Юрий Королков
Кио ку мицу (31) ((строго секретно))

Хитлер се нахвърля върху Русия

Според личните спомени на неколцина свидетели и официалните писмени източници, на 29 юли 1940 г. в гара Райхенхале, Бавария, където бяха разположени щабните отдели на върховното главнокомандване, пристигна специалният влак на военния съветник на Хитлер генерал-полковник Йодъл. Появяването на Йодъл в Райхенхале само по себе си бе огромно събитие. И най-старите щабни офицери не помнеха местослуженето им да е било посещавано от толкова високопоставена персона. Йодъл извика при себе си четиримата началници на отдели и без всякакво предисловие съобщи лаконично, че фюрерът е решил да започне подготовката на война срещу Русия. Йодъл заяви, че рано или късно войната със Съветския съюз непременно ще избухне и затова Хитлер е решил да я води едновременно със започналата война на Запад, още повече че Франция е победена, а съдбата на Британия предрешена. От името на фюрера Йодъл нареди да започне подготовката за Източната кампания.

Същия ден началник-щаба на сухопътните войски генерал Халдер прави в работния си дневник първата бележка за подготвяната война на Изток:

„На доклад се яви генерал Маркс, началник-щаба на 18-а армия, командирован тук специално за разработване планове за операциите на Изток. След като го инструктирах по поставените му задачи, поканих го на закуска“.

Бъдещата операция още нямаше свое наименование и Халдер трябваше да нарича нещата със собствените им имена. Няколко дни по-късно Халдер пише в дневника си:

„Съвещание в главната квартира на фюрера. Русия трябва да бъде ликвидирана… Срок — пролетта 1941 година. Колкото по-скоро свършим с Русия, толкова по-добре. Операцията ще има смисъл единствено ако разгромим държавата само с един стремителен удар.“

В кабинета на началник-щаба се появяват все нови и нови представители на германското командуване, а в дневника му — нови бележки. Обсъждат се подробностите на войната. Халдер е в центъра на събитията, при него се събират всички нишки около подготовката на войната. Но нишките са тайни и никой, освен посветените в тайната на мрачния заговор, не трябва да знае какво става между стените на военните кабинети и какво се съхранява в сейфовете и папките с предупредителен надпис „Гехайме Фершлюсзахе“ — тайно дело под ключ. Това е най-високата степен на секретност, най-строга държавна тайна.

В края на ноември Халдер пише в дневника си:

„Русия остава главната проблема в Европа. Трябва да се направи всичко, за да се приключи с нея.“

И още тогава, един месец преди Хитлер да е утвърдил плана „Барбароса“, когато планът за нападение върху Съветския съюз още се разработваше и носеше условното наименование „Фриц“, в Москва бе изпратено от Япония първото предупреждение, че фашистка Германия е започнала подготовка за война против Съветския съюз. Шифрованото донесение носеше дата 18 ноември 1940 г. Клаузен го предаде болен на легло. Сърдечен пристъп бе извадил радиста от строя, но той не се предаваше.

Този извод за все още далечната заплаха от нападение върху Страната на съветите Рихард си беше съставил от откъслечни, многократно проверени факти. В Токио постоянно пристигаше някой от Европа — дипломатически куриери и сътрудници на посолството, завръщащи се от отпуск делови хора. Отделните им изказвания едва ли биха могли да имат някакво значение за разузнавача, но когато се съпоставяха, можеха да се правят известни изводи. Дъщерята на портиера на посолството татко Ридел му пишеше, че синът й, слава богу, се завърнал вкъщи, освободили го след похода във Франция. Но какво от това? Обаче Анита Моор, весела и безгрижна бъбрица, също прекарала известно време във фатерланда, разказа друго: племенникът й също се завърнал от Франция, но го освободили временно, като дал писмена декларация, че ще се върне в полка си при първото повикване.

Помощникът на военния аташе съобщи на Рихард под секрет, че в Лайпциг се формирала нова резервна армия в състав от четиридесет дивизии.

В опитите си да научат някои новини от добре информирания журналист, близък човек на германския посланик, японците също изтърсваха по нещо пред Зорге.

