Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (38)

2. Народополезна дейност на читалище „Развитие“

В края на XIX век, когато просветното дело бележи подем, в Медковец е създадено и читалище — първото селско читалище в Ломска околия. Неговата основна цел е да разпространява научни знания, да буди у жителите интерес към книгата и да способствува за тяхното научно, нравствено и естетическо развитие. Със своята народополезна дейност то се превръща в своеобразен културен център, жизнено необходим за селото.

Медковското читалище „Развитие“ е основано на 21 ноември 1898 г.^[1] по инициативи на местните учители начело с главния учител Петър Георгиев Манчов, със съдействието на тогавашния кмет Тодор Кръстев Желязков.

Изворите сочат следните 16 учредители: учители — Андрей Игнатиев, Петър Георгиев Манчов, Ангелина Бонова, Горан Петров Конов, Андрей Попов и Куцар Радев Куцаров от Сливовик, както и по-будните медковчани — Иван Качов Йошев, Тодор Кръстев Желязков, Филип Миленов Кольов, Симеон Стефанов Пешов, Петко Ангелов Тулешков, Христо Т. Кольов, Цено Димитров, Спас Попов, Иван Петров Сарафски и Иван Данов от Сливовик.^[2]

За пръв председател на читалището учредителното събрание избира заслужено инициатора за основаването му Петър Георгиев Манчов, а за секретар и библиотекар — Андрей Игнатиев. В началото на 1899 г.(29 януари) е приет уставът, а по-късно е направен и специален бронзов печат на читалището. През 1922 г. във връзка с второто възстановяване на читалището е приет новият му устав, който се подменя от друг през 1927 г. Последният е съобразен с духа и нарежданията на Министерството на народната просвета. Този устав също е допълван и коригиран през 1929 и 1939 г. и е преутвърден през 1943 г. Въпреки промените основната цел на читалището си остава просветата и културното издигане на населението.^[3]

Заслужава да се отбележи, че подготовката, основаването и първите стъпки на медковското читалище привличат вниманието на редакцията на списание „Вечерно училище“. Върху страниците му се изказва похвала за подетата инициатива от учителите, като се изтъква особено ценното съдействие на кмета Тодор Кръстев Желязков: „По-голяма заслуга от тази надали би се сторила за селяните в Медковец.“^[4]

Според приетия устав читалището може да има действителни, спомагателни, благодетелни и почетни членове. Пръв дарител става старият учител Андрей Игнатиев, който по случай своя юбилей през 1899 г. дава 50 лева за основаното читалище.^[5] Читалището обаче няма своя материална база и ръководството е принудено да използува помещенията и материалната част на училището. То все още няма сигурни източници за приходи, които биха му дали възможност за постигане на поставената цел. Такова е положението и на другите селски читалища в Ломския край, за което свидетелствува и окръжният управител Иван Моллов.^[6]

Едва след второто възстановяване на читалището през 1922 г. се наблюдава известно подобрение. Ръководството нееднократно взема решения за изграждане на читалищен дом. В тази връзка то създава „Фонд строителство на читалищно здание“ и прави отчаяни опити да събере необходимите суми. Търси също подкрепа и от другите местни организации — занаятчийското сдружение, подофицерското, колоездачното и въздържателното дружество, които обещават 15 хиляди лева, както и от жителите на селото. През 1934 г. се решава да се пристъпи към изграждането на постройката по стопански начин, като са определени и размерите й: салон с около 220 кв.м заедно със сцената и 4 стаи. Решено е да се изтеглят от Българската земеделска кооперативна банка (БЗКБ) в Лом 33 000 лева и да започне строежът първоначално със салона.^[7] Въпреки положените усилия до 9 септември 1944 г. читалище „Развитие“ не успява да се сдобие със собствена сграда. Причините за това не са само субективни, т.е. в недостатъчната подкрепа от страна на местната общинска власт. Фактът, че през 30-те години на настоящия век селото изгражда две солидни махленски начални училища и едно централно двуетажно за прогимназията, е показателен за правилното отношение на медковската общественост и общината към нуждите на просветното дело. Видно е впрочем, че ръководството на общината дава предимство на училищата пред читалището, и това се оказва правилно. При невъзможността да реши проблемите и на двете важни по значение учреждения, общината изгражда материалната база на училищата, която може да се използува и за организиране на редица читалищни прояви. Така и става, което се оказва единственото най-правилно и разумно решение.

