Драган Тенев
Чудната история на изкуството (9)

Господар на света

Ще трябва да признаем — чудна е наистина историята на този необикновен амбициозен град-войник! И ако се опитаме да забравим за миг романтичната легенда за неговото основаване от Ромул и Рем и отворим страниците на някоя „История на античния свят“, ще видим, че първите хижи на истинските му основатели са били построени по плещите на Палатинския хълм почти 803 години по-рано от нашето собствено леточисление. Мястото, където се родил бъдещият „господар на света“, било диво и мрачно. То отстояло на 25 километра от морето и по неговите хълмове тъмнеели застрашително непроходими гори, а в подножието им се разстилали безбрежни маларични блата и тресавища, образувани от разливите на Тибър. В околностите на току-що издигнатия Рим нямало никакви извори, а тинестата вода на Тибър не можела да се пие. Още от първия ден на своето съществуване римляните били принудени да водят тежка и сурова борба на живот и смърт не само с природата, но и със своите съседи. Нима било възможно при подобни обстоятелства за поселниците от зората на „великия град“ да мислят за изкуство или пък да се отдават на философски размисъл?

Ако искаме да бъдем справедливи, длъжни сме да признаем — в древния свят няма друго чудо като чудото на Рим. Малкото, залутано сред тибърските блата селце, достигнало до положението на световен властелин благодарение само на своя упорит труд, на своята предприемчивост и на смелостта си. Спомнете си историята на Рим и ще видите, че от основаването му до неговия край, тя е само низ от непрекъснати завоевателни войни, кървави вътрешни стълкновения, бунтове на роби. И въпреки всичко това, към началото на 3 век пр.н.е. Рим станал абсолютен господар на целия Апенински полуостров, а няколко столетия по-късно границите на неговата империя достигали от Испания до Иран и от Галия и Британия до Северна Африка. Дори самият Александър можел да завиди на такава държава…

Както вече казах, войнственият Рим получил първите си уроци в изкуството от покорената Етрурия. Към началото на 4 век пр.н.е. етруските строители научили римляните да издигат здрави крепостни стени, да планират градове и да зидат арки и сводове. Освен всичко това етруските им предали и свой значителен опит в скулптурата, в художествените занаяти и в изкуството да се пресушават блатисти местности — да се строят водопроводи и канали. Римляните се оказали превъзходни ученици и бързо усвоили онова, което им показали техните учители, ала всичко, до което се докосвала римската ръка ставало грубо и примитивно. Било лишено от стремеж към красота. Единственото, което вълнувало римските ученици при направата на нещата, било само здравината и практическото им приложение…

Големите завоевания на Рим в Южна Италия и в Сицилия през 3 век пр.н.е. поставили римляните в тесен контакт с високата култура на гръцките колонии от „Велика Гърция“. Към Рим потекъл първият пълноводен поток на гръцкото изкуство. И въпреки това, кандидатът за световен господар си оставал все още един скромен, тухлен град, лишен от красота и блясък. Столицата на римляните не отговаряла на военния престиж на държавата им. Но ето че 150 години по-късно, римските легиони завладели огромния Елинистически свят, където царял гръцкият дух и гръцкото изкуство. Смаяни от чудните му постижения, римляните станали горещи негови почитатели и отнесли обратно със себе си в своята родина хиляди статуи, картини и други гръцки произведения. Ала заедно с тази „мъртва плячка“, те довели със себе си и много гръцки художници, архитекти, ваятели и занаятчии, които трябвало да предадат своето майсторство на самите римляни. Напразно поклонниците на древния ред — Катон Старият и другите крещели, че „голите гръцки статуи влизат в Рим като истински врагове“! Напразно моралистите твърдели, че гръцкото изкуство щяло да накара римлянинът да забрави добрите прости нрави на отминалите дни. Никаква полза — донесената от Елада красота шествувала победоносно из целия Апенински полуостров…

Разбира се, най-голям дял от „източната плячка“ се паднал на самия град Рим. Хиляди гръцки статуи и скулптурни групи украсили римските площади, римските храмове, базиликите, парковете, вилите и обществените сгради. Отначало гражданите на Рим разглеждали елинските шедьоври с удоволствие, предимно, защото те били „военна придобивка“ и „предмети с много голяма парична стойност“, но скоро красотата на статуите започнала да облагородява грубия, практичен римски дух и създала у него вкус към изтънченото и съвършено изкуство на Елада…