Строгото анализиране и съпоставяне на фактите, както и тяхното проверяване, в резултат на което се потвърждаваше, че в Източна Германия, към Полша, се придвижват войскови ешелони, че двадесетте дивизии, участвували в похода във Франция, фактически са запазени в мобилизационна готовност — всичко това даде на Рихард Зорге основание да изпрати в Москва едно от най-важните си предупреждения.

Подготовката за война със Съветска Русия протичаше в най-дълбока тайна; Хитлер бе дал най-строги нареждания да не бъдат посвещавани в нея даже и най-близките му съюзници — Италия и Япония: могат да избъбрят нещо!

На 3 март 1941 г., в допълнение към плана „Барбароса“, който бе утвърден в края на декември, Хитлер подписа директива №24, посветена специално на отношенията с японския съюзник.

„Целта на сътрудничеството въз основа на пакта между трите държави — се казваше в директивата — е да се застави Япония колкото е възможно по-бързо да започне активни действия в Далечния Изток, в резултат на които мощните сили на Англия ще бъдат сковани, а вниманието на Съединените щати ще бъде съсредоточено към Тихия океан…

Планът «Барбароса» в това отношение създаваше особено благоприятни политически и военни предпоставки.

Трябва да се подчертае, че общата цел на войната е стремежът да се принуди Англия да капитулира колкото е възможно по-скоро и по този начин да се попречи на Америка да се намеси във войната…

Японците не трябва да знаят нищо за плана «Барбароса.»“

Обаче след две седмици Хитлер промени до известна степен становището си. В Берлин се очакваше пристигането на японския министър на външните работи Мацуока; няма да бъде излишно да го предупредят за германските намерения. Но това трябваше да стане внимателно, без да се разкриват всички карти. Повод да се коригира подписаната директива беше докладът на адмирал Дьониц, командуващ военноморските сили на третия райх. Дьониц пишеше на фюрера:

„Япония трябва да действува колкото е възможно по-бързо, за да овладее Сингапур, тъй като обстоятелствата никога няма да бъдат така благоприятни, както сега. Япония се готви за тази операция, но, според твърдения на японски представители, тя ще извърши нападението само в случай че Германия направи десант в Англия. Следователно, ние трябва да съсредоточим всичките си усилия, за да накараме Япония да действува незабавно. Ако Сингапур премине в японски ръце, всички други източноазиатски проблеми, свързани със Съединените щати и Англия, ще бъдат решени.

Според адмирал Номура, министърът на външните работи, Мацуока се намира в затруднено положение във връзка с решаването на руския въпрос и има намерение да го постави по време на предстоящите си преговори в Берлин. При тези условия ще бъде целесъобразно да осведомим Мацуока за плановете ни по отношение на Русия.“

Това беше през март, когато Мацуока вече пътуваше през Сибир за Берлин. Японският генерален щаб предвиждаше да нанесе удар върху Сингапур в момента, когато германските въоръжени сили предприемат нахлуване в Англия.

Японците вземаха за чиста монета демонстративната подготовка на германските войски за десант на английското крайбрежие. А това беше само голяма игра. Германското командуване знаеше, че няма да се прави никакъв десант.

Но Япония чака, а времето тече. Япония ще трябва дълго да чака. Военният инцидент в Сингапур би ангажирал англо-американските сили в Тихия океан и Германия би могла да съсредоточи цялото си внимание върху предстоящата война с Русия…

В Берлин очакваха пристигането на Мацуока, надяваха се да го убедят, че трябва незабавно да се нападне Сингапур.

В дома на посланика От, който живееше на територията на посолството, беше станала традиция „чичо Рихард“ рано сутрин да закусва заедно с посланика; понякога към тях се присъединяваше и Хелма. Стар разузнавач, работил с полковник Николай още по времето на райхстага, Ойген От не държеше в дома си японска прислуга. Той беше убеден и Рихард напълно споделяше мнението му, че всеки японски готвач, перачка или градинар непременно имат отношение към кемпейтай или към разузнавателния отдел на щаба. Затова в къщата на посланика цялата прислуга беше германска. Понякога, когато закусваха твърде рано, мъжете сами си приготвяха кафето.