Все през този трети период се разширяват източниците на приходи. Още през 1927 г. читалището е оземлено с 50 дка земя, по-късно увеличена, и през 1942 г. достига 106 дка и 176 ара.^[8] Обстоятелството, че годишният приход на бюджета за 1927 г., възлизащ на 44 300 лева, 30 000 лева постъпват от читалищната земя, показва значимостта на това перо. Помощи се получават и от Постоянната комисия при Окръжния народен съвет във Видин,^[9] Общинския съвет, от местните културно-просветни и стопански организации и дружества,^[10] от кооперация „Пчела“, от волни пожертвувания,^[11] томболи и други. През 1933 г. ръководството организира акция с цел увеличаване на „Фонд строителство на читалищно здание“ в три насоки: отпечатват се 20 000 купони-тухлички, които се пускат за продажба между населението; събират се волни пожертвувания в натура (жито) на хармана; срещу Нова година се организира новогодишна томбола.^[12] Акцията не постига очаквания резултат. Въпреки увеличените постъпления, читалището има немалки разходи: плащане наеми за ползуваните помещения, закупуване на книги, набавяне на покъщнина, разходи за театралните постановки и пр.^[13]

През 1943 г. фондът „Постройка на читалищно здание“ нараства на 78 765 лева,^[14] която сума в края на същата година по нареждане на Върховния читалищен съюз е внесена в новия фонд „Кооперативен строеж на народни читалища“.^[15]

Необходимо е да се отбележи, че още през 1922 г. ръководството на кооперация „Пчела“ отстъпва безплатно от помещенията си на нововъзстановеното читалище. Четири години по-късно читалищното ръководство взема под наем стая от Драган Николчов, а през 1937 г. е наето друго частно помещение в центъра на селото, състоящо се от две стаи: едната е пригодена за канцелария и читалня, а другата — за салон и бюфет.^[16]

В развитието на медковското читалище от създаването му до 9 септември 1944 г. се наблюдават три периода, свързани с прекъсването на дейността му на два пъти в резултат на различни причини: 1898-1900, 1910-1914 и 1922-1944 г. За кратко време след учредителното събрание — разказва Петър Георгиев Манчов — бързо нараства броят на членовете, които достигнали 100 души^[17] заедно със спомагателните. Читалището развива активна дейност главно чрез организиране на лекции и беседи, свързани с икономическото развитие на България, пропагандиращи социалистическите и народническите идеи, което предизвиква остри спорове между читалищното ръководство и чорбаджиите от училищното настоятелство. Последните се противопоставят на изнасянето на подобни теми в помещенията на училището. Препоръките им били: „Който иска да говори по идейни и политически въпроси, нека отиде в кръчмата!“ В резултат на разразилите се на политическа почва борби читалищната дейност през 1900 г. временно замира.

Официални данни за съществуване на медковското читалище намираме едва от 1912 г., според които то е било възстановено две години по-рано, т.е. в 1910 година.^[18] По това време в Ломска околия има 8 читалища, от които 6 в селата. Учителят Петър Георгиев Манчов съобщава, че читалището е възстановено^[19] по настояване на селяните, които се нуждаели от здравни беседи във връзка със зачестилите епидемии, а също така и от указания, свързани с поминъка на населението. Едновременно с тях обаче продължава изнасянето на лекции с атеистична и социална насоченост, което води отново до конфронтация между читалищното ръководство и представителите на общината и църквата. Със започването на войните (1912-1918) читалището отново прекъсва своята дейност.