Докато се осъществявал този процес на естетическо „ферментиране“ дошлите от Гърция учени и учители отворили в Рим много школи. Хиляди римляни се заели да изучават тяхното майсторство в изобразителните изкуства, в поезията, театъра, философията и красноречието. Като резултат на всичко това, в края на Римската република се появило ново изкуство, където се сплитали в едно етруските и гръцките художествени традиции, видени през окото на римлянина. Днес, когато Римската държава е само славен спомен, изкуствоведите разделят историята на нейното отшумяло изкуство на два основни периода — републикански и имперски. Нека разгледаме най-напред републиканското изкуство. Кое е най-характерното в него? Преди всичко друго — строгостта, практичността, и ако щете, дори суровостта в линията и целия стил на архитектурата му. Яркият реализъм на неговата скулптура. За ранната републиканска живопис — доколкото се е запазила по стените на някои стари римски гробници — може да се каже същото. В най-ранните произведения на римското изкуство ясно личат влиянията на етруските учители и техните художествени похвати, но от 3 в. пр.н.е. нататък, превесът на гръцкото изкуство е очевидно… Ако искаме да добием една сравнително точна представа за архитектурата на републиканския Рим, най-добре ще бъде да отидем на стария „Римски форум“. Ето тук на това малко парче земя, дълго около 140 метра и широко 80, е туптяло сърцето на целия древен свят в продължение на няколко века! Изпълнен сега само с развалини, някога „Римският форум“ е бил украсен с десетки тухлени сгради, чиято строга красота е отговаряла напълно на предназначението му, на мястото, където се решавали най-важните държавни дела в живота на „Господаря, на света“. Повечето от постройките на „Форума“ и по близкия Капитолийски хълм — един от седемте римски хълма — били строени от римляните по повод на някое голямо събитие в историята на тяхната държава и били предимно учреждения и храмове.

След дълги и системни разкопки в края на миналото столетие и в началото на нашия век, археолозите успели да установят местонахождението на повече от постройките, украсявали „Римския форум“. Тук лежали руините и изпочупените колони на прочутия храм „Конкордия“, останките на „Курията“ — римския Сенат — и прочутата ораторска трибуна „Ростра“. Извън всичко това, в двете страни на „Свещения път“, в самото подножие на Капитолийския хълм, археологическите лопати изровили части от сградата на „Табулариума“ — римския „държавен архив“ и част от построения в 5 в. пр.н.е. храм на Сатурн. В най-северния край на „форума“ пък намерили основите на „Дома на Весталките“ и на самия „Храм на Веста“ — богинята на домашното огнище, която се ползвала в стария Рим с особена почит. Кръглата му форма — едно от най-характерните явления на древно-италианската архитектура — говорела за художественото влияние и на другите латински народи върху Рим. Археологическите разкопки по Капитолийския хълм също се оказали много плодотворни. Сред неговата твърда пръст, между другите археологически обекти, учените намерили и развалините на най-старото римско светилище — прочутия храм на Юпитер. Според легендите той бил съграден още във времето на седемте римски царе. Днес единственият напълно запазен паметник на римската „республика“, дошъл до нас без никакви изменения от по-късно време, е на площада, наричан в древността „Говеждия пазар“. Това е храмът на „Фортуна Вирилис“. Построен към 1 в. пр.н.е., по своя архитектурен строеж този уникален републикански паметник е един напълно етруски храм, с някои несъществени римски изменения, но неговата външна украса и неговите колони са гръцки — йонийски. Направен от сивкав камък — италиански „травертин“, той чудесно е устоял на времето. Близо до храма на „Фортуна Вирилис“ се намира още едно републиканско светилище, наричано сега условно „Храмът на Веста“, тъй като учените не могат да установят на кой бог или богиня е било посветено. Кръглата колонада от мраморни коринтски колони и покривът на този малък храм са били прибавени в по-късно време и единственото републиканско нещо, което е останало в него без никакво изменение, е само неговата „цела“, т.е. вътрешното му помещение…

