Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава втора

— Добро утро, Рандолф. — Джереми влезе в офиса на изпълнителния директор и си наля чаша кафе, преди да седне.

— Добрутро, Джери. — Пинкни вдигна поглед от купчината писма, които разписваше. — Какво има? Научи ли нещо?

— Даймънд ще бъде в Атланта в понеделник. Знам го от съвсем сигурно място.

Рандолф се ухили широко:

— Джери, негодник такъв, свършил си добра работа.

— Благодаря. Освен това говорих с Лангхорн Ковингтън. Утре летя за Колорадо, за да се срещна с него. Не съм сигурен, че можем да го спечелим за каузата, но мисля, че си струва да се опита.

— Съгласен съм — кимна Рандолф. — Знаеш ли, мисля, че ще е добра идея да извикаме и сър Виктор за срещата с Даймънд.

Сър Виктор Никълсън оглавяваше международните операции на Ковингтън с център Лондон. Той, Пинкни и Уелш заемаха трите най-високи административни поста във фирмата.

— Ако сър Виктор е тук, когато Даймънд удари, ще представляваме силен фронт.

— Добра идея. Да се свържа ли с него или искаш ти да се заемеш с това?

— Аз ще се погрижа.

 

 

Сър Виктор Никълсън лежеше върху масивното легло с балдахин в имперски стил. Огромното му голо тяло лъщеше от пот. Беше се отпуснал и почти беше задрямал, докато чакаше Анабел да донесе маслото за масаж. Освен че беше страхотна в леглото, любовницата му беше и страхотна в масажите. Всъщност, точно това бе занятието й преди сър Виктор да я подмами да зареже работа, като й нае апартамент в Бийчъм плейс, който споделяше винаги, когато можеше. Сексът с Анабел беше страхотен, но щом свършеха и тя се захванеше да разтрива тялото му, сър Виктор започваше да се чуди кое от уменията й предпочиташе.

— Виктор, скъпи — каза Анабел, — вкъщи ли се прибираш след това? Маслото без аромат ли да използвам?

— Няма значение — отговори той сънливо. — Керълайн замина извън града за тази вечер. Аз трябва да се връщам в офиса.

Ан излезе от банята. Беше увила хавлия около тънкото си кръстче, но тя не се затваряше плътно:

— Искаш да кажеш, че Керълайн е извън града, а ти няма да останеш?

— Бизнес, скъпа моя. Клиенти от Брюксел. Трябва да ги заведа на вечеря — обясни. — Може би ще се върна по-късно.

— Защо да не мога да дойда с теб? Не сме излизали заедно от сума време. Откакто ме докара в този апартамент, ме превърна в истинска затворничка.

— Затворниците не могат да излизат — поправи я сър Виктор. — Ти не си затворничка, ти си моя метреса

— Предпочитам да ме наричаш компаньонка.

— … и да си вкъщи, когато дойда, влиза в служебните ти задължения.

— Когато започнахме да се срещаме ме извеждаше — изхленчи Анабел. — Виктор, наистина скучая. Не си спомням скуката да е влизала в служебните ми задължения.

Той се обърна по гръб и се втренчи в нея. Беше доста хубавичка, с естествено розовото си лице и тъмна кестенява коса.

— Не искам да те дразня, скъпа моя, но е невъзможно да те взема с мен довечера. Един от колегите от Брюксел познава жена ми. Би било, меко казано, неудобно. Сега можем ли да продължим с масажа? Става късно.

— Масажирай се сам, Виктор — сопна се тя. — Съгласих се на условията ти, защото те обичам. Но нямам намерение да остана твоя проклета компаньонка, ако очакваш от мен да си пропилея живота в тази златна клетка. В живота има по-важни неща от това да седя и да те чакам. Моля те, Виктор! Нека започна отново да работя. Така ще има с кого да си говоря през деня.

— Не. Ако ходиш на работа, няма да си тук, когато съм свободен.

— Това съвсем не е разумен довод.

Телефонът звънна, но Анабел не му обърна внимание. Продължи да стои и да го гледа изпепеляващо, като очакваше той да отстъпи.

— Ще вдигнеш ли проклетия телефон, а? Сигурно е за мен.

