Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Tender Offerings, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иглика Стойнешка, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мередит Рич
Заглавие: Предпазлива оферта
Преводач: Иглика Стойнешка
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: Американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
ISBN: 954-701-018-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591
Издание:
Автор: Мередит Рич
Заглавие: Предпазлива оферта
Преводач: Иглика Стойнешка
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
ISBN: 954-701-031-х
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592
История
- — Добавяне
Глава втора
— Добро утро, Рандолф. — Джереми влезе в офиса на изпълнителния директор и си наля чаша кафе, преди да седне.
— Добрутро, Джери. — Пинкни вдигна поглед от купчината писма, които разписваше. — Какво има? Научи ли нещо?
— Даймънд ще бъде в Атланта в понеделник. Знам го от съвсем сигурно място.
Рандолф се ухили широко:
— Джери, негодник такъв, свършил си добра работа.
— Благодаря. Освен това говорих с Лангхорн Ковингтън. Утре летя за Колорадо, за да се срещна с него. Не съм сигурен, че можем да го спечелим за каузата, но мисля, че си струва да се опита.
— Съгласен съм — кимна Рандолф. — Знаеш ли, мисля, че ще е добра идея да извикаме и сър Виктор за срещата с Даймънд.
Сър Виктор Никълсън оглавяваше международните операции на Ковингтън с център Лондон. Той, Пинкни и Уелш заемаха трите най-високи административни поста във фирмата.
— Ако сър Виктор е тук, когато Даймънд удари, ще представляваме силен фронт.
— Добра идея. Да се свържа ли с него или искаш ти да се заемеш с това?
— Аз ще се погрижа.
Сър Виктор Никълсън лежеше върху масивното легло с балдахин в имперски стил. Огромното му голо тяло лъщеше от пот. Беше се отпуснал и почти беше задрямал, докато чакаше Анабел да донесе маслото за масаж. Освен че беше страхотна в леглото, любовницата му беше и страхотна в масажите. Всъщност, точно това бе занятието й преди сър Виктор да я подмами да зареже работа, като й нае апартамент в Бийчъм плейс, който споделяше винаги, когато можеше. Сексът с Анабел беше страхотен, но щом свършеха и тя се захванеше да разтрива тялото му, сър Виктор започваше да се чуди кое от уменията й предпочиташе.
— Виктор, скъпи — каза Анабел, — вкъщи ли се прибираш след това? Маслото без аромат ли да използвам?
— Няма значение — отговори той сънливо. — Керълайн замина извън града за тази вечер. Аз трябва да се връщам в офиса.
Ан излезе от банята. Беше увила хавлия около тънкото си кръстче, но тя не се затваряше плътно:
— Искаш да кажеш, че Керълайн е извън града, а ти няма да останеш?
— Бизнес, скъпа моя. Клиенти от Брюксел. Трябва да ги заведа на вечеря — обясни. — Може би ще се върна по-късно.
— Защо да не мога да дойда с теб? Не сме излизали заедно от сума време. Откакто ме докара в този апартамент, ме превърна в истинска затворничка.
— Затворниците не могат да излизат — поправи я сър Виктор. — Ти не си затворничка, ти си моя метреса…
— Предпочитам да ме наричаш компаньонка.
— … и да си вкъщи, когато дойда, влиза в служебните ти задължения.
— Когато започнахме да се срещаме ме извеждаше — изхленчи Анабел. — Виктор, наистина скучая. Не си спомням скуката да е влизала в служебните ми задължения.
Той се обърна по гръб и се втренчи в нея. Беше доста хубавичка, с естествено розовото си лице и тъмна кестенява коса.
— Не искам да те дразня, скъпа моя, но е невъзможно да те взема с мен довечера. Един от колегите от Брюксел познава жена ми. Би било, меко казано, неудобно. Сега можем ли да продължим с масажа? Става късно.
— Масажирай се сам, Виктор — сопна се тя. — Съгласих се на условията ти, защото те обичам. Но нямам намерение да остана твоя проклета компаньонка, ако очакваш от мен да си пропилея живота в тази златна клетка. В живота има по-важни неща от това да седя и да те чакам. Моля те, Виктор! Нека започна отново да работя. Така ще има с кого да си говоря през деня.
— Не. Ако ходиш на работа, няма да си тук, когато съм свободен.