След като получи тревожната информация от Запад, Рихард насочи вниманието на цялата група именно в тази насока. „Сега не бива да се отделяме от стереотръбата нито за минута“ — каза той на другарите си, когато успяха веднъж да се срещнат за малко в един ресторант. Но и най-старателните наблюдения не даваха резултати. От, изглежда, също не знаеше нищо и едва в края на зимата каза веднъж през време на закуската:

— Мацуока има намерение да замине за Берлин и моли да му кажем какво е нашето становище. Снощи се получи отговорът на Рибентроп — той охотно поддържа японската инициатива. Японците мечтаят за Сингапур и искат да си осигурят нашата подкрепа. Ние също сме заинтересовани от това. Виж какво ми пише по този повод господин Рибентроп.

Той показа на Рихард последната шифрограма от Берлин.

„Моля ви да вземете всички възможни мерки — пишеше Рибентроп — Япония да завладее Сингапур колкото е възможно по-скоро. Останалото ще научите от информационната телеграма, която се изпраща едновременно.“

— Мисля — каза Зорге, — че този въпрос наистина ще бъде основен в Берлин. И кога предстои тази среща?

— Вероятно вече скоро, може би след месец.

На Зорге изведнъж му хрумна една мисъл. Двамата съюзници непременно ще говорят на тази среща за взаимните си планове — ето откъде трябва да се черпи информация! Там той трябва да има свой човек.

— Я ми кажи, Ойген, ти нямаш ли намерение да заминеш за Берлин заедно с Мацуока?

— Какво да правя там? Изобщо не съм мислил за това.

— Напразно… Японо-германските преговори могат да изяснят много неща.

И Зорге се зае да обсъжда с От възникналата идея. Посланикът се съгласи с Рихард. Решиха да действуват незабавно. От продиктува на секретарката една телеграма до Рибентроп, в която молеше да му се разреши да пристигне в Берлин заедно с господин министъра на външните работи Мацуока.

В началото на март От замина за Берлин. Предстоеше дълъг път — през Сибир и Москва. Зорге очакваше с нетърпение завръщането на генерал От. Но докато този негов главен информатор отсъствуваше, Рихард не стоеше със скръстени ръце. След един разговор с полковник Крайчмер Зорге изпрати в Центъра една много къса радиограма.

„Военният аташе на Германия в Токио заяви, че веднага след свършването на войната в Европа ще започне война против Съветския съюз.“

Зорге се надяваше да получи по-точна информация след завръщането на От от Германия.

На път за Берлин Мацуока остана няколко дни в Москва. Бе получил задача от японския кабинет да разбере какви са настроенията на русите. Осведомени от донесенията на групата „Рамзай“, в Москва също очакваха срещата с японския министър — трябваше да се направи всичко, за да се отложи колкото е възможно повече сключването на едни по-тесен военен съюз между Япония и Германия.

На перона на Северната гара в Москва бе построен почетен караул — за посрещане на японската делегация бе дошъл Сталин. Това беше неочаквано. По лицето на Мацуока се разля широка усмивка — русите, изглежда, действително възнамеряват да поддържат добри отношения с далекоизточния си съсед…

Същия ден Мацуока беше поканен в Кремъл. Отначало в продължение на половин час с него води разговор народният комисар на външните работи Молотов. После двамата заедно влязоха при Сталин в кабинета му.

Насядаха, както се полага, край голяма дълга маса — японците от едната страна, русите — от другата, но Сталин често ставаше от масата, разхождаше се из кабинета, пушеше и се стремеше да създаде непринудена обстановка. Говореше малко, повече слушаше пристигналия японски гост.

Мацуока всякак се стремеше да убеди русите, че Япония нямала враждебни намерения спрямо Русия, че главното зло на света били англосаксонците, тяхната колониална политика. Даже в Китай Япония водела борба не с китайците, уверяваше Мацуока, а с Великобритания, която поддържала китайската буржоазия, капиталистическия строй…

Що се отнася до настроенията на Япония, ние, така да се каже, сме морално комунистическа страна, каза Мацуока, страна на пролетарии, която се бори с капиталистически страни. Това е в значителна степен идеологическа борба.