Почти до края на 2 в. пр.н.е. всички римски храмове, тухлени базилики и държавни сгради по форума и по Капитолийския хълм били украсени предимно с етруски статуи, оплячкосани от римляните при завоюването на Етрурия. Според един древен историк, когато римските легионери превзели етруския град Вей, те изнесли от него повече от 2500 бронзови и теракотни статуи. Ала тази украса останала на мода само до момента, когато Павел Емилий покорил Елада и донесъл на връщане от „източната си кампания“ хиляди гръцки художествени произведения, които буквално залели Апенинския полуостров с „гръцка красота“. Близкият контакт на Рим с елинистическия свят поставил „Господаря на света“ в тясна връзка с всички културни постижения на елинизма и най-много — с неговата наука и неговото изкуство. И ето — отново се повторила старата шега на историята: победителят с оръжие бил победен от по-високата цивилизация на победения. Цялата идеология на елинистическата аристокрация преминала в Рим и станала идеология и на римските „нобили“, а гръцкото изкуство — тяхно мерило за красота. Ала сред това масово елинизиране на Рим една област от неговото изкуство успяла да запази старите си традиции и не се подала на чуждото влияние, а напротив — дала доказателства за ярка оригиналност и самобитност. Тази област била римската портретна скулптура. През време на последните два века пр.н.е., докато Рим завладявал планомерно страните из басейна на Средиземно море, в самата Римска република също настъпили значителни социални изменения. Богатствата на нейната робовладелска аристокрация нараствали неимоверно много, а широките й народни маси достигнали до просешка тояга. Рим кипял от съперничества за власт. Положението на робите му в градовете и в големите чифлици било окаяно и те били експлоатирани нечовешки. Като резултат от всички тези дълбоки класови противоречия, в Сицилия и в Испания избухнали робски въстания, а „бунтовната войска“ на Спартак в Апенинския полуостров заплашила сериозно съществуването на римската държава. Пламнала и гражданска война, която изстисквала силите на Рим. Тогава се чули призиви за една силна еднолична власт, която би могла да въдвори мир в Метрополията и подчинение в покорените провинции. Доловил тези гласове, в 27 година пр.н.е. Римският сенат дал цялото управление в ръцете на Октавиан-Август и го прогласил за „принцепс“. Звездата на Римската република залязла. На хоризонта на бъдещото изгряло слънцето на Римската империя. В императорския Рим изкуството продължило своето развитие под силното влияние на елинистическите традиции. Но сега в него започнали да се появяват и други тенденции. Римските творци опитвали вече не само да заимствуват готовите гръцки форми, но влагали в тях и ново съдържание. Нагаждали ги към нуждите на времето си мъчейки се да създадат по този начин основите на един нов държавен римски стил. Не би било безполезно да научите, че по времето на първия „принцепс“ изкуството в Рим получило още по-голямо разпространение, отколкото преди. Разбира се, Август действувал така, подбуждан не от желанието да направи художествените му достижения по-достъпни за народа си, а предимно защото искал да използува онова въздействие, което те можели да упражнят върху римския гражданин. По линията на тази културна политика той поставил, като основна задача пред своите творци създаването на такива произведения, които трябвало да станат символи на римското могъщество…

Един от първите актове в управлението на Август било решението му да преобрази Рим и да го превърне от тухлен в мраморен. Да се изясним — не бива да останете с впечатлението, че Август е първият римски държавник, въодушевен от подобни намерения. Преди него Цезар имал същите амбиции и в дните на управлението му било направено много за разхубавяването на столицата, но Цезар бил убит и започнатото дело останало незавършено. Август се заел с него със свойствената си енергия. Той възстановил най-напред грамадната Юлиева базилика, построил елегантния „Марцелов театър“, облякъл в мрамор целия „Римски форум“ и като разширил „Цезаровия“, изградил до него още един свой — „Августов форум“, който надминал с блясъка си всичко виждано дотогава. Извън тези големи начинания, по времето на Август, Рим се сдобил с още 17 нови храма, с няколко великолепни императорски дворци и вили, с много бани, с чешми, фонтани и нов водопровод. За съжаление, по-голямата част от онова, което построил първият „принцепс“ изчезнало и сега, единственият напълно запазен архитектурен паметник от неговата епоха се намира в бившия галски и настоящ френски град Ним. Той е прочутата „Мезон каре“ — квадратен храм, който е образец на ранен имперски строеж — симетричен, елегантен, пълен с чудесно изработени детайли и украса, която говори вече за вкус към разкош. Паралелно с архитектурния разцвет в Римската империя по времето на Август разцъфтяло и скулптурното изкуство. Особено портретът и релефът, на които било съдено да увековечат славата на империята в образи. Между оригиналните римски творби от онези дни има истински постижения. И едно от тях е статуята на самия Август от Прима порта, намерена сред развалините от вилата на третата му съпруга — Ливия. Както виждате, тук Август е представен прав. Неговата дясна ръка е вдигната и той говори на войниците си. Цялата му фигура излъчва достойнство и властност, а по добре моделираното му лице се виждат характерните белези на несломима воля. Макар че „каменният Август“ прилича на живия, някои от неговите черти са лекичко идеализирани. По гръцки обичай той е бос и гологлав. Скулпторът го е облякъл в тога и ризница на пълководец. Техническото изпълнение на „Август от Прима порта“ говори за маниера на гръцкия класицизъм, но в него личи и още нещо — връзката между миналото и настоящето на Рим.

