Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава осма

В неделя следобед Шийла, Джеси и трите деца на Ели помагаха на Бил Локууд да сади цветя в тухлените саксии край новата им външна тераса. Денят беше чудесен, в небето не се виждаше и едно облаче. Беше горещо, но не толкова влажно, колкото обикновено в Атланта през юли.

Телефонът в къщата на семейство Локууд звънна и след малко Грейс Локууд се провикна от вратата към вътрешния двор:

— Шийла? Сестра ти се обажда. Четвъртият човек за тенис не е дошъл. Пита дали можеш да прескочиш до клуба, за да играеш с тях.

— Не мога, мамо. Напомни й, че й обещах да гледам децата.

— Мога и аз да ги гледам. Не ми създават грижи — настоя баща й. — Иди да се позабавляваш.

— Сигурен ли си, татко?

— Да, напълно — усмихна се баща й.

Преди няколко дни Шийла се беше преместила заедно с Джеси в дома на родителите си в Бъкхед под претекст, че къщата за гости на Ели е твърде малка. Трябваше да признае, че беше изненада, но Грейс и Бил изглеждаха във възторг от този развой на нещата. Дори бяха предложили да докарат Кирстен и малкия далматинец за своя сметка. Шийла започваше да си мисли, че родителите й всъщност не са толкова лоши, колкото ги бе изкарвала през всичките тези години, макар все още да беше нащрек с майка си.

След като Том вече не беше част от живота й, тя реши, че не си струва да пътува до Лос Анджелис и обратно, докато приключи работата в Ковингтън. Беше по-лесно и за Джеси, и за нея самата да останат в Атланта. Тъй като Дейвид си ходеше всеки уикенд, той щеше да се заеме с всичко, което излезе в офиса на ВИП. Шийла можеше просто да поддържа връзка по телефона и факса.

Все пак, Шийла продължаваше да се чувства неспокойна и като изтръгната от корените си. Струваше й се, че както Том, така и чудесната й къща в Лос Анджелис са част от един живот, минал преди векове. Възможно ли беше да са скъсали с Том само преди малко повече от седмица? Не беше за вярване.

 

 

— Страхотна беше — възкликна Ели след тенисмача, щастливо усмихната. — Гордея се с теб.

— Благодаря ти. Беше истинско удоволствие за мен. Трябва да играем по-често.

Шийла и Ели не бяха играли тенис заедно от деца, когато и двете просто бяха се пробвали без особен ентусиазъм в тази игра. След това обаче и двете поотделно се бяха хванали сериозно с тениса и сега не можеха да спрат да се възхищават взаимно от добрите си удари. Всъщност бяха играли страхотно, побеждаваха с по цял сет.

Като си тръгваха от корта, срещнаха Джереми Уелш, облечен в бял екип за тенис. Той също тъкмо бе свършил играта си.

— Това не са ли сестрите тенисистки — усмихна се той за поздрав. — Как беше играта ви?

— Страхотно — отговори Шийла. — Спечелихме.

— Аз също. Впрочем, Шийла — продължи той все тъй с усмивка. — Още веднъж ти благодаря за вечерята в петък. Твоето присъствие я направи много по-приятна.

— Приятелите ти съвсем не са досадни — отвърна Шийла. — Този Сам Шулц е голям образ. Прекарах чудесно.

— Аз също. — Джереми като че ли искаше да каже още нещо, но после размисли. — Радвам се да те видя, Ели — додаде той и се отправи към съблекалните.

— Мисля, че е много привлекателен — отбеляза Ели, докато вървяха към паркинга. — И каква е тази вечеря? Не си ми казала, че излизаш с него, Шийла. Криеш от мен?

— Не излизам с него. Вечерята беше делова. Бях поканена просто, за да не стои столът празен.

— О! — проточи Ели разочаровано. — Той е много подходящ и си помислих…

— Няма да стане. Отношенията ни са професионални. Това е всичко. — Въпреки че беше прекарала чудесно вечерта с Джереми, Шийла беше достатъчно умна, за да търси в това нещо повече. Той я смяташе само за делови партньор и точно такива щяха да си останат.

— Джереми е неженен, преуспял и секси. Три от три възможни. Какво повече можеш да искаш, Шийла? Много си придирчива. — Ели спусна гюрука на бялото БМВ преди да потеглят.

— Ели, за това трябват двама души. Джереми също не се интересува от мен. Виждаме се на работа. Разбираме се добре, но всичко е повърхностно. Това е. И така ще си остане.