Мацуока намекна: русите са също против капитализма — значи те имат с японците общи интереси. Той напомни за преговорите някога в Москва, когато при Сталин беше дошъл довереният човек на японското правителство Кухура Фусонасуке. Това беше много отдавна, тогава министър-председател беше генерал Танака. Японската страна предложи да се създаде неукрепена буферна държава в рамките на Източен Сибир, Манджурия и Корея. В новата държава би могла да се осъществява политика на открити врати… Жалко, че тогава не се стигнало до споразумение. А то би могло да отстрани търканията между Япония и Русия…

Наистина, през двадесетте години, скоро след като бе ликвидирана военната интервенция в Далечния Изток, японците се опитаха да водят такива преговори. В Москва дойде Кухура Фусонасуке, но пристигна придружен от Сайго Хироши, японски посланик в Съединените щати — американците също бяха заинтересовани от създаването на такава буферна държава… После се изясни, че в състава на новата далекоизточна държава според японците трябвало да бъдат включени само Източен Сибир, Приморието и Забайкалието. Затова и преговорите не доведоха до никакъв резултат; русите възразяваха от самото начало. Скоро след това беше убит Чжан Цзолин — японците се отказаха от дипломатическата си инициатива и започнаха да търсят нови пътища за нахлуване на континента.

Сега Мацуока си спомни за несъстоялите се преговори, но Сталин отклони този разговор.

— Да не говорим за стари неща — каза той, като палеше лулата си. — Как бихте погледнали на едно наше предложение за сключване на пакт за ненападение?

Мацуока каза, че трябвало да информира своето правителство за състоялия се разговор, и изрази надеждата, че на връщане от Берлин ще може да даде конкретен отговор.

В Берлин Мацуока разказа за разговора си със Сталин само в общи черти. Той си имаше едно наум…

Докато водеше преговорите в Берлин с Хитлер и Рибентроп, Мацуока получи нови инструкции от Токио — правителството упълномощаваше министъра на външните работи да подпише договор за ненападение със Съветска Русия.

Ойген От беше заминал за няколко седмици и се завърна в Токио едва в средата на април.

В продължение на няколко часа От разказва на Зорге онова, което беше научил в Берлин.

Посланикът От беше присъствувал на всички срещи на Мацуока с Хитлер и Рибентроп и всичко, което беше чул с ушите си, предаде на Рихард. Това беше изключително важно.

Най-напред станала срещата при Хитлер. Разговорът се водел в имперската канцелария, в кабинета на фюрера, който казал, че сега е най-изгодният момент за Япония да окупира Сингапур — Русия, Англия и Америка не могат да й попречат. Такъв случай се падал веднъж на хиляда години.

Мацуока се съгласил и отговорил, че нерешителните винаги се колебаят, такава била съдбата им. Но този, който иска да си улови тигърче, трябва да влезе в пещерата при тигрите. Япония не може да реши проблемата за южните морета, без да овладее Сингапур. Защото Сингапур в превод означавало „лъвски град“, Мацуока се разсмял, доволен от собствения си каламбур…

Посланикът От беше записвал след разговорите всичко най-важно. Сега той прелистваше бележника си и възстановяваше в паметта си чутото в имперската канцелария, на Вилхелмщрасе — в германското министерство на външните работи, и Рихард Зорге, ръководителя на разузнавателната група „Рамзай“, беше най-подробно информиран за тайните съвещания между представителите на двата най-вероятни противника на съветската страна.

От пътуването си Ойген От правеше извода, че фюрерът е заинтересуван Япония да се включи във войната. Но против кого? Говорейки за Сингапур, за южните морета, фюрерът непрекъснато се връщал към Русия. Хитлер всякак уверявал Мацуока, че те няма какво да се страхуват за своя тил — Русия няма да посмее да се намеси. Ако е нужно, той, Хитлер, бил готов да даде всякакви гаранции. Ако станело нужда, Германия незабавно щяла да нападне Русия — в случай че тя предприеме някакви действия против Япония. Затова фюрерът смятал, че тилът на японците е осигурен. И Хитлер отново подхващал, че трябва незабавно да се нападне Сингапур. Англия не била в състояние да води борба и в Азия, и в Европа. Фюрерът бил готов да окаже на японската армия също и техническа помощ: може да й даде торпеда и „щуки“ — пикиращи бомбардировачи — заедно с германски пилоти.

