Мередит Рич
Предпазлива оферта (12)

Глава дванадесета

Към средата на юли, две седмици и половина след първоначалното им рекламно представяне в Ковингтън, Шийла и Дейвид се върнаха в Атланта точно по време на една рекордна гореща вълна. Заедно с тях пристигнаха Бен Ловиц, Линди Фен и Катлийн Симънс, всички изтощени от извънредна работа. Те дойдоха въоръжени със солидна кампания, съставена от идеи, графики и стратегии на ВИП как настоящият неясен образ на Ковингтън интернешънъл да стане по-динамичен и по-позитивен.

Представянето се проведе в огромната зала на Ковингтън. Присъстваха Рандолф Пинкни, Джереми Уелш и двадесетина изпълнителни вицепрезиденти и завеждащи маркетинга от различни подразделения на Ковингтън. Освен това имаше и неколцина завеждащи отдели — от Разработване на нови продукти, Връзки с обществеността, Реклама и Развитие и нови технологии.

Рандолф се бе погрижил залата да е претъпкана с административни служители, които по принцип не биха присъствали. Той бе разпратил бележки с предложение да отделят малко време като лична услуга. Кой би отказал на подобна молба на изпълнителен директор?

Въпреки енергичните протести на жена си, Рандолф бе се заел да изпълнява решението си постепенно да се върне към по-дейно участие в работата на фирмата. За тази цел трябваше да подбере специфични проекти, които да му осигурят свобода на действие. Подобряването на имиджа на Ковингтън беше идея, която в момента го устройваше, особено след като Джери Уелш изглежда беше твърдо против. ВИП бяха малка, талантлива и гладна фирма. По-важно беше, обаче, че ВИП му бяха необходими и всъщност само това имаше значение.

Преди да започне събранието, Рандолф стана и поблагодари на всички, че са дошли. Доволен беше от броя на присъстващите. Това беше малък триумф, лично негов.

— Мисля, че ще прекараме приятно тази сутрин — започна той. — ВИП са малка фирма, но мисля, че имат големи идеи. Искам всички да чуете това, което ще кажат без предубеждение. — Добре, дами и господа — обърна се вече към Шийла Локууд и групата от ВИП, — готови сме да започваме.

— Благодаря ви, мистър Пинкни. — Шийла отиде до катедрата, на която бе оставила записките си. — Радваме се, че отново сме в Атланта. Имаме някои страхотни нови идеи за вашата фирма.

Рандолф седна на мястото си и се загледа в елегантната млада жена, която правеше енергичното си встъпление. Докато всички членове на екипа на ВИП се изреждаха да разясняват препоръките и стратегиите, разработени от всеки в неговата експертна област, Рандолф си водеше записки в работния си бележник. Групата от ВИП беше дошла, подготвена с впечатляващи теоретични разработки и нагледни материали — схеми, диаграми, графики, маркетингови проучвания и проучвания на общественото мнение, анализи на пазарните тенденции, всичко това съобразено с нуждите на Ковингтън. Беше заложил на тази малка фирма и те се бяха справили блестящо. ВИП щяха да го представят в добра светлина.

Докато Дейвид Коул представяше краткосрочните и дългосрочните предложения на ВИП и разясняваше подробно какво са готови да направят за Ковингтън и в какви срокове, Рандолф обходи с поглед залата. Всички изглеждаха доста добре настроени. Дори и да не бяха, знаеше, че са тук заради него и това му стигаше.

Шийла отново се върна на катедрата, за да произнесе заключителните си думи:

— Ръководителите на фирми, както и държавните глави, живеят доста изолирано — започна тя. — Вие сте заети с многобройните си служебни задължения, управлявате поверените ви фирми, подразделения или отдели. Но рядко ви остава време да погледнете отстрани и да видите нещата в цялост. Не искам да ви обидя, но много от вас са напълно откъснати от потребителите на стоките си. Някои нямат контакт и с работниците си. Ако корпоративна Америка като цяло и по-специално Ковингтън искат да останат на върха и да вървят напред, тогава трябва да се огледат наоколо. Трябва да погледнат и назад — подчерта Шийла. — И да си припомнят времето, когато да си купиш даден продукт означаваше да купиш качество и обслужване. Припомнете си времето, когато корпорациите се грижеха за клиентите си и техните желания.

