Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава трета

Джереми закъсняваше. Беше преровил чекмеджето си, за да търси чифт сребърни копчета за ръкавели, онези с форма на стари пикапи. Той рядко ги слагаше, но бе помислил, че биха били подходящи в чест на това пътуване на Запад и срещата му с Лангхорн Ковингтън. Не можеше обаче да ги намери никъде, затова си сложи чифт златни с тюркоази.

Отиде в кухнята, където наетата преди две седмици икономка пиеше чай Ърл Грей и четеше Атланта джърнъл — конститюшън.

— Мисис Аткинс, не мога да открия чифт копчета за ръкавели. Сребърни, с форма на стар модел Форд.

Възрастната англичанка вдигна поглед от вестника:

— Сигурна съм, че не съм ги виждала, мистър Уелш.

— Бяха в чекмеджето при другите.

— Съжалявам, мистър Уелш, ще ги потърся като почиствам днес. Може би са паднали зад нещо.

— Може би. — Не й вярваше. Тя беше единственият човек, който влизаше в къщата, освен него. Ще трябва да я наблюдава по-внимателно. Ако още нещо изчезнеше, ще я освободи. — Добре, аз тръгвам. Ще закъснея.

— Приятно пътуване, мистър Уелш.

 

 

Реактивният Gudfsteam G-4 на Ковингтън интернешънъл за двадесет и един милиона долара прелетя ниско над назъбените върхове на Скалистите планини, направи завой и кацна на частна площадка в Южно Колорадо. Самият Лангхорн Ковингтън посрещна Джереми и Шийла и ги отведе до изпръскания с кал джип. Праправнукът на основателя на Ковингтън беше малко над петдесетте и носеше стари дънки и карирана риза от Ралф Лорен. Няколкодневна брада красеше приятно загорялото му лице, а черната му, тук-там посребряла коса стигаше до раменете.

Отзад в колата седяха три големи кучета, немска овчарка и два пойнтера, които радостно се разлаяха, щом го видяха.

— Съжалявам за бъркотията — каза Ковингтън и разчисти няколко огромни купчини писма от задната седалка, за да може Шийла да седне.

Закопчаха коланите и потеглиха по неравен, черен път към ранчото на Ковингтън, което се намираше на около петнадесет минути път от там. Беше слънчев следобед и гледката беше просто изумителна. След като минаха през портите на ранчото Съркъл С, продължиха още десетина минути край доста големи езерца, потоци и водопади.

— Ранчото ви е направо огромно — обади се Шийла.

— Около сто хиляди акра — отвърна Ланг Ковингтън. — Изглежда по-голямо, защото отвсякъде е оградено от национални гори.

Шийла никога не беше виждала толкова красиво място. Наоколо им се простираха километри земя, някъде гориста, някъде открита, цялата леко хълмиста и зелена, оградена от Скалистите планини. Явно беше, че ранчото е действащо. Тук-там пасяха млечни крави, огромни полета бяха засети с царевица и разни зеленчуци.

— Тук всичко отглеждаме органично. Започнахме също да отглеждаме марули и домати безпочвено, във вода. Ще ви покажа, преди да тръгнете. Ако това ви интересува…

— Много — отвърна Джереми с неубедителен ентусиазъм, който накара Шийла да се засмее.

Спряха пред къщата, широка, двуетажна дървена постройка с широка веранда отпред, кацнала на зелен хълм и оградена с поляна от пъстри диворастящи цветя.

— Заповядайте в библиотеката. — Ковингтън ги поведе през огромната дневна с таван от дървени греди.

— Рейвън — извика той на някого, когото не можеха да видят, — донеси ни кафе, минерална вода и нещо за ядене.

В разхвърляната библиотека отново се наложи да разчиства книги и списания от столовете, за да могат Шийла и Джереми да седнат. Красива индианка на средна възраст, от племето навахо, донесе напитките и купа питки от царевично брашно и гуокъмоле[1], които постави на бюрото.

— Благодаря ти, Рейвън. — Ковингтън се настани зад огромното орехово бюро и качи краката си отгоре. Индианката му се усмихна и излезе.

— И така, Джереми — започна Ланг. — Знам защо си тук, но не знам защо си си направил труда да идваш. Мислех, че съм изразил съвсем ясно мнението си като говорих с Рандолф миналия ден.

— Наистина — кимна Джереми. — Разбирам твоите противоречиви чувства. Не мога да те виня за това, че смяташ да изтеглиш парите си от Ковингтън, но сега не е подходящият момент да го направиш.

— Може би. — Ланг погледна към Шийла. — А вие защо сте тук?