— Мисля, че е интересно, дето те е поканил на вечеря. Брус ми е казвал, че излиза с много жени. Можел е да покани някоя от тях.

— Моля те, Ели! Едва съм се разделила с Том, ако си забравила. Все още не съм готова да се обвързвам с друг.

— Добре, добре. Но кажи ми, не мислиш ли, че Джереми е привлекателен?

— Да — призна Шийла. — А сега може ли да сменим темата?

Шийла мълча през повечето време по пътя за вкъщи. Знаеше, че Ели си мисли, че е ядосана, задето й е натрапвала Джереми, но всъщност не беше това. Шийла се чувстваше неловко, задето знаеше за връзката на Брус и освен това знаеше, че според Ели бракът й върви гладко.

Но може би той наистина вървеше? Все пак, Брус беше скъсал с Уийзи, не беше се решил да напусне Ели и децата. Може би тази връзка е била признак на кризата на средната възраст и сега всичко бе приключило.

Надяваше се, че е било само това.

 

 

След тенисмача Джереми си отиде вкъщи. Мисис Аткинс имаше свободен ден и той бе доволен, че е сам в къщата. Отвори си една студена бира Бек и се пльосна на пъстрия хамак от Гватемала на верандата, която гледаше към задния двор. Изведнъж осъзна, че за пръв път това лято сядаше навън, а лятото беше вече преполовило. Три пъти седмично идваше градинар, но сега забеляза, че дворът не изглеждаше толкова чист и поддържан, както когато Нанси живееше тук. След развода им той прекарваше колкото се може по-малко време у дома. Не му трябваше толкова голяма къща, би му стигнал един апартамент, но преместването изискваше твърде много усилия. По-лесно беше да си остане тук. В подобни дни, обаче, Джереми си мислеше колко хубаво би било като се прибира от работа, вкъщи да го чака жена, която да не е мисис Аткинс.

Мислите му се върнаха към Шийла и как тя бе казала за Сам Шулц, че е голям образ. Вярно беше. Той изглеждаше толкова различен по характер от брат си. Различаваха се и по външност, Сам беше поне с дванадесетина килограма по-слаб. И все пак бяха еднояйчни близнаци. Джереми се замисли какво ли бе предизвикало разрива им.

Вечерята беше минала гладко. Сам беше шумен разказвач и общо взето не им беше дал думата. Беше задал няколко въпроса за Ковингтън, но Джереми се държа подобаващо. Едгар изглеждаше доволен при срещата им в Ню Йорк в събота сутринта.

Сякаш всичко си беше дошло на мястото. Сега той и Ед изчакваха да видят какво ще направи Даймънд, преди да уточнят окончателната си стратегия.

Джереми си помисли колко щеше да спечели като приключи сделката, като се сложат привилегированите акции, увеличението на заплатата, премии и всичко останало. Какво щеше да прави с тях? Можеше да си купи апартамент на Хилтън хед, луксозна мансарда в Манхатън, ранчо в Монтана. Или да ги вложи в произведение на изкуството и да притежава оригинален Пикасо или Матис. Може да събира маркови коли, например ролс-ройс или стар модел Пакард със стъпалце.

В тази сделка обаче основното не беше печалбата и какво може да се купи с нея. Основното бе статутът, който щеше да получи. Вече няма да е просто президентът на Ковингтън интернешънъл. Ще бъде Джереми Уелш милионерът, а може би някой ден милиардерът. Ще вечеря с короновани особи и филмови звезди. Ще пътува по целия свят и ще отсяда в президентските апартаменти на най-луксозните хотели. Ще сключва сделки с някои от най-могъщите мъже в света. До него ще вървят жени, които мъжете, с които сключва сделки, да пожелават. Всичко това го очакваше, може би съвсем близо.

Мислите му отново се върнаха към Шийла, към вечерята в петък. Дотогава в неделовите му мисли витаеше образът на Шарлот. Сега осъзна, че някои от нещата, които бе казала Шийла, продължават да изскачат в съзнанието му неочаквано. Не че я желаеше. Тя беше привлекателна, но също като него беше целеустремена и предприемчива. Без съмнение, Шийла беше от типа жени, които търсят стабилност, а не случайна връзка. Освен това си спомни, че бе споменала, че в живота й има някой. Толкова по-добре.