Тя отиде до големия глобус, който бе поставен в края на подиума, и го завъртя:

— Светът се стеснява. Хората вече могат да влязат в магазина и да намерят стоки, произведени на практика във всички страни по света. Конкуренцията днес е небивала.

Рандолф слушаше внимателно. Младата жена не казваше нищо кой знае колко оригинално, но той почувства, че това послание трябва да се повтаря. Онова, което бе станало в корпоративна Америка, бе пълното обезличаване. Той също имаше вина за това, както всички останали. Време беше нещата да се променят и той почувства вълнение, като си представи промените в Ковингтън, които щеше да ръководи. За пръв път от дълго време насам Рандолф предчувстваше, че ще трябва да запретне ръкави и да се хване на работа. Беше страхотно чувство, чувство на опиянение, което осъзна, че му е липсвало. Голфът си имаше място, но не беше кой знае какво в сравнение с това да си начело на огромен конгломерат.

— Все още е необходимо да се изобретяват все по-добри капани за мишки — отбеляза Шийла, — но много по-важно е как ги продаваш.

Рандолф забеляза, че административните ръководители все още слушат внимателно. Дори Уелш изглеждаше по-заинтригуван, отколкото на предишното представяне на ВИП.

— ВИП проучва своите клиенти корпорации от гледна точка на потребителите им — продължи Шийла. — Онова, което се харесва на потребителите, се харесва и на нас. Онова, което не се харесва на потребителите, ние се наемаме да открием, да разберем и да променим. Ако Ковингтън желаят да вървят към бъдещето с положителен корпоративен образ, трябва да започнете продължителен диалог с потребителите си. Трябва да се стремите потребителите ви да са щастливи. Трябва да се стремите работниците ви да се чувстват сигурни и защитени, защото работят за вас. Днес видяхте подробния ни проект как да се създаде представата, че Ковингтън интернешънъл е жизнеспособна фирма, ориентирана към потребителя. Като разглеждате доклада ни, моля ви да отделите време и да помислите както за хората — ваши клиенти или служещи, така и за планетата. Корпорациите не могат повече да заблуждават общественото мнение с ловки машинации. Ето защо нашата кампания е насочена главно към това да накара хората да разберат, че Ковингтън интернешънъл се състои от малки фирми, които проявяват загриженост.

Шийла затвори бележника си.

— Благодаря ви. Очакваме с нетърпение да работим за вас и да накараме хората да разберат, че сте загрижени на първо място за тях и планетата, а после за печалбите.

— На акционерите ни страшно ще им хареса — апострофира я Уелш.

Рандолф се намръщи. Значи Джери все пак смяташе да му прави мръсно. Изпълнителният директор отвори уста да възрази, но Шийла отвърна без колебание:

— Да, ще им хареса. След като повече хора ще купуват продуктите ви, печалбите ще нараснат и то доста. Да не би сега акционерите да са доволни? Ковингтън регистрира загуби през първото тримесечие на тази година. Дори в най-изостаналите в икономическо отношение страни хората си купуват стоки от първа необходимост. Те ще купят онова, което им предлага най-добро качество срещу парите им, но те също така искат да са сигурни, че не увреждат околната среда.

Уелш отново се обади:

— Както казвате, мис Локууд, Ковингтън понесе загуби през последното тримесечие. Какво ви кара да мислите, че като закупим вашите услуги и похарчим доста пари да внедрим вашите предложения, Ковингтън в края на краищата ще спечели от това?

— Добър въпрос, Джери — каза Рандолф, кимайки с глава. Усещаше, че е време да се направи малко на безпристрастен. Освен това бе сигурен, че Шийла ще успее да отговори задоволително на въпроса. — Какво ще отговорите на това, мис Локууд?

