Драган Тенев
Чудната история на изкуството (31)

Големият двубой

И ето че достигнахме и до нашия век — векът, през който се водиха две ужасни световни войни, когато изгря блестящата червена звезда на Великия Октомври и когато се разиграха кървавите оргии на фашизма и хитлеризма…

В началото на нашия век капитализма достигна до своята най-висша степен на развитие и се превърна в империалистически хищник. По същото време в цял свят вече бушуваше остра борба между буржоазията и работническата класа, която бе започнала с Парижката комуна и достигна до една от своите епохални победи на барикадите на социалистическата революция в Русия. Двубоят между богати и бедни, между господари и роби се водеше на всички фронтове. С пушка и със слово. На сцената и в платната на художниците. Във всички прояви на изкуството.

Векове наред в условията на ожесточени класови битки изкуството беше служило на прогреса и напредничавите идеи. То беше се превърнало в могъщ лост на общественото развитие и буржоазията си послужи с неговата сила срещу феодализма. Но сега, когато бяха спечелили, буржоата загубиха своя първоначален прогресивен устрем и сами се превърнаха в много по-страшни господари и експлоататори от отминалата аристокрация. Те свиха знамето на реализма, тъй като той показваше, че бъдещето не им принадлежи и потърсиха ново самоцелно и безидейно изкуство, издигайки реакционния лозунг: изкуство за самото изкуство!

По-голямата част от световните творци се отвърнаха от буржоазията и останаха при народа. Те не възприеха нейния лозунг и продължиха по стъпките на великите си предшественици, отразявайки вярно и честно правдата на живота, който ги заобикаляше. Капиталистическата действителност задушаваше много от поривите на прогресивните творци. В условията на буржоазното обкръжение някои от тях в известна степен попаднаха под влияние на буржоазната естетика и платиха данък на упадъчните течения, но повечето останаха на поста си и продължиха големия двубой. Започнал тогава, той продължава и до днес и ще продължи до времето, когато комунизмът ще възтържествува в целия свят…

В какво всъщност се изрази буржоазното изкуство от началото на века, което имаше за цел да отвлече вниманието на народите от животрептящите проблеми на класовата борба и да ги насочи към проблемите на „новаторската“ естетика на модернистите?

Историята започна приблизително така: в 1906 година в Париж бе показана първата „кубистична“ картина. Човешкият образ и предметите на реалната действителност в нея бяха „разложени“ на кубове и други геометрични форми и отново „сглобени“ в „творческата фантазия“ на художника, който имаше претенции, че ги показва през своето субективно „аз“.

Паралелно с кубизма по същото време на запад се появи друго упадъчно течение — експресионизмът, който „твореше“ чрез форми, навяващи ужас, отчаяние и пълно безверие в живота и неговата всепобеждаваща сила. В онези дни руските жандарми разстрелваха работниците в необятната империя на самодържците, за това, че искаха хляб и правдини.

Ревнива към „новаторството“ на Франция, Италия също не закъсня да роди свой „новатор“. Син на милионер, той се казваше Филипо Томазо Маринети, чудеше се какво да прави с парите на баща си и реши да бъде „оригинален“. Маринети публикува своя „манифест на футуризма“ през 1909 г. и обяви война на формата в изобразителните изкуства, като прогласи за основно начало на всяка творческа дейност движението и „хаотичния динамизъм“, обявявайки се срещу шедьоврите на класическото наследство. По-късно Маринети стана аполог на милитаризма и на фашизма.

Малко след него в Германия и по-специално в Мюнхен се събра една друга „новаторска“ комбинация „Синият конник“, която отрече дори и разложената геометрична форма на кубистите и отиде „още по-напред“, свеждайки цялата живопис само до „формални плодове на мозъка“.

Но дейността на групата „Синият конник“ не можа да се развие напълно. Първата световна война й попречи и тя затихна. Буржоазията грабна оръжието и се хвърли в борбата за пазари. Изкуството остана на втори план.

Ала ето че кървавата касапница завърши след няколко години и идеолозите на декадентството отново се проявиха. В дните след войната се появи ново модернистично течение „дадаизмът“, чийто идеолог беше румънският поет Тристан Дара, живеещ в Париж. Той започна да пише стихове от отделни звуци без никакъв логичен смисъл, а неговите последователи в живописта се наеха да „създават творби“ от косми, парцали, налепени по платната, билетите от парижкото метро и разни други подръчни материали.