Истински пълнокръвен живот медковското читалище проявява през своя трети период — 1922-1944 г. След Първата световна война в условията на изострено социално недоволство и революционен сблъсък, учителите начело с директора на прогимназията Антон Димитров стават отново инициатори за възстановяване на селското читалище. На 26 март 1922 г. на общо събрание, състояло се в централното училище, след всестранно обсъждане се решава „да се възстанови старото съществуващо медковско селско читалище «Развитие», като с цел увековечаване паметта на убитите и умрелите военни чинове от селото през 1912/13 г. и 1915/18 г. се комбинира с паметник“.^[20] Така се променя и наименованието на читалището, което е точно фиксирано в основополагащия документ на учреждението: „Устав на Медковско селско читалище-паметник «Развитие», основано през 1898 и възобновено за трети път през 1922 г.“^[21] Избира се настоятелство от 5 души: председател — Косьо Маждраков (търговец), подпредседател — Ангел П. Тулешков (земеделец), деловодител — Цено Младенов (общински писар), касиер — Борис Алексиев (началник на ПТ Станция) и библиотекар — Върбан Ценов (основен учител).^[22]

За празник на читалището е определен „Цветоносна Цветница“. Съгласно новия устав, приет през 1928 г., действителните членове плащат месечен членски внос най-малко 3 лева. За благодетелни членове се провъзгласяват дарители и завещатели на суми не по-малко от 1000 лева, или вещи на същата стойност. Настоятелството се увеличава от 5 на 7 души. Броят само на действителните членове на медковското читалище за годините 1922-1944 се движи между 64 и 92, т.е. средно 73 членове. В сравнение с вълчедръмското читалище, медковското има значително предимство със своите 69 действителни членове и бюджет 21 021 лева срещу 40 членове и 12 335 лева бюджет на читалището в с. Вълчедръм^[23] (за 1935 г.).

С изключение на първото настоятелство от 1922 г., ръководството на читалището се намира предимно в ръцете на учители. По това време всички преподаватели са членове на читалището. От десетината председатели само трима не са учители, а библиотекарите — изключително учители. Най-продължително време за председател е избиран учителят Спас Филипов Кольов — 4 мандата.

Основна задача на читалище „Развитие“ е уреждането на библиотека и читалня. Липсата на документи не позволява да се правят точни оценки за дейността на библиотеката от първия и втория период на нейното съществуване. Създадена и ръководена от учители, тя развива своята дейност на базата на училищното имущество. Първият библиотекар е Андрей Игнатиев, който се отнася с чувство за отговорност към своите задължения, въвежда добър ред в библиотеката, умело и достъпно рекламира съдържанието на книгите. Всичко това допринася решително за увеличаване на читателите в селото.

Едва през 1922 г., когато читалището се сдобива с отделно помещение, може да се говори за някакви минимални условия за работа. През 1937 г. към библиотеката вече има и читалня. Похвални са грижите на повечето от ръководствата и особено на библиотекарите за постоянното обогатяване на библиотечния фонд. Най-голямото перо в разходната част на читалищния бюджет е за покупка и подвързване на книги и вестници. Показателен в това отношение е бюджетът от 1927 г., когато от общия разход на читалището, възлизащ на 19 400 лева, за комплектуване фонда на библиотеката е заделена сумата 8000 лева.^[24]

Библиотекарите, най-често учители, познават интересите и нуждите на жителите и правят сполучлив подбор на закупуваната литература и периодични издания. Наред с художествената литература, книги с историческа и патриотична тематика, те абонират читалището за списания и вестници, свързани с обществения и културно-просветния живот в страната, с бита и поминъка на селското население.

Доста сериозно се отнася към тази важна страна на читалищната дейност ръководството, избрано през 1929 г., с председател Петър Василев Кольов и секретар Борис Симеонов Йошев. Те абонират читалището за 11 списания („Читалище“, „Българска мисъл“, „Народна целина“, „Златорог“, „Венец“, „Детско здраве“, „Отец Паисий“, „Земеделско стопанство“, „Земеделие“, „Пчела“ и „Ветеринарно скотовъдно знание“) и 7 вестника („Литературен глас“, „Мисъл“, „Добро здраве“, „Вестник на жената“, „Общинска мисъл“, „Илюстрована седмица“ и „Зора“).^[25] Показател за правилен подход при обогатяване на библиотечния фонд е случаят с изразходването на отпуснатите за целта 3000 лева от Постоянната комисия във Видин. Макар че им било препоръчано за какви списания и вестници да изразходват сумата, ръководството решава по свой поглед да абонира читалището за 8 списания („Родна култура“, „Здравна просвета“, „Природа“, „Най-нова история на България“ и други) и 7 вестника („Кооператор“, „Земеделска просвета“, „Селска дума“ и др.) за по-голямата част от сумата, а с остатъка от 915 лева се закупуват съчиненията на Иван Вазов и Христо Ботев.^[26]