— Вече ви дадохме факти и цифри — пое топката Шийла. — ВИП са разработили добър план как да се създаде доверие у потребителите към многото и разнообразни продукти на Ковингтън — формулиране на нови цели, специфични мерки, които да разширят интереса ви към опазването на околната среда, създаване на доброволен комитет за сътрудничество между работодателите и служещите, центрове за вторична преработка на всичките ви продукти, дори кухни, където да раздават супа на бездомниците. Предлагаме да се създаде широка мрежа от осемстотин телефонни линии, на които потребителите да могат да говорят с експерти по различните продукти. Ковингтън ще станат известни като фирмата, която я е грижа. Нашата кампания ще се води под забележителния нов корпоративен лозунг, който Линди Фен ви представи днес. Той ще накара обществеността да гледа по нов начин на Ковингтън интернешънъл. Планът ни ще успее, ако сте готови да вложите достатъчно енергичност при прилагането му. Ковингтън трябва да се ангажира. Ключовият елемент е ангажираност.

Рандолф остана доволен от отговора й:

— Ангажираност и обединение. Толкова сме се разраснали, че вече почти не сме наясно кое какво е. Това, което казват ВИП, е напълно вярно. Няма нищо лошо в това да си голям. По дяволите, на мен ми харесва, че сме големи. Но трябва да започнем да създаваме впечатление, че се възприемаме като група малки загрижени предприятия. На мен поне идеята ми харесва.

Наоколо закимаха с глава и из цялата стая се разнесоха одобрителни забележки.

Рандолф видя как Шийла погледна към колегите си и се усмихна щастливо. Няма си на представа какъв късмет извади, помисли си той. Получаваха работата. Джери Уелш можеше да си рита срещу тях колкото си иска, но Рандолф знаеше, че той има последната дума.

— Мога ли да добавя още нещо? — попита Шийла. — ВИП ще започнат работа веднага, още щом получим одобрение и подредите по важност проектите, които днес ви представихме накратко.

— Хубаво — каза Пинкни с одобрение в гласа. — А сега, дами и господа, бихте ли последвали мис Гланц в залата за конференции, докато ние тук обсъдим доводите за и против. Струва ми се, че един час ще ни е достатъчен.

След като групата от ВИП бе изведена от залата, Рандолф стана и огледа присъстващите:

— Да чуем какво мислят всички. Джери, да започнем с теб, тъй като засега ти най-шумно изрази мнение.

— Нямам какво повече да добавя — каза Уелш. — Вече изказах съмненията си относно резултатността на кампанията на ВИП, изразена в конкретни печалби. Но като цяло тази кампания няма да ни струва бог знае колко и нищо в нея не би могло да навреди на Ковингтън. Така че, ако ти я подкрепяш, Рандолф, аз съм с теб във всяко отношение.

— Благодаря, Джери. Някой друг?

Докато слушаше другите коментари и обсъждаше приоритетните проекти с ръководните кадри на фирмата, Рандолф си мислеше, че Джери Уелш не е отстъпил.

Уелш го бе оставил да спечели този рунд, и при това твърде лесно.

 

 

Шийла, Дейвид и останалите пиеха кафе, хапваха понички и нетърпеливо чакаха. Всичко беше минало добре, но те знаеха, че в бизнеса човек никога не бива да разчита на нещо, преди да е подписано, подпечатано и платено.

Половин час по-късно телефонът в залата за конференции иззвъня. Шийла вдигна и говори с Рандолф Пинкни няколко минути.

— Добре! — обърна се към другите, след като затвори. — Те искат да заложим цялата кампания. Всичко!

После обясни, че условието е Пинкни да получава ежеседмични писмени доклади за това как се развиват нещата. ВИП трябваше да представят всички страни на кампанията, заедно с всякакви настъпили изменения на Джереми Уелш за одобрение.

— В ежедневната си работа ще поддържаме връзка с вицепрезидента по маркетинг. Дават ни офисна площ на тридесет и първия етаж, където се намират отделите им по маркетинг, връзки с обществеността и вътрешна реклама.

Представителите на ВИП се разпрегръщаха и се поздравиха взаимно.

— Купили са цялата кампания!? — Дейвид беше изумен. — Сигурен бях, не ще изберат само отделни неща.

— След цялата работа, която свършихме — заяви Бен Ловиц — щях да си направя харакири, ако не я бяха купили.