Дадаизмът не издържа дълго. Той се оказа мъртвородена рожба и на сцената на буржоазното изкуство се появиха „сюрреалистите“, т.е. „свръх реалистите“. Техен вожд стана поетът Бретон. Сюрреалистите изхождаха от основната концепция на „интуитивизма“ на реакционния философ Анри Бергсон и в началото в техните редици встъпиха такива крупни творци като Луи Арагон и Пол Елюар, но те ги напуснаха скоро и тръгнаха по пътя на истинското изкуство. Какво проповядваха сюрреалистите? На първо място — че не се отказват от изобразяването на видимия мир и на второ — че ще го изобразяват само според „виденията“ на своето подсъзнание, без да се интересуват от логиката и връзката между отделните събития и образи. Така се стигна до картини със заглавия като „Мека конструкция с варени кости“, „Вечерният паяк носи надежда“ и други подобни „видения“, пълни с темата на смърт, разруха и разложение. По всичко изглежда, че сюрреализмът не задоволи напълно буржоазните естети и така се дойде до следващия етап на „новаторството“ — „абстракционизма“, чийто привърженици обявиха, че изкуството не може и не трябва да отразява действителността, а е призвано да изрази само подсъзнателните преживявания на художника и така в живописта се достигна до „безпредметното изкуство“ — безсмислени цапаници от цветни петна, чийто дълбок смисъл не може да бъде разбран от „плебса“…

След победата на Великата октомврийска социалистическа революция, срещу болнавото и изродено изкуство на западния модернизъм и формализъм, на фронта на идеологическата борба се възправи младото съветско изкуство — изкуството на социалистическия реализъм, което, опряно на най-добрите традиции на световната и руска класика, се упъти към създаването на изкуство, близко до сърцето и мечтите на народа за мирен и щастлив живот.

Съветските художници тръгнаха от постиженията на великите руски критически реалисти и окрилени от грижата на Партията и Съветската държава си поставиха за задача да разкажат за героите на социалистическата революция, за строителите на новата съветска многонационална държава и за всички онези, които живееха с нейните борби, грижи и радости. Изкуството слезе близо до народните маси и стана техен любим спътник и другар. За първи път в историята на живописта и скулптурата работникът, селянинът, войникът и изобщо „обикновеният“ човек, станаха главен герой за творците на изкуството.

Много стари руски художници от края на 19 и началото на 20 в. се присъединиха към Революцията и заедно с младите съветски художници й отдадоха своите най-добри творчески постижения. Още в годините на Гражданската война и интервенция бяха създадени редица вълнуващи картини и скулптури. Времето беше жестоко и героично. То зовеше към саможертва и към мъжество. Младата съветска държава трябваше да бъде защитена срещу чуждите интервенти.

И ето — по стените в градовете и селата се появи един зовящ плакат на съветския плакатист Д. С. Моор — „Ти записа ли се доброволец?“ Той беше призив към патриотизма на съветските граждани и заедно с другите плакати на Маяковски, Черемних и Дени изигра голяма роля в укрепването на съветската власт. Ведно с плаката „Помогни“, той остана в класиката на плакатната живопис от първите години на Революцията, когато чрез изкуството на народа трябваше да се говори просто, ясно, лаконично и убедително.

Много от платната на съветските живописци през ранната младост на съветската държава се посветиха на образа на Ленин, и особено популярно сред тях стана творението на И. И. Бродски „Ленин в Смолни“.

Голяма част от живописните творби в изложбите през 20-те години изобразяваха и моменти от Гражданската война или бойци-герои на Червената армия. Един от най-талантливите летописци на това героично време беше М. Б. Греков, създателят на картините „Тачанка“, „Тръбачи“ и пр. В своите табла „Разпит на комунисти“ и „На стария уралски завод“ Борис Йохансон — друг голям съветски майстор — възпя героизма на комуниста и тежкия живот на руския работник преди революцията, а Александър Дейнека създаде своето забележително произведение „Защитата на Петроград“, която по-късно спечели световна слава за съветското изобразително изкуство на една от двугодишните международни изложби — „Биенале“ — във Венеция. Към прочутите картини на Гражданската война принадлежи и „Смъртта на комисаря“ от К. С. Петров-Водкин.

Една от най-предпочитаните теми на младите съветски живописци в първите години след революцията беше и темата на труда. На нея посветиха произведенията си Яблонски, авторът на прекрасната картина „Хляб“, А. А. Пластов, който нарисува прочутата „Вечеря на тракториста и малкият «Пастир», и много други съветски художници. Ежедневието на съветския живот беше показано с вярно и поетично око от Ю. И. Пименов в платното му «Нова Москва», от Ю. П. Боско в «Над Волга», от Н. А. Агапов в «Сибир в строеж», от С. А. Григориев в «Приемане в Комсомола», от С. Б. Рянгина във «Все по-нагоре» и т.н.

Между значителните портретни изображения от този период в съветската живопис се наредиха портретът на «Дмитрий Фурмаиов» от Малютин, «Портретът на хирурга Юдин» от Нестеров, «Портретът на академика Зелински» от Котов и още много други.

Заедно със съветската живопис през периода между Гражданската война и началото на Втората световна война съветската скулптура също достигна голям разцвет. Ленин изготви още през 1918 г. план за «монументалната пропаганда» и въз основа на него в съветските градове трябваше да се издигнат редица паметници, възпоменателни релефи или плочи. Един от първите големи съветски скулптори стана Н. А. Андреев — автор на много паметници по московските улици и площади. Особено прочут между тях е паметникът му на Островски. Най-хубавата част от своето дарование обаче Андреев посвети на образа на Ленин и създаде цяла поредица от скулптурни творби на великия вожд на революцията, която нарече Лениниада“.