Очевидно, създателят на „Август“ не е могъл да се отдели от реалистичните традиции на републиканския портрет, но тъй като е бил длъжен да представи императора в образа на „херой“, той е прибавил към неговите собствени черти и някои подробности, които е трябвало да го оприличат на легендарния Еней — „праотецът на бащите“.

С десетките статуи на Август и другите скулптурни изображения на неговите велможи и пълководци, които изпълват европейските музеи, всеки любител на изкуството може да си състави една точна представа за развитието на римския портрет от дните на ранната Империя…

А сега да оставим кръглата скулптура и да поразгледаме релефите. В Рим те изпълват всичко — триумфалните арки, възпоменателните колони, стените на храмовете и базиликите, на дворците, на мавзолеите, на гробниците и вилите. Тяхната главна задача е да разказват. И релефите разказват за битки, за подвизи и победи, за триумфи на императори и войници. В повечето случаи разказът им е точен-исторически, но понякога преминава и в алегория. Ала във всички случаи той е правдив и повествователен. Доколкото е възможно — раздвижен и пълен с живот…

Като най-добри релефи от епохата на Август се сочат релефите на „Олтара на мира“. Преди да ги разгледаме, нека кажем няколко думи и за самия олтар. Той е бил издигнат на „Марсово поле“ през последните години преди нашата ера от Римския Сенат в чест на „божествения Август — омиротворителя на страната“, като символ на настъпилото благоденствие и спокойствие през времето на неговото управление. В първия си вариант — не днешната реставрация — „Олтарът“ е представлявал един прекрасен мраморен паметник, заобиколен от каменна сграда. Целият комплекс е имал форма на четириъгълник с размери десет на десет метра. Релефите, които покривали „Олтара на мира“, възпроизвеждат образите на Еней, на Август и неговите роднини, едно шествие на сенатори, Италия, майката-земя, която кърми своите чеда, и още няколко сцени. Всяка отделна сцена е обградена с декоративна рамка от стилизирани цветя, плодове и листа — олицетворение на италийското плодородие. По начина на своето скулптиране каменните „картини“ от „Олтара на мира“ напомнят доста гръцките образци от подобен тип, но тук в Рим — у тях сякаш преобладава грижата да им се предаде по-голямо достойнство, внушителност и величие, отколкото простота и човечност — двете най-характерни качества на елинското изкуство…

Докато римската скулптура била предопределена да украсява предимно обществените постройки на Рим, живописта била запазена за частните домове и за дворците. Всички патрициански вили и къщи в Римската империя се гордеели със своите изписани стени, по които се виждали митологически картини и пейзажи, заобиколени от нарисувани колони и архитектурни елементи. В самия град Рим са били открити чудесни живописни фрагменти в къщата на Ливия върху Палатинския хълм и на още няколко места, но истинският музей на римското художествено майсторство е в Помпей и в Херкулан. Несъмнено, вие всички знаете трагичната история за загиването на тези два цветущи града от изригването на Везувий през 79 г. пр.н.е., но сигурен съм — малцина познават историята на тяхното намиране от археолозите. Тъй като тя е доста кратка, аз ще ви я разправя с няколко изречения. Това се случило приблизително така: През 1594 година Неаполитанската община натоварила архитекта Доменико Фонтана да построи един нов водопровод, който трябвало да свърже Неапол с някакви извори в неговата околност. Фонтана се заловил за работа, но по време прокопаването на канала за водопровода той се натъкнал на много останки от римски съдове, покъщнина и статуи и сметнал за нужно да осведоми своите работодатели. Неаполитанците обаче не обърнали никакво внимание на неговото съобщение и въпросът си останал открит. В следващите два века по същите места се намерили още толкова много римски вещи, че кралят на Неапол най-после постановил: „Да се започнат разкопки!“ Почнати тогава, те продължават и до днес и с всеки изминат ден лопатата на археолозите открива все нови и нови улици от Помпей и Херкулан, където всичко — с изключение на къщните покриви — е запазено тъй както е било в деня, когато Везувий е засипал двата града с лава и вулканична пепел. Дебелината на техния пласт достига на места до 30 метра…