На вратата се позвъни. Джереми не очакваше никого. Надигна се от удобния си хамак, остави бирата си на външната маса и тръгна към вратата, леко раздразнен, че нарушават спокойствието му в неделя следобед.

— Здравей, Джереми. Не си ме забравил, нали? — Шарлот стоеше на вратата широко усмихната. Изглеждаше страшно съблазнителна. Русата й коса бе пусната свободно и се стелеше по раменете. Беше облечена в тясна и прозрачна плажна рокля, която чудесно подчертаваше фигурата й.

— Шарлот — само изрече изненадано Джереми. Мислеше, че ясно й е показал, че не желае да я вижда повече. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Не изглеждаш очарован, че ме виждаш. Няма ли да ме поканиш да вляза?

— Не. Идеята не е добра. Виж, казах ти по телефона, че не мога повече да се срещам с теб. Не се чувствам в свои води в подобни ситуации. Ти си чудесна жена, но си обвързана с друг.

— Не можеш да се престориш, че онази нощ с мен беше нещо обикновено. — Тя се промъкна край него и влезе вътре.

— Моля те, Шарлот, не ме ли чуваш? Казах ти, че беше страхотно, но ти си омъжена. Не обичам подобни рискове.

— Какво рискуваш ти? Струва ми се, че аз съм тази, която излага на риск всичко — брака си, положението си…

— Така ли? И това те възбужда? Да живееш с тръпката от опасността, че могат да те хванат?

Тя вдигна рамене и метна бялата си сламена чанта на дивана.

— Няма ли да ми предложиш нещо за пиене?

— Не. Искам да си вървиш.

— Напротив. Ти ме желаеш. — Тя го погледна право в очите и го опипа с дясната си ръка.

— Моля те, недей. — Той се отдръпна, взе чантата й и й я подаде. — Как да те убедя?

Джереми не искаше да предизвиква неприятни сцени, но не желаеше тази жена в дома си, нито в живота си. Когато бе казал на Брус преди седмици, че Шарлот може да му навлече неприятности, не беше си ги представял и наполовина. Започваше да си мисли, че може би е луда.

Тя отвори чантата си, извади малка кутийка и му я подаде:

— Дойдох само да ти върна това. Копчетата ти за ръкавели.

— Какво каза на Р. Ч.? Че са ги откраднали?

— Не. Дадох да направят копие, за да си има и той. Наистина много ги хареса.

Джереми се усмихна кисело:

— Чудесно, сега винаги щом ги сложа, ще си мисля за него.

— Или за мен.

— Благодаря, че ми върна копчетата за ръкавели. Сега нека всеки си тръгне по пътя, моля те!

— Добре, ще се махна от живота ти, ако наистина го искаш — просъска тя. — Всъщност, до този момент не съм разбирала колко си сериозен и скучен, Мистър Идеален Ръководител. Кълна се, че сигурно би предпочел да спиш с Р. Ч., отколкото с мен. Привлича те неговата власт, нали? Това всъщност те привлече към мен от самото начало. — По дяволите, никой не ме желае заради самата мен! — Тя изведнъж избухна в плач, от очите й рукнаха гневни сълзи. — Никога не си ме желал.

На Джереми му се прииска да беше останал в клуба за още един сет, така нямаше да си е у дома за тази сцена. Беше си помислил дори да се отбие в офиса за два-три часа. Защо ли не го направи?

Отиде в кухнята, за да вземе кутия салфетки и ги донесе:

— Хайде, Шарлот, знаеш, че това, което казваш, не е вярно. Разстроена си. — Опита се да го изрече възможно най-успокоително. — Разбира се, че ти ме привлече. Това нямаше нищо общо с Р. Ч. Но когато се опомних, осъзнах, че трябва да престанем да се срещаме.

Беше й го казвал толкова пъти, че се почувства сякаш рецитираше нещо наизустено.

Тя избърса очи и седна на дивана:

— Не ти вярвам.

Джереми беше нервен, искаше да я разкара от къщата си. Защо само телефонът не звъннеше, каквото и да е, което да прекрати сцената. Не беше свикнал с подобни положения. Петгодишният брак с уравновесена жена го беше разглезил.

Въпреки раздразнението си, той седна до нея и хвана нежно ръката й:

— Шарлот, какво ти става? За какво е всичко това? Сигурен съм, че разбираш моето положение в тази история. Бях пометен от чувства, но после разбрах, че това е грешка и за двама ни. Защо не можеш да го разбереш?

— Не ме искаш, нали?

