Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава петнадесета

Шийла и Дейвид приключиха с доклада си за вътрешнофирмения имидж на Ковингтън. Бяха провели телефонна анкета с подбрани служители от всички отдели и подразделения на Ковингтън и бяха съставили списък с препоръки за промени, които да подобрят условията за живот на работещите тук. Убедени бяха, че това е предвидлив ход.

Проблемът беше в това, че нямаше на кого да представят новаторския си доклад.

Фирмата работеше на забавени обороти. Шийла изпрати по факса писма и бележки до Пинкни и новия президент Джордж Рамзи и до всички по-висши ръководители, но сякаш никой не го беше грижа за ВИП и за онова, по което работеха. Сякаш фирмата вече не беше един жив и дишащ организъм.

Ковингтън интернешънъл изведнъж бе се превърнал в Кома интърнешънъл.

Изминала бе по-малко от седмица, откакто Джереми си бе отишъл и тя се надяваше, че летаргията, обхванала фирмата, е само временно състояние. Ако не беше така, Шийла се боеше, че само след броени дни някой ще реши да изплати на ВИП договорената сума и да ги прати у дома. Ако това станеше, щяха да получат парите, но не и препоръките на крупна фирма, които така отчаяно им трябваха, за да привлекат други платежоспособни клиенти.

Рандолф Пинкни уж бе големият им защитник, но сега, предположи Шийла, бе твърде зает с по-големи неща, за да обръща внимание на нея и ВИП. На няколко пъти се бе опитала да го намери по телефона, но той изглежда не приемаше никакви обаждания, или поне не нейните обаждания.

— Искаме да продължим с въвеждането на нещата, които препоръчваме в доклада си, но никой не се наема да ни упълномощи. Чувствам, че се носим по течението — оплака се Шийла на Джереми, докато обядваха. Бяха се срещнали в центъра в доста долнопробно кафене, далеч от централата на Ковингтън.

— Не можеш ли да се свържеш с Пинкни?

— Не, струва ми се, че той се е скрил в дирекцията — отвърна тя. — С Дейвид започваме да се чудим кой командва. Междувременно, на нас ни хрумват всички тези чудесни новаторски идеи как да превърнем Ковингтън в идеалното работно място. Това са планове, които други корпорации не само ще харесат, но вероятно ще поискат да приложат.

— Скромно казано — засмя се той.

— Извинявай, Джереми! Сигурно се увличам. Не ми се иска да те занимавам с всичко това. Просто с Дейвид не знаем към кого да се обърнем.

— Какви са идеите ви?

— Няма да ти се слушат. Имаш си достатъчно на главата и без тях.

— Не, разкажи ми накратко. Това ме интересува.

— Има няколко части. Едната е насочена към управата и осигурява връзка на хората с по-голяма власт и прекия потребител. Така ще се премахнат управленските нива и ще се съсредоточите върху екипи, които ще работят по-добре. Това би опростило и цикъла на въвеждане на нови продукти.

— Дотук ми харесва. Друго?

— План за създаване на непрекъснат диалог между висшето ръководство, включително изпълнителния директор, и служителите от целия конгломерат. — Тя бе започнала малко неохотно, но постепенно се разпали. — Виждаш ли, Ковингтън ще бъдат Съвет на служителите, съставен от работници, подбрани от различни нива и подразделения. Съветът ще предупреждава управата за проблеми и затруднения във връзките, които възникват навсякъде във фирмата. Има още много, но накратко е това. — Шийла се облегна назад и се усмихна със задоволство. — Божичко, приятно е да се говори с теб. Иска ми се да беше още в Ковингтън.

— Ще се върна, не се безпокой. Бих искал да получа копие от доклада ви. Струва ми се, че биете в целта в много отношения.

— Има неща, които няма да ти харесат. Служителите се дразнят например от всички надбавки, които получава управата. Не само в Ковингтън. Знаеше ли, че разликата в заплатите на администраторите и работниците е много по-висока в Съединените щати, отколкото в Германия или Япония? Намаляването на разходите трябва да започне от ръководството.

— Значи, ако се върна в Ковингтън, ти би предложила да ми намалят заплатата и да ходя на работа на автостоп?

Тя се разсмя:

— Нещо такова.