— Джереми сметна, че ще е от полза, ако отговоря на евентуалните ви въпроси за новия имидж на Ковингтън, върху който работим. Мога да ви разясня какво ще предприемат Ковингтън, за да станат по-малко опасни за околната среда.

— Изпратих ти предложението, което фирмата на Шийла, ВИП, разработи — напомни му Джереми. — Те подготвят голям проект за нас.

Ковингтън погледна отново към Шийла:

— Повечето от предложенията ви ми харесаха. Само че не отивате достатъчно далеч.

— Ако говорим откровено, опитвахме се да получим работата — усмихна се Шийла.

Ковингтън се ухили:

— Имате право.

— Имахме си работа с огромна корпорация, както сам добре знаете — продължи Шийла. — Не можехме да предложим радикална промяна на Ковингтън, защото знаехме, че няма да имаме никакъв шанс за финансирането й. Трябва да започнем с малки стъпки и постепенно да ги увеличаваме.

— Пфу! Нали видяхте всички тези дървета по пътя насам? — каза предизвикателно Ковингтън. — Изглеждат много, нали? Хиляди и хиляди акри. Понеже някъде по света все още има много дървета, хората сякаш не вярват, че те могат да свършат. И то в не много далечно бъдеше. Нали разбирате за какво говоря, млада госпожо?

— Да, сър, разбирам.

— Дървета. — Ковингтън насочи вниманието си към Джереми. — Те не са просто безсмислен лукс или пък суровина. Те са убежище на застрашени видове. Те поглъщат въглеродния двуокис, който превръща планетата ни в гадна оранжерия. По дяволите, та те произвеждат кислорода, който дишаме. Ако няма дървета, няма да има и хора.

— Напълно си прав, Ланг.

Шийла погледна към Джереми, отново развеселена от привидната му загриженост.

— Затова създадох Горски пазители — продължи Ковингтън. — За съжаление корпорации като тази, която принадлежи на семейството ми, ни тласкат към пълен провал.

— Би трябвало да разбираш, Ланг — прекъсна го Джереми, — че ако останеш свързан с Ковингтън, би могъл да влияеш върху природозащитната ни политика.

— Опитах се да остана вътре. Опитах се да говоря с Коуви Хилиърд, когато той беше изпълнителен директор. Той не искаше да ме послуша и не вярваше на нищо, което му казвах.

— Ковингтън вече засажда всички гори, които изсича. А и както знаеш, Коуви вече не е активно действащо лице във фирмата — добави Джереми. — Рандолф и аз сме новото бъдеще на Ковингтън. Наистина са били допуснати грешки, аз самият с готовност го признавам. Но грешките ще бъдат поправени. Работим върху това.

— От собствен опит знам — отбеляза Ковингтън, — че големите корпорации лъжат, че се опитват да опазват околната среда. Точно като проклетото правителство. Печалбите стоят над всичко.

— Джереми не лъже за това — обади се Шийла. — Управата на Ковингтън е загрижена. Затова ни наеха да променим имиджа на фирмата. Трябва да дойдете в Атланта и да видите отблизо какво правим. Можете да окажете действително влияние, тъй като това е фирмата на семейството ви. Може би да се разправяте с корпоративна Америка по принцип е трудно, но в Ковингтън вие бихте могли наистина да промените нещо.

— Изразено по този начин, обвързването със семейната фирма започва да звучи привлекателно. — Ланг се обърна отново към Джереми. — Предупреждавам те, обаче, че ако дойда в Атланта, ще се наложи да изслушате предложенията ми. Някои от тях са доста радикални. Не искам само да се съгласявате с мен на думи. Защото ако стане така, ще се върна в ранчото и ще продам акциите си на първия, който поиска да ги купи.

— Можем да работим заедно, Ланг. Сигурен съм — увери го Джереми.

— Знаеш ли — обърна се Шийла към Джереми. — Фирмата би получила широка гласност, ако се свърже по-дейно с Горски пазители.

— Тази дама ми харесва — каза Ковингтън. — Но знаеш ли какво не ми харесва. Лъскавият самолет, с който пристигнахте. Той е чисто пилеене на пари и на гориво. Точно тази разточителност е основният проблем на Америка.

— Въздушният флот на Ковингтън наистина е твърде голям — съгласи се Джереми. — Коуви Хилиърд ги поръча. Но през следващата година предстои доста съкращаване на разходите. Ако успея да убедя Рандолф, смятам да продадем повечето от тях. Нищо не пречи да се лети с втора класа, освен при извънредни случаи като този.

