Драган Тенев
Чудната история на изкуството (27)

Острова на мъглите

Ако отворите страниците на някой учебник по история там, където е написано „Англия през 18 век“, вие ще видите веднага, че по онова, време „Островът на мъглите“ е бил не само най-голямата колониална държава в Европа, но и най-развитата в капиталистическо отношение страна в целия свят. След Холандия, Англия била втората европейска страна, където буржоазията взела връх в управлението на държавата. Тя утвърдила окончателно придобивките от завоеванията си по време на английската буржоазна революция през 17 век с прочутата „Декларация на правата“ от 1688 г. и така практически ликвидирала феодализма в Англия, поемайки в ръцете си всички ключови позиции на английския политически и културен живот…

Последицата от буржоазната власт в Британския остров, където кралят царувал, но не управлявал, била издигането на промишлеността и едрото земеделие за сметка на дребните стопани. Обезземляването на хилядите английски селяни и множеството дребни занаятчии, които станали първите жертви на английския капитализъм, изхвърлило на улицата тълпи от несретници. Те не притежавали повече нищо друго, освен силата на своите две ръце. Буржоазията ги чакала. Тя впрегнала евтиния труд на тези най-стари европейски пролетарий в колесницата на своето производство и с бясна сила се устремила към натрупване на нови капитали. Докато британските войници завладявали света, за да го обърнат в английска колония, островната буржоазия експлоатирала до смърт своите собствени работници и принуждавала безброй мъже, жени и деца да работят по 14 до 16 часа на ден за залък мизерен хляб. Именно в тази жестока експлоатация на човека от човека започнало да се заражда и съзнанието на новородената работническа класа, която парната машина на Джеймс Уат извела на историческата арена.

Забогатяването на Англия и общият подем на английската култура от 18 в., в която властвували трезвите принципи на островната буржоазия, създали най-после благоприятни условия и за възникването на самобитна английска живописна школа. За съжаление до 18 в. Англия, която родила Шекспир и десетки бляскави поети и драматурзи, нямала собствени големи художници и английската аристокрация ползувала обикновено „вносни“ живописци от Континента. Така най-напред в Острова на мъглите работил Холбайн, а след него в Лондон се установил Ван Дайк. По същото време Англия била посетена от Рубенс, а в английската столица за известно време работили Вато и някои други европейски майстори, които повече или по-малко оставили по някаква следа в развитието на английската живопис. Но това били чужденци и правото да се нарече основоположник на английската живописна школа се паднало на Уйлям Хогарт — художникът на островната буржоазия и един от първите критически реалисти в европейската живопис, който указал дълбоко влияние над много континентални художници. Хогарт се появил в едно време, когато преклонението пред таланта на великите майстори от миналото било все още много силно. Независимо от това, роден в Лондон през 1679 г. и получил художественото си образование в едно второстепенно частно рисувално училище, той тръгнал смело по нов собствен път и заявил: „Очите на художника трябва да бъдат обърнати към природата или да гледат в самия него. Не да чувствуват света през очите на другите!“ Цялото творчество на Хогарт станало въплъщение на това верую и той го развил по-късно в един доста голям трактат върху живописта, озаглавен „Анализ на красотата“.

Подобно на своите литературни съвременници-романисти, Хогарт гледал живота право в лицето. Той не отбягвал от действителността, каквато и да е тя и я отразявал вярно и правдиво с всичките й подробности. В неговите прочути поредици от картини, които наричали „сюити“, защото отделните моменти, възпроизведени в нарисувания „разказ“, следвали един след друг, можели да се видят най-разнообразни човешки съдби или пороци, актуални проблеми на морала, трагични истории на измамени провинциалистки, дошли в столицата и какво ли не. Картинните сюити на Хогарт напомняли много отделни сцени от пантомима и чрез жестовете и израженията на изобразените герои можело да се разбере и почувствува настроението им, техните преживявания или вълнения. Съвременниците на големия художник обичали да казват: „Ние не гледаме произведенията на Хогарт като картините на другите художници, а ги четем!“

Оригиналността и новаторството на Хогарт се състояли главно в неговото критично отношение към действителността. Чрез изкуството си той създал един истински нарисуван роман от живота на английското общество през неговите дни.

Понастоящем най-известна сред „сюитите“ му е прочутата сатирична поредица от шест табла „Модерният брак“, в която е осмяно бракосъчетанието на обеднял потомък на аристократичен род с дъщеря на богато буржоазно семейство, което на всяка цена търси за дъщеря си благородническа титла…

Силата на модното някога нравоучително изкуство на Хогарт се дължала още на времето не толкова на неговия морализаторски тон, колкото на неговите изпълнени с жизненост образи. Съвременниците му го ценели най-много заради здравия му, макар и малко грубоват хумор и за прекрасната характеристика на типовете, които подбирал. Внесъл злободневната тема в изкуството на Европа, Хогарт оставил след себе си и значително наследство от портрети на свои съвременници, изпълнени с приятен живописен маниер. Едни от най-известните между тях са „Момичето със скаридите“ и портрета на актрисата Лавиния Фентън…

Разцветът на английската живописна школа от 18 в. настъпил във втората половина на столетието, когато на фона на последната голяма борба между едрата буржоазия и старата английска аристокрация се разгоряла и борбата между художниците новатори и техните събратя — защитници на отживялото и отдалечено от живота изкуство на миналото. Тази борба дала особено силен подтик в развитието на английския портрет.