Едно от най-прочутите произведения на съветската скулптура от 30-те години е знаменитата скулптурна група „Работник и колхозничка“ на Вера Мухина, предназначена за украсата на Съветския павилион на Международното изложение в Париж през 1937 година. Днес тя е емблема на „Мосфилм“ и благодарение на екрана е позната буквално в цял свят. Заедно с нея много популярни скулптурни произведения са и творбите на И. А. Шадър „Камъкът — оръжието на пролетариата“, „Часовоят“ на Шервуд, „Октомври“ на Матвеев, паметникът на Маяковски в Москва от А. П. Кибалников, „Зоя“ на Манизер, фигурите на животни на В. А. Ватагин и редица от творбите на най-възрастния съветски скулптор С. Т. Коненков.

Огромното развитие на книгоиздаването в Съветския съюз след победата на революцията и жаждата на читателите за повече и по-хубави книги подпомогна разцвета на съветската графика и съветската илюстрация. На много международни изложби в Париж, Лондон, Брюксел и други места съветските графици завоюваха световна слава. За българския читател, който има широк достъп до съветската книга, е удоволствие да разглежда блестящите илюстрации на съветските илюстратори към „Война и мир“ на Толстой, към „Каштанка“ на Чехов и многото други руски класически и съвременни книги, които изпълват рафтовете на нашите библиотеки и книжарници.

В годините на съветската власт разцъфтя и съветската архитектура. Градостроителството, промишлената архитектура и масовото строителство на обществени и жилищни сгради откри пред съветските архитекти небивали перспективи за проявление на творческия им талант. Нападението над съветската страна от хитлеристката военна машина събуди най-могъщите сили на съветския народ. Заедно с бойците на фронта съветските хора на изкуството също се хвърлиха в грандиозната битка за родината си и въплътиха в образи героите и събитията от тази втора за страната им „Отечествена война“. Появиха се произведения като „Майката на партизанина“ на Сергей Герасимов, които вдъхнаха най-светла вяра в неизчерпаемата морална и физическа мощ на съветския човек. Заедно с тях съветският зрител можеше да види и неповторимите карикатури на прославения съветски колектив от графици — прочутите Кукриникси — които бичуваха варварщината на немските окупатори, а понякога осмиваха и хитруванията на съюзниците, които всячески се бавеха с откриването на втори фронт, докато Съветският съюз и неговите хора понасяха ужасяващи кървави жертви в името на общото дело — разгрома на фашизма. Именно Кукриникси бяха онези, който създадоха през 1948 година знаменитата картина „Краят“ — последните минути от живота на „фюрера“ и на неговите най-близки хора, когато Съветската армия щурмуваше Берлин. Победата над фашизма бе обезсмъртена от съветската скулптура с „Паметника на Съветската армия“ в източно берлинския парк Трептов, от големия съветски скулптор Вучетич. На борба за мир, срещу империализма и колониализма бяха посветени и големите графични цикли на Б. Пророков — „Ето я Америка!“ и „Това не бива да се повтаря!“

Днес съветското изкуство, което е изкуство на социалистическия реализъм, продължава да отразява мирния труд на съветските хора и техните вълнения и проблеми. Стотици съветски художници, пръснати из всичките краища на многомилионната, многонационална страна въплъщават в образи героичните подвизи на съветските работници и колхозници, на съветската интелигенция и на съветските войни, пазещи границите на първата в света социалистическа държава. Те воюват за прогресивно и правдиво изкуство и се борят срещу упадъчните попълзновения на буржоазната естетика, противопоставяйки и правдата и силата на своето изпълнено с хуманизъм изкуство, създадено от човека за хората…

В грандиозния двубой между буржоазното изкуство и изкуството на социалистическия реализъм, рамо до рамо със съветските творци стоят и творците от социалистическите страни и прогресивните художници, скулптори и графици от света на капитализма. Техният авангард се предвожда от бившия италиански партизанин Ренато Гутузо, от американеца Рокуел Кент, от великия Пикасо, от Алфредо Сикейрос, Леополд Мендес, Клементе Ороско, Франс Мазарел, Ханс Ерни и още много други смели мъже, които устояват своите прогресивни идеи с цената на затвора и гоненията. Но те понасят мъжествено всичко и твърдо стоят на своя пост в тази последна битка между идеологиите на двата свята, като отразяват героичния патос на нашия бурен век, век на борба за човешко щастие и правдини! Крачат заедно с милионите, за които създават своето голямо изкуство…

И така млади читателю, ето че нашата малка история завърши! Но въпреки че затваряш последната й страница, запомни — приказката на изкуството е вечна и тя ще продължи, докато на света съществува човекът! Някои хора се опитват да твърдят, че човешкият гений се е изчерпал. Нека да им отговорим, че грешат. Защото да се съгласим с тях, би значело да признаем, че геният е мъртъв. А това не е вярно. Геният на човека е вечен като живота и смъртта, като природата, която го е родила и откърмила.

Човекът винаги се е стремял напред!

Историята никога не се е връщала!

Ти, който стоиш изправен пред бъдещето ще се убедиш, че изкуството е безсмъртно.

Нетленно…