Докато останалите от групата прибираха материалите си от аудиторията, Шийла остана в залата за конференции, за да се обади на Брус и да му съобщи, че ВИП вече официално са наети от Ковингтън. Знаеше, че той ще очаква да му е благодарна до гроб и затова се постара да звучи достатъчно възторжено. Тя наистина му беше благодарна. И все пак, неприятно й беше да се чувства задължена към него. Не се знаеше кога точно ще си поиска дълга и точно каква услуга ще поиска.

Тъкмо затваряше, когато вратата се отвори и Джереми Уелш влезе в залата за конференции.

Изглеждаше изненадан, че я вижда там:

— Не очаквах, че още ще сте тук.

— Трябваше да се обадя на Брус, за да му благодаря. — Шийла взе чантата си. — Нямаше да сме тук, ако той не беше ни отворил вратите.

— А сега като сте тук? Доволна ли сте?

— Разбира се. Ковингтън е голямо предизвикателство и голяма възможност за нас. Във възторг съм — усмихна се тя. — Вижте, мистър Уелш, знам, че изпитвате съмнения по отношение на нас, но няма да ви разочароваме. Имаме страхотни идеи и страхотен екип, който да ги осъществи.

— Добре, добре, нали получихте работата. Можете да престанете с рекламата — прекъсна я Уелш, но без злоба. — И освен това, можем да преминем на първо име.

— Добре, Джереми.

— И знаете ли, грешите относно моите възражения към ВИП. Не че не вярвам, че ще свършите онова, което обещавате. Просто не смятам, че на Ковингтън им е необходим пластичен хирург. Добре сме си и така.

Шийла пое дълбоко въздух и реши да рискува и да каже каквото й тежеше:

— Джереми, ако наистина не виждаш нужда от тази кампания, ще протакаш ли прилагането на идеите ни? Защото, ако ще е така, колкото и да съм щастлива, че спечелихме тази работа, не бих искала да изгубя следващите няколко месеца от живота си в Атланта като си бия главата в стената. Или, по-точно, в небостъргач от стъкло и стомана.

— Шийла, не е нужно да заемаш отбранителна позиция — гласът му звучеше небрежно и съвсем не заплашително. — Това е животът. Трябва да умееш да избягваш ударите. Освен това Рандолф Пинкни е на ваша страна.

— Джереми, с какво ти пречат ВИП и онова, което искаме да направим за Ковингтън?

— Не е вярно. Не ми пречат. Но вие, скъпа моя, имате доста нереална представа за значението на ВИП за бъдещето на Ковингтън.

— Това, което можем да направим за имиджа на Ковингтън, е важно за бъдещето на фирмата. Затова не мога да проумея какво имаш против нас. Държа се грубо и агресивно с Дейвид и мен, когато дойдохме за първото рекламно представяне. Държеше се така, сякаш не би ни наел, дори да можехме да превръщаме слама в злато.

— Аз съм зает човек. Брус ме помоли да отделя време да ви изслушам. Изслушах ви, но това, което казахте, не ме впечатли. Аз работя с по-осезаеми неща, с продукти. Фирми като ВИП се занимават с нещо неясно. Ковингтън може да се задържи на крака без ничия помощ точно като по времето, когато Езра Ковингтън е основал фирмата през 1890 година.

— И ти не признаваш, че нещата са се променили за сто години — каза Шийла предизвикателно. — Независимо какво мислиш ти, ВИП са доказали, че получават осезаеми резултати за фирмите, с които са работили. По-силна лоялност на потребителите към техните продукти, по-ясна фирмена идентичност, по-големи печалби.

— Да, чух всичко това и преди. Слушай, Шийла, ти си умна жена. Днес изпълни залата с аплодисменти. Моля те, разбери, че не е нужно всички да те обичат. Имам да мисля за достатъчно други неща, та да се налага и да наглеждам ВИП вместо Рандолф.

— Благодаря — отвърна Шийла с нотка сарказъм в гласа. — Вероятно можем да измислим нещо, та да не се налага да се занимаваш пряко с нас.

