 години (1958-1979) около 200 висшисти^[21] са получили своя успешен старт в медковското ЕСПУ. Посочените успехи не изключват и някои неуспехи и слабости в ръководството на СПУ. Текучеството на директорите е голямо: за 40 години са се сменили 16 директори (вж. приложението). Това, разбира се, е повсеместно явление за цялата страна, дължащо се на големите неприятности, които носи този пост при сравнително ниското материално обезпечение за него. Същевременно то показва, че невинаги местният учителски съвет се е радвал на добро сработване. В редица случаи се изтъква, че и дисциплината на учениците не е на необходимата висота.^[22]

Наред с пряката образователна и възпитателна дейност учителите от медковските училища активно участвуват в извънкласна работа и в обществено-политическия и културно-просветния живот на селото. Като ярки деятели на читалищната дейност, на кооперациите и на ТКЗС, ръководители и участници в общоселски театрални състави, хорове, физкултурни групи се изявяват учителите: Методи Александров Конов, Марин Кръстев Пасланджийски, Атанас Горанов Петков, Рангел Андреев Струнджев, Георги Пандурски, Горан Георгиев, Георги и Кица Пасланджийски, Софрон Хр. Кожлеев, Петко Атанасов Стипцов, Милан Цв. Белчов, Васил Кръстев Кольов, Васил Дончев, Благой Върбанов Ангелов, Иларион Василев, Димитър Виденов и други.

Разнообразни и значими по обем и качество са проявите на извънкласната дейност, организирани от ръководството на СПУ и ЕСПУ — Медковец. Още от създаването на единното училище през 1950-1951 г., заедно с грижите по неговото укрепване се полагат основите на първите ученически звена по художествена самодейност и физическа култура и спорт. Гордост за гимназията е ученическата духова музика и оркестър, създадени през 1960 г.^[23] и ръководени от учителя по музика и пеене Милан Цветанов Белчев. Те вземат участие във всички не само училищни, но и общоселски прояви. Самодейният драматичен театър (кръжок), чието начало поставят учителите Петко Атанасов Стипцов и Васил Кръстев Кольов, ежегодно подготвя пиеси и се представя достойно на окръжните прегледи в Лом и Михайловград. През 1966 г. учениците — артисти, представят пиесата „Седемнадесетгодишната“, играна с успех в Медковец, Брусарци и Габровница.^[24]

Създадени са още: 2 състава за хорово пеене и вокална група, състояща се от 130-200 ученици; два оркестъра от 60 ученици, танцов състав от 18-20 ученици, кръжок по художествено слово от 15-20 души и група за политически песни от 7-12 ученици.^[25] Всяка година самодейните ученически състави изнасят от 2 до 10 спектакъла в Медковец и околните села.

Богата и разнообразна е дейността на физкултурните състави. Наличието на много добрата база — игрище за волейбол, баскетбол и други спортни игри в училищните дворове, и способните и амбициозни учители по физическо възпитание в лицето на Иларион Василев и Димитър Виденов довеждат до създаване на борбени и целеустремени спортни колективи. В училищата са организирани главно секции по гимнастика и волейбол в средния курс, а в горния — и по лека атлетика, футбол и баскетбол. Има и групи за масов спорт, в които се включват 250-300 ученици. Най-добре подготвени са отборите по атлетика и земна гимнастика. В редица състезания те оспорват призовите места с представители на Лом и Михайловград. Изключителен успех постига девическият гимнастически отбор на учителя — треньор, Димитър Виденов, класирал се през 1966-1967 г. на второ място в страната.^[26] На следващата 1968 г. девойките отново са много добри и завоюват трето място на републиканските селски средношколски състезания. В благородна спортна борба за 4-5 години (1965-1970) възпитаниците на медковското средно училище спечелват 10 купи за I, II и III място и 50 медала и първо място на републиканската спартакиада, организирана през 1965 година. Заслужени награди за високи спортни постижения са златните и сребърните медали на Каменка Илиева Рацова, Величка Петрова Рацова, Нели Йосифова Стоичкова и Атанаска Димитрова Сарафска. От Министерството на просветата е награден със сребърен медал и учителят — треньор Димитър Виденов.^[27] Неслучайно Медковец е избирано често за пунктови и районни състезания.