— Със сигурност знаеш как да спечелиш сърцето на един директор.

— Знаех си, че няма да ти хареса.

Джереми отхапа от сандвича с бекон и маруля, сдъвка го и го глътна преди да заговори отново:

— Знаеш ли, принудителното ми оттегляне ми даде доста време за размисъл. Интересно е, че ми казваш всичко това, защото аз се бях замислил сериозно накъде би трябвало да върви корпоративна Америка.

Той отхапа още една хапка и я сдъвка замислено. Шийла опитваше салатата си и търпеливо чакаше да продължи.

— Пропуснах осемдесетте години. По онова време вече работех, но далеч нямах достатъчно власт да грабна големите пари, които се подхвърляха над Уолстрийт. Бях потиснат, че работя за Рандолф, защото знаех, че мога да постигна повече. Сега осъзнавам нещата, които съм вършил неправилно, областите, където моите ценности не са били истинските — продължи Джереми искрено. — Сега съм решил, че ако не успея да направя състояние, поне ще се появя на корицата на списание Форчън като ръководител на най-солидната фирма в Съединените щати. Виждаш ли, всичко се свежда до въпроса колко пари са ти достатъчни. Истината е, че аз мога да понеса намаление на заплатата. Печеля повече от достатъчно, за да покривам разходите си. Преди няколко седмици все още си мечтаех да стана милиардер. Сега знам, че наистина по сърце съм бизнесмен. Щом се отнася до Ковингтън или някоя друга фирма, бих се променил, за да вървя икономически в крак с времето.

Шийла го слушаше с изненада. Пред нея седеше човек, който щеше да спечели милиони, ако планът му за изкупуване на Ковингтън успееше. Зачуди се дали говореше искрено или просто опипваше почвата. Реши, че е второто.

— Знаеш ли, докато ние все още работим за Ковингтън, а ти не — отбеляза Шийла, — струва ми се, че не би било редно да ти дам копие от доклада ни. Съжалявам.

— Справедливо. Смяташ ли, че ще бъде почтено да ми кажеш повече? Нали знаеш, като на приятел, с който споделяш.

— Предполагам, след като не си в състояние да го използваш — съгласи се Шийла. — И без това никой друг не иска да ме изслуша.

— Благодаря. Оценявам това, че отделяш време на падналия от ангел.

— Сега пък ти скромничиш — каза тя през смях.

 

 

След обеда, докато караше обратно към Ковингтън, Шийла си мислеше колко е започнала да харесва Джереми. Беше толкова различен от първото й впечатление от него. Знаеше, че и той я харесва, но в това нямаше сексуални нотки. Беше просто взаимно уважение на колеги и тя се радваше на задълбочаващото се приятелство помежду им.

Не можеше да повярва, че Джереми може да е говорел сериозно, че смята да се бори за по-добър свят. Все пак бе започнала да се надява. Ако бе говорил сериозно и ако се върнеше в Ковингтън, Джереми би могъл да бъде наистина полезен, помисли си тя. Особено ако последва препоръките от доклада на ВИП.

Докато паркираше на мястото си, забеляза, че единият край на паркинга е отделен с въжета за някакво ремарке и няколко големи камиона. Наоколо имаше кабели, камери, прожектори и отражатели. Хора с бейзболни шапки и радиотелефони местеха зяпачите насам-натам. Снимачният екип правеше тридесетсекундния телевизионен клип на Ковингтън за новата национална рекламна кампания и поне стотина зяпачи се бяха заплеснали по важния американски ритуал на рекламните снимки.

Шийла не искаше да разсейва Йейл, затова остана зад другите да погледа. Той започна славословието си, но се запъна на няколко думи и провали снимките. Засмя се, извини се и започнаха отначало. След още няколко неуспешни старта режисьорът реши да смени ъгъла на снимане, защото слънцето се беше преместило.

Йейл застана отстрани да почака. Шийла тъкмо се канеше да отиде при него, когато Уийзи Хол се втурна нататък. Шийла се загледа как по-младата жена започна оживено да бъбри с Йейл, а той се усмихна и насочи цялото си внимание към нея. Докато говореха, докосна голото й рамо, после изтри нещо от бузата й, а Уийзи се засмя и го потупа по ръката. Двамата изглеждаха твърде близки, за да се срещат за пръв път.