Още час и половина обсъждаха плановете на Ковингтън за бъдещето. Когато Шийла спомена, че трябва да тръгва за Лос Анджелис, Ланг Ковингтън се опита да я разубеди.

— Останете да вечеряте с нас — предложи той. — Прясна пъстърва, уловена направо от някой поток в ранчото, и екологично чисти зеленчуци. Рейвън е най-добрата готвачка в тази част на света.

— Благодаря, Ланг, но дъщеря ми ще бъде безкрайно опечалена, ако не съм вкъщи преди да си легне.

— Разбирам — той се усмихна и топло стисна ръката й. — Едно от момчетата ще те закара до самолетната площадка. Надявам се да се видим скоро в Атланта.

Вече навън, след като Шийла се сбогува с Ланг Ковингтън и влезе в джипа, Джереми се приближи и също стисна ръката й през прозореца на колата:

— Благодаря ти, че дойде, Шийла. Свърши добра работа — усмихна се той. — Ще се видим в понеделник.

Свърших добра работа, мислеше си Шийла, докато джипът подскачаше сред високите борове на Колорадо, под най-синьото небе, което някога беше виждала.

Това беше повратна точка. ВИП вече не бяха група досадници, които Джереми не много търпеливо понасяше. Той има нужда от нас, помисли си тя, и го знае.

Докато реактивният самолет на Ковингтън се отделяше от малката писта и се издигаше над огромните гори, които Ланг Ковингтън така запалено бранеше, Шийла усети как вълнението обхваща цялото й тяло като наркотик. Вече сме вътре, помисли си тя, в играта сме.

 

 

Пристигайки в Лос Анджелис, Шийла се почувства много щастлива, че си е у дома и вижда Джеси. Кученцето далматинец, Лъки, беше наистина сладко. Джеси му беше направила в една кутия място за спане и двете с Кирстен явно го обожаваха. Когато Лъки завъртя опашка и облиза лицето й, Шийла усети, че не може да му устои. Реши, че едно куче всъщност е хубаво допълнение към семейството им.

— Кога ще дойде Том? — Шийла бе изненадана, че не е там да я посрещне.

— Каза да му се обадиш, когато имаш време.

През следващите двадесетина минути Шийла се гушна до Джеси на дивана и изслуша всичко, което се беше случило през седмицата. После отнесе куфара си в спалнята и се обади на Том.

— Ще те видя ли тази вечер? — попита Шийла. — Няма ли да дойдеш?

— Не. Помислих си, че можем да отидем да пийнем някъде след като сложиш Джеси да спи. Да кажем в Дан Тана? В девет?

— В Дан Тана? — изненада се Шийла. — Но там е толкова шумно?

— Трябва да свършвам, Шийла, говоря по другия телефон. Ще се видим в девет.

Тя затвори, озадачена, и се замисли какво може да е станало. Вероятно има проблеми с новия сценарий, реши тя. Или някой в студиото го е разстроил с нещо. Може би и двете.

Шийла поигра на Не се сърди, човече с Джеси, докато стане време да я сложи да спи. После й почете Елоиз, целуна я за лека нощ и се върна долу. Смени деловия костюм с пъстра пола на волани и тясна блузка с гол гръб. Освежи грима си, сложи си парфюм и тръгна с колата за бар Дан Тана, който се намираше на булевард Санта Моника в западния край на Холивуд.

Когато пристигна, Том вече седеше на една маса в малкия бар. Тя му се усмихна широко вместо поздрав и го целуна. Той отвърна на целувката й, но като че ли малко сдържано.

Сервитьорът донесе водка с лед за Том, а Шийла си поръча бяло вино и сода.

— Как мина седмицата? — попита тя. — Звучеше умърлушено, когато ти се обадих. Да нямаш спорове със студиото?

— Не, през седмицата всичко беше ОК. Сценарият върви по график.

— Кученцето е чудесно — призна Шийла. — Съжалявам, че избухнах така. Просто когато съм далеч, всичко, което се случва тук, ми изглежда толкова значимо. — Тя го погледна въпросително. — Да не би все още да си ми ядосан? Изглеждаш толкова хладен. Защо изобщо избра това място?

— Исках да те видя на неутрална територия.

— Но защо?

— Защото имаме да обсъдим много неща. Мислех, че ще е по-добре да стане на обществено място.

— Какво има? Не изглеждаш много радостен.

— Честно казано, не съм — отвърна той. — Ти обаче изглеждаш страхотно. Направо сияеш.

