Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Light of Other Days, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2017)

Издание:

Автор: Артър Кларк; Стивън Бакстър

Заглавие: Светлината на другия ден

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2000

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-151-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1002

История

  1. — Добавяне

15.
Фалшиви спомени

Стаята за разпити във вътрешността на тази стара съдебна сграда действаше ужасно потискащо. Влажните стени сякаш не бяха боядисвани от началото на века и дори тогава бяха използвали евтина светлозелена боя.

И в тази стая късче по късче трябваше да разголят истинската Кейт.

Подсъдимата и нейната адвокатка — намусена дебела жена — седяха на пластмасови столове зад изподраскана дървена маса, отрупана със записващи устройства. Боби присъстваше като единствен свидетел по молба на Кейт. Бяха го настанили на твърда пейка в дъното на стаята.

Клайв Манинг, психологът, назначен от съда за това дело, работеше с опънатия на стената софтскрийн. Докато търсеше необходимия му момент, на екрана се редуваха тъмни и малко изкривени образи. Най-после откри каквото му трябваше и замрази кадъра — Кейт с някакъв мъж. Двамата стояха в тясна дневна, очевидно насред разгорещена кавга.

Манинг, висок, слаб, плешив петдесетинагодишен човек, свали телените си очила и почука с рамката по зъбите си — навик, който вече дразнеше Боби.

— Какво е човешката памет? — попита психологът. Докато говореше, погледът му блуждаеше в пространството, сякаш той изнасяше лекция пред невидима публика. И навярно наистина беше така. — Тя определено не е пасивен записващ механизъм като дигитален диск или лента. По-скоро е като машина за приказки. Сетивната информация е разделена на откъси, които се съхраняват като фрагментарни спомени. И нощем, когато тялото почива, тези фрагменти напускат тъмния си склад, отново се подреждат и преповтарят. Всяко повторение ги отпечатва още по-дълбоко в невралната структура на мозъка. И с всяко следващо повторение споменът се усложнява. Прибавяме едно, изпускаме друго, променяме логиката, запълваме избледнели моменти, даже смесваме различни събития.

— В крайни случаи ние наричаме това явление „фалшив спомен“ — продължи той. — Мозъкът създава и пресъздава миналото и накрая получава версия на събитията, която може да няма нищо общо с действителността. Струва ми се, ще е вярно твърдението, че всичко, което си спомням, е лъжа. — Боби долови в гласа му благоговейни нотки.

— И това те плаши? — учудено рече Кейт.

— Бих бил глупак, ако не се страхувах. Всички ние сме сложни, несъвършени създания, Кейт. Ние просто се лутаме в мрака. Навярно, за да имат волята да оцелеят, умовете ни, малки преходни мехурчета съзнание, носещи се без посока в тази непреодолимо враждебна вселена, се нуждаят от преувеличена представа за собствената си значимост за логиката на вселената. Но сега времепространствената камера никога няма да ни позволи да избягаме от истината. — Той замълча за миг и й се усмихна. — Навярно всички ще полудеем от истината. А може би най-сетне ще се избавим от илюзията, всички ще станем нормални и аз ще си изгубя работата. Ти как мислиш?

Облечена в грозна черна рокля, Кейт седеше с ръце между коленете и с прегърбени рамене.

— Мисля, че трябва да продължиш с лекцията си.

Манинг въздъхна и отново си сложи очилата, докосна ъгъла на софтскрийна и фрагментът от изчезналия живот на Кейт започна да се преиграва.

 

 

На екрана Кейт хвърли нещо по мъжа. Той се наведе и предметът се удари в стената.

— Какво беше това? Праскова ли?

— Доколкото си спомням, портокал. Малко презрял.

— Добър избор — измърмори Манинг. — Обаче трябва да поработиш върху мерника си.

— Задник! Все още ходиш с нея, а?

— Какво общо имаш с това пък ти?

— Всичко, копеле мръсно! Защо смяташ, че ще търпя тая гадост, ако не съм убедена, че…

Боби вече знаеше, че мъжът на софтскрийна се казва Кингсли. Двамата с Кейт бяха живели заедно три години — до този момент, в който Кейт най-после го бе изхвърлила.

Беше му трудно да гледа. Струваше му се, че е воайор, който надзърта в живота на тази по-млада, различна жена, за чието съществуване навремето изобщо не беше подозирал. И подобно на повечето записи с времепространствена камера, разговорът изглеждаше нелогичен, правеше внезапни обрати и се повтаряше, думите изразяваха само чувства, а не разкриваха хода на събитията.