Личният помощник на сър Виктор, Иън Макинтаър, знаеше наизуст телефонния номер на Анабел, но му беше наредено да се обажда в апартамента й само по спешни дела.

— Ти го вдигни! — Тя се обърна и влезе в банята, като хлопна вратата след себе си.

С въздишка на раздразнение той вдигна телефона:

— Да, Иън?

Изслуша съобщението, което Иън му предаде. Наистина беше спешно и сър Виктор не се зарадва на новините.

— Добре тогава. Обади се на Пинкни и му кажи, че ще бъда там — нареди той. — Освен това, Иън, ще взема Конкорд за Ню Йорк в събота. Моля те, запази две места, апартамент в хотел Карлайл и ранен полет до Атланта в понеделник сутринта.

Сър Виктор отиде до банята и почука на вратата:

— Анабел, излез от там. Имам изненада за теб.

След малко вратата се открехна леко и тя го погледна подозрително:

— Каква изненада?

— В понеделник имам работа в Атланта. Реших, че можем да отидем по-рано и да прекараме уикенда в Ню Йорк.

Очите на Анабел се разтвориха широко и тя радостно се засмя:

— Наистина ли, Виктор? Никога досега не съм била в Щатите.

— Наистина, мила. А сега какво ще кажеш за масажа ми?

 

 

Шийла прекара вечерта с трите деца на семейство Райнхарт. Сестра й Ели беше отишла в Савана с колата и щеше да спи там, за да бъде с някаква нейна приятелка, която щяха да я оперират на сутринта. Брус, както винаги, работеше до късно.

След вечеря Шийла игра на Монопол с Ани и Уил, докато бавачката приспиваше петгодишния Тими. После направиха пуканки и гледаха на видео филм за Батман. Когато филмът свърши, беше малко след десет и Шийла беше уморена. Изпрати Ани и Уил да си лягат и прекоси задния двор, за да отиде до къщата за гости, където я бяха настанили.

Шийла обичаше да бъде само с племенниците си, без Ели и Брус, само че след това Джеси й липсваше още повече. Том също й липсваше. Беше му се извинила, задето се разстрои заради далматинеца, но все още си говореха малко напрегнато, когато му се обаждаше по телефона. Поне наближаваше уикендът и можеше да вземе самолета за Лос Анджелис и да му се извини лично.

Нощта беше гореща, но Шийла изключи климатика в къщата за гости. Отвори прозореца и пое дълбоко въздух. Тежкият, опияняващ аромат на цъфналите магнолии беше единственото, което някога обичаше през горещите летни нощи на Юга.

Напълни ваната със студена вода и тъкмо се канеше да влезе в нея, когато телефонът иззвъня.

— Тъкмо се канех да влизам във ваната — каза тя на Катлийн Симънс. — Не може ли да ти се обадя или да почака до сутринта? Ще идваш на работа, нали?

Катлийн си беше взела свободни дни, за да си търси апартамент и Шийла не беше я виждала през последните два дни.

— Исках да ти кажа, че си намерих страхотен апартамент. Утре ще работя, а след това се връщам в Лос Анджелис, за да се заема с преустройване на живота си.

— Добре. — Шийла копнееше да стигне до ваната. — Ще се видим утре сутрин.

— Чакай, Шийла — продължи Катлийн. — Има нещо, за което искам да поговоря с теб. Нещо, за което не искам да говорим в офиса… Дейвид може да ни чуе.

Шийла седна на леглото. Явно ваната трябваше да почака:

— И какво е то?

— Знаеш много добре какво ще кажа.

— Не, не мисля, че знам — отвърна тя нетърпеливо.

— Джереми Уелш. — В гласа на Катлийн изведнъж се появи нотка на враждебност.

— Какво за него?

— Говоря за теб и Джереми. Говоря за това, че двамата с него вечеряхте в Бъкхед дайнър онзи ден. Не го отричай, защото аз бях там и ви видях.

— Не смятах да го отричам — отвърна Шийла объркана. — Какъв е проблемът?

— Дейвид и аз вечеряхме на барплота. Вие с Джереми бяхте от другата страна на залата. Твърде погълнати един от друг, за да забележите някого. Дейвид не ви видя, но аз да.

— Това е нелепо. С Джереми говорихме по работа. Съвсем не сме били погълнати един от друг.