— Не става. — Джереми енергично поклати глава. — Искам да знам от първа ръка за всяка отделна ваша измишльотина. За твое сведение, аз съм главен оперативен ръководител на фирмата. Стигнал съм дотук с работа и ще продължа да работя. Така че искам да виждам отчетите ви. Ще се срещаме, когато мога да ви отделя време. Ще одобрявам всичко, разбрано ли е?

— Напълно. Ще правим както кажеш. А сега би ли ме извинил…

— Не мисли, че съм категорично против кампанията на вашата фирма — усмихна се Уелш. — Има неща, които са разумни. Не виждам причина да се караме.

В този момент усмивката му се стори на Шийла пряма и непресторена. Той улови за малко погледа й, докато се ръкуваха. Хрумна й, че вероятно не е лош човек, а просто отдаден на фирмата си ръководител. Не виждаше бъдещето на Ковингтън от същата гледна точка като ВИП, но това не значеше непременно, че ще бъде несправедлив към тях. Разбира се, времето щеше да покаже дали беше права.

Тя се отпусна малко докато слизаше с асансьора до новите им офиси. Ако на Джереми Уелш можеше да се разчита да се държи като непредубеден професионалист, нещата щяха да потръгнат.

Като слезе при другите, се срещнаха с директора по маркетинг и асистентката му, Уийзи Хол — хората, с които трябваше да обсъждат нещата ежедневно. Те изглеждаха ентусиазирани от онова, което ВИП можеха да направят за Ковингтън. Шийла се поотпусна и започна да вярва, че наистина бяха влезли в Ковингтън.

— Всички сме развълнувани от ВИП — каза им Уийзи, след като шефът й се върна в своя офис. — Опитвахме да прокараме някои подобни идеи отвътре. Но беше невъзможно да накараш някого да те изслуша. Вероятно сме изпратили милиони писма. Това още веднъж доказва, че понякога наистина са нужни външни експерти, които да дойдат да въведат промените.

Уийзи беше дребничка брюнетка с много къса коса и съдейки по мускулестите й ръце, можеше да се предположи, че вероятно редовно тренира в гимнастическия салон на фирмата.

— Благодаря — кимна Шийла. — Надявам се, че разбирате, че ВИП не са дошли да подкопават онова, по което вече работите тук. Ние искаме да работим заедно с вас и да си поделим заслугите. Нашата кампания зависи от това как Ковингтън ще я приложат.

— Чудесно. Ще се радвам, ако мога да помогна по някакъв начин — каза Уийзи. — Ако ви трябва да научите нещо за Ковингтън, обърнете се към мен. Работя тук от девет години, дойдох направо от колежа. Аз мога да ви кажа и всичко, което ви интересува за Атланта. Най-добрите заведения, къде правят най-страхотните коктейли. Всичко наистина важно — засмя се тя. — Офисът ми е в дъното на коридора, така че просто ме викнете, ако имате нужда от мен.

Останалите от ВИП решиха да отпразнуват започването на новата работа в Ковингтън като си поръчат обяд. Шийла влезе в новия си офис, за да се обади по телефона и да изпрати факс до Лос Анджелис. Тъкмо се канеше да се обади на Том, когато Катлийн Симънс се показа на вратата и се настани доволно на ръба на бюрото й.

— Това е страхотно, Шийла — избърбори Катлийн. Тя, изглежда, си беше възвърнала предишното добро настроение. — Не мога да ти опиша колко ми харесва всичко в Атланта.

— Чудесно, радвам се, че ти харесва — усмихна се Шийла. — Докладът ти по маркетинг мина много добре. Наистина ги впечатли с проучванията на пазарните тенденции.

— Трябва да ти кажа нещо. Реших да променя живота си и да се махна от Лос Анджелис. Всъщност, настоявах да дойда на представянето, защото исках да проуча Атланта. Вече реших. Местя се тук.

— Какво? Та ти не си била тук дори двадесет и четири часа. Откъде знаеш, че би ти харесало да живееш тук? Освен това, имам нужда от теб в Лос Анджелис. Не можеш да ни зарежеш насред път и то точно когато започваме тази работа.