Век и половина на телевизия и кино не бяха подготвили света за действителността на времепространствената камера. Ала тази реална драма бе типична за живота: объркана, разпокъсана, участниците в нея бяха като хора в тъмна стая, опитващи се да разберат какво става с тях, какво изпитват.

Действието се прехвърли в невероятно разхвърляна спалня. Кингсли тъпчеше дрехи в кожена чанта докато Кейт направо изхвърляше другите му вещи от стаята. И през цялото време продължаваха да си крещят.

Накрая мъжът изхвърча от апартамента и тя затръшна вратата след него. За миг застана неподвижна, втренчена в затворената врата, после скри лицето си с шепи.

Манинг се пресегна и докосна софтскрийна. Образът замръзна на кадър, показващ скритото лице на Кейт. Между пръстите й се стичаха сълзи, косата й падаше върху челото, около главата й сияеше блед ореол от пречупена светлина.

— Според мен този случай е ключът към твоята история, Кейт — каза психологът. — Към историята на твоя живот, към твоята същност.

Истинската Кейт мрачно гледаше екрана.

— Всичко е инсценирано — безизразно отвърна тя. — Шпионажът. Направили са го адски фино, така че даже времепространствената камера да не може да го засече. Но въпреки това е вярно. И трябва да се съсредоточим върху това. А не върху този безсмислена психоанализа.

Манинг се отдръпна.

— Възможно е. Но доказателствата са извън моята компетентност. Съдията ме помоли да установя психическото ти състояние по времето на самото престъпление. Мотив и цел: истина, по-дълбока от онази, която ни дава времепространствената камера. И нека си напомним — с ледена нотка прибави той, — че нямаш друг изход, освен да ми съдействаш.

— Това обаче не променя мнението ми.

— Какво мнение?

— Че също като всички психоаналитици, които познавам, ти си задник, а не човек.

Адвокатката я докосна по ръката, но Кейт я отблъсна.

Манинг се навъси и Боби разбра, че с удоволствие ще упражни властта си над тази волева жена.

Психологът се обърна към софтскрийна и върна сцената на скъсването назад.

— Ще повторя разказа ти за този период от твоя живот. Живяла си с Кингсли Роумън около три години и си решила да родиш дете. В края на бременността си пометнала.

— Сигурна съм, че ти е доставило удоволствие да го гледаш — процеди Кейт през зъби.

— Моля те — измъчено рече Манинг. — Изглежда, двамата с Кингсли сте решили, че си струва да опитате пак.

— Никога не сме взимали такова решение. Изобщо не сме обсъждали въпроса по този начин.

Психологът запремигва и впери поглед в бележника си.

— Но сте го направили. Най-точният пример е двайсет и четвърти февруари две хиляди трийсет и втора година. Мога да ти го покажа, ако искаш. — Той вдигна очи над очилата си. — Не се тревожи, ако спомените ти се различават от записа. Често се случва. Всъщност дори бих казал, че е нормално. Фалшиви спомени, както вече посочих. Да продължавам ли? Добре. Въпреки това решение ти не си забременяла. Даже пак си започнала да използваш предишните си противозачатъчни. Половин година след спонтанния аборт Кингсли започва връзка със своята колежка. Жена на име Джоди Морис. Няколко месеца по-късно проявява небрежност и ти научаваш. — Манинг отново се вгледа в лицето на Кейт. — Спомняш ли си какво ми каза за това?

— Казах ти истината — неохотно отвърна тя. — Според мен дълбоко в себе си Кингсли е смятал, че аз съм виновна за помятането. И затова е започнал да се оглежда. Освен това след помятането кариерата ми постепенно набра скорост. Пелин… Мисля, че Кингсли е ревнувал.

— И затова е потърсил внимание от друга жена.

— Нещо такова. Когато научих, веднага го изхвърлих.

— Той твърди, че те е напуснал.

— Лъже.

— Но ние току-що видяхме този момент — внимателно отбеляза Манинг. — Не забелязах следи от ясно решение, от едностранно действие нито от твоя, нито от негова страна.

— Няма значение какво показва времепространствената камера. Аз знам истината.

Психологът кимна.

— Не отричам, че казваш истината, както я виждаш ти, Кейт. — Той й се усмихна. — Ти не лъжеш. Не е това проблемът. Не разбираш ли?

Кейт погледна окованите си ръце.

 

 

Направиха почивка. Не позволиха на Боби да остане при нея.

