Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Light of Other Days, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2017)

Издание:

Автор: Артър Кларк; Стивън Бакстър

Заглавие: Светлината на другия ден

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2000

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-151-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1002

История

  1. — Добавяне

Послеслов

Концепцията за „камера на миналото“ не е подробно разработвана в научната фантастика — може би защото не е толкова привлекателна, колкото пътуването във времето. Но на тази тема са посветени няколко забележителни творби, от „Викарият“ (1926) на Гарднър Хънтинг до „Стража на миналото: избавлението на Христофор Колумб“ (1996) на Орсън Скот Кард. Единият от нас накратко е засягал проблема в предишни свои романи („Краят на детството“, 1953 и „Паразитът“, 1953). Навярно най-известният и най-добър пример е класическото произведение на Боб Шоу, излязло под същото заглавие като нашето (1966).

Идеята за времепространствени дупки е описана в „Черни дупки и пречупвания на времето: забележителното наследство на Айнщайн“ на Кип Торн (1994). Предположението, че времепространствените дупки могат да се генерират с помощта на „сгъстен вакуум“ е дело на Дейвид Хокбърг и Томас Кефарт (Physics Letters B, vol. 268, 377–383, 1991).

Умозрителната и, надяваме се, изпълнена с почит реконструкция на историческия живот на Иисус Христос до голяма степен е направена на основата на прекрасната биография „Иисус“ (1992) на А. Н. Уилсън. Авторите изказват благодарност на Уорън Алан Смит, нюйоркски кореспондент на „Гей енд Лезбиън Хюманист“ за информацията за Ейбрахам Линкълн.

Идеята, че младата Земя е преживяла ледникови периоди, принадлежи на Пол Хофман от Харвардския университет и неговите сътрудници (вж. Science, vol. 282, p. 1342, 28 August 1998). А предположението, че първичният живот е оцелял по време на метеоритния дъжд, като е намерил убежище дълбоко под земята, е разработено например в „Петото чудо“ на Пол Дейвис (1998).

Признателни сме на Анди Соуър от библиотеката „Сидни Джоунс“ в Ливърпулския университет за помощта му с предварителните проучвания и на Едуард Джеймс от университета в Рийдинг за някои съвети по ръкописа. За всички грешки и пропуски, разбира се, сме отговорни ние.

По своя характер тази книга съдържа много предположения за исторически фигури и събития. Някои от тях се основават на сегашни исторически извори, други са чисто теоретични, а трети са просто плод на дивото въображение на авторите. Оставяме на читателя да разбере кое какво е и се надяваме, че ще ни опровергае едва откриването на самата времепространствена камера.

Край