Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Light of Other Days, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2017)

Издание:

Автор: Артър Кларк; Стивън Бакстър

Заглавие: Светлината на другия ден

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2000

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-151-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1002

История

  1. — Добавяне

4.
Пелин

Откъс от „Пелин: когато планините се топят“. Катрин Манзони, „Шива Прес“, Ню Йорк, 2033. Публикувано също в Интернет.

 

… Ако искаме видът ни да оцелее през следващите няколко века, ще се сблъскаме с огромни предизвикателства.

Вече е ясно, че промяната на климата ще окаже много по-сериозно въздействие, отколкото се смяташе преди няколко десетилетия: всъщност предвижданията за това въздействие, да речем от 80-те години на двадесети век, сега изглеждат глупаво оптимистични.

Днес знаем, че в резултат на бързото затопляне през последните два века някои метастабилни естествени системи на планетата са преминали в друго състояние. Изпод топящите се вечни снегове на Сибир се освобождават милиони тонове метан и други газове. Затоплящите се океански води дестабилизират още по-големи метанови находища край континенталния шелф. Поради прекъсването на Гълфстрийм, Северна Европа навлиза в изключително студен период. Над океаните и по-големите земни масиви се установяват нови атмосферни условия — постоянни бури. Загиването на тропическите гори води до отделяне на огромни количества въглероден двуокис в атмосферата. Бавното топене на ледената покривка в западна Антарктида, изглежда, освобождава натиска върху архипелаг от потънали острови и има вероятност от вулканична дейност, която на свой ред ще предизвика катастрофално топене на леда. Морското равнище ще се повиши много повече, отколкото се предполагаше преди няколко десетилетия.

И така нататък.

Всички тези промени са взаимосвързани. Възможно е поради собствените ни действия да наближава краят на климатичната стабилност, на която Земята се е радвала хиляди години, стабилност, която е позволила появата на човешката цивилизация. В най-лошия случай ни очаква необратим климатичен срив, например неовладяем парников ефект, който ще погуби човечеството.

Но всички тези проблеми бледнеят в сравнение с онова, което ще ни сполети, ако в Земята се удари тялото, известно като Пелин. Зловещо съвпадение е, че на руски пелин е „Чернобыль“…

 

 

Много от предположенията за Пелин и неговите вероятни последици за съжаление са плод на грешна информация — или по-точно на самодоволство. Тук ще си позволя да повторя някои основни факти.

Факт: Пелин не е астероид.

Астрономите смятат, че е възможно някога Пелин да е бил луна на Нептун или Уран или че е поддържал стабилна орбита около Нептун, която поради неизвестна причина се е нарушила. Така или иначе, днес той е на петстотин години от Земята.

Факт: Сблъсъкът няма да е като този с Хиксулуб[1], довел до изчезването на динозаврите.

Сблъсъкът с Хиксулуб е бил достатъчен, за да промени драстично хода на еволюцията. Но онзи метеорит е имал диаметър десетина километра. Пелин е четиридесет пъти по-голям и следователно има шестдесет хиляди пъти по-голяма маса.

Факт: Пелин не само ще доведе до масова гибел като Хиксулуб.

Последствията ще са много по-страшни.

Горещината ще стерилизира почвата на петдесет метра дълбочина. Животът може да оцелее, но само дълбоко в пещерите. Не ни е известен дори чисто теоретичен начин човечеството да издържи на такъв удар. Възможно е в космоса да се установят жизнеспособни популации: в орбита, на Марс или на Луната. Но дори след пет века може да се спаси нищожна част от сегашното земно население.

Земята не може да се евакуира. Когато пристигне Пелин, почти всички ще загинат.

Факт: Пелин не може да бъде отклонен.

С помощта на ядрени взривове или термоядрени ракети сме в състояние да променяме траекторията на малки тела — с диаметър няколко километра, например обитаемите астероиди около Земята. Предизвикателството да променим траекторията на Пелин е невъобразимо по-голямо. Предлагани са експерименти за преместване на такива тела, например с помощта на гравитационни средства, каквито в случая не са налични, или за тяхното разрушаване с наномашини на фон Нойман[2]. Ала тези методи далеч надхвърлят сегашните ни възможности.

Две години след като разкрих заговора за запазване в тайна на Пелин, интересът към темата отслабва и все още не сме започнали да работим по най-големия проект за своето оцеляване.

Самият Пелин вече оказва въздействието си върху нас. По някаква жестока ирония на съдбата тъкмо когато за пръв път в своята история ние заедно мислим за бъдещето си, перспективата за ужасния сблъсък като че ли прави тези усилия безсмислени. Бяха изоставени различни екологични проекти. Изглежда, хората смятат, че щом къщата ще бъде разрушена на другия ден, могат да изгорят мебелите още сега.

Няма нерешими проблеми — дори този с Пелин. Но е ясно, че за да оцелеем, ние трябва да проявим находчивост и себеотрицание, каквито досега са ни убягвали през дългата ни противоречива история.

И все пак аз разчитам на човечността и изобретателността. Показателен е, струва ми се, фактът, че Пелин е открит не от професионалисти, които просто търсеха в друга посока, а от група любители астрономи, които бяха монтирали автоматични телескопи в задните си дворове и използваха безплатен софтуер, за да сканират оптични детекторни изображения за променливо светлинно излъчване. Те отказаха да приемат булото на секретността, което нашето правителство се опита да им наложи. Възможно е единствената ни надежда за оцеляване да зависи тъкмо от такива групи — сериозни, интелигентни, упорити, търсещи нови решения, за да предизвикат самодоволството на професионалистите…

Бележки

[1] Село в Мексико, където е открит метеоритен кратер с диаметър около 180 км. — Б.пр.

[2] Джон фон Нойман (1903–1957) — американски математик, роден в Унгария. — Б.пр.