Фон Рибентроп говорил още по-откровено: „Япония може спокойно да настъпва на юг, да овладява Сингапур, без да се страхува от Русия. Германия е в състояние да приведе в действие 240 дивизии, между които и 20 танкови. Основните й въоръжени сили са разположени на източните граници. Те са готови за настъпление всеки момент. Ако Русия заеме позиции, враждебни на Германия, фюрерът ще я разбие за няколко месеца.“

Тези думи От цитира дословно от бележника си. Рихард запомняше. Той имаше феноменална памет и макар че този път натоварването беше огромно, Зорге се справи с него.

В многодневните разговори, водени в Берлин, бяха важни също и незначителните на пръв поглед подробности, за които От споменаваше. Рихард обърна внимание, че Гьоринг и Рибентроп, всеки поотделно, съветвали Мацуока да не се разчита на Сибирската железопътна линия. Гьоринг казал: „Транспортните връзки между Германия и Япония не бива да се поставят в зависимост от Сибирската железопътна линия.“ Рибентроп повторил това почти със същите изрази.

— Как мислиш, Ики, дали няма да се наложи да воюваме с Русия? — запита От, оставяйки бележника си настрана.

— Не зная, но ако стане такова нещо, то ще бъде акт на най-голяма лудост. Убеден съм в това.

— Но какво можем да направим ние с теб?

— Какво ли? Да ги убедим да не правят глупости! — Зорге скочи и закрачи из кабинета.

Същата вечер Ойген От съобщи и за заключителния разговор между Мацуока и Хитлер. На сбогуване японският министър казал на фюрера: „Занапред аз не бих желал да се свързваме с вас по телеграфа във връзка със засегнатите тук проблеми. Това е рисковано. Опасявам се, че тайните ни може да бъдат разкрити. Най-добре е да изпращате при нас специални куриери.“ Хитлер отговорил: „Можете да се осланяте на умението на германците да пазят тайна.“ Тогава Мацуока отвърнал: „Вярвам ви, господин Хитлер, но за съжаление не мога да кажа същото за Япония.“

Зорге се усмихна.

— Мацуока просто ни прави комплимент… Японците умеят да пазят тайните си, но ние умеем да ги разкриваме. Не е ли така?

— Невинаги — отговори уклончиво От. — Същият Мацуока, който ни се струваше крайно откровен в Берлин, на връщане се отбил в Москва и подписал там договор за неутралитет. Виж какво ми пише Рибентроп; той е възмутен от поведението на Мацуока.

От показа една телеграма, отпечатана на служебна бланка с щемпел: „С шифъра на посланика“. Рибентроп възлагаше на От да изкаже на японския министър на външните работи недоумението му, предизвикано от съветско-японския пакт за неутралитет. Рибентроп не разбираше как може Мацуока да сключва такъв договор със страната, срещу която Германия в близко бъдеще можеше да започне война…

Беше вече съвсем късно, когато Рихард събуди заспалия портиер и си отиде.

 

 

За Рихард Зорге не бяха нужни повече никакви потвърждения, че нацистите готвят нападение срещу Съветския съюз. Той изпрати в Центъра донесения за тайните преговори в Берлин и за подготвяната от Германия война против СССР. Шифрограмата се предаваше на части, от различни места, за да се объркат агентите на кемпейтай.

На Първи май, деня на интернационалната солидарност на революционните борци от всички континенти, Зорге започна своето донесение до Центъра със следните думи: „В мислите си ние минаваме с вас през Червения площад“.

По-нататък Рамзай предаде, че Хитлер е настроен решително да започне поход срещу Съветския съюз. Той смята да направи това, след като русите завършат сеитбата. Германците възнамеряват да приберат реколтата. Като източник на тази информация Зорге назова От — германския посланик в Япония.

„Хитлер е решително настроен да започне война и да разгроми СССР — съобщаваше Зорге, — за да използва европейската част на Съюза като суровинна и зърнена база. Критичните срокове за евентуално начало на войната са:

а) окончателният разгром на Югославия;

б) завършването на сеитбата;

в) завършването на преговорите между Германия и Турция.

Решение за началото на войната Хитлер ще вземе през май.

Рамзай“

 

 

Рихард Зорге изпращаше в Москва един след друг тревожни сигнали.