Подборът на литературата и вестниците зависи от възгледите и политическата принадлежност на читалищното ръководство. Така например когато през 1927 г. в ръководството е избран като подпредседател комунистът Андрей Симеонов Рангелов (Дени), в читалището започват да се внасят и вестниците „Ехо“, „Поглед“, „Пладне“ и други. Цено Митов го абонира за вестник „Трезвена просвета“, а при председателството на Методи Александров Конов читателят може да намери „Светлоструй“, „Литературен глас“ и „Север“ — социалдемократически вестник с главен редактор ломския адвокат Ефрем Митев. Когато в ръководството преобладават привърженици на властта, те спират получаването на опозиционните вестници и списания, като ги заменят с такива, които им импонират. Например при председателството на Върбан Ценов са прекъснати абонаментите на списанията „Младежко четиво“, „Дом и поле“, „Природен лекар“ и „Отец Паисий“, а на тяхно място се появяват официозните органи „Зора“ и „Утро“ и минаващият за либерален вестник „Заря“. През 1940 г. председателят — свещеник Иван Йорданов Пасланджийски, спира абонамента на вестник „Север“ и предпочита в читалнята на читалището да се намира църковният вестник „Пастирско дело“. По препоръка пък на околийския училищен инспектор Косьо Маждраков читалището е абонирано за немското списание „Сигнал“ и българското „Нашенец“. Закупена е и книгата „Тъй побеждава Хитлер“ от Лука Матеев^[27] която някои от легионерите препоръчвали на медковските читатели.

Статистическите сведения от 1943 г. показват, че медковската читалищна библиотека е една от „по-добре уредените“ в околията. По броя на библиотечния фонд (1338 тома книги и 193 списания и вестници) и със своята дейност тя се нарежда на второ място в околията.^[28] Традиционна форма на читалищна дейност в Медковец е лекционната пропаганда и организирането на литературно-музикални вечери, утра и сказки. Тази дейност се засилва през 30-те години и особено след 1936 година, когато към читалищното ръководство е формирана просветна комисия, състояща се от следните дейци: Атанас Горанов Петков, Евтим Владимиров Манастирски, Ангел Евгениев Попов и Кирил Стоичков Попмарков. По нейно настояване читалището е абонирано за вестник „Живо слово“. Дело на просветната комисия е организираният „Народен университет“, в който всяка сряда вечер лектори от Лом или местни учители изнасяли научни лекции, реферати и беседи с различна тематика. Наред с темите: „Произход на човека“, „Прогресивна ли е религията“ и „Предбрачен живот“ в „университетската“ лектория се изнасяли беседи, възхваляващи църквата и националистическите идеи, като: „Ролята на църквата“, „Царизмът като държавен институт“ и други.

Тази разнообразна тематика създава условия за дискусии и спорове между младежите от различни идейно-политически направления и движения. В разискванията най-активно участвуват Спас Евгениев Попов, Кирил Горанов Рацов и Петър Миленов Пилюшки. След всяка беседа те вземат думата и изказват своите виждания от материалистическа и марксическа гледна точка. В изказванията пък на националистите се открояват други разбирания и възгледи. Изобщо разгорещените диспути привличат повече будни младежи и повече или по-малко обогатяват техния духовен живот.

