Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава осма

На следващата сутрин Шийла отиде рано в офиса на ВИП в Сенчъри Сити[1], за да свърши малко работа преди събранието на целия колектив, което беше свикала. Тя си направи чаша ментов чай и се зае с купчината писма и отчети, затрупали бюрото й.

След малко на вратата й се почука и Шийла вдигна поглед. Изненада се като видя на прага Катлийн Симънс, завеждащ Маркетинг и пазарни проучвания във ВИП. Тя бе една от най-старите й приятелки, бяха съквартирантки в колежа, но напоследък в приятелството им се бе вмъкнала известна напрегнатост. Катлийн ставаше все по-капризна и мрачна. Шийла се насили да се усмихне приветливо:

— Добро утро. Рано си станала. — Катлийн бе известна във ВИП с вечните си закъснения за работа. — Предполагам, и ти като мен си решила да свършиш някои неща преди събранието.

— Всъщност не. Искам да поговорим, ако не си ужасно заета. — Катлийн изглеждаше недоспала. Имаше тъмни кръгове под очите, а лицето й бе бледо и подпухнало.

— Не съм. Влез и седни. Изглеждаш уморена.

— Напоследък не спя добре. Слушай, исках да говоря с теб, преди да започне събранието. Искам да дойда в Атланта с теб и Дейвид за представянето на нашата кампания за Ковингтън.

— Асовете от Ковингтън постепенно ще се срещнат с целия персонал на ВИП, но засега имаме нужда от теб тук.

— Моля те, Шийла! Трябва да се махна.

— Защо? Какво се е случило? — Шийла се облегна и огледа приятелката си, която палеше цигара. Някога Катлийн се обличаше най-модно от всички в офиса, а късата й кестенява коса винаги бе идеално подстригана. Напоследък, обаче, бе занемарила външния си вид. Днес носеше чифт стари сиви панталони и твърде развисната горница, без никакви допълнения. Косата й не беше много чиста. Дори равните й черни обувки не бяха боядисани.

— Проблеми с Хенри ли имаш?

— Не. Нямаме проблеми. Просто се разделихме, това е.

— О, Катлийн, съжалявам. — Всъщност Шийла не съжаляваше. Никога не бе одобрявала мъжете, които Катлийн избираше. Последният, Хенри, пиеше твърде много, вземаше наркотици и караше Катлийн да прави същото. През последната година Шийла и Том няколко пъти ги бяха карали от събирания до дома, тъй като не смееха да оставят който и да е от двамата зад волана. — Но вие двамата сте се карали и преди. Вероятно ще се сдобрите.

— Има друга жена. Хенри се е хванал с някаква двадесет и тригодишна помощник продуцентка. Казва, че е влюбен и иска да има деца от нея. Знаеш, че не искаше дете от мен, макар да го молех. Сега съм на тридесет и четири и съм сама.

Шийла считаше, че за Катлийн е по-добре и по-здравословно да бъде сама, отколкото с Хенри, но вместо това каза:

— Наистина съжалявам. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Нека да дойда в Атланта. Мога дори да остана там, докато работим за Ковингтън. Така няма да се налага вие с Дейвид да пътувате дотам и обратно.

— Не мисля, че ще се получи. — Шийла действително не беше сигурна, че може да повери на Катлийн толкова голяма отговорност. През последните няколко години от пиенето и наркотиците работата на Катлийн не бе задоволителна. На няколко пъти Шийла си бе мислила да я уволни, но не беше го направила, защото чувстваше, че дължи подкрепа на старата си приятелка. — Както казах, ти си ни нужна тук.

— Ти съвсем не се опитваш да проявиш разбиране — изрече Катлийн с леден глас.

Шийла реши, че наистина би трябвало да направи нещо, за да помогне на Катлийн. Ако я вземеше веднъж с тях в Атланта, щеше да изпълни задължението си:

— Добре, можеш да дойдеш в Атланта, когато започнем новата си кампания.

— Благодаря ти, Шийла. — Катлийн въздъхна дълбоко и уморено.

Шийла се усмихна съчувствено. Макар и да се бяха отчуждили, някога бяха добри приятелки. Катлийн дори бе кръстница на Джеси. Шийла разбираше, че трябва да положи усилие да помогне, затова предложи:

— След събранието ще те заведа на обяд и ще поговорим повече. Всичко ще бъде наред.

Изпита странното чувство, че вече е преживявала това. После се сети, че си бе казала същите думи едва предишния ден. Надяваше се, че не греши.

 

 

Събранието премина в трескава атмосфера. Освен работата за Ковингтън, ВИП започваха и голям проект за една местна фирма, Кайзер електроникс, а имаха да приключват и редица по-малки разработки на различни етапи.

Освен Шийла, Дейвид и Катлийн Симънс, на сутрешното събрание присъстваха и останалите от основния персонал на ВИП — творческият директор, Бен Ловиц, главният графичен дизайнер, Линди Фен, завеждащата връзки с обществеността, Джейн Пеличи, завеждащият проучванията Ник Олтмън, който бе компютърният гений на ВИП, и координаторът по проектите и завеждащ офиса, Сандра Рокман, която по същество движеше всичко. Наричаха Сандра майчица, макар да бе само на двадесет и шест.

Разтворили пред себе си огромен шестмесечен план-график, Шийла и останалите сверяваха проекти и определяха крайни срокове за всеки етап. Разпределяха помежду си задачите, които всеки трябваше да свърши или да прехвърли на нещатните сътрудници. ВИП разполагаха с голям списък на талантливи хора, които наемаха за отделни проекти, за да намалят извънредните разходи. Сандра Рокман отговаряше и за всички нещатни сътрудници.