— С Дейвид те поканихме да вечеряш с нас, а ти каза, че трябва да телефонираш — продължи Катлийн гневно, с обвинителен глас. — След половин час беше там с Джереми. Ти си една двулична кучка, знаеш ли? Вече имаш един мъж в живота си. Освен това си лъжкиня. Каза ми, че не се интересуваш от Джереми.

— Катлийн, да не си пила?

— Точно така, опитай се да смениш темата. Но искам да знаеш, че аз знам. Не се обвързваме с клиенти, забрави ли? — изимитира я тя.

Шийла се опитваше да запази спокойствие, но това вече беше прекалено:

— Катлийн, само се чуй. Правиш от мухата слон. Беше просто импровизирана делова вечеря. Нищо повече.

— Да, разбира се — отвърна Катлийн саркастично. — Щом ти го казваш.

— Знаеш ли, струва ми се, че трябва да си потърсиш психоаналитик. Ако си нямаш друга работа, освен да седиш и да си измисляш лъжи за мен, явно си много нещастна. Опитах се да ти бъда добра приятелка, но през последната година ми беше все по-трудно. — Шийла млъкна и се опита да се успокои. — И още нещо. Този твой план да се преместиш в Атланта е направо абсурден. Мислиш си, че можеш да избягаш от проблемите си, но те ще се преместят заедно с теб. Ядосана си на Хенри, че те е напуснал. Ядосана си на мен, защото имам Том и съм доволна от живота си. Ревността ти е съвсем безпричинна и ако не поработиш сериозно върху себе си, тази ревност ще те погуби.

Катлийн мълчеше от другата страна. Няколко мига никоя от двете не проговори.

— Слушай, Катлийн, казвам ти го за твое добро, като приятелка. Наистина трябва да потърсиш помощ. Трябва да си изясниш проблемите. Трябва да погледнеш навътре в себе си.

— А ти трябва да се вгледаш в себе си, Шийла. И ти не си чак толкова щастлива. Защо иначе би хукнала след Джереми, щом вече си имаш някого? Но все пак няма да го имаш. Никога.

— Престани! — изкрещя Шийла в слушалката. — Не съм го искала. И не желая да продължавам този разговор. Лека нощ. — Тя затвори и откачи слушалката, за да не може Катлийн да се обади отново.

Пъхна се във ваната и се опита да се отпусне, но не можеше да престане да мисли за Катлийн. Не след дълго, обаче, на замрежената врата на къщата за гости се почука:

— Шийла? Аз съм, Брус.

— О, по дяволите — измърмори Шийла през зъби. Зет й беше последният човек, с който й се занимаваше в момента. — Един момент.

Тя бързо се изтри, облече хавлиен халат и отиде до мрежестата врата, но не я отключи.

— Здравей, Брус. Какво има?

— Видях, че свети. Няма ли да ме поканиш?

— Готвя се да си лягам.

— Нося наистина превъзходен коняк — той вдигна бутилка запазена марка Лафит-Ротшилд, за да й я покаже — и две чаши. Не искаш ли да пийнеш с мен? Беше дълъг ден.

— Страхувам се, че не, Брус. Късно е.

— Страх те е, че ще се възползвам от отсъствието на Ели?

Точно така си мислеше, но се усмихна и каза:

— Не, просто съм изморена.

Брус я погледна през мрежата и също се усмихна. Шийла си помисли, че и той изглежда уморен.

— Значи ще трябва да си пия сам.

— Съжалявам. Лека нощ.

Той тръгна обратно през двора и изчезна в кухнята. Тя затвори вратата на къщата за гости и заключи. Брус поне не прекали, помисли си. Беше благодарна и за това. Последното, което й трябваше, беше сцена със зет й.

 

 

На следващата сутрин в Ковингтън Шийла и Дейвид обсъждаха идеи за програмата в полза на служещите. Прилагаха метода на мозъчна атака, когато се появи Катлийн, с повече от час закъснение. Тя ги поздрави студено и веднага се пъхна в един от съседните офиси, които Ковингтън бяха отделили на ВИП.

— Олеле — каза Дейвид, когато Катлийн мина край тях. — Това преднамерено ли беше или просто не се радваше да ни види?