Днес, когато човек тръгне да се разхожда из улиците на Помпей, той вижда същата картина, която би могъл да види на времето, в който и да е римски град от края на Републиката и началото на Империята. Тук са патрицианските къщи, къщите на обикновените граждани-плебеи, базиликите, градският театър, магазините за съестни продукти, складовете, работилниците, форумът, храмовете и другите обществени сгради. Всичко е иззидано от хубаво изпечени червени тухли, които са скрепени помежду си с малтър — смес от вар, пясък и ситни камъчета. В украсата по фасадите на помпеанските здания не се вижда никакъв лукс, но вътрешността на богатите къщи е великолепна. Тук целият жилищен ансамбъл е развит около един „атриум“ — малко вътрешно дворче, заобиколено от мраморни колони — перистил, зад които са наредени стаите за живеене и за гости. Най-отзад са сервизните помещения — кухни, складове и килери. Във всяка къща има прекарани глинени тръби за вода и изобщо много удобства.

Най-интересното в помпеанските къщи са техните стенописи. Буквално всички стени на стаите им са изпълнени с такива „картини“. Те са били рисувани със специални восъчни бои. Учените разделят живописта на Помпей на четири стила, но независимо от това, към кой стил принадлежи всяка сцена, тя излъчва непреодолимо очарование. В Помпей и Херкулан по стените на римските домове са представени стотици митологически сцени, портрети на гръцки хора на изкуството, пейзажи и безброй орнаменти. Багрите на стенописите са топли и свежи, а специално червеният цвят — прочутото „россо помпеано“ — им придава особена прелест. Заедно с подовите мозайки в патрицианските къщи, помпеанската живопис е едно от най-привлекателните творения в изкуството цъфтяло в Италийския полуостров…

Когато в 14 г. пр.н.е. великият Август склопил очи, в следващите три века на римския престол се изредила върволица от императори, принадлежащи към родовете на Юлио-Клавдиевците, Флавиите, Антонините и Северите, докато най-накрая Римската империя се разделила на две — на Западна и Източна. През първите триста години от нашата ера, могъщият „Господар на света“ понесъл множество тежки вътрешни и външни сътресения. Кризисът в собственото му робовладелско общество се задълбочил. Подвластните на Рим провинции се бунтували и се борели за свобода и независимост. Вътре в Метрополията кипели борби за власт и изстисквали жизнените сокове от тялото на колоса, а въстанието на Спартак и разбунтуваните роби раздрусвали из основи устоите на римската държава. И въпреки всичко туй, „Господарят на света“ все още стоял здраво изправен на краката си и продължавал да строи гиганти по целия Древен свят. В края на 1 век столицата на цезарите се превърнала в истинска мраморна приказка, сред която туптяло сърцето на могъщата империя.

Ако трябва да класираме грандиозните римски строежи от времето на Империята по размерите и по рождените им дати, първото място безспорно ще се падне на гигантския „Амфитеатър на Флавиите“, наречен „Колизеум“. Римляните заявявали не без гордост: „Когато рухне Колизеумът, ще рухне и светът!“. В случая гордостта им е била напълно справедлива. Дори и днес, две хиляди години след построяването му, Колизеумът все още не се предава на времето и въпреки че средновековните папи го използували векове наред като същинска каменоломна, той пак продължава да стои на мястото си, изправен гордо под синьото италианско небе. Сигурно ще си остане пак така поне и през следващите две хиляди. Един ярък спомен от миналото величие на някогашния „Господар на света“…

