Мередит Рич
Предпазлива оферта (3)

Глава трета

Шийла приготви спагети за все още безутешната си дъщеря и Кирстен, после изпрати Кирстен да се погрижи за ароматната вана на Джеси, като се надяваше това да подобри настроението на момиченцето й. Едва успя да прибере мръсните чинии в миялната машина и на вратата се позвъни.

Беше Дейвид Коул, търговски директор и пълномощен вицепрезидент на ВИП. Носеше цяла камара дебели кафяви пликове, няколко папки и издута кожена чанта с документи. Дейвид беше слабичък млад мъж, по-нисък от Шийла с няколко сантиметра, с красиво оформена кестенява брада. Бяха стари приятели и колеги от друга фирма преди Шийла да събере средства за създаването на ВИП:

— Здрасти, шефе! Надявам се, че разбираш от какво ме лишаваш. Бях си уредил страхотна вечер с онзи готин актьор, който играе Руфус в Слънчевата магистрала.

— Тази вечер няма да работим много — обеща Шийла. — Ще имаш време да се видиш с него.

Дейвид поклати глава и свали сакото си:

— Не може. Момчето си ляга и заспива още в девет часа. Сънят на красотата, нали знаеш. Трябва да отива на снимачната площадка много рано.

— Извинявай, Дейвид. Зет ми ме изнуди да направим предложение на Ковингтън във вторник. Казва, че трябвало да действаме бързо. Принудих се да се съглася, наистина трябва да се постараем. Помисли само колко можем да спечелим от това.

— Хей, не се извинявай! Текущата ми сметка е на твоя страна. Работата преди удоволствието.

Дейвид разхлаби вратовръзката си, отвори куфарчето си и нареди купчинки книжа на масата в трапезарията.

— Изтеглих всичко от компютърната база данни, преди да тръгна насам. Това е цялата ни текуща информация за Ковингтън интернешънъл. Мисля, че заслужавам първо да получа поне една бира.

Тя му подаде бирата и направи айскафе за себе си:

— Добре, започваме. С какво разполагаме?

— Ковингтън страхотно са се разпилели. Те отчаяно се нуждаят от някой като нас, за да оформи имиджа им.

Дейвид извади жълт работен бележник, в който беше нахвърлял набързо това-онова.

— Току-що са оттеглили офертата си да закупят Сладките на леля Мейбъл, но през последните десет години са похарчили три милиарда за закупуване на десетки фирми — Клиър Скай Кола, Макгрегър суупс, Готовите обеди на Кидлинг, Шоколадите Бъкингам и какво ли още не. Освен това притежават контролния пакет на Форест филмс. В края на осемдесетте са разменили пакети акции с Николсон лимитед, европейска фирма за бонбони и безалкохолни напитки със седалище в Лондон. Тогава са добавили Интернешънъл към името си.

— Мислех, че са основно производители на хартия. Къде съм бляла? — Шийла записваше всичко в бележника си.

— Все още са големи производители на дървен материал и целулоза. Това е предприятието, което първият Ковингтън основал в далечната — той погледна за справка бележника си — 1890 година. С това са се занимавали през всички тези години, макар че по-късно са добавили производство на опаковки, канцеларски материали, книжни пелени и други подобни. Едва през осемдесетте тогавашният изпълнителен директор, Ковингтън Хилиърд, решава да започне диверсификация.

— Вероятно заради замърсяването на реките и тъй нататък. Сигурна съм, че Ковингтън пейпър си имат големи разправии с природозащитниците — предположи Шийла. — Но каква невероятна смесица от предприятия притежават! Нямах представа колко се нуждаят от нов имидж и положително фирмено самоопределение. Дейвид, това може да бъде наистина нещо голямо. Те имат нужда от…

— ВИП! — ухили се Дейвид. — Да не забравяме, че ние също имаме нужда от тях. Ето нещата, които ми хрумнаха в първия момент. Записах си ги, докато идвах насам.

— Добре. И на мен ми дойдоха няколко идеи, докато приготвях вечеря на Джеси. Но да погледнем реалистично на нещата. Как ще успеем да подготвим всичко за вторник?

— Добър въпрос. Може би, преди да се хванем на работа трябва много силно да се помолим. Ще трябва да си скъсаме задниците от работа до тогава.

Шийла потупа купчината хартия пред тях и отвърна:

— Който не рискува, не печели.

— И за подобни изтъркани фрази ти плащат толкова пари? — Том се показа на кухненската врата и остави торба с продукти на барплота.