— Господи, Шийла, още не съм тръгнала да напускам. Просто честно те предупреждавам. Това не е прибързано решение. Мисля за това постоянно, откакто се разделихме с Хенри. След като завърша своята работа по кампанията, няма да съм ти нужна за постоянно и ще се огледам за работа тук, в Атланта.

Катлийн размаха стройните си крака от въодушевление, като ученичка:

— Знам, че е доста набързо, но Атланта просто ми действа добре. Това е промяната, от която се нуждая. А и, между нас казано, този Джереми Уелш си го бива. Защо не ми каза, че е толкова привлекателен? — тя погледна въпросително Шийла. — Или го искаш за себе си?

— Какво?

— Харесваш ли Джереми Уелш? Трябва да зная, защото в края на краищата ти го познаваш по-отдавна.

— Кати, да не си полудяла? Той е президент на тази фирма. Ние не се забъркваме с клиенти, забрави ли? Дори не зная женен ли е или не.

— Не ми изглежда женен. Не носеше халка. А и няма да бъде клиент за дълго, нито пък аз ще работя във ВИП след това.

— Добре, вземи телефонния му номер. Обади му се като се преместиш в Атланта — сряза я Шийла. — Тогава можеш да правиш каквото си искаш. Но не и преди това. Наистина говоря сериозно, Кати. Не искам да се случва нищо, което би застрашило шансовете ни да успеем с тази фирма.

— Шийла, я се светни. Приемаш ролята си на жена предприемач твърде насериозно. — Катлийн извади пакет цигари от джоба си и запали една.

— Когато си собственик на фирма, Катлийн, трябва да се отнасяш дяволски сериозно към това — отвърна Шийла. — Аз искам да успея. Зная какво искам и съм целенасочена. Ако не ти харесва, съжалявам.

— Аз съм не по-малко целенасочена от теб. Но все пак имам чувство за хумор. Добре, засега ще стоя настрана от Джереми Уелш, ако и ти не го закачаш.

— Аз ли? Аз имам Том, забрави ли?

— Вярно. Но мъжете винаги си падат по теб. Стига да намигнеш два пъти на Джереми и той е твой, а аз ще остана на сухо.

— Не е вярно! И въобще това е доста глупав разговор. Дори ако не бях обвързана с Том, Джереми не е мой тип. Нито пък твой.

— Откъде знаеш?

— Твърде е елегантен и преуспял за теб. Ти обичаш изпаднали мъже, за които можеш да полагаш майчински грижи.

— Благодаря ти, скъпа госпожо психотерапевт — наежи се Катлийн. — Ще излизам с когото реша, а пък Джереми ми харесва.

— Добре. Просто почакай докато вече не работиш за ВИП.

Катлийн погледна през рамото на Шийла към другия офис:

— Обядът пристигна. Аз съм гладна — каза тя и оправи късата си черна ленена пола.

Шийла се загледа през отворената врата как Катлийн отива при другите. Разговорът им я беше разстроил, както и новият развой на нещата. Не че обвиняваше Катлийн, че се нуждае от промяна или че смята Джереми Уелш за привлекателен. Но на Шийла не й харесваше необичайната острота, която се бе развила в характера на Катлийн през последната година.

Шийла осъзна, че вече не харесва старата си приятелка. Катлийн се беше променила. Може би и двете се бяха променили. Бяха се отчуждили. Ставаше й все по-трудно да си спомни защо въобще се бяха сприятелили някога.

Тя съзнаваше, че част от раздразнението й се дължи на факта, че беше наела Катлийн да работи за ВИП в момент, когато приятелката й беше изпаднала. Беше рискувала с Катлийн. Беше я научила на всичко, което знаеше за маркетинга и откриването на пазарните тенденции. А сега, за благодарност, Катлийн напускаше ВИП. Вярно, че тя самата на няколко пъти си бе мислила да я уволни през последната година, но с тази огромна работа в Ковингтън, ВИП се нуждаеха от целия си персонал.

Имаше още нещо, което я дразнеше, осъзна Шийла. Имаше чувството, че Катлийн й завижда, усещаше го все по-често през последните месеци.

А това я караше да се чувства неспокойна.