Безсъмнено, двамата най-видни английски портретисти в онези години били талантливите живописци Джошуа Рейнолдс и Томас Гейнсбъроу — единствените равни в целия остров макар, и доста различни по творчески темперамент. Първият от тях — Рейнолдс — който бил син на свещеник се родил през 1723 година и могъл да получи солидно светско образование. Той се обучавал първоначално в ателието на художника Томас Худзън, а по-късно посетил Италия, Франция, Германия, Холандия и Фландрия и изучил подробно изкуството на техните големи майстори. Културната ерудиция на Рейнолдс и неговия ярък талант на живописец го наложил бързо сред английското общество и той станал пръв директор на основаната от него Английска кралска художествена академия. През не особено дългия си живот талантливият майстор нарисувал повече от 2000 портрета, които представляват истинска галерия на знатните интелектуалци и общественици от неговия век. Към това се прибавили и много големи фигурни композиции, две, от които: „Младият Херкулес удушава змията“ и „Сципион Африкански“ му били поръчани от руската императрица Екатерина Велика. Тя поискала от него да изрази в тях по алегоричен начин силата на крепнещата руска държава. В колорита и композицията си Рейнолдс бил безупречен и умеел да придава много грация на човешкия жест. Автор на няколко теоретични съчинения върху живописта и почитател на Ван Дайк, великият английски портретист починал в Лондон през 1792 година.

Томас Гейнсбъроу — неговият най-голям съперник в английското портретно изкуство, който живял и творил между 1727 и 1788 година — бил художник — самоук. Той рисувал предимно аристократи, обожавал изкуството на Ван Дайк и го следвал. Надарен с дълбок поетичен дар и много лиризъм, Гейнсбъроу достигнал до особено ярки постижения в дамските си портрети. Неговите „Сара Сидънс“, „Мис Грехъм“, „Мис Робинзон“ и другите му красавици се смятат като един от върховете в световния портрет. Не по-малко постижение от тях е и прочутото „Момче в синьо“, в което е изобразен младият Дж. Батл. Художник на финеса и изтънчеността на английската аристокрация, Гейнсбъроу оставил известни следи и в развитието на английския пейзаж. Пълен с любов към селския живот, видян през призмата на неговия романтичен поглед, той станал един от първите пейзажисти на острова от 18 век.

Гейнсбъроу свързал традициите на Ван Дайк в английската портретна школа с дълбоката творческа индивидуалност на собствената си личност. Той изписвал образите със свободен, изискан и широк маниер, умеел да предава виртуозно рефлексите на светлината и рисувал със сребрист, хладен колорит.

В областта на портрета заедно с Рейнолдс и Гейнсбъроу през различни години на 18 в. работили и портретистите Рамзей, Опи, Хопнер и Лоуренс, които също оставили значителни следи в английската портретна живопис.

След портрета от 18 в. в началото на 19 в. в Англия до голямо развитие стигнал и пейзажът. Той намерил двамата си най-големи майстори през първата половина на века в произведенията на певеца на полето Джон Констейбъл — един от основоположниците на романтичния пейзаж в Европа — и в творчеството на Уйлям Търнер, най-големият поет на английското море…

Англичаните смятат Констейбъл като основоположник на тяхната национална пейзажна школа, но неговото творчество не дошло случайно в развитието на английската живопис и било предшествувано от цяла плеяда майстори на акварелния пейзаж, които подготвили идването му. Констейбъл показал някои свои пейзажи в парижкия Салон през 1824 г. и спечелил всеобща слава и признание. Той бил артист, който не стоял в ателието си, а работел на открито и в неговите пейзажи е отразено лицето на английската природа. Сребристосинкавото небе над Острова, светлозелените му поля и старата английска гора — люлка и закрилница на легендарния Робин Худ. Между най-прочутите творби на живелият между 1776 и 1837 г. Джон Констейбъл днес се нареждат „Шлюзите в Дедъм“, „Ферма в долината“ и много други…

Роден само една година преди Констейбъл, Уйлям Търнер възпял английското море. Той бил неповторим майстор на морската стихия и, като никой преди него, умеел да рисува светлината и прозрачността на въздуха с виртуозно майсторство. Надарен със свръхпоетично въображение, Търнер често не успявал да осъществи всички свои видения, но той бил прекрасен колорист и нямал равен на себе си в предаване на тънката игра на светлосянката…

Заедно с голямата пейзажна живопис, в началото на 19 век в Англия се обособила и голяма група от художници-жанристи — Колинс, Уилки, Лесли, Уорд и др. — които оставили след себе си много прекрасни битови картини.

Към средата на века, когато мощта на английската буржоазия и промишления капитал в Острова на мъглите достигнал до своя апогей, сред английските живописци се обособила малка група художници, които обявили, че въстават срещу студенината и апатичността на официалното изкуство в Англия. Тази група на „прерафаелитите“, в която влизали Данте Габриел Росети, Хънт и др. решила, че трябва да обнови изкуството на родината си като почне да рисува така, както са рисували „куатрочентистите“ преди появата на Рафаело, въобразявайки си, че ще може да навлезе в бъдещето като се върне в миналото. Ала „Братството на прерафаелитите“ се оказало мъртвородена рожба! Неговите представители не създали значителни творби и след втората половина на века английското изкуство се присъединило към различните творчески направления в европейското изкуство и се вляло в общото развитие на континенталната живопис…