— Това съвсем не е разумен довод.
Телефонът звънна, но Анабел не му обърна внимание. Продължи да стои и да го гледа изпепеляващо, като очакваше той да отстъпи.
— Ще вдигнеш ли проклетия телефон, а? Сигурно е за мен.
Личният помощник на сър Виктор, Иън Макинтаър, знаеше наизуст телефонния номер на Анабел, но му беше наредено да се обажда в апартамента й само по спешни дела.
— Ти го вдигни! — Тя се обърна и влезе в банята, като хлопна вратата след себе си.
С въздишка на раздразнение той вдигна телефона:
— Да, Иън?
Изслуша съобщението, което Иън му предаде. Наистина беше спешно и сър Виктор не се зарадва на новините.
— Добре тогава. Обади се на Пинкни и му кажи, че ще бъда там — нареди той. — Освен това, Иън, ще взема Конкорд за Ню Йорк в събота. Моля те, запази две места, апартамент в хотел Карлайл и ранен полет до Атланта в понеделник сутринта.
Сър Виктор отиде до банята и почука на вратата:
— Анабел, излез от там. Имам изненада за теб.
След малко вратата се открехна леко и тя го погледна подозрително:
— Каква изненада?
— В понеделник имам работа в Атланта. Реших, че можем да отидем по-рано и да прекараме уикенда в Ню Йорк.
Очите на Анабел се разтвориха широко и тя радостно се засмя:
— Наистина ли, Виктор? Никога досега не съм била в Щатите.
— Наистина, мила. А сега какво ще кажеш за масажа ми?
Шийла прекара вечерта с трите деца на семейство Райнхарт. Сестра й Ели беше отишла в Савана с колата и щеше да спи там, за да бъде с някаква нейна приятелка, която щяха да я оперират на сутринта. Брус, както винаги, работеше до късно.
След вечеря Шийла игра на Монопол с Ани и Уил, докато бавачката приспиваше петгодишния Тими. После направиха пуканки и гледаха на видео филм за Батман. Когато филмът свърши, беше малко след десет и Шийла беше уморена. Изпрати Ани и Уил да си лягат и прекоси задния двор, за да отиде до къщата за гости, където я бяха настанили.
Шийла обичаше да бъде само с племенниците си, без Ели и Брус, само че след това Джеси й липсваше още повече. Том също й липсваше. Беше му се извинила, задето се разстрои заради далматинеца, но все още си говореха малко напрегнато, когато му се обаждаше по телефона. Поне наближаваше уикендът и можеше да вземе самолета за Лос Анджелис и да му се извини лично.
Нощта беше гореща, но Шийла изключи климатика в къщата за гости. Отвори прозореца и пое дълбоко въздух. Тежкият, опияняващ аромат на цъфналите магнолии беше единственото, което някога обичаше през горещите летни нощи на Юга.
Напълни ваната със студена вода и тъкмо се канеше да влезе в нея, когато телефонът иззвъня.
— Тъкмо се канех да влизам във ваната — каза тя на Катлийн Симънс. — Не може ли да ти се обадя или да почака до сутринта? Ще идваш на работа, нали?
Катлийн си беше взела свободни дни, за да си търси апартамент и Шийла не беше я виждала през последните два дни.
— Исках да ти кажа, че си намерих страхотен апартамент. Утре ще работя, а след това се връщам в Лос Анджелис, за да се заема с преустройване на живота си.
— Добре. — Шийла копнееше да стигне до ваната. — Ще се видим утре сутрин.
— Чакай, Шийла — продължи Катлийн. — Има нещо, за което искам да поговоря с теб. Нещо, за което не искам да говорим в офиса… Дейвид може да ни чуе.
Шийла седна на леглото. Явно ваната трябваше да почака:
— И какво е то?
— Знаеш много добре какво ще кажа.
— Не, не мисля, че знам — отвърна тя нетърпеливо.
— Джереми Уелш. — В гласа на Катлийн изведнъж се появи нотка на враждебност.
— Какво за него?
— Говоря за теб и Джереми. Говоря за това, че двамата с него вечеряхте в Бъкхед дайнър онзи ден. Не го отричай, защото аз бях там и ви видях.
— Не смятах да го отричам — отвърна Шийла объркана. — Какъв е проблемът?