— Цяла седмица бях под пара, но наистина съм много развълнувана. Струва ми се, че президентът на Ковингтън започва да приема идеите ни. Днес на път за вкъщи спрях с него в Колорадо. Срещнахме се с един от попечителите, Лангхорн Ковингтън, праправнука на основателя на фирмата. Така или иначе, след срещата Джереми ми благодари за помощта ми.

Джереми? Вече сте на малко име?

— Разбира се. Искам да кажа, нали работим заедно все пак?

— Само това ли? — попита заядливо той. — Аз чух нещо друго.

— Какво си чул? Не разбирам.

Помисли си, Шийла. Какво има за разбиране? Имаш връзка с президента на Ковингтън само след седмица там. Имаш връзка с Джереми — додаде той с отвращение.

Внезапно й стана ясно точно какво се беше случило.

— Говорил си с Катлийн, нали? Тя ли ти се обади?

— Да — призна Том. — Обади ми се. Всъщност не искаше да ми казва за теб и Уелш. Почти я изнудих, за да ми каже, но накрая реши, че е по-добре за мен самия да знам.

— О, Господи… — въздъхна Шийла.

— Светът е малък, нали? Трудно е да държиш нещо в тайна, когато най-добрата ти приятелка работи с теб. — Том направи знак на сервитьора да му донесе още една водка.

— Катлийн от доста отдавна вече не е най-добрата ми приятелка, знаеш това. Сега вече изобщо не ми е приятелка — осведоми го Шийла. — Моля те, изслушай ме. Тя лъже за мен и Джереми Уелш. Всичко е само една нейна измислица. Хенри я напуснал и тя се е побъркала. Вчера в крайна сметка трябваше да я уволня и явно ти се е обадила, за да си отмъсти, за да ми го върне.

— Точно така ми каза Катлийн, че ще кажеш. — Сега Том изглеждаше не толкова ядосан и много по-нещастен.

— Какво друго бих могла да кажа? Това е истината! Катлийн ми е бясна. Би казала какво ли не, за да създаде проблеми между нас. Това, което ме тревожи в цялата история, е, че ти изглежда й вярваш, вместо да вярваш на мен.

— Не, Шийла, много по-сложно е — отвърна Том. — Знам, че ти не си истински щастлива с мен. Аз просто съм удобен. Затова се колебаеше толкова преди да се съгласиш да се омъжиш за мен. После толкова неоснователно ми се ядоса заради кучето. Е, добре, когато Катлийн ми каза, че си била сама с Уелш на вечеря предишната вечер, всичко започна да ми се изяснява.

Той я погледна натъжено:

— Но не повярвах, докато не те видях тази вечер, грейнала от щастие. Всичко ми става ясно. Не знам дали вече си спала с него и това всъщност е без значение. Изглежда, че между нас всичко е свършено, Шийла. Зная, че не ме обичаш.

— Не мога да повярвам, че казваш това. Че би повярвал на нещо, измислено от една психически неуравновесена жена, вместо да вярваш на мен. Няма нищо между мен и Джереми Уелш. Но ако ти смяташ да вярваш на лъжите на Катлийн, вместо на истината, това изобщо не говори добре за отношенията ни. В такъв случай, съгласна съм, че между нас е свършено. Няма начин да продължи, ако ти не ми вярваш.

— Съжалявам. Това ме убива — промълви той. — Аз наистина обичам Джеси.

— Да, зная. — Шийла взе чантата си и стана. — Лошото е, че никога не си обичал мен истински.

Тя излезе с бавни стъпки от претъпканото заведение и подаде талончето на момчето от паркинга. Щом докара нейното чероки, тя му даде бакшиша и потегли. Твърде разстроена беше, за да се прибере у дома, затова подкара към хълмовете, заобиколи каньона Колдуотър и накрая сви вдясно по Мълхоланд драйв. Светлините на Лос Анджелис блестяха над нея, показваха се и се скриваха от погледа й, докато се изкачваше по стръмния криволичещ път. Почувства непреодолимо пространство между себе си и този град, между себе си и живота й в него.

За по-малко от седмица всичко беше се разпаднало. Бъдещето вече не се простираше пред нея, ясно и удобно. Сега вече нямаше бъдеще, само настояще — Джеси, ВИП и работата в Ковингтън.

Шийла прокле Катлийн, задето бе предизвикала всичко това, но Катлийн бе просто един стършел със счупено крило. Как би могла да мрази някой толкова достоен за съжаление? Катлийн бе изгубила представа за действителността и беше отчаяна и нещастна. В този смисъл, въпреки че Шийла й беше много ядосана, тя й прощаваше за онова, което бе сторила.

Човекът, на когото не можеше да прости, беше Том.

Бележки

[1] Смес от авокадо, домати и лук. — Б.пр.