Раздразнена, Шийла се измъкна и се качи в офиса си. Да види Йейл да флиртува така с друга жена я бе върнало към спомена за миналото. Тя се убеди, че той още си е предишният Йейл, въпреки че се кълнеше в противното. Ако край него имаше някоя привлекателна жена, Йейл непременно се опитваше да я сваля. Правеше го инстинктивно, както кучетата мъжкари маркират дърветата.

А и Уийзи. Уийзи знаеше, че Шийла отново се е обвързала с Йейл, но ето че се беше изконтила в минипола и блузка без ръкави и уж невинно го докосваше с великолепно поддържаното си тяло. На Шийла й хрумна, че може би Уийзи е преследвала по този начин и Брус. Ако бе така, вероятно Брус просто не е могъл да устои. Това, разбира се, не обясняваше другата жена, онази, с която Уийзи го бе видяла. Ако Уийзи казваше истината.

 

 

Вече в офиса си, Шийла разказа на Дейвид за обяда си с Джереми:

— Направо ми е мъка, че той не е вече в Ковингтън. Идеите ни много му харесаха.

— Да, винаги улучваме най-подходящия момент. Само ако бяхме завършили доклада преди седмица. — Дейвид й подаде куп писма и съобщения. — Йейл се обажда около седемнадесет пъти.

Телефонът звънна.

— А това вероятно е осемнадесетият. Ти се обади.

Шийла вдигна. Дейвид беше прав.

— Здравей, значи се върна. Трябва да е била уморителна среща.

— Мина добре — отговори тя студено.

— Аз съм долу, в нечий офис. Мисля, че ще снимаме още четири-пет часа. Няма ли да слезеш да гледаш? Липсваш ми.

— Заета съм.

— Но все пак ще ходим на вечеря, нали?

— Струва ми се, че трябва да си дадем свободна вечер.

— Защо? Утре заминавам за Лос Анджелис. Няма да ме има цяла седмица. — Йейл замълча. — Какво има, Шийла? Какво се е случило?

— Бях на снимките, отзад. Вие с Уийзи Хол изглеждахте погълнати един от друг.

— Коя е Уийзи Хол?

— Дребничка, тъмнокоса и апетитна.

— А, тя ли! Дойде и ми се представи като твоя приятелка. Значи това била работата. Ревнуваш.

— Защо не? Двамата изглежда се разбирахте чудесно.

— Не мърдай от там. Качвам се. Искам да поговорим за това още сега.

Той пристигна след минута, поздрави Дейвид сърдечно, после издърпа Шийла в офиса й и затвори вратата след себе си.

— Не искам това да се случи още веднъж — започна предупредително той. — Не искам ревността ти отново да развали всичко между нас.

— И аз не искам твоето женкарство да го развали — сопна се тя. — Знаеш ли, наистина не е необходимо да сваляш всяка жена, която срещаш. Толкова важно ли е за теб да бъдеш жребеца на Холивуд?

Той седна на въртящия се стол зад бюрото й и въздъхна уморено:

— Не е така Шийла, вече не. Виж, разбирам защо си бясна, но и ти трябва да разбереш. Не аз ги свалям, те ме свалят. Аз трябва малко да флиртувам, това е реклама за шоуто ми.

— А-а, реклама. А аз мислех, че е нещо друго.

— Говоря сериозно. Като част от телевизионния ми образ от мен се очаква да се държа по определен начин — обясни той. — Продуцентът ми го очаква и почитателите ми също. Хората си мислят, че аз съм Дан Грийн. Така че като някой гаден рекламиран продукт, когато съм пред хора, трябва да флиртувам с жените, да отговарям на представата им. То е нещо невинно. Те искат Дан Грийн, а не мен. Така си осигурявам висок рейтинг.

— Разбирам. Значи ти трябва да сваляш цялата женска публика за доброто на шоуто — обобщи Шийла саркастично. — Толкова си самонадеян. Наистина ли очакваш да повярвам на това?

— По дяволите, Шийла, това е самата истина! — изрева той. — Станал съм знаменитост. Колкото и да са добри парите, ми се иска никога да не бях получавал ролята в този сериал. Вече никой не вижда в мен актьора Йейл Холандър, единствено Дан Грийн. На никого не му пука какъв съм всъщност. На никого не му пука, че бих дал всичко, за да играя Хамлет в Държавния театър.

