Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, корекция, форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Драган Тенев

Заглавие: Чудната история на изкуството

Издание: второ

Издател: Български художник

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: очерк

Националност: Българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ № 117

Излязла от печат: 23. VI. 1978

Отговорен редактор: Доц. Любен Белмустаков

Редактор на издателството: Екатерина Коларска

Художествен редактор: Тома Томов

Технически редактор: Борис Карапетров

Коректор: Веса Апостолова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/673


Етруските

Ето ни и от другата страна на Адриатическо море! Това е Италия. Една от най-красивите страни на света и най-големият открит музей на нашата планета. Тъй като значителна част от моята книга оттук нататък ще разказва за изкуството, родено и процъфтявало в Италийския полуостров, аз ще почна разказа си за него почти от самото му начало. Казвам — почти от самото му начало — защото, ако отделим настрана всички останки от изкуствата на народите, населявали Апенинския полуостров още от най-дълбока древност, ще видим, че първите между тях, които достигнали до една истинска художествена култура, ще бъдат етруските. А те далеч не са първите обитатели на тази красива земя.

Въпросът за произхода на етруските не е решен и до днес! Едни ги смятат за италийски народ, други — за пришелци от Азия. Сигурно е едно — че етруските се появили по страниците на историята към 10 в. пр.н.е. Те бързо завладели блатистата територия на днешна Тоскана и територии от Лациум, където издигнали свои укрепени градове и в продължение на два века завоювали голяма част от Италианския ботуш. Ала непобедимият отначало етруски съюз скоро бил сломен главно от вътрешните си ежби. Неговите съседи — гали, самнити и римляни — се нахвърляли отгоре му и в 4 в. пр.н.е. Етрурия попаднала под римско владичество. Но макар и победена, Етрурия преживяла себе си в своето изкуство и в своята цивилизация, които станали съставна част от живота на Рим.

Днес характерните особености на етруската култура са все още малко познати. Учените познават етруската азбука и разчитат етруските надписи, но не разбират смисъла на думите им. Етруският език е изчезнал и докато не се намери някой етруско-латински „речник“, миналото на Етрурия ще бъде гадано само по нейните археологически останки. А нека кажем веднага — те са хиляди. В Италия има няколко великолепно подредени Музеи и ако човек надникне там и обиколи след това останките на етруските градове, той ще трябва да признае, че етруските са обладавали истински строителен гений. Дебелите стени на техните поселища, крепостните им врати, арките и сводовете на строежите им красноречиво говорят за изключително архитектурно и инженерно умение. Оцелелите части на етруските водопроводи, отводнителни и напоителни канали, шахти и други иригационни съоръжения пък свидетелствуват, че те са знаели да превръщат маларичните тоскански блата в цветущи градини.

Най-древното изкуство на етруските е било под силното влияние на финикийците, които поддържали добри търговски връзки с Етрурия, но независимо от това, то имало и ярък национален колорит. Неговите архитектурни паметници притежават съвсем самобитни форми и оригинални архитектоничии решения. Благодарение на същите решения, няколко века по-късно римляните могли, да построят своите огромни здания и арки. Най-типичното архитектурно творение на древна Етрурия безспорно е храмът. Той има почти квадратна форма, разделен е на три помещения и неговата украса е твърде скромна. Няколко колони пред фасадата, няколко оцветени теракотни статуи и тук-там орнаменти от разноцветни теракотни плочки. Единственото място откъдето прониква светлина са само трите врати на фасадата.

Първите етруски храмове били градени от дърво и са изчезнали; но от по-късните, вече каменни, е останало нещо. Главният спомен за тях е все пак по страниците на прочутото съчинение на древноримския архитект Витрувий, който ги описва подробно. Откритите напоследък развалини на етруски храмове в Марцабото, Орвието и Фиезоле потвърдиха напълно описанието на древния писател. Но ако надземните етруски строежи са изчезнали, то техните гробници под земята са се запазили чудесно. За по-малко от един век археолозите разкриха хиляди етруски гробове в Киюзи, Кукумела, Вей, Тарквиния и на други места. Голяма част от тях са изсечени в скалите, но повечето са иззидани под земята, покрити отгоре с големи могили. Между най-прочутите етруски гробници е световноизвестната „Грота Кампана“, открита през миналия век. В нея са били намерени бронзови оръжия, жертвени чаши и вази, урна с праха на умрелия, оброчни статуетки от теракота и др. Една характерна особеност на етруските гробници е била тяхната стенопис. В началото етруските художници изобразявали в своите творби в гробниците сцени от „блаженството на душите в оня свят“; но скоро в това блаженство се промъкнал мрачният ужас от смъртта и то загубило първоначалното си очарование.

Ако попитате някой специалист, кои са най-хубавите етруски стенописи, той без колебание ще ви каже „онези от гробницата на Пируващите“! Донякъде въпрос на вкус, но те наистина са изпълнени с майсторска ръка, с чиста линия, с жив колорит и рисунък. Пълни са с подробности за бита на етруските.

Заедно със стенописната колекция на етруските, до нас е достигнала и една великолепна скулптурна сбирка, предимно от теракотни статуи, бронзови фигури на животни, чудесни погребални саркофази от печена глина и безброй миниатюрни фигурки, смайващи с „ултра модерната“ си линия. Наистина, твърде малко нови неща има под слънцето! Между това скулптурно наследство първенството се пада на така наречения теракотен „Аполон от Вей“, който се пази в Рим. В същия музей, „Вила Джулия“, е и саркофагът с двамата съпрузи. Те са истински портрети на отдавна починалите им модели. На двадесет минути път от Вила Джулия в Капитолийския музей се намира и познатата на всички „Капитолийска вълчица“, която кърми Ромул и Рем. Двете фигури на децата обаче не са етруски и са били поставени под нея по-късно — през 16 век. Във Флоренция е известната „Химера от Арецо“, а наблизо до нея в „Археологическия музей“ стои и страшният „Войник“. Във Ферара пък е пълно с малки фигурки.

Етруските имали високо развита художествена промишленост — правели великолепни металически огледала и обработвали скъпоценни камъни. Дори и днес, когато бижутерството е достигнало до най-съвършена техника, техните образци пак си остават модели за подражание.

Любители на лукса, майстори на бронза, глината и архитектурното изкуство, след падането си под римско владичество, етруските се смесили с гражданите на „селската столица по хълмовете“ и им предали целия си културен опит. Етруските традиции станали първата опорна точка в създаването на римското изкуство. Ала докато това изкуство още се раждало, Рим вече мечтаел да стане господар на света.

30_etruski_1.jpg
31_etruski_2.jpg
32_etruski_3.jpg