Психоанализата на Кейт беше един от многобройните експерименти, провеждани, докато политици, юристи и засегнати граждани трескаво се мъчеха по някакъв начин да приспособят зловещото око на времепространствената камера — все още почти неизвестно за широката публика — към съществуващите закони.

С една дума, изведнъж бе станало абсурдно лесно да се установи чистата истина.

Съдебните процедури най-вероятно щяха да претърпят радикални преобразувания. Процесите далеч нямаше да са толкова оспорвани, нямаше да зависят от поведението на заподозрения в съда, нито от способностите на неговите адвокати. Въвеждането на времепространствената камера във федералните, щатските и окръжните съдилища щеше да спести милиарди долари годишно: делата щяха да са по-кратки, повече престъпници щяха да се признават за виновни, щяха да се сключват повече извънсъдебни споразумения.

И по-важните процеси в бъдеще щяха да се съсредоточават върху онова, което се криеше зад голите факти: мотив и цел. Оттук и назначаването на психолог по делото на Кейт.

Междувременно, докато въоръжените с времепространствена камера представители на законоопазващите институции усърдно работеха по нерешени случаи, съдилищата бяха задръстени от нови дела. Някои конгресмени предлагаха да се обяви обща амнистия за по-леките престъпления, извършени до края на последната пълна календарна година преди появата на новата технология — в замяна на премахването на Петата поправка[1] във важните случаи. Всъщност благодарение на времепространствената камера събирането на доказателства вече беше толкова лесно, че и без това обезсмисляше Петата поправка. Ала повечето американци, изглежда, не искаха да се откажат от конституционните си права.

Още по-спорни бяха предизвикателствата към правото на личен живот — още повече, че до този момент нямаше юридическа дефиниция на това право, дори в Америка.

Правото на личен живот не се споменаваше в конституцията. Четвъртата поправка от Закона за правата[2] забраняваше на държавата да се намесва в живота на гражданите, но текстът оставяше много място за маневриране на властите и не предоставяше на гражданите абсолютно никаква закрила от корпорациите, пресата или дори други граждани. От различни щатски и федерални закони, както и от голям брой прецеденти постепенно се беше оформило някакво общо понятие за „личен живот“: нещо като право на защита от неоснователна намеса на външни сили.

Ала времепространствената камера бе променила всичко това.

Законоопазващите и следствените институции като ФБР и полицията въведоха юридически гаранции, свързани с използването на времепространствената камера, за да компенсират загубата на право на личен живот. Например записите с времепространствена камера, които щяха да се използват в съда, трябваше да се събират от професионалисти и да се заверяват нотариално. Това нямаше да се окаже проблем, тъй като всеки момент можеше да се наблюдава многократно — просто трябваше да се отвори нова времепространствена връзка с въпросния инцидент.

Имаше дори предложения хората да се подготвят за своего рода „документиран живот“. Това щеше да гарантира законен достъп на властите до всеки инцидент в миналото на гражданите, без да се изискват предварителни официални процедури — и в същото време щеше да представлява сигурна защита срещу фалшиви обвинения.

Но въпреки протестите срещу ограничаването на гражданските права, изглежда, всички приемаха използването на новата технология от страна на следствието и прокуратурата. Времепространствената камера просто бе прекалено мощно оръжие, за да се пренебрегне.

Някои философи твърдяха, че това не е лошо. В крайна сметка хората бяха еволюирали, за да живеят на малки групи, в които всички се познаваха. От еволюционна гледна точка, едва неотдавна се бяха появили по-големи общности като градове, пълни с приятели и непознати. Времепространствената камера водеше до завръщане към предишния начин на живот, на мислене за другите хора и на отношения с тях.

Ала това не успокояваше онези, които се бояха, че вече няма да са в състояние да удовлетворяват потребността си от лично пространство.

И сега, когато времепространствената камера проникваше все по-назад в историята, човек не можеше да открие убежище дори в миналото.

Разкриването на истината по един или друг начин нараняваше мнозина. Те не обвиняваха истината, нито самите себе си, а новата технология и онези, които я бяха разпространили в света.

И главно Хайрам.

Отначало, предполагаше Боби, баща му почти се бе наслаждавал на славата си. Известността беше от полза за бизнеса. Но градушката от заплахи, атентати и саботажи изчерпваше силите му. Някои дори твърдяха, че фалшифицирал информацията на времепространствената камера за тях, близките им, враговете им или за техните герои.