В началото на май 1941 г. той предаде:

„Редица германски представители се завръщат в Берлин. Те предполагат, че войната със СССР ще започне в края на май.“

На 19 май, един месец преди започването на войната, Зорге изпраща радиограма до Москва:

„Срещу Съветския съюз ще бъдат съсредоточени девет армии, сто и петдесет дивизии.“

На 1 юни 1941 г.:

„От страна на германците трябва да се очакват флангови и обходни маневри и стремеж да бъдат обкръжени и изолирани отделни групи.“

Зорге разкрива на Центъра най-секретния стратегически замисъл на германското върховно командуване, изложен в плана „Барбароса“. Но Сталин не придава на тази информация нужното значение. Той вярва на договора с Хитлер.

А комунистът разузнавач продължава да бие тревога, убеден, че неговите сигнали стигат до целта. Той тържествува: СССР няма да бъде изненадан.

Рихард разполага с най-точна информация. Още през май Зорге е прочел указанието на Рибентроп до неговия посланик в Токио:

„Нужно е при удобен случай да се напомнят на Мацуока неговите уверения, че ако между Германия и Съветския съюз възникне конфликт, «никакъв японски министър-председател или министър на външните работи няма да успее да накара Япония да остане неутрална.» В този случай Япония, естествено, трябва да вземе участие във войната на страната на Германия. Тук няма да помогне никакъв пакт за неутралитет.“

Японците наистина не придаваха значение на подписания със Съветския съюз договор за неутралитет. Мияги предаде на Зорге съдържанието на речта на командуващия Квантунската армия генерал Умедзу:

„Договорът за неутралитет с Русия е само една дипломатическа стъпка. Армията в никой случай не трябва да допуска и най-малко отслабване на подготовката за военни действия. В подготовката за война с Русия договорът не внася никакви изменения. Трябва само да се засили разузнавателната и подривната работа. Трябва да се разширява подготовката на войната срещу Съветския съюз, която в решителния момент ще донесе победа на Япония.“

Генерал Умедзу беше казал това на едно съвещание с офицерите от Квантунската армия две седмици след завръщането на Мацуока от Москва.

Сега доктор Зорге не можеше да се отлъчи от Токио нито за един ден. На него му беше нужна достоверна информация от Манджурия, той трябваше да знае какво става на далекоизточните граници на Съветския съюз. И Рихард успя да убеди княз Урах, кореспондент на централния нацистки вестник „Фьолкишер беобахтер“, да замине за Манджурия. Урах замина и потвърди много прогнози на Зорге.

Рихард разказа на От за журналистическото пътуване на княз Урах и за беседата, която той имал с генерал Умедзу. Във връзка с това посланикът От изпрати телеграма до Берлин:

„Княз Урах ни съобщи за разговора си с командуващия Квантунската армия генерал Умедзу в Синцзин. Умедзу подчертал, че той приветствува пакта за неутралитет между Япония и Русия, обаче тройният пакт служи като неизменна основа на японската политика, а отношението към неутралитета с Русия трябва да се измени веднага щом се изменят отношенията между Германия и Съветска Русия.“

За групата на Рамзай сега беше съвсем очевидно, че Германия скоро ще нападне Съветския съюз. На 6 юни Хитлер беседвал в своята резиденция в Берхтесгаден с посланика Ошима и му съобщил, че Германия е решила окончателно да нападне Русия. Хитлер намекнал, че Германия би желала Япония също да се включи в тази война.

Новината беше сензационна. Съобщиха я незабавно на министър-председателя принц Коное. Ходзуми Одзаки беше, както и преди, вътрешен човек на министър-председателя и същия ден научи съдържанието на телеграмата, изпратена от посланика Ошима. Вечерта той намери Зорге и развълнувано му разказа за случилото се. През нощта в етера излетя още една шифрограма.