— Здравей, скъпи, явно не си получил съобщението ми. С Дейвид трябва да работим тази вечер. Изникна нов проект. Трябва да излезем с предложение пред една фирма в Атланта във вторник.

Том влезе, здрависа се с Дейвид и целуна Шийла:

— Обичам да слушам за работата ви. Нали не мислите, че съм някакъв отвеян артистичен тип.

— Идвай, тогава. Повече глави мислят по-добре.

— Тарифата ми е двеста долара на час.

— Ще ти платя по-късно — засмя се Шийла — В съответни услуги.

— Хей, вие двамата, моля без подобни намеци — вметна Дейвид и потръпна. — Аз ще трябва да спя сам нощес.

 

 

Накрая поръчаха вечеря от китайски ресторант и си подхвърляха идеи докъм единадесет. После Дейвид си взе куфарчето и се отправи към един от любимите си барове. Том помогна на Шийла да разчисти изстиналите остатъци от вечерята и празните кутии.

— Тази работа в Ковингтън може да се окаже нещо голямо за теб — отбеляза той, отваряйки си бира.

— Да, така е.

— Не звучиш много ентусиазирано.

— Наистина се вълнувам, че ми се отваря такава възможност. Имаме нужда от наистина добре платена работа, но изпитвам смесени чувства. Ако получим работата, а засега далеч не е сигурно, ще трябва да пътувам до Атланта и обратно.

— Защо просто не им изпращаш нещата по факса? Можеш да ходиш веднъж на няколко седмици.

— Том, знаеш, че не работим по този начин. Вземаме високи такси за специализирано и персонално обслужване. Това е основното търговско правило на ВИП. Ние сме с клиента до завършването на работата. Присъстваме на място докато работим за тях.

— Тогава нека Дейвид отиде в Атланта.

— И двамата трябва да отидем, Том. Ние сме специалисти в различни области.

— Хей, не ми скачай! Само се опитвах да помогна.

Шийла седна на високия стол до кухненския плот:

— Зная, Том. Съжалявам — въздъхна тя. — Просто самата мисъл за Атланта ми разваля настроението. Казвала съм ти вече, че съм израсла там и се махнах още щом навърших осемнадесет. Едва дочаках и дотогава.

— Това е било доста отдавна. Ако не си чула, сега Атланта е космополитен град. Новият Американски юг и прочее.

— И когато живеех там, беше така, само че родителите ми и техните приятели все още упорито не искат да се разделят със стария Американски юг. Искам да кажа, че баща ми все още нарича негрите цветнокожи господа.

— Е, поне ги нарича господа — засмя се Том.

— Лесно ти е да се присмиваш. Не е трябвало да растеш сред тях. Тези хора живеят в постоянен страх. Майка ми има четворни ключалки на всички врати. Тя се ужасява от мисълта, че някой крадец може да проникне в стерилния й защитен от всичко свят. Тя не вярва, че хората се раждат равни. Според нея бездомните и безработните са твърде мързеливи и невъзпитани, за да направят живота си по-добър. Скъпи, всеки път, когато им ходя на гости, накрая започваме ожесточени спорове. Зная, че нито те, нито аз ще променим мнението си.

Том се приближи и я взе в прегръдките си:

— Слушай, Шийл, ти ще отидеш в Атланта по работа. Ще бъдеш твърде заета, за да се виждаш често със семейството си.

— Прав си — кимна Шийла. — Държа се глупаво.

— Уморена си. — Той се пресегна и започна да разтрива врата й с дългите си пръсти.

— Мммм… Това ми харесва.

— Хайде да си лягаме. Ще ти предложа специалитета на вечерта. Ще ти разтрия хубаво гърба, после и пълен масаж отпред. Ти можеш да ме разтриваш, където искаш.

Шийла се усмихна:

— Звучи примамливо.

 

 

По-късно, след като се любиха много тихо (в дома на Шийла не можеха да си позволят да вдигат шум, защото стаите на Кирстен и на Джеси бяха срещу нейната), Шийла и Том взеха душ заедно и се мушнаха в леглото.

— Знаеш ли, не ми се иска да получиш работата в Ковингтън — каза Том, като я взе в прегръдките си. — Не ми се ще да ходиш в Атланта повече отколкото и на теб самата.

Шийла го целуна по бузата:

— Ще бъде само за малко. Все някак ще го преживеем.