Просветната комисия организира литературно-музикални вечери, на които Петър Пилюшки, Димитър Средков и Петко Германов декламират стихове от П.К. Яворов и Христо Смирненски: „Проклятието на певеца“, „Нощ“, „Въглекопач“ и др., а Андрей Коцев рецитира хумористични творби от талантливи писатели и поети. Същите младежи през 1936 г. създават смесен певчески хор с около 50 хористи. Под диригентството на д-р Цанев и помощник Атанас Горанов хорът разучава и изпълнява народни и патриотични песни. По молба на свещеник Иван Йорданов хористите научават и църковни песни, които изпълнявали на големи религиозни празници в местната черква. За награда свещеникът организира екскурзия на хористите до Рилския манастир за сметка на църквата. Участието на хора в религиозните служби допринася за сближаване на младежите с по-възрастните от селяните и облекчава нелегалната политическа работа на ремсистите. Читалищният хор не просъществува дълго: през втората половина на 1938 г. той се саморазтурва.^[29]

Активната лекционна и културно-масова дейност на читалището продължава и през следващите години, когато надмощие в неговото ръководство отново вземат носители на социалистическите идеи и за председател е избран Методи Александров Конов.

* * *

Театралните прояви са важна част от цялостната дейност на читалищата още от възникването им през Възраждането. В Медковец театралната самодейност предхожда официалното откриване на читалището с шест години. Първи пионери на това дело в селото са учители, които през 1892 г. с участието и на някои общински служители и по-големи ученици представят в коридора на току-що построената училищна сграда пиесата „Многострадална Геновева“.^[30] Една от класните стаи служи за гримьорна, а две коларски черги се използуват за завеса. По-късно учителят Георги М. Бошнаков прави истинска театрална завеса. Първите представления са играни при препълнен салон и се посрещат с голям интерес от населението. По желание на зрителите пиесата е играна още 3-4 пъти, а след това е представена и в съседните села Кърки жаба, Расово и Дългоделци. В следващите години до 1900 г. самодейният театър в Медковец подготвя една-две и повече пиеси годишно: „Руска“, „Хъшове“, комедиите „Адвокат“ и „Комарджията“ и няколко картини от съвременния училищен живот — „Уславянието на учителите от настоятелството“, „Уволненият настоятел“ и други. Според спомени на участници и съвременници актьори в този първи медковски самодеен театър са: Андрей Игнатиев, Петър Манчов, Георги Бошнаков, Савчо Рацов, Ангелина Бонева, Младен Торньов, Андрей Нейков, Ангел Нейков, Спас Нейков, както и по-будните ученици — Нако Петров, Петко Бараков и други. За тази благородна инициатива на медковските учители и впечатление от техните представления е отпечатан положителен отзив в списание „Основно училище“ през 1896 г.^[31]

Като част от общочиталищната дейност самодейният театър в Медковец придобива организиран характер едва през 1922 г. Създадена е любителска театрална трупа, в която участвуват учители и други будни селски младежи. Отначало представленията се изнасят в централното училище, а по-късно и в двете новопостроени махленски училища, в които, както се каза вече, има и сцена. Чрез читалището са поставени пиеси и от други организации и дружества. С оглед на създаване на по-добри условия за театрална самодейност в началото на 1928 г. ръководството на читалището построява казаната театрална сцена, пригодена за училищния салон.^[32] Три години по-късно се взема решение да се възстанови читалищната театрална трупа, която вероятно е прекъснала дейността си за известно време.