— Хайде, момчета. — Сандра посочи към часовника на стената. — Да караме нататък. Приключихме ли със старите неща?

— Само да ви кажа още нещо — обади се Бен Ловиц и се впусна да обяснява личните си неразбирателства с един от клиентите.

Шийла обеща да се обади на клиента им и да заглади нещата:

— Но, Бен, ако тя започне да се жалва докато съм в Атланта, ще трябва да стискаш зъби и да бъдеш мил.

— Божичко, кога ли ще спечеля достатъчно, за да си купя малко лозе и да се оттегля в Санта Инес? — изплака Бен, като разтриваше вечно схванатия си врат. — Мразя да работя, за да си изкарвам прехраната.

— Но ти имаше най-много точки на теста Обичате ли работата си, който всички правихме — напомни му Дейвид.

— Така е — съгласи се Бен. — Обичам работата си. Просто не ми харесва това, че трябва да работя.

— Бен, можеш да се пенсионираш с това, което ще изкараме от Ковингтън — вдъхна му надежда Шийла. — Но не бива да протакаме тази задача. За да ги впечатлим, трябва да работим бързо и да сме готови, преди да са променили решението си. Трябва да подготвим комплексна кампания за две седмици.

Всички заохкаха и запъшкаха и заявиха, че за две седмици е невъзможно.

— Ей, няма невъзможни неща. — Шийла погледна календара. — Трябва да сме отново в Ковингтън към средата на юли. Това значи, че всички отпуски и удължени уикенди се отменят докато свършим работа.

Всички отново заохкаха и запъшкаха.

— Знам, че искам твърде много, но се нуждаем от това — подчерта Шийла. — Ако искаме ВИП да излезе твърдо на плюс, трябва да се хванем здраво на работа за Ковингтън.

— Експлоататорка мръсна — измърмори Бен Ловиц през смях. — Дявол го взел, и без друго не исках да почивам на четвърти юли. Исках да го прекарам в Сенчъри Сити с всички вас, момчета, и да поръчаме лимонада и ябълков пай.

— Ще купя фойерверки и можете да ги хвърляте от покрива — засмя се Шийла и взе записките си за Ковингтън. — Сега да насочим усилия към важната работа. Как вървят проучванията? — попита тя компютърния вундеркинд Ник Олтмън.

Олтмън вдигна огромна, нагъната като акордеон папка, която стоеше до стола му. Беше доста едър младеж на двадесет и две години с подобна на круша фигура, типична за човек, прекарал твърде много време пред компютъра, развивайки мозъка си, но не отделял същото време за тялото си. Много бе добър в своята област, макар да се държеше доста надменно. Никой от фирмата не го харесваше особено, но се примиряваха.

Той бутна папката към средата на масата, около която се съвещаваха:

— Приготвил съм ви доста домашна работа — заяви самодоволно. — Статии за Ковингтън и различните им подразделения от петнадесет години насам. Вестникарски истории за всички фирми, които са купували. Информация за всяко от подразделенията им, какво произвежда и кой го управлява. А също и доста рекламни материали за корпорацията. Огледайте добре всичко и ще откриете тук-там зрънца злато.

— Като например? — попита Шийла.

Олтмън отпи от безалкохолното си и я погледна замислено.

— Засега е по-скоро предчувствие, отколкото нещо сигурно. Но предчувствията ми обикновено са верни — каза той с лека нотка на превъзходство. — Изглежда Ковингтън са предприели твърде много сливания и закупувания за твърде кратко време. Те са уязвима цел за някоя финансова акула. Някои от подразделенията им са слаби, но като цяло са силни и изострят апетити. Сигурен съм, че на много от лешоядите на Уолстрийт ще им потекат лигите при мисълта да ги завладеят. Освен това, ако излъскаме тук-там фасадата на Ковингтън и им създадем хубав нов образ, това би привлякло внимание към фирмата.

— И какво? — Шийла вдигна рамене. — Искам само да получа добри отзиви за ВИП. Не ми пука какво ще стане с Ковингтън след като свършим.

— Един от шефовете ни е наел с тази цел, поне така ми се струва — възрази Ник. — Може би точно затова ти се е обадил зет ти. Може би Ковингтън вече се разиграва. Не мисля, че ще е сладката работа, която предричате с Дейвид. От гимназист се занимавам да проучвам големи корпорации. И мога да те уверя, че ще затънете до шия във вътрешните интриги докато работим за тях.

— Никой не смята, че ще е лесно, Ник — отвърна Шийла с нотка на раздразнение в гласа. — Какво предлагаш да направим?

— Трябва да разберете кой упражнява действителната власт в Ковингтън и да се съобразявате с него. Така ВИП няма да пострада при престрелката. Освен това — добави сериозно той — мисля, че всички трябва да купим акции от Ковингтън. Струва ми се, че цената им адски ще се вдигне.

— Вече раздаваш и съвети за борсата? — поклати глава Шийла. — Бива си го нашето генийче.

— Ник, радвам се, че искаш всички да забогатеем — каза Дейвид. — Но доколкото това засяга ВИП, не ми пука дали Ковингтън се продава, завладява или дели. Няма никакво значение.

— Така си мислиш ти. — Ник се облегна назад и ги изгледа с пренебрежение. — Работил ли си някога за корпорация? То е като да бягаш в плаващ пясък. Говорих с един приятел, който е наясно с тези неща. Ние сме просто пионка в тяхната игра.

— Хайде, Ник — намеси се Шийла нетърпеливо. — Играл си твърде много компютърни игри с преследване.

— Просто си дръж очите на четири — предупреди я Ник. — Говоря сериозно.

Бележки

[1] Деловата част на Лос Анджелис. — Б.пр.