Достойно място заемат ученическите колективи при юбилейните чествувания на 1300 години българска държава, 100 години от Освобождението на България от османско иго, кръглите годишнини на Септемврийското въстание, 20 години от създаването на медковската гимназия, както и ежегодните празници 1 май, 24 май, 9 септември 1944 г. и др.

В духа на комунистическата идеология чрез пионерската и комсомолската организации децата се възпитават повече на класово-партийно и интернационално, отколкото на патриотично виждане на събитията и явленията в нашето общество и в света. Особено активно работи ДПО „Септемврийче“, чийто първи дългогодишен ръководител е Латинка Раденкова Стипцова.^[28] В пионерската дружина се провеждат много мероприятия и показни сборове за дружинните ръководители от окръга. Организират се срещи с партизани и ятаци, сборове, карнавални шествия, среща с Магдалена Баръмова — сестра на Георги Димитров, с партизанския командир Кирил Граменов, съборът на тема „Митко Палаузов — дете-герой“ и други. Разбира се, изнасят се и литературни вечери на народното творчество и на руския език, литературни двубои, диспути, подготвят и се изнасят пиеси.^[29]

С познавателно значение и патриотично-революционен заряд са организираните от ръководството на училището акции за подпомагане войниците на фронта през 1944-1945 г., в която от училищата са събрани и изпратени 13 970 лева; 22 чифта чорапи, 130 дребни предмета и други неща,^[30] организираната двудневна екскурзия на 17 ноември 1963 г. до София с посещение на Народния театър „Иван Вазов“ и представлението на пиесата „Иван Шишман“ и изложбата за Септемврийското въстание — 1923 г.; чествуването на революционните родове в селото, организирано съвместно с ОФ през 1967 г. и много други.

Наред с партийно-идейните мероприятия в училището се организират и такива за изграждане в учениците на високи нравствени добродетели на скромност и трезвеност, уважение и почит на по-възрастните и обществено заслужили дейци; изнасят се и беседи за приобщаване към националните и общочовешки ценности на културата и изкуството и борба срещу недъзите и недостойните прояви в обществото, но с абстрактна насоченост и без конкретен адрес. По инициатива и под ръководството на учителя Петко Атанасов Стипцов се организира през април 1963 г. „Вечер на учителя“, която се превръща във вълнуваща среща-разговор както за стария учител пенсионер Марин Кръстев Пасланджийски, така и за учениците. На 17 февруари 1966 г. литературният кръжок организира вечер на поетическото творчество, а на 16 март 1967 г. се провежда разговор с учениците на тема „В човека всичко трябва да бъде прекрасно“.^[31] Оправдан интерес сред учащите се предизвиква организираната и ръководена от учителя Петко Ат. Стипцов „Вечер на еснафа“. В изнесения доклад, илюстриран със сценки от драматическия кръжок при училището, се бичуват проявите на еснафщина в съвременното общество.^[32] В началото на 1966 г. с активното участие на учителя Тодор Николов Витански се организира десетдневка, посветена на борбата с тютюнопушеното и алкохолизма. Изнасят се беседи за вредата от тези пороци, а в многотиражката „Средношколски глас“ са поместени статии и карикатури.^[33] Особено полезни са урежданите често в гимназията литературни четения и срещи с писатели и поети: Стоян Ц. Даскалов, Крум Пенев, Ангел Каралийчев, Иван Бурин, Дора Габе, Калина Малина, Крум Кюлявков и други. Много ученици са наградени, но особено се държи на тяхната всеотдайна работа в духа на комунизма и на класово-партийните интереси на БКП, какъвто е случаят с ученика Искрен Андреев Коцев.^[34]

По такъв начин с цялата си разностранна дейност ЕСПУ в Медковец се превръща в главно средище за просвета и култура и за възпитаване на млади и стари в духа на поставените от БКП цели и задачи. При все това критичното отношение на медковчани към господстващата идеология и практика не можа да бъде затъмнено и стремежът им към свободно, демократично и гражданско общество остана несломим.