Особена активност театралната самодейност бележи през 30-те години, което се дължи както на подобрената материална база (салони със сцени в три училища), така и на по-масовото участие на интелигенцията в тази деятелност. Ала и тук политическите борби намират своето отражение. Политически резултатна се оказва дейността на ремсовата театрална трупа. Под ръководството на Петър Пилюшки трупата успява да си издействува известна самостоятелност и с право на свой печат: МЛТТ („Медковска любителска театрална трупа“), с който подпечатвали официално издадените им от читалището писма, необходими пред полицията за разрешение да се играят пиесите. МЛТТ се оформя като сплотен колектив от ентусиазирани и въодушевени младежи. „Ние — спомня си Петър Пилюшки — неуморно подбирахме, разучавахме и изнасяхме пиеси с прогресивно съдържание през зимните вечери. След представлението провеждахме забавна програма и декламации на стихове от Ботев и Смирненски.“^[33] В трупата влизат: Петър Пилюшки, Рангел Симеонов, Владимир Стипцов, Ангел Попов, Велко Маринов, Евтим Манастирски, Иван Сивов, Спас Попов, Николай Попов, Кирил Тупанкьов, Андрей Коцев, Иван Виденов и други младежи и девойки. Театралният самодеец Рангел Младенов Торньов написва две пиеси: „Из житейския мрак“ и комедията „Безстрашният ловец“, които се представят с успех. В лицето на Николай Евгениев Попов театралната трупа намира своя талантлив художник, който пише афиши, рисува декори и гримира актьорите.^[34] МЛТТ жъне успехи не само пред медковска публика, а и в съседните села Сливовик, Дондуково, Крива бара, Брусарци, Киселево, Василовци, Вълкова Слатина и други, на чиито сцени се изнасят около 30 представления. Особено добре са посрещнати пиесите „Калната топка“ от Иван Вълканов и „Ревизор“ от Н. В. Гогол. Дори и техните идейни противници, легионерите, посещават спектаклите им, макар че МЛТТ е принудена да поставя своите пиеси не в централното, а в горномахаленското училище. Със своите успехи МЛТТ допринася още повече за повдигане авторитета на РМС сред жителите на селото.

През периода 1931-1934 г. своя театрална трупа организират и младежите от ЗМС, в която участвуват: Цветан Георгиев Робов, Петко Димитров Симеонов, Иван Миланов Гъньов, Евтим Владимиров Манастирски, Борис Алексов Дервенджийски, Милети Петров Неков, Андрей Филипов Влашки и Кръстьо Цветков Влашки. Първата пиеса, която земсовата трупа изнася, е „Врагове“ от Сергей Румянцев. Единствен ръководителят на МЛТТ Петър Пилюшки им оказва съдействие. Въпреки категоричната забрана на главния учител Косьо Маждраков, след намесата на влиятелния член на БЗНС Горан Миленов Манастирски пиесата се играе, но не в централното, а в едно от махленските училища.

Пиеси с прогресивно съдържание поставя и читалищната театрална трупа, в която участвуват предимно учители. Това, което не им се позволява да направят от името на училището, поради строгия контрол на инспекторската инстанция, те постигат чрез читалището. Показателен в това отношение е случаят с пацифистичната пиеса „Аз убих“ от Морис Ростан, след чието поставяне учителите — актьори, имали сериозни неприятности от страна на окръжната инспекция „Народна просвета“.^[35]

По традиция, водеща началото си от 1923 г., медковските ученици в Ломската гимназия ежегодно подготвят пиеси, които изнасят през зимната и пролетната ваканция в селото от името на читалището. Заслужава да се отбележи изнесената от тях под вещото ръководство и участие на евакуираните професор Парашкев Хаджиев и неговата съпруга музикална пиеса „Спящата царкиня“ от Борозанов, представена през февруари 1944 г. в салона на училището в Долната махала. За пръв път любителите на театралното дело са приятно изненадани от специалното оформление (нови декори), дело на проф. Хаджиев, и песните, изпълнявани от госпожа Хаджиева и Венера Симеонова (от Медковец). Според дописника на „Дунавски глас“ играта на артистите, певиците и танцьорките е възхитителна, а публиката е останала много доволна и дори предоволна.^[36]

В периода на своето 23-годишно непрекъснато съществуване от 1922 до 1944 г. от името на читалище „Развитие“ са организирани и изнесени над 120 театрални представления и литературно-музикални утра и вечери.^[37] Репертоарът на самодейните театрални трупи към читалището е най-разнообразен. Доминират драми, пиеси и комедии с битов, исторически и социален характер от български и чуждестранни автори, от класиката до съвременността: „Иванко, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев, „Боряна“ и „Милионерът“ от Йордан Йовков, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, „Богдан“ от Д. Димитров, „Врагове“ от Сергей Румянцев, „Люти клетви“, „Спекулант“ и „Временният мъж“ от Ст. Савов, „Калната топка“ от Ив. Вълканов, „Колорад на смъртта“ от Кирил Пенев, „Хан Татар“, „Когато самодивите залюбят“ от Георги Савчев, „Изпуснати хора“ от Ѝ. Ковачев, „Безстрашният ловец“ от медковчанина Рангел Мл. Торньов, „Три синджира роби“, „Женитба“ и „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „По неволя доктор“ и „Съмнително лице“ от Бранислав Нушич и много други.