— Дейвид и аз вечеряхме на барплота. Вие с Джереми бяхте от другата страна на залата. Твърде погълнати един от друг, за да забележите някого. Дейвид не ви видя, но аз да.
— Това е нелепо. С Джереми говорихме по работа. Съвсем не сме били погълнати един от друг.
— С Дейвид те поканихме да вечеряш с нас, а ти каза, че трябва да телефонираш — продължи Катлийн гневно, с обвинителен глас. — След половин час беше там с Джереми. Ти си една двулична кучка, знаеш ли? Вече имаш един мъж в живота си. Освен това си лъжкиня. Каза ми, че не се интересуваш от Джереми.
— Катлийн, да не си пила?
— Точно така, опитай се да смениш темата. Но искам да знаеш, че аз знам. Не се обвързваме с клиенти, забрави ли? — изимитира я тя.
Шийла се опитваше да запази спокойствие, но това вече беше прекалено:
— Катлийн, само се чуй. Правиш от мухата слон. Беше просто импровизирана делова вечеря. Нищо повече.
— Да, разбира се — отвърна Катлийн саркастично. — Щом ти го казваш.
— Знаеш ли, струва ми се, че трябва да си потърсиш психоаналитик. Ако си нямаш друга работа, освен да седиш и да си измисляш лъжи за мен, явно си много нещастна. Опитах се да ти бъда добра приятелка, но през последната година ми беше все по-трудно. — Шийла млъкна и се опита да се успокои. — И още нещо. Този твой план да се преместиш в Атланта е направо абсурден. Мислиш си, че можеш да избягаш от проблемите си, но те ще се преместят заедно с теб. Ядосана си на Хенри, че те е напуснал. Ядосана си на мен, защото имам Том и съм доволна от живота си. Ревността ти е съвсем безпричинна и ако не поработиш сериозно върху себе си, тази ревност ще те погуби.
Катлийн мълчеше от другата страна. Няколко мига никоя от двете не проговори.
— Слушай, Катлийн, казвам ти го за твое добро, като приятелка. Наистина трябва да потърсиш помощ. Трябва да си изясниш проблемите. Трябва да погледнеш навътре в себе си.
— А ти трябва да се вгледаш в себе си, Шийла. И ти не си чак толкова щастлива. Защо иначе би хукнала след Джереми, щом вече си имаш някого? Но все пак няма да го имаш. Никога.
— Престани! — изкрещя Шийла в слушалката. — Не съм го искала. И не желая да продължавам този разговор. Лека нощ. — Тя затвори и откачи слушалката, за да не може Катлийн да се обади отново.
Пъхна се във ваната и се опита да се отпусне, но не можеше да престане да мисли за Катлийн. Не след дълго, обаче, на замрежената врата на къщата за гости се почука:
— Шийла? Аз съм, Брус.
— О, по дяволите — измърмори Шийла през зъби. Зет й беше последният човек, с който й се занимаваше в момента. — Един момент.
Тя бързо се изтри, облече хавлиен халат и отиде до мрежестата врата, но не я отключи.
— Здравей, Брус. Какво има?
— Видях, че свети. Няма ли да ме поканиш?
— Готвя се да си лягам.
— Нося наистина превъзходен коняк — той вдигна бутилка запазена марка Лафит-Ротшилд, за да й я покаже — и две чаши. Не искаш ли да пийнеш с мен? Беше дълъг ден.
— Страхувам се, че не, Брус. Късно е.
— Страх те е, че ще се възползвам от отсъствието на Ели?
Точно така си мислеше, но се усмихна и каза:
— Не, просто съм изморена.
Брус я погледна през мрежата и също се усмихна. Шийла си помисли, че и той изглежда уморен.
— Значи ще трябва да си пия сам.
— Съжалявам. Лека нощ.
Той тръгна обратно през двора и изчезна в кухнята. Тя затвори вратата на къщата за гости и заключи. Брус поне не прекали, помисли си. Беше благодарна и за това. Последното, което й трябваше, беше сцена със зет й.
На следващата сутрин в Ковингтън Шийла и Дейвид обсъждаха идеи за програмата в полза на служещите. Прилагаха метода на мозъчна атака, когато се появи Катлийн, с повече от час закъснение. Тя ги поздрави студено и веднага се пъхна в един от съседните офиси, които Ковингтън бяха отделили на ВИП.
