Артър Кларк, Стивън Бакстър
Светлината на другия ден (9)

8.
Журналистически успехи

„Международни новини“ на „Нашият свят“, 21 юни 2036 г.

Кейт Манзони (към камерата):

… Реалната възможност за въоръжен конфликт между Шотландия и Англия — а оттук, разбира се, и целите Съединени щати — е най-важният момент от проблема, който се превръща в основен за нашия век: битката за вода.

Цифрите са отчайващи. По-малко от един процент от световните водни запаси са годни и достъпни за използване. С разрастването на градовете и намаляването на обработваемата земя рязко се увеличава потребността от вода. В някои части от Азия, Близкия изток и Африка вече са изчерпани всички повърхностни водоизточници, а равнището на подпочвената вода спада от десетилетия насам.

В началото на века десет процента от населението на Земята нямаше достатъчно питейна вода. Днес цифрата се е утроила — и до две хиляди и петдесета година се очаква да достигне ужасяващите седемдесет процента.

Вече свикнахме с кървавите сблъсъци за вода — например в Китай, както и за водите на Нил, Ефрат, Ганг и Амазонка, места, където намаляващите запаси трябва да се поделят или където се смята, правилно или не, че един от съседите има повече вода, отколкото му е нужна. В Конгреса на Съединените щати се чуват призиви президентът да окаже по-силен натиск върху правителствата на Канада и Квебек да увеличат притока на вода за страната особено за превръщащия се в пустиня Среден запад.

Въпреки това мисълта, че такива конфликти могат да се прехвърлят и в развития Западен свят — повтарям изключителното съобщение на „Нашият свят“, че правителството на щата Англия сериозно обмисля възможността за нападение срещу Шотландия, за да гарантира снабдяването с вода — е наистина шокираща…

Ейнджъл Маккай (кореспондент): Сега е нощ и нищо не помръдва.

Този малък остров, перлата на Филипинско море, е дълъг само половин километър. И все пак до вчера тук живееха повече от хиляда души, натъпкани в паянтови колиби, които покриваха низината чак до самото море. До вчера по плажа, който виждате, играеха деца. Сега не е останало нищо. Не са оцелели дори труповете на децата.

Ураганът Антъни — очевидно рожба на опустошаващия Пасифика Ел Ниньо — мина оттук съвсем за кратко, но унищожи всичко, построено от тези хора в продължение на много поколения.

Слънцето все още не е огряло развалините. Все още не са пристигнали дори спасителните екипи. Репортерите на „Нашият свят“ отново са първи на мястото на събитието.

Пак ще се върнем тук щом се появят първите спасителни хеликоптери, които се очакват всеки момент, а междувременно ще ви покажем подводния коралов риф. Той беше последният от многото рифове в протока Танон и край остров Негрос и по-голямата му част отдавна е унищожена от риболов с динамитни взривове. Запазен от поколения всеотдайни специалисти, сега и той беше опустошен…

Уилъби Кот (кореспондент): … отново можем да проследим този гол от рамото на Стедлър с изключителната техника на „Нашият свят“ — „Както го вижда спортистът“.

Защитниците пред Стедлър се втурват напред и очакват да подаде на Крамър. Стедлър обаче се отдалечава от крилото и навлиза в средата на полето, преодолява един от защитниците, после втори — вратарят не знае кой представлява по-голяма опасност, Стедлър или Крамър — и сега виждате пролуката, която забелязва Стедлър, той се насочва към нея и стреля!

А сега, благодарение на изключителната техника на „Нашият свят“, ние летим с топката към горния ъгъл на вратата и зрителите в Пекин изпадат във възторг…

Саймън Алкала (кореспондент): … по-късно, сега ще ви покажем още изключителни кадри от посещението на руската царица Ирина в скъп йоханесбургски бутик и от пластичната операция на дъщерята на Мадона.

Папараците на „Нашият свят“: ние ви показваме личния живот на прочутите личности — независимо дали им харесва!

Но първо искаме да видите нещо друго. Вчера по обяд генералният секретар на ООН Халиуел реши да си почине от Световната конференция по хидрология на ЮНЕСКО в Куба. Халиуел смяташе, че солариумът е абсолютно изолиран. И имаше право. Е, почти. Покривът е покрит с едностранно огледало — той пропуска слънчевите лъчи, но спира любопитните погледи. Разбира се, всички други, освен нашите!

Сега се спускаме през покрива — да, през покрива — и ето я нея, каква гледка за закопнелите очи, докато се наслаждава на филтрираното карибско слънце съвсем гола. Въпреки огледалния покрив, Халиуел е предпазлива — виждате, че се покрива, докато над сградата прелита малък самолет — но би трябвало да знае, че не може да се скрие от „Нашият свят“!

Както виждате, времето е било благосклонно към нашия генерален секретар — Халиуел е в същата форма, както преди четирийсет години, когато танцуваше по сцените в целия свят. Но въпросът е дали тя все още е истинската Халиуел, или е получила малко помощ?…