Хайрам бе започнал да живее на светло. Сега имението му на Западното крайбрежие постоянно се обливаше в светлината на прожектори, захранвани от многобройни генератори. Дори спеше на включена лампа. Вече нямаше сигурни охранителни системи, но така поне можеше да е сигурен, че всеки, който ги преодолее, ще бъде видян от времепространствените камери на бъдещето.

И така, Хайрам живееше, пронизван от безмилостни лъчи, сам, вечно наблюдаван и мразен.

 

 

Мрачната процедура продължи.

Манинг погледна в бележника си.

— Ще изложа някои факти: неопровержими исторически истини, всички законно наблюдавани и нотариално заверени. Първо, връзката на Кингсли с госпожа Морис не е единствената, докато сте били заедно. Имал е кратка, явно незадоволителна авантюра с друга жена, започнала само месец след като сте се запознали. А след половин година…

— Не може да бъде!

— Изглежда, че общо е имал шест консумирани връзки с други жени преди ти да научиш за Джоди. — Той се усмихна. — Ако това те утешава, Кингсли е лъгал и другите си партньорки, и преди, и след това. Очевидно е изпечен прелюбодеец.

— Това е абсурдно! Щях да разбера.

— Но и ти си човек. Мога да ти покажа случаи, когато си разполагала с убедителни доказателства за изневерите на Кингсли и въпреки това не си им обръщала внимание, оправдавала си го, без дори да го съзнаваш. Фалшиви спомени…

— Казах ти как беше — студено го прекъсна Кейт. — Кингсли започна да ме мами, защото абортът опорочи връзката ни.

— А, абортът: голямото причинно събитие в твоя живот. Но се боя, че това изобщо не е вероятно. Моделът на поведение на Кингсли окончателно е бил установен много преди да се запознаете и помятането почти не го е променило. Ти също каза, че след нещастието кариерата ти набрала скорост.

— Да. Очевидно е.

— Това може да се докаже малко по-трудно, но пак мога да ти демонстрирам, че всъщност възходът ти е започнал няколко месеца преди аборта. — Психологът внимателно се вгледа в лицето й. — Кейт, ти съсредоточаваш всичко около това помятане. Искало ти се е да повярваш, че е невероятно важно. Това е било ужасно изпитание за теб. Но всъщност почти не е променило живота ти… Виждам, че не си убедена.

Тя не отговори.

Манинг притисна върховете на пръстите си едни към други и опря брадичката си върху тях.

— Мисля обаче, че в известен смисъл имаш право. Абортът действително е променил живота ти. Но не по такъв повърхностен начин, по какъвто смяташ ти. Това не те е накарало да работиш по-усилено, нито е опорочило връзката ви с Кингсли. Загубата на детето ти обаче дълбоко те е наранила. И сега изпитваш подсъзнателен страх, че същото може да се повтори.

— Какъв страх?

— Моля те, повярвай ми, не те съдя. Само се опитвам да обясня. Ти компенсираш с работа. Възможно е този неосъзнат страх да те е тласнал към по-големи постижения, към по-големи успехи. Но в същото време си започнала да страдаш от маниакална депресия. Единствено работата ти те е разсейвала от ужасния мрак, който си виждала в душата си. И затова си полагала по-големи усилия…

— Точно така. И затова съм използвала времепространствените дупки на Хайрам, за да шпионирам неговите конкуренти. — Тя поклати глава. — И колко са ми платили, докторе?

Манинг бавно закрачи пред софтскрийна.

— Кейт, ти си едно от първите човешки същества, които са подложени на този… хм, този шок на истината, но няма да си последното. Всички ние ще трябва да се отучим от утешителните лъжи, които си шепнем в мрака на ума си…

— Аз съм способна да установявам връзки: дори продължителни, стабилни. Как се вмества това в моя портрет като жертва на шок?

Манинг се намръщи, сякаш озадачен от въпроса.

— Господин Патерсън ли имаш предвид? Но тук няма противоречие. — Психологът отиде до пейката, измърмори някакво извинение и се втренчи в Боби. — В много отношения Боби Патерсън е един от най-непорасналите възрастни, които съм срещал. Ето защо той е напълно подходящ за… хм… празнотата в твоята личност. — Манинг се обърна към Кейт. — Разбираш ли?

Тя гневно отвърна на погледа му. И се изчерви.

Бележки

[1] Поправка на американската конституция, гарантираща, че никой не може да бъде принуден да свидетелства срещу себе си или да бъде съден два пъти за едно и също престъпление. — Б.пр.

[2] Включен в американската конституция като поправки 1–10 и във всички щатски конституции. — Б.пр.