Шийла се усмихна и поклати глава. Ако Катлийн не променеше отношението си, щеше да се наложи да я освободи, преди да са приключили работата в Ковингтън. Това би означавало допълнително натоварване за останалите, но беше за предпочитане пред това да се разправят с променливите настроения на Катлийн.

Телефонът в офиса на Шийла звънна и тя отиде да го вдигне. Обаждаше се Джереми Уелш:

— Шийла, вие с Дейвид утре тръгвате за Лос Анджелис, нали?

— Само аз. Дейвид остава през уикенда.

— Чудех се дали не искаш да се възползваш от самолета на фирмата. Трябва да отида в Колорадо, за да се срещна с един от нашите попечители. Той е голям природозащитник. Изпратих му предложението на ВИП за промяна на имиджа и е много впечатлен. Бих искал да присъстваш на срещата, за да отговориш на въпросите му. После пилотът може да те откара до Лос Анджелис, докато аз обсъждам другите неща с него.

— Разбира се, Джереми — съгласи се Шийла. — С удоволствие. Така щеше да пристигне в Лос Анджелис по-късно, но какво да се прави, това беше по работа, а и щеше да пътува безплатно.

— Чудесно. Чакай ме във фоайето в един и ще отидем заедно до летището.

— Какво става? — Катлийн влезе само секунда след като Шийла бе затворила телефона. — Чух те да говориш с Джереми.

— Нищо не става. — Дейвид работеше в съседната стая, затова Шийла отиде да затвори вратата. — Седни. Трябва да поговорим.

— Ще стоя права, благодаря. — Катлийн дръпна от цигарата си и я изгледа предизвикателно.

— Така не може да продължава. Подслушваш телефонните ми разговори, обвиняваш ме, че между мен и Джереми има нещо, когато това не е вярно. Не мога да работя с теб, ако продължаваш да се държиш така, Катлийн.

— Уволняваш ли ме?

— Мисля да смятаме това за предупреждение. Или се стегни, или…

— Или какво?

— Или си вземи малко отпуска. Остани в Лос Анджелис и обмисли всичко. Не се хвърляй да се местиш в Атланта толкова внезапно. Обмисли всички възможности — посъветва я Шийла. — После, ако решиш да се местиш, добре. Ще знаеш, че решението ти е правилно, защото няма да е прибързано.

— Точно това искаш. Да ме изпратиш на няколко хиляди мили от Джереми. Каква подла кучка си!

— Добре, край! Изтърпях колкото можах! Опитах се да бъда разумна, но ти отказваш да разбереш. Уволнена си, Катлийн. Давам ти заплатата за два месеца, за да ти помогна с преместването в Атланта, докато си намериш друга работа.

Катлийн я погледна с отвращение:

— Точно това си целяла през цялото време. Винаги си се дразнела, че работя във ВИП. От месеци искаш да ме уволниш.

— Знаеш, че това не е вярно. Преди работеше чудесно за ВИП. Беше истинска опора за фирмата, но се промени. Повярвай ми, много ми е неприятно, че трябва да се разделим по този начин, но вече не можем да работим заедно.

Катлийн изгаси цигарата си в бюрото на Шийла вместо в пепелника:

— Заплата за два месеца е твърде малко.

— Това е неимоверно щедро, Катлийн, а освен това с всичко, което ВИП може да си позволи. Правя го само заради някогашното ни приятелство.

— Мислиш си, че ще се отървеш от мен, но няма да стане. Ще си направя собствена фирма тук, в Атланта — заплаши Катлийн. — Ще се съревновавам с теб за всяка работа, за която кандидатстваш. Ще ти натрия носа.

— Забрави за двата месеца обезщетение. — Шийла беше бясна, но не повиши глас. — Ще ти дам стандартните две седмици плюс парите за отпуската, която не си използвала. А сега се разкарай оттук.

— С удоволствие.

Шийла продължи да седи мълчаливо до бюрото си и се опита да се успокои. Противно й беше, че прекрати отношенията си с Катлийн по такъв неприятен начин, но не й беше останал друг избор. В края на краищата, Катлийн бе отишла твърде далеч.

Тя се надяваше, че са приключили веднъж завинаги, но като познаваше Катлийн, беше сигурна, че това още не е краят.