— Олеле — каза Дейвид, когато Катлийн мина край тях. — Това преднамерено ли беше или просто не се радваше да ни види?
Шийла се усмихна и поклати глава. Ако Катлийн не променеше отношението си, щеше да се наложи да я освободи, преди да са приключили работата в Ковингтън. Това би означавало допълнително натоварване за останалите, но беше за предпочитане пред това да се разправят с променливите настроения на Катлийн.
Телефонът в офиса на Шийла звънна и тя отиде да го вдигне. Обаждаше се Джереми Уелш:
— Шийла, вие с Дейвид утре тръгвате за Лос Анджелис, нали?
— Само аз. Дейвид остава през уикенда.
— Чудех се дали не искаш да се възползваш от самолета на фирмата. Трябва да отида в Колорадо, за да се срещна с един от нашите попечители. Той е голям природозащитник. Изпратих му предложението на ВИП за промяна на имиджа и е много впечатлен. Бих искал да присъстваш на срещата, за да отговориш на въпросите му. После пилотът може да те откара до Лос Анджелис, докато аз обсъждам другите неща с него.
— Разбира се, Джереми — съгласи се Шийла. — С удоволствие. Така щеше да пристигне в Лос Анджелис по-късно, но какво да се прави, това беше по работа, а и щеше да пътува безплатно.
— Чудесно. Чакай ме във фоайето в един и ще отидем заедно до летището.
— Какво става? — Катлийн влезе само секунда след като Шийла бе затворила телефона. — Чух те да говориш с Джереми.
— Нищо не става. — Дейвид работеше в съседната стая, затова Шийла отиде да затвори вратата. — Седни. Трябва да поговорим.
— Ще стоя права, благодаря. — Катлийн дръпна от цигарата си и я изгледа предизвикателно.
— Така не може да продължава. Подслушваш телефонните ми разговори, обвиняваш ме, че между мен и Джереми има нещо, когато това не е вярно. Не мога да работя с теб, ако продължаваш да се държиш така, Катлийн.
— Уволняваш ли ме?
— Мисля да смятаме това за предупреждение. Или се стегни, или…
— Или какво?
— Или си вземи малко отпуска. Остани в Лос Анджелис и обмисли всичко. Не се хвърляй да се местиш в Атланта толкова внезапно. Обмисли всички възможности — посъветва я Шийла. — После, ако решиш да се местиш, добре. Ще знаеш, че решението ти е правилно, защото няма да е прибързано.
— Точно това искаш. Да ме изпратиш на няколко хиляди мили от Джереми. Каква подла кучка си!
— Добре, край! Изтърпях колкото можах! Опитах се да бъда разумна, но ти отказваш да разбереш. Уволнена си, Катлийн. Давам ти заплатата за два месеца, за да ти помогна с преместването в Атланта, докато си намериш друга работа.
Катлийн я погледна с отвращение:
— Точно това си целяла през цялото време. Винаги си се дразнела, че работя във ВИП. От месеци искаш да ме уволниш.
— Знаеш, че това не е вярно. Преди работеше чудесно за ВИП. Беше истинска опора за фирмата, но се промени. Повярвай ми, много ми е неприятно, че трябва да се разделим по този начин, но вече не можем да работим заедно.
Катлийн изгаси цигарата си в бюрото на Шийла вместо в пепелника:
— Заплата за два месеца е твърде малко.
— Това е неимоверно щедро, Катлийн, а освен това с всичко, което ВИП може да си позволи. Правя го само заради някогашното ни приятелство.
— Мислиш си, че ще се отървеш от мен, но няма да стане. Ще си направя собствена фирма тук, в Атланта — заплаши Катлийн. — Ще се съревновавам с теб за всяка работа, за която кандидатстваш. Ще ти натрия носа.
— Забрави за двата месеца обезщетение. — Шийла беше бясна, но не повиши глас. — Ще ти дам стандартните две седмици плюс парите за отпуската, която не си използвала. А сега се разкарай оттук.
— С удоволствие.
Шийла продължи да седи мълчаливо до бюрото си и се опита да се успокои. Противно й беше, че прекрати отношенията си с Катлийн по такъв неприятен начин, но не й беше останал друг избор. В края на краищата, Катлийн бе отишла твърде далеч.
Тя се надяваше, че са приключили веднъж завинаги, но като познаваше Катлийн, беше сигурна, че това още не е краят.