— О, моля те! — Това беше уморително. Прокле деня, или по-скоро вечерта, когато я беше срещнал, онази нощ, когато му се беше сторила толкова пленителна. Не можеше да си спомни какво е видял в нея.

— Няма да ме искаш дори да бях свободна.

— Ти не си свободна. Моля те, престани.

— Свободна съм.

— Какво?

— Зарязах Р. Ч. — прошепна тя. — Заради теб.

— О, господи!

Джереми се втренчи в нея и усети как кръвта му се смръзва. Какво, по дяволите, щеше да прави сега? Можеше само да си представи какво ще направи Р. Ч. Че ще го уволнят, беше едно на ръка. Кой знае още какво.

— Шарлот, това не е вярно, нали? — Молеше се да не е.

— Вярно е — каза тя. — Скарахме се жестоко и аз го напуснах.

— Каза ли му, че идваш тук? При мен?

— Разбира се, че му казах.

— По дяволите, нямала си право да го казваш! — изкрещя той. — Прекарали сме само една проклета нощ заедно. Страхотна нощ беше, не ме разбирай погрешно, но заради нея не можеш да захвърлиш целия си живот. Не можеш да напуснеш Р. Ч. заради мен без дори да си ме питала. Ти си луда, Шарлот! Направо си се побъркала.

— Не говори така! — изпищя тя. — Ти ме обичаш. Каза ми го.

— Кога? — попита той вбесен. — Кога съм казвал, че те обичам?

— През онази нощ — въздъхна тя. — Онази вълшебна нощ.

Джереми подпря чело на ръцете си. Искаше му се всичко това да изчезне. Защо му се случваше точно на него!

Ръката на Шарлот започна да го гали по врата. Побиха го тръпки.

— Хайде да се любим — пророни тя. — Зная, че искаш. Сега съм твоя.

Той я погледна нещастно, не знаеше какво да прави. Изведнъж му хрумна нещо.

— Добре, Шарлот. Ти иди в спалнята. Аз ще отворя бутилка шампанско.

Тя се усмихна щастливо и го целуна по бузата.

— Така е по-добре. Знаех, че ме искаш. Виждаш ли, трябваше ти само малко стръв.

— Какво?

— Като повярва, че съм свободна и си готов да ме вземеш пак — ухили се тя. — Така че сега само трябва да се освободя. Ще кажа на Р. Ч. утре, като отида да си взема нещата.

— Още не си казала на Р. Ч.? Излъга ме? Това ли искаш да кажеш? — Джереми усети как примката около врата му се разхлабва.

— Бързо схващаш, Джереми. Трябваше да зная дали ме искаш. А ти ме искаш, скъпи! — Шарлот се наведе да го целуне. Той понечи да се дръпне, но реши, че за момента е по-добре да се престори на увлечен. Отвърна на целувката й, но не усети нищо, което да наподобяваше страст.

— Иди се приготви — нареди той, като се откъсна от нея. — Аз ще отворя шампанското.

— Да, сър. — Тя се засмя щастливо, хвърли сандалите си и тръгна към спалнята.

Джереми отиде в кабинета си, затвори вратата и трескаво запрелиства бележника си с адреси. Набра номера на Люси Гуолтни. Звънна шест пъти и телефонният секретар не се включи. Тъкмо щеше да се откаже, когато Люси вдигна слушалката.

Той се представи и обясни набързо какво е станало:

— Сестра ви е превъртяла. Искам да кажа, че наистина е изгубила досег с реалността. Налага се да дойдете веднага. Трябва да направим нещо — той й даде адреса.

— О, боже — каза само Люси. — Идвам веднага.

Джереми отиде в кухнята да вземе шампанското, за да занимава Шарлот, докато Люси дойде.

Отваряше бутилката, когато му мина през ума, че винаги се беше смятал за добър познавач на човешките характери. Не че не беше забелязал от самото начало, че Шарлот е психически нестабилна и неуравновесена. Та нали му беше взела копчетата за ръкавели? Но никога не му беше хрумвало, че е дотолкова неуравновесена.

За миг се замисли за Р. Ч. и усети порив на състрадание към него. Онзи трябваше да живее с нея. Не е за чудене, че постоянно разкъсваше корпорации.

— Джереми! — чу Шарлот да вика от спалнята. — Защо се бавиш толкова?

— Ей сега. — Той погледна часовника на стената. Надяваше се, че Люси ще дойде скоро.

Ама че начин да си прекараш свободния неделен следобед!