Той отвърна поглед и се озъби на стената.

Шийла го изгледа скептично. Искаше й се да му повярва, но дали можеше? Йейл не беше се променил, това бе основното в случая.

Тъй като тя не продума, след малко той отново я погледна:

— Хайде, Шийла, не пускай зеленоокото чудовище отново по петите ми. Онова, което правя навън, не означава нищо. Когато двамата с теб сме сами, тогава е истинско. Никой друг не ме интересува. В края на деня искам да бъда с теб. Не разбираш ли? С теб мога да се отпусна и да бъда самият себе си. — Той разтвори ръце.

— Ела тук. Ти си тази, която обичам.

Гневът на Шийла се стопи. Ако можеше да се отърси от предубежденията си, в онова, което каза той, имаше смисъл. Част от Йейл наистина принадлежеше на публиката, това не би трябвало да има значение за нея. Ревността я бе накарала да забрави, че само пред нея се разкриваше истинската му същност. Йейл й бе показал многократно, че е жената на живота му.

— Извинявай, скъпи — отстъпи тя. — Предполагам, че ми е трудно да разбера постоянното напрежение, на което си подложен. Сигурно е трудно. Никога няма да знам какво е да си известен и толкова желан от публиката.

— Ще го разбереш малко по-добре, щом се оженим. Тогава всички тези жени ще ревнуват от теб.

— Да се оженим?

— Смятах да ти поискам ръката на някое по-романтично място. — Той се усмихна с ирония и огледа претъпканото пространство на офиса й, широк едва четири на три. Тъй като само временно работеше тук, Шийла изобщо не беше се постарала да го направи по-приветлив. Стените бяха чисто бели и голи, а мебелите изглеждаха точно учрежденски.

— Йейл, ти можеш да направиш всяко място романтично. — Тя се настани удобно в скута му и провеси краката си през облегалката за ръцете.

— Това да ли означава?

— Не бързай толкова. Трябва да обмисля много неща.

— Не, не трябва. Просто го кажи. Да.

— Мога да ти кажа в най-добрия случай твърдо Може би. — Тя го целуна нежно по челото.

— Трябва ли да се чувствам щастлив след твърдо Може би?

— Когато започвахме да излизаме отново заедно, ти казах, че напоследък животът ми доста се обърка. Преди по-малко от месец бях сгодена за Том. — Тя се измъкна от скута на Йейл, изправи се и развълнувано продължи. — Сега се възстановявам. Уязвима съм. Не е подходящ момент да взимам важни решения за бъдещето.

— Понякога трябва да се оставиш на порива на чувствата и да не обмисляш нещата дълбоко.

— Като твоя брак с онзи модел? Йейл, това не е само между теб и мен. Трябва да мисля и за Джеси.

— Джеси е страхотно хлапе. Ще бъда добър баща, обещавам ти.

— Да… струва ми се, че ще бъдеш — кимна тя. — Но точно заради Джеси не мога да си позволя да правя прибързани неща. Скъпи, трябва да признаеш, че всичко стана твърде бързо.

— На нас не ни е за пръв път. Имаме общо минало. Разликата е голяма.

— Не мисля, че миналото ни е в наш плюс — намръщи се тя. — Макар че и двамата сме пораснали през последните шест години. Все пак, да те деля с милиони други жени, които зная, че те искат… Честно казано, не зная дали бих могла да привикна с това.

— Ще бъда твой, Шийла! Не бива да ревнуваш от никого. О, божичко, колко е часът? — Йейл погледна часовника си. — По дяволите! Сигурно ме търсят навсякъде. Трябваше да се върна на снимачната площадка преди двадесет минути. Не ми се щеше да ти направя предложение и да изчезна. Ще поговорим по-късно.

Йейл хукна навън, а Шийла прекара останалата част от следобеда в някакъв романтичен унес. Представи си какъв би бил животът й, ако се омъжи за Йейл. Имаше доста доводи против, но сега се съсредоточи върху добрите страни. Знаеше, че е смешно да седи в офиса си и да мечтае като влюбена ученичка, но бе решена да се наслаждава на това ново блаженство докато може.