— Шийл, напоследък доста си мисля за нас двамата. Време е да уредим отношенията си. Мога да запазя квартирата си като офис и да се преместя при теб.

— Тази къща е малка като дядовата ръкавичка. Шкафовете не побират дори моите дрехи. Има само една баня за всички. Ще бъдем много натясно. Ще се подлудим един друг за нула време.

— Може би трябва да потърсим нещо по-голямо. Мога да си го позволя. Напоследък печеля достатъчно добре. — Той я погледна сериозно. — Обичам те, Шийл! След няколко месеца ставам на четиридесет и три. Искам да имаме дете.

— Аз имам Джеси.

— Знаеш, че обичам Джеси — възрази той бързо, — но тя едва ли би имала нещо против да си има братче или сестриче. Тя иска да има истинско семейство. Казвала ми го е.

— Значи — наежи се Шийла — тя не смята, че има истинско семейство?

— Не е така. Просто… хей, какво ти става, Шийл? Не изглеждаш много въодушевена от идеята. Не ти предлагам да ти стана съквартирант. Искам да се оженя за теб.

Шийла запали нощната лампа и се облегна на възглавницата си:

— Том, обичам те, но не съм готова за това. В момента ВИП ми отнема твърде много време. Не бих могла да имам друго дете, поне не в близките две години. Точно сега не съм готова за подобни големи промени.

— Искам да живеем заедно. Единственото нещо, което ще се промени в живота ти, е, че ще стане по-лесен.

— Том, ако Ковингтън ни наемат, ще бъда затрупана с работа. Моля те само да почакаш.

— Добре. Разбирам, че си уморена. Освен това се притесняваш, че ще трябва да ходиш в Атланта. Хайде да заспиваме. — Той се пресегна и угаси лампата.

— Ядосан си, нали?

— Не съм — целуна я по бузата. — Лека нощ, Шийла.

— Лека нощ, Том.

Знаеше, че е ядосан и разстроен, задето толкова неохотно посрещна предложението му. Не го винеше, но трябваше да помисли за себе си и за своите нужди.

Шийла харесваше живота си в момента. Том идваше, после си отиваше и тя имаше време за себе си и време да бъде само с Джеси. Мисълта да допусне Том във всеки миг от живота си, я караше да се чувства някак застрашена. Плашеше я обвързването с другия, разбира се. Харесваше й да бъде с Том, но той говореше за нещо постоянно, за страшната думичка с Б. Шийла не беше сигурна, че е готова да се обвързва.

От друга страна, колкото и чудесно да беше, че имаше Джеси, а Шийла не би заменила дъщеря си за всички съкровища в Бирма, имаше моменти, когато беше много изморително да си самотна майка. Кирстен я отменяше във физическата работа, но тя самата беше почти дете. Шийла вечно трябваше да изслушва проблемите на младата си домашна помощница — носталгията по дома, наднорменото й тегло, липсата на компания — и да й дава съвети.

Шийла се измъкна леко от леглото и слезе на пръсти в кухнята. Изведнъж се почувства съвсем будна, а й предстоеше дълъг и напрегнат работен уикенд. Направи си чаша чай Слийпитайм, отиде в дневната и се сгуши на дивана.

През последната година Том бе направил живота й несравнимо по-гладък. Той беше страхотен. Шийла беше напълно наясно колко трудно се намират страхотни мъже в Лос Анджелис. Ако имаше и капка здрав разум, би го грабнала начаса.

Но тя продължаваше да се колебае. Какъв й беше проблемът? Знаеше, че има склонност да взема нещата твърде насериозно, а той умееше да я разсмива. Често беше напрегната от работата си, а той й помагаше да се отпусне. Том беше самото търпение, като огромна таблетка валиум, взела образа на мъж. И двамата обичаха киното, разходките и тениса. И двамата обичаха тайландска кухня и да играят на карти с Джеси.

Беше на практика идеалният мъж.

Но Шийла беше романтичка и може би това беше голямата й слабост. От собствен опит знаеше, че отношения, които се градят само на страстта, не са трайни. И все пак копнееше за онова усещане Сега не мога да ям, хайде да се любим, което се появява със страстта, макар и да не продължава дълго.

Истината беше, че с Том дори в самото начало на връзката им не беше губила апетита си.

Шийла допи чая си и се качи в спалнята. Пъхна се внимателно в леглото при Том и си помисли още нещо. Ако живееха заедно, биха могли да купят на Джеси далматинеца, който толкова искаше. Том работеше вкъщи, би могъл да разхожда кучето.