Започнат по времето на Веспасиан, Колизеумът бил завършен едва при Тит. Най-голяма арена на времето си — той напомня доста много нашите футболни стадиони и дължината на неговата елипса е 524 метра, докато двете му оси достигат скромните размери от 188/156 метра! Някога Колизеумът е побирал 56000 зрители и се опразвал само за пет минути, докато един съвременен стадион има нужда за същото от близо половин час. Върху арената на грамадния Амфитеатър на Флавиите някога са можещи да се сражават 1500 гладиаторски двойки, което, представлява кажи-речи почти една цяла средновековна войска. Отвън високата почти 49-метрова фасада на Колизеума е съставена от три реда мощни арки, украсени с полуколони, които са залепнали върху масивната стена. Най-долните от тях са тоскански, тези по-горе — йонийски, а най-горните — коринтски. Древните писатели твърдят, че вътрешната украса на Колизеума представлявала истинско море от разноцветни мрамори и 3000 красиви бронзови статуи. Те уверяват, че в дни на пек над главите на публиката изпъвали грамадно платно и ги разхлаждали с благовонни масла, пръскани от специални инсталации. Днес цялото великолепие от украсата на Колизеума е изчезнало, разграбено през вековете за украса на християнските черкви в папската столица.

В Рим на второ място след Колизеума, макар и не така грандиозна, но също така много типична рожба на имперската архитектура от края на 1 век е и „Арката на Тит“. Тя се издига на Римския Форум. Била е построена през 81 г. сл.н.е. и над нейната архиволта са скулптирани две „Виктории“ — богини на победата, а във вътрешната й страна има прекрасни релефи, разказващи за триумфалните победи на императора Тит над разбунтуваните юдеи. По своята изработка релефите от Арката на Тит са много по-различни от релефите върху „Олтара на мира“ и изобразените в тях хора се движат до диагонала на релефа. Зрителят има чувството, че ще излязат от каменната си рамка и ще продължат нататък, по своя триумфален път. Тук участвуващите в сцената лица не са наредени близо едно до друго, а вървят в живописни групи и това още повече усилва динамиката на цялата композиция. Някога релефите по Арката на Тит са били оцветени и позлатени както всички релефи в Рим, но сега от цветовете не е останало нищо.

Наблизо до Арката на Тит, на 10 минути път, се намира прочутият „Траянов форум“, който е бил изграден в първата половина на 2 век, по времето на императора Траян. И по него, както в повечето места на древния Рим, почти всичко е в развалини, но сред тях гордо се извисява един великолепно запазен паметник — 38-метровата „Колона на Траян“, издигната от императора за спомен от неговите победи над даките в далечната им земя. Върху цялата колона се вие дълъг спираловиден, двестаметров релефен фриз с повече от 2500 фигурки. Длетото на римския ваятел е разказвало по него сухо и протоколно историята на войните с даките. В релефа се виждат обсадени селища, битки, походи, строеж на мостове и пътища, жертвоприношения и дори — уникален случай в един възпоменателен паметник — предателството на римлянин, който отваря на даките пътя към римската крепост. Цялото богатство от събития и случки е показано върху напълно конкретен пейзаж. По-живо и изразително са предадени и храбрите даки, докато римляните са дадени по-схематично и сухо. Единственият портретен образ по протежение на целия фриз е само образът на самия Траян…

След Траян Адриан, който властвувал над Рим през първата половина на 2 век, също поискал да свърже името си със създаването на някои великолепни архитектурни паметници в столицата. Така, по негова заповед през 125 г. се възстановил изгорелият преди това римски „Пантеон“, който бил изграден от Агрипа още във времето на Август. Адриановите архитекти използвали оцелелия портик на старата сграда и прибавили към нея само нова гигантска ротонда, над която съградили един от най-големите куполи на древността. В центъра на този покрив те оставили широк кръгов отвор с диаметър осем метра, за да осветят самото помещение и остроумните римляни го нарекли „Окото на Пантеона“. Високият 42-метров Адрианов „Храм на всички богове“ е може би най-добре запазеният строителен паметник на римляните в целия свят. Той бил превърнат в 15 век от папите на черква под името „Санта Мария делла Ротонда“ и днес сред неговите стени почива прахът на много велики италианци. Един от тях е Рафаело!