Сред по-известните и активни участници в театралната самодейност през този период, освен споменатите вече трябва да се посочат имената и на: Кирил Горанов Рацов, Никола Дамянов Димитров, Никола Костов Върдзов, Кирил Попандреев, Йорданка Георгиева Тулешкова, Надежда Григорова Буляшка, Здравка Савчова Рацова, Цветана Владимирова Манастирска, Лефтера Константинова Бонова, Седефка Софрониева Божинова, Горан Георгиев Белов, Иван Драганов Младенов, Вергин Иванов Боздуков, Върбан Младенов Торньов, Георги Милетиев, Първан Георгиев Ванков, Петър Илиев Драганов, Рилка Георгиева Тулешкова, Верка Рангелова Ненова, Василка Григорова Буляшка, Бояна Германова Рацова, Василка Иванова Грънчарска. Тук му е мястото да посочим и имената на особено проявилите се на театралната сцена ученици от средните училища: Цветан Борисов Табаков (играл с високо актьорско майсторство и в трагедии, и в комедии), Любен Димитров Виденов, М. Пенчева, Петко Атанасов Стипцов, Никола Петров Митков, Рачо Симеонов, Виктория Беремлийска, Николина Славкова, Цветана Александрова Аврамова, Райна Аврамова Драганова и други. В челните редици са също и учителите и учителките: Марин Кръстев Пасланджийски, Методи Александров Конов, Иванка Ценкова, Велислава Банкова, Монка Иванова, Надежда Пенчева. Привличат вниманието с артистичните си прояви и по-възрастните жители: Рангел Миленов Пилюшки, Ерменко Христов Беремлийски, Софрон Кузманов Конов, Борис Георгиев Шупов и Симеон Младенов Торньов.

Народни хора и мелодии изпълнява на кавал Георги Филипов Биволарски, а на дудук — Рангел Гергов Йончев.

Самодейният читалищен театър в Медковец продължава да работи и през най-тежките години на монархическия авторитарен режим и се радва на масово посещение от жителите на селото. Чрез неговите представления, както и тези на театрите от Лом и Враца, те се докосват до културните ценности и творби, създадени от нашата и световната цивилизация, и обогатяват своя духовен мир. Показател за успехите на медковския самодеен театър и положителното отношение на селяните към тоя виц изкуство са честите отзиви от излизащите в Лом вестници.^[38] Дописникът Атанас Геранов, след като отбелязва, че самодейците от Медковец работят с „жар и голямо желание“, обръща внимание на различните фактори, които вместо да подпомагат техния напредък, често ги спъват. Накрая той отправя апел към всички обществени организации, дружества и отговорни дейци, които имат присърце напредъка на селото, да подкрепят морално благородното дело на самодейците, работещи без материални облаги за културното издигане на Медковец.^[39]

* * *

С културно-просветната си дейност читалище „Развитие“ още от създаването си и през целия период на своето съществуване играе положителна и съзидателна роля в обществено-политическия живот на селото. През време на сговористките режими, а и по-късно при военната и монархическата диктатура, когато дейността на политическите партии е забранена, читалището се явява най-подходящата непартийна организация, чрез която инакомислещите дейци намират възможност за легална изява. Неслучайно след поражението на Септемврийското въстание привържениците на левите партии и движения навлизат масово в неговите редове. Чрез участието си в различните форми на работа те водят успешна борба за влияние сред младежите и другите слоеве на селското население. В повечето случаи тези дейци имат мнозинство в ръководството на читалището, чрез което умело прокарват своите възгледи.

Привържениците на властниците и на десните буржоазни партии, организации и дружества водят непримирима, но невинаги успешна борба срещу дейността и влиянието на левите сили в читалището. Фактът, че в ръководството през 1943 г. са избрани Петър Пилюшки и Георги Биволарски, ръководители на нелегалната конспирация, ясно показва силното им влияние тогава в работата на този културен институт.