А на 14 юни Рихард Зорге прочете опровержението на ТАСС, в което се казваше: „Телеграфната агенция на Съветския съюз е упълномощена да заяви, че слуховете относно намерението на Германия да нападне СССР са лишени от всякаква почва…“ Зорге не повярва — как така?! Та той месеци наред информира Центъра тъкмо за противното. Може би това е ход за дезинформиране на противника!… Рихард прочете докрай опровержението, разпространено по целия свят:

„Според данните, с които разполага СССР, Германия спазва условията на съветско-германския пакт също тъй неотклонно, както и Съветския съюз, предвид на което според мнението на съветските кръгове слуховете за намерението на Германия да наруши пакта и да предприеме нападение срещу Съветския съюз са лишени от всякакво основание…“

— Как така, как така? — заключен в своята канцелария, си повтаряше Зорге и стискаше до болка слепоочията си. Той беше уязвен от последната фраза: „Слуховете за намеренията на Германия да нападне СССР са лишени от всякакво основание.“ Може би не му вярват?! — като мълния мина през главата му тази мисъл. Но Рихард я отхвърли. Това не може да бъде! Центърът не може да се съмнява в него. Иначе не биха го оставили в Токио. Но защо се дава това успокоително, демобилизиращо народа, опровержение на ТАСС?…

Рихард Зорге не можа да намери отговор на своите тревожни въпроси. Но същия ден, когато прочете опровержението на ТАСС, Рихард изпрати още едно последно свое донесение преди войната:

„Нападението ще започне на широк фронт на 22 юни 1941 г. сутринта.

Рамзай.“

В това категорично твърдение Рихард вложи цялото си упорство на комунист разузнавач, който отстоява своята правота. Но и тази радиограма не оказа нужното въздействие.

И ето че дойде 22 юни. По токийско време войната започна в десет часа сутринта, но тук едва по обяд стана известно за нападението на Германия срещу Съветския съюз.

Нервите на Рихард бяха напрегнати до крайния предел. Той беше потиснат, мрачен, чакаше съобщения от Европа. Известия нямаше и в него се зароди надеждата, че може би Хитлер все пак не е посмял да нападне Русия. Но на обяд призрачната надежда рухна. Беше неделя и в дома на семейство Моор се беше събрала голяма компания. Когато съобщиха новината, компанията още не беше станала от масата. След напрегнатото мълчание последваха горещи спорове. Гостите говореха един през друг. Анита Моор, която седеше срещу Зорге, също говореше нещо, но Рихард не разбираше какво именно. Най-после до съзнанието му стигнаха думите на домакинята.

— Много добре, че фюрерът реши да вразуми русите — кудкудякаше тя. Лицето й беше порозовяло от възбудата и от изпитото вино. — Колко пъти е говорил той за черноморското крайбрежие и за петрола, които са ни толкова нужни. Руснаците не ни разбраха, нека се сърдят сега на себе си, ние ще си вземем всичко със сила. Казват, че на Черно море било толкова красиво!…

Рихард не издържа, нервите му изневериха. С цялата си длан той удари по масата и в настъпилата тишина гневно подхвърли:

— Чувате ли се вие какво говорите!… Знаете ли какво значи Русия! Тя ще ни стрие на сол и добре ще направи!

Зорге стана от масата и се запъти към изхода, като се олюляваше.

Този ден той като че ли наистина беше пиян.

Привечер го видяха в „Империал“, седял на една маса и говорел с някакъв невидим събеседник?

— Тази война ще ме съсипе… Ще ме съсипе!… А всички тези свини ще плачат…

Зорге отиде да вечеря в семейство От. Там отново се поведе разговор за войната с Русия. Зорге пак не се сдържа.

— А аз ви казвам, че Хитлер ще си строши зъбите в Русия! — извика той от масата към някой от онези, които предричаха скорошен разгром на русите. — Русия е единствената страна, която има бъдеще. Само тя. И ако искате да знаете, аз бих желал да живея в Русия, защото тук всичко ми е омръзнало…

От беше принуден да се намеси в разговора. Той добре познаваше невъздържания характер на приятеля си, но това вече минаваше границите. Посланикът би могъл да има неприятности заради такива разговори в дома му. Усмихвайки се снизходително, От каза:

— Ики, престани да се правиш на русин, никак не ти подхожда.

Зорге се разсмя високо:

— А аз говоря самата истина, че желая да живея в Русия. Не вярвате ли? Както искате!…

Разговорът стана по-сдържан. Думите на Зорге бяха възприети като неуместна шега.

А през нощта, в първия ден на войната, от името на цялата конспиративна група Зорге изпрати в Центъра шифрована радиограма:

„Изразявам нашите най-добри пожелания в трудното време. Всички тук ще изпълняваме упорито нашата работа.“