Освен храмовете и базиликите, които построил в цялата империя, Адриан издигнал в столицата и своята гробница. Тя е на брега на Тибър и има специфичната кръгла форма на всички италийски гробници. Средновековните хора я превърнали в мощна крепост под името „Кастел Сант Анджело“ и поставили на покрива, гигантска статуя на ангел с разперени крила. Заедно с всеизвестната кръгла гробница на Цецилия Метела, оцеляла край „Виа Апия“ — прочутия римски път, около който се намират фамилните гробници на всички знатни римски родове — те образуват най-хубавата двойка от „гробищни образци“ на римската архитектура от императорско време. И ето — Марк Аврелий — императорът-философ! И той обогатил Рим с още една грандиозна възпоменателна колона, а неизвестен скулптор от неговата епоха завещал на световното изкуство прочутата му конна статуя — единственият конен паметник на античния свят. Тя послужила като образец на двама велики скулптори от Ренесанса — Донатело и Верокио.

Останалите значителни строежи от края на 2 и целия 3 век в Рим са „Арката на Септимий Север“, „Баните на Каракала“, „Диоклециановите бани“, прочутата базилика „Максенция“ и др. От всички тях, аз ще ви кажа няколко думи само за баните. Римляните ги наричали „терми“ и те представлявали не само място за къпане, но и любимо средище, където хората се срещали, развличали се, водели политически и философски спорове, правели гимнастически упражнения и дори гуляи. Римляните наследили страстта към водата от етруските — най-чистоплътния народ на древността. Още в републиканския Рим имало много бани, но истински големи „терми“ се направили едва през времето на империята. Между всички тях най-големи били Каракаловите бани и онези на Диоклециан. Развалините на техните колосални сводести конструкции, които са заемали по няколко декара площ, стоят и до днес в италианската столица, съперничейки по своите размери с Колизеума.

През времето на Империята, една от най-интересните прояви на римското изкуство станал скулптурният портрет. Той се люшкал ту към краен реализъм ту към крайна идеализация. Ако проследим най-добрите му образци от първи век, ние ще видим в тях очевидния вкус на художниците реалисти, но през втория век реализмът на римския портрет изчезва напълно и там зацарява идеализацията. Римската аристокрация иска да имитира Елада, императорите искат да изглеждат като богове. И скулпторите ги обожествяват. Търсят нови технически похвати, за да им предадат колкото се може повече „свръхчовечност“. Лицата стават полирани до блясък, дрехите се оставят грубо одялани и т.н. Третият век отново възражда реализма на римския портрет и по това време скулпторите създават истински шедьоври. Равни на тях в изобразителното изкуство на римляните са само прочутите „фаюмски портрети“, създадени в римския Египет. Намерени сред гробниците на оазиса Фаюм, тези съвършени художествени произведения, рисувани върху специални тънки дъсчици с восъчни бои, дават пълна представа за психологизма на римския портрет между 1 и 3 векове. Очите на хората, които ви гледат от фаюмските портрети, са изпълнени с мисъл и изражение. С мечти и копнежи. Рисунъкът им е майсторски и показва високата школа на техните създатели.

С „Фаюмските портрети“ ще се разделим с Рим. В 306 година в неговия живот настъпила нова ера. На римския престол се изкачил император Константин. Той признал в 313 година християнството за веротърпима религия в Римския свят и пренесъл заплашената от варварите столица на империята си от Рим в Бизанциум на брега на Босфора. Новата столица получила неговото име — Константинопол. В края на 4 век, един от приемниците на Константин разделил огромното римско царство на две — на Източна и Западна империя. Владетел на Източната станал сина му Аркадий, а Западната поел другият му син — Хонорий. Източната империя била по-щастлива и просъществувала до 1453 година, под името Византия, докато Западната паднала под властта на варварите още в 476 г., когато техният вожд Одоакър свалил последния римски император Ромул Августул и се възкачил на трона на Цезарите. Хората, свидетели на това страшно крушение, помислили, че Рим е окончателно мъртъв. Каква ужасна грешка! Ако същите тези хора можели да се преродят няколко века по-късно, те щели да видят, че Рим отново станал „Господар на света“. Само че сега той не превзел земите на Европа с оръжието си както някога, а ги покорил със своята цивилизация. Именно нейното възраждане станало